Върховен касационен съд на Република България НК, ІІІ н.о. дело № 675/2014 год. Р Е Ш Е Н И Е № 247 гр.София, 11 юни 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето наказателно отделение в съдебно заседание на трети юни две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА ДАНОВА ЛАДА ПАУНОВА със секретар Илияна Петкова при участието на прокурора ДИМИТЪР ГЕНЧЕВ изслуша докладваното от председателя (съдията) САША РАДАНОВА наказателно дело под № 675/2014 година Производството пред ВКС е образувано по искане на В. Т. С.-подсъдим по нохд № 792/2011 год. на Санданския районен съд и внохд № 252/2013 год. на Благоевградския окръжен съд-за възобновяване на наказателното производство,предмет на посочените дела, и отмяна на постановените по тях присъда и решение,след което С. или да бъде оправдан,или делото да се върне за ново разглеждане. За да иска възобновяване на наказателното дело защитникът на С. се е позовал на касационните основания по чл.. 348,ал.1,т.1 и 2 НПК. В съдебно заседание С. и защитникът му поддържат жалбата с уточнението,новото разглеждане на делото да започне от първоинстанционния съд. Становището на прокурора е за оставяне на искането без уважение. ВКС установи: С постановената по първоинстанционното дело присъда № 200 от 24.І.2013 год. С. е признат за виновен в това,че на 23.V.2011 год. в района на [населено място],действайки при условията на опасен рецидив по чл. 29,ал.1,б.”а” НК, е обсебил собствена на [фирма],представлявано от Д. А. Т.,движима вещ-АТВ "модел" на стойност 489 лв.-за което и на основание чл. 206,ал.3 НК е осъден на 3 години лишаване от свобода,които да изтърпи в затвор при строг първоначален режим. С постановеното по въззивното дело решение № 4453 от 5.ХІ.2013 год. горната присъда е потвърдена. Искането за възобновяване е допустимо-направено е в срок,от страна,която има такова право и срещу непроверяван по касационен ред съдебен акт от изброените в чл. 419 НПК-но неоснователно. За да поддържа наличието на касационното основание по чл. 348,ал.1,т.2 НПК осъденият счита,че са нарушени процесуалните му права не само с оспорваните присъда и решение,а още с внесения в съда обвинителен акт,тъй като никъде не бил уточнен начинът,”по който...се е разпоредил с вещта,предмет на престъплението”,и изобщо,както С. пише,”дали съм се разпоредил с вещта или съм отказал да я върна”. Д. е неоснователен.С факта на отнемане на предоставената му вещ,което отнемане е станало без съгласието на предоставилото вещта лице,деецът върши престъпление по чл. 206,ал.1 НК /като основен състав/ независимо от последващите обсебването разпореждания с предмета на това престъпление,каквото разпореждане представлява и отказът да бъде върната вещта.Затова,когато последващите разпоредителни действия не са установени въпреки положените усилия в тази насока,не може да се говори нито за несъставомерност на деянието,нито за недоказване осъществяването му от обективна страна. Все във връзка със създадената от него самия неяснота относно съдбата на обсебеното возило,С. я отнася и към субективната страна на извършеното от престъпление:след като не е установено и сам той не знае,какво е станало с предоставеното му за ползване превозно средство,няма как да бъде обвинен и в намерението да го обсеби.Възражението отново е за допуснато съществено процесуално нарушение,но този път свързано с извършения от предходните инстанции доказателствен анализ,и е също неоснователно. За да снеме от себе си отговорността за престъплението,в извършването на което е обвинен,С. е поддържал,че по времето,когато е управлявал АТВ,е почувствал признаци на предстояща хипогликемична криза-осъденият страда от захарен диабет и е инсулинозависим от над 10 години-преустановил управлението на превозното средство и погълнал две пакетчета захар,въпреки което изпаднал в безсъзнание и когато,след около час и половина,дошъл в съзнание установил,че е ограбен-липсвали му пари,мобилният телефон и,разбира се,АТВ.Истинността на тези негова версия е категорично отхвърлена от експерта Б.Х.-К.,според която е теоретически невъзможно и практически неустановено,болният да се изведе сам от състоянието на хипогликемична кома,в каквото състояние С. се е намирал според собствените му твърдения /експертно заключение на л.238-240 и 242-245,както и дадените от експерта разяснения по него на л.250 и 251 от първ.д./. Опровергаването на това твърдение налага обратен на целения с него извод,а именно,че С. не се е намирал в безпомощно състояние, в това си състояние не е бил обект на нечие престъпно посегателство и съзнателно поддържа неистина,за да прикрие собственото си престъпно поведение.И тъй като обсъжданото твърдение не е единствено лъжливото,предложено от С.-опровергани са още твърденията му за броя на наличните у него мобилни телефони,за проведен в ресторанта на комплекс „Рожена” разговор с неизвестно лице и за дадените от служител в комплекса указания относно пътя,по който следва да се движи с предоставеното му АТВ /от св. М./;за мястото,където е спрял превозното средство и където е загубил съзнание въпреки приема на двете пакетчета захар,както и за придвижването му от това място до РПУ-Сандански с неустановен автомобил,чийто водач го оставил до сградата на управлението на достатъчно голямо разстояние,непозволяващо да влезе вътре със сухи дрехи при проливния дъжд,който в този ден е валял /от св. Щ./;за нанесен му вблизост до сградата на РПУ-Сандански побой,от който побой бил „целия в кръв...видно”/от св. З./-двете съдебни инстанции правилно са приели,че въпреки липсата на преки доказателства за извършено от С. престъпно разпореждане с поверената му чужда вещ,но при липсата и на доказателства,това да е сторено от друг,косвените такива,обсъдени поотделно и в съвкупност,налагат да се заключи,че разпореждане има,извършено е от осъдения и е извършено без съгласието на собственика /владелец,държател/ на вещта,което,с оглед предходното осъждане на С. по нохд № 331/2008 год. на Старозагорския окръжен съд, ангажира наказателната му отговорност по чл. 206,ал.3 във вр. с чл. 29,ал.1,б.”а” НК. Съобразно изложеното,липсата на доводи,относими към друго касационно основание,и на основание чл. 354,ал.1,т.1 във вр. с чл. 426 НПК,ВКС Р Е Ш И: НЕ УВАЖАВА искането на В. Т. С. за възобновяване на нохд № 792/2011 год. на Санданския районен съд и на внохд № 252/2013 год. на Благоевградския окръжен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: