О П Р Е Д Е Л Е Н И Е                                                                        № 52 Гр.София, 09.02.2009 г.       ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на деветнадесети януари през две хиляди и девета година, в състав:                                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска                                                            ЧЛЕНОВЕ:           Дария Проданова                                                                                                                                                                                                           Тотка Калчева   при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, ч.т.д.№ 393 по описа за 2008г., за да се произнесе, взе предвид следното:   Производството е по чл.274, ал.3, т.2 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на “А”Е. , гр. Б. срещу определение № 771/13.10.2008г., постановено по ч.гр.д. № 1987/2008г. от Софийския апелативен съд, с което е оставена без уважение частната му жалба против определение от 01.09.2008г. по гр.д. № 1069/2008г. на Софийския градски съд. С това определение е прекратено производството по исковете на “А” Е. срещу “Терна А. туристическо, техническо и корабоплавателно дружество клон България”, гр. С. за заплащане на сумата от 252929.25 лв. – сбор на стойността на доставени материали и транспорт по договор за доставка от 07.12.2007г. и мораторна лихва. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на нормата на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК. Ответникът оспорва частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като извърши проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на касационно обжалване в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК и е редовна. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че Софийският градски съд е бил сезиран с иск за заплащане на цена на доставени материали и извършени транспортни услуги по договор за доставка, сключен между страните, и с иск за присъждане на мораторна лихва. Изложил е съображения, че определението на първоинстанционния съд за прекратяване на производството по делото е правилно поради заявено от ответника възражение за неподведомственост на спора, позовавайки се на уговорената в чл.15 от договора арбитражна клауза. Според състава на апелативния съд направеното с допълнителната искова молба изменение на иска под условие е недопустимо, поради което процесните отношения между страните следва да се разгледат въз основа на представения с исковата молба договор за доставка. Според частния жалбоподател с допълнителната искова молба, след заявеното възражение от ответника за наличието на арбитражна клауза, е оспорил подписа на представителя на дружеството в договора и е заявил искане за назначаването на графологична експертиза. Сочи, че ако експертизата установи, че договорът е подписан от представителя на дружеството, то съдът би следвало да зачете уговорената арбитражна клауза, но ако договорът е подписан от друго лице – да продължи процесуалните действия. Твърди, че не е направено изменение на иска, като претенцията се основава не на договора, а единствено на издадените фактури. По отношение на допускането на касационното обжалване поставеният съществен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК е: “Следва ли съдът да допусне съдебно – графологична експертиза, с която да бъде установено подписан ли е договорът от управляващия “А” Е. , и след това да се произнесе по въпроса за подведомствеността на спора?” Частният жалбоподател поддържа, че фактите, обосноваващи подведомствеността на спора, са ирелевантни за спорното материално право и съдът е следвало да събере доказателства за тези факти. Като не се е произнесъл по искането за назначаване на експертиза, съдът е постановил определението в противоречие с практиката на ВКС съгласно О. № 5/21.02.1970г. по гр.д. № 164/70г. на ІІІ г.о. на ВС и този въпрос е от значение за точното прилагане на закона. Настоящият състав на Първо отделение на Търговската колегия намира, че поставеният от частния жалбоподател процесуален въпрос е съществен за разрешаване на спора относно подведомствеността на сезирания с иска съд. В цитираното О. № 5/21.02.1970г. по гр.д. № 164/70г. на ВКС, ІІІ г.о. е прието, че когато фактите, обуславящи подведомствеността на спора са ирелевантни за спорното материално право, съдът следва най-напред да събере доказателства за тези факти и след това да се произнесе за подведомствеността на делото, респ. ако фактите са релевантни както за основателността, така и за подведомствеността, то съдът определя подведомствеността на делото само въз основа на обстоятелствата и на исканията, съдържащи се в исковата молба. В този смисъл е и О. № 212/27.07.1999г. по гр.д. № 149/99г. на ВКС, V г.о., в което е обсъждана връзката на арбитражната клауза, обективирана в материалноправния договор, с основанието на съдебно предявената претенция, както и обусловеността между произнасянето относно действителността на арбитражното споразумение и по съществото на спора. Първоинстанционният съд не е коментирал направеното оспорване на подписа на договора между страните, а въззивният, без да изложи мотиви, е приел, че предприетото изменение на иска е недопустимо. При тези данни е налице основанието за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК с оглед на проверката на съответствието на въззивния акт с последователната практика на ВКС по поставения съществен процесуален въпрос. Производството по делото е образувано по иск на “А” Е. срещу “Терна А. туристическо, техническо и корабоплавателно дружество К. България” за заплащане на сума на главницата в размер на 247532.16 лв., представляваща незаплатени добавъчни материали и извършени транспортни услуги по фактура № 1811/15.02.2008г. В обстоятелствената част на исковата молба ищецът твърди, че на 07.12.2007г. между страните са сключени два договора – за доставка на добавъчни материали и за превоз с автотранспорт, а в съответствие с договореното за доставените количества са издадени фактура № 1810/15.02.2008г. и фактура № 1811/15.02.2008г. Плащане е направено по първата фактура, поради което се претендира сумата по фактура № 1811/15.02.2008г. и мораторна лихва за периода от 15.02.2008г. до 07.04.2008г. Начислената неустойка по т.10.2 от договора за доставка, определена като размер в исковата молба, не е претендирана, както изрично е посочил ищецът. С отговора на исковата молба по реда на чл.367 от ГПК ответникът е направил възражение за наличието на арбитражна клауза в договора за доставка от 07.12.2007г. и е поискал делото да бъде прекратено. В допълнителната искова молба, депозирана съгласно чл.372 от ГПК, е оспорен подписът и представителната власт на лицето, договаряло от името на ищеца по договора за доставка от 07.12.2007г. Поискано е назначаването на графологична експертиза и е заявено възражение за нищожност на договора - “не поражда права и задължения”. Евентуално, ако от експертизата се установи, че договорът е подписан от лице без представителна власт, ищецът основава исковата си претенция на издадените фактури.   Становището на настоящия съдебен състав се основа на следното: Според обстоятелствената част на исковата молба предмет на претенцията е заплащането на цена на доставени добавъчни материали и на възнаграждение за извършени транспортни услуги. Основанията са два сключени договора между страните, а сумата, формираща главницата, е отразена в издадена фактура и включва, както доставката, така и транспорта. Арбитражна клауза е уговорена само в договора за доставка, но не и в транспортния договор. По реда на чл.372, ал.2 от ГПК в допълнителната исковата молба ищецът може да поясни и да допълни първоначалната, както и да измени иска. Ищецът разполага и с правото да поиска от съда да се произнесе относно съществуването или несъществуването на едно оспорено правоотношение, от което зависи изцяло или отчасти изходът на делото. С оглед на изложеното преценката за релевантността на фактите, обуславящи както основателността, така подведомствеността, следва да се извърши от съда въз основа на обстоятелствата, изложени в първоначалната искова молба, но и при съобразяване с исканията на ищеца, заявени в допълнителната молба по чл.372, ал.2 от ГПК. Съдът е задължен да определи правната характеристика на предприетите от ищеца процесуални действия – поясняване или допълване на първоначалната молба, изменение на иска, респ. искане на произнасяне относно действителността на сключения договор. За подведомствеността на спора е от значение и обстоятелството, че арбитражно споразумение /при установяване на неговата действителност/ е включено само в договора за доставка. В този смисъл приетото за основателно възражение за неподведомственост на спора единствено чрез позоваването на договора за доставка от 07.12.2007г. е незаконосъобразно. Определенията на Софийския апелативен съд и оставеното с него в сила определение на Софийския градски съд следва да се отменят и делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия. Съдът следва да се произнесе по направените искания с допълнителната исковата молба, ако е необходимо в открито заседание след изслушване на обясненията на страните съгласно чл.374, ал.1 от ГПК. Според определената квалификация на изявленията на ищеца в молбата по чл.372, ал.2 от ГПК, следва да се определи и поредността в извършване на процесуалните действия - като поясняване на иска, изменение, допускане на графологична експертиза, предявяване на инцидентен иск. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд       О П Р Е Д Е Л И :     ОТМЕНЯ определение № 771/13.10.2008г., постановено по ч.гр.д. № 1987/2008г. от Софийския апелативен съд и определение от 01.09.2008г. на Софийския градски съд за прекратяване на производството по гр.д. № 1069/2008г. ВРЪЩА делото на Софийския градски съд за продължаване на процесуалните действия. Определението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: 1.   2.