3 Р Е Ш Е Н И Е № 308 гр.София, 17.12.2013г. в името на народа Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 1176/2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по жалба, подадена от [фирма], София чрез адв. С. Н. С. от АК – София срещу въззивно решение № 468/11.07.2012 г. на Русенския окръжен съд, постановено по гр.д. № 475/2012 г. С него съдът е потвърдил първостепенния съдебен акт в частта по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ. Отменил е решението на първата инстанция в частта по чл. 242 КТ и е осъдил работодателя да заплати на служителя трудово възнаграждение за месец март 2011 г. Касационното обжалване е допуснато с определение № 368/18.03.2013 г. по въпрос, имащ отношение към въззивното решение само в частта по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 ит. 3 КТ: за работното място на търговския представител и как се определя то. Съставът на Върховния касационен съд дава следния отговор: Съгласно пар.1, т.4 ДР на КТ, “работно място” е помещение, цех, стая, нахождение на машина, съоръжение или друго подобно териториално определено място в предприятието, където работникът или служителят по указание на работодателя полага труда си в изпълнение на задълженията по трудовото правоотношение, както и място, определено от предприятие ползвател. Обичайно, работното място е в рамките на мястото на работа, а то, съгласно чл. 66, ал. 3 КТ е по седалището на предприятието. В случаите, когато от характера на трудовите функции следва или е изрично уговореното в договора, мястото на работа, а и работното място, може да е извън седалището на предприятието. Характерно за длъжността търговски представител е, че служителят извършва сделки от името на търговеца – работодател; обичайно поддържа конкакт по определена схема, според установената организация в предприятието, с търговски обекти и/или директно с купувачи; посредничи и осъществява директни продажби и пр. Работното място на търговския представител е възможно да е извън предприятието и, доколкото предварително не е определено с договор, е допустимо, с оглед конкретната организация на работодателя и интереса на работата, да бъде променяно в хода на работа. Характерен белег, за да се дефинира дадена пространствено определена територия като "работно място", е наличието на трудово правоотношение, чието съдържание включва изпълнението на трудовите задължения от страна на работника или служителя в рамките на определена териториално обособена единица. По касационните оплаквания: Предявени са искове по чл. 242 КТ за заплащане на трудово възнаграждение; по чл. 224 КТ за сумата от 197,80 лв. – обезщетение за неизползван платен годишен отпуск; по чл. 344, ал. 1 т. 1 КТ за отмяна на заповед за дисциплинарно уволнение, по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на заеманата до тогава длъжност и по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ, както и лихва за забава върху главниците. Производството по делото, в частта по иска с правно осн. чл. 224, ал. 1 КТ, е прекратено от районния съд поради оттегляне на иска. Русенският районен съд е отменил дисциплинарното уволнение на М. С. П., той е възстановен на работа и [фирма], София е осъдено да плати обезщетение по чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ на М. П. в размер на 477,11 лв., както по сметка на Русенския районен съд – 150 лв. държавна такса и 70 лв. разноски за експертиза. Искът по чл. 128 КТ е отхвърлен. М. П. е осъден да заплати на работодателя съдебноделоводни разноски съразмерно отхвърлената част от исковете в размер на 720 лв. Въззивният съд е потвърдил решението на първостепенния Русенски районен съд по чл. 344, ал. 1, т. 1., т. 2 и т. 3 КТ. Отменил е същото решение в частта по чл. 242 КТ до размера на 477,51 лв., ведно с лихва за забава, както и в частта за разноските. Осъдил е работодателя да заплати на П. неплатена част от трудово възнаграждение за месец март 2011 г. в размер на 477,51 лв., както и лихва за забава, считано от 22.03.2011 г. до окончателното изплащане на главницата; 153,75 лв. съдебноделоводни разноски за първа инстанция – по компенсация, както и 700 лв. съдебноделоводни разноски за въззивната инстанция. По делото е установено, че М. П. е заемал длъжността „търговски представител” при търговеца – ответник. Уволнен е дисциплинарно поради неявяване на работа в два последователни работни дни. Съдът приел, че заповедта е незаконна, защото П. е уволнен поради неявяване на работа в търговските обекти в [населено място], но мястото му на работа е в [населено място], в рамките на локация П.. Прието е, че работодателят едностранно е променил условията по трудовия договор, касаещ местоработата на служителя, който е изразил изрично несъгласие с това. Не е налице и производствена необходимост по смисъла на чл. 120 КТ, тъй като промяната на работното място е свързана и с промяна на населеното място, което законодателят не допуска. Решението е неправилно. Необоснован е изводът на съда, че мястото на работа на М. С. П. е зона Р., след като сам е приел, че съгласно трудовия договор мястото на работа е определено в отдел „Продажби”, [населено място], в която се включват няколко зони, между които П., Р. и С.. В трудовия договор няма последващи изменения. Страните не са постигнали споразумение П. да полага труд в рамките на зона Р.. Организационното разпределение, в различните зони на локация П., е въпрос на целесъобразност и, доколкото не е уговорено нещо различно между страните, началното разпределение при постъпване на работа не е част от условията по договора. Промяната в организацията на работа и преразпределението на търговските представители в рамките на локация П. не засяга уговореното с работодателя място на работа и не съставлява изменение на трудовия договор. Съгласно чл. 118, ал. 2 КТ не се смята изменение на трудовото правоотношение, когато работникът или служителят е преместен на друго работно място, когато самото то не е определено изрично в договора, без да се променят определеното място на работа, длъжността и размерът на основната заплата на работника или служителя. В случая, след като зона Р. от локация П. не е уговорена като място на работа или работно място на П. по трудовия договор, преместването му в зона С. от локация П. не е в нарушение на мл. 118 КТ. Неточно е приложена и разпоредбата на чл. 120 КТ. След като преместването от зона Р. в зона С. не съставлява промяна в мястото на работа, липсва забрана за работодателя да го стори. Няма и поддържаната „промяна на населеното място”, доколкото населеното място, в което е мястото на работа по договор включва териториалните граници на няколко отделни общини на територията на страната. Допуснато е смесване в понятията "място на работа", което е задължителен елемент от съдържанието на съответния индивидуален трудов договор и "работно място" по см. на § 1, т. 4 от ДР на КТ, който, щом не е изрично уговорен с договора, се определя по целесъобразност от работодателя. Въззивният съд, освен това, в нарушение на чл. 236, ал. 1, т. 6 ГПК и разясненията, дадени в т. 9 ПП № 7 от 28.11.1973 г. не е постановил два отделни диспозитива по насрещните вземания на противните страни – съответно по чл. 78, ал. 1 и чл. 78, ал. 3 ГПК,а направо един с резултата от компенсацията. В заключение, въззивното решение следва да бъде касирано и спора разрешен от състава на Върховния касационен съд, като исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ се отхвърлят. В исковата молба основанията за незаконност на уволнението са, че служителят не бил уведомен за продажба в нови търговски обекти; от заповедта не било ясно на какви уговорени места трябвало да се явява П. и какво се предполага да прави там; не е ясно комисията кога точно посетила търговските обекти след неявяването му на 01., 02. И 07. 03. 2011 г.; не било ясно по какъв начин, кой и къде му бил връчил искането за писмени обяснения, както и, че заповедта за уволнение не му била връчена от посоченото в нея лице. Твърдение, че заповедта за уволнение е незаконна, тъй като работодателят едностранно променил мястото на работа или работното място на П., на което той не се е явил да упражни трудовите си функции, няма. Това означава, че съдът не може да преценява законността на уволнението на посоченото основание, тъй като по този начин би излязъл извън предмета на иска. Подобно оплакване за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила не е въведено от касатора, поради което не е преценявано във връзка с правилността на въззивното решение. След неговото касиране, настоящата инстанция, обаче, дължи произнасяне по материалноправния спор в рамките на сезирането. От събраните по делото писмени доказателства и разпита на свидетелите се установява, че промяната на организационното назначение на П. от зона Р. в зона С. е доведена до знанието му преди датата на изпълнение. Съгласно установената организация на работа, в техническо устройство на служебната кола, предоставена на П., е бил заложен и новият маршрут. Служителят бил уведомен по телефона от ръководителя на търговския екип А. Д. за датата, часа и мястото на срещата им за предаване и приемане на търговските обекти. Не се спори между страните, а и от събраните доказателства се установява, че П. не се е явил на посочените в заповедта за уволнение дати в новите търговски обекти. С това е осъществил състава на чл. 190, т. 2 КТ. Без значение е как точно работодателят е установил нарушението, кога комисията, изготвила доклад от проверката, е посетила търговските обекти; същественото е, че деянието, посочено като основание за уволнението, е действително осъществено. Без отношение към законността на уволнението е това кой, как и по какъв начин поискал обяснения от П., след като няма спор, че работодателят е изпълнил задължението си по чл. 190 КТ и служителят е дал писмени обяснения, взети предвид преди уволнението му. Няма значение за законността на уволнението и това кой точно е връчил заповедта за уволнение, след като няма спор, че на 17.03.2011 г. П. е отказал да я получи, което е удостоверено и с подписи на трима свидетели. В заключение, заповедта за уволнение е законосъобразна. Работодателят дължи внасяне на дължимите държавни такси за уважения иск по чл. 242 КТ - 25 лв. за първоинстанционното производство и 12,50 лв. за въззивното. Производството по иска с правно осн. чл. 224, ал. 1 КТ е прекратено поради оттегляне на иска по твърдение, че ответникът е платил в хода на процеса. Видно от експертизата, работодателят е дължал обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ, което не е било платено. От това следва, че ответникът е станал причина за предявяване на иска, поради което отговаря за сторените във връзка с него съдебноделоводни разноски – дължима държавна такса от 25 лв. за предявяване на иска, както и 35 лв. – възнаграждение за вещото лице за изготвена експертиза по въпрос, относим към иска по чл. 224, ал. 1 КТ. По тези искове /чл. 224, ал. 1 и чл. 242 КТ/ П. има право на съдебноделоводни разноски. Съдът, на осн. чл. 162 ГПК приема, че от заплатените от ищеца в първа и втора инстанция адвокатски възнаграждения – общо 1400 лв., за тях са сторени общо 300 лв. [фирма], София е заплатило адвокатски хонорар в размер на 1000 лв. за представителство по делото във всички инстанции. Съдът, на осн. чл. 162 ГПК определя, че 250 лв. са заплатени за представителство в касационна инстанция, 250 лв. – за представителство във въззивна инстанция, от които 200 лв. по исковете с правно осн. чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, 500 лв. за първа инстанция, от които 350 лв. за исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ и отхвърлената част над сумата 477, 51 лв. Работодателят е внесъл и държавни такси по въззивната и касационна жалба, които суми общо в размер на 210 лв. поделжат на възстановяване от ищеца. Общо дължимата от ищеца на ответника сума за съдебноделоводни разноски е в размер на 1010 лв., а от ответника на ищеца – 300 лв. МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение № 468/11.07.2012 г. на Русенския окръжен съд, постановено по гр.д. № 475/2012 г. в частта по чл. 344,ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, както и в часта за разноските, присъдени за първа и втора инстанция и вместо това ПОСТАНОВИ: ОТХВЪРЛЯ исковете на М. С. П. от [населено място], [улица], съдебен адресат адв. Л. С. С. от [населено място], ул. „Д-р П. Б.” № 9, вх. 1е т. 2 против [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], р-н „В.”, [улица], за отмяна на заповед за уволнение № СО-Т-214/17.03-2011 г., на осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, за възстановяване на заеманата преди това длъжност „търговски представител”, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ 477, 11 лв., на осн. чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ. ОСЪЖДА М. С. П. от [населено място], [улица], съдебен адресат адв. Л. Саминов С. от [населено място], ул. „Д-р П. Б.” № 9, вх. 1е т. 2 да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], р-н „В.”, [улица], сумата в размер на 1010 лв., представляващи разноски по чл. 78, ал. 3 ГПК, направени в производството по делото във всички инстанции. ОСЪЖДА К. К.Х. Б. К. Б.” АД, ЕИК[ЕИК], [населено място], р-н „В.”, [улица], на осн. чл. 78, ал. 1 и 2 ГПК да заплати на М. С. П. от [населено място], [улица], съдебен адресат адв. Л. С. С. от [населено място], ул. „Д-р П. Б.” № 9, вх. 1е т. 2 сумата в размер на 300 лв., съдебноделоводни разноски, сторени в първаи втора инстанция по иска с правно осн. чл. 224, ал. 1 КТ и уважената част от иска с правно осн. чл. 242 КТ. ОСЪЖДА К. К. Х. Б. К. Б.” АД, ЕИК[ЕИК], [населено място], р-н „В.”, [улица] да заплати по сметка на Русенския районен съд 50 лв. дължима държавна такса по исковете с правно основание чл. 224, ал. 1 и чл. 242 КТ, както и 35 лв. възнаграждение за съдебносчетоводна експертиза, както и по сметка на Русенскоия окръжен съд сумата от 12,50 лв. - дължима държавна такса по уважения иск с правно осн. чл. 242 КТ. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: