Р Е Ш Е Н И Е № 198 София, 06.01.2021 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на … четиринадесети декември…… две хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ:БИСЕР ТРОЯНОВ ПЕТЯ ШИШКОВА при участието на секретаря ……ИЛИЯНА РАНГЕЛОВА …… и на прокурора …ПЕТЪР ДОЛАПЧИЕВ ………. изслуша докладваното от съдия Кънчева касационно дело..№ 894 .. по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Касационното производство е образувано по протест на Софийската апелативна прокуратура срещу решение № 10262/ 30.07.2020 г. по внохд № 564/20 г. на Софийския апелативен съд, с което е изменена присъда от 06.02.2020 г. по нохд № 196/2019 г. на Окръжен съд гр. Монтана. В протеста се правят оплаквания по касационните основание по чл. 348 ал.1 т.1 и т.3 от НПК и се иска отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа протеста и моли да бъде уважен. Подсъдимият и неговият защитник, както и повереникът на частните обвинители намират протеста за неоснователен и считат, че решението следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 от НПК, установи следното: С първоинстанционната присъда подсъдимият Т. Л. З. е признат за виновен в това, че на 31.07.2018 г. при управление на л.а. „А. Р.“ в нарушение на правилата за движение по чл. 5 ал.3 т.1 и чл. 21 ал.1 от ЗДП, в пияно състояние, по непредпазливост причинил смъртта на З. З. Г. и на основание чл. 343 ал.3, пр.1 б.Б, вр. ал.1 б.В и чл. 58а от НК е осъден на три години лишаване от свобода, които да изтърпи при първоначален „общ режим“. На осн. чл. 343г от НК е лишен от право да управлява МПС за срок от шест години. По жалба на подсъдимия, с атакуваното пред ВКС решение Софийският апелативен съд изменил присъдата, като оправдал подсъдимия за нарушението на чл. 5 ал.3 т.1 от ЗДП и на осн. чл. 66 ал.1 от НК отложил изтърпяването на наказанието лишаване от свобода за срок от пет години. Потвърдил присъдата в останалата й част. Протестът е неоснователен. Изложените от прокурора съображения за допуснато нарушение на закона не се споделят от настоящия касационен състав. Материално правните норма на престъпленията по транспорта са бланкетни по своя характер и във всички случаи следва да бъдат запълнени с конкретните, допуснати от дееца нарушения на правилата за движение, довели до настъпването на транспортното произшествие и до съставомерния резултат. Имат се предвид правилата за движение, свързани с характера на тази правно регламентирана дейност, източник на повишена опасност- контролиране на моторното превозно средство, движение с разрешена или съобразена скорост, правилата за заобикаляне, изпреварване, преминаване покрай автомобили на градския транспорт, покрай деца, през пешеходни пътеки, предимство при конфликтно точки и т.н. Що се отнася до разпоредбата на чл. 5 ал.3 т.1 от ЗДП, с нея не се регламентира правило за движение, а се въвежда забрана за управление на МПС след употреба на алкохол с концентрация над 0.5 промила и/или на наркотични вещества. Тази норма от ЗДП не може да запълни бланкетните диспозиции на нормите по чл. 343-343а от НК. Нарушаването на тази забрана, ако не е нарушено конкретно правило за движение и не е настъпило пътно-транспортно произшествие, ангажира само административната отговорност на дееца, съотв. наказателната отговорност по чл. 343б от НК, ако концентрацията на алкохол е над 1.2 промила. За да е съставомерно едно деяние по чл. 343-343а от НК следва деецът да е допуснал нарушение на конкретно правило за движение, което да е в причинна връзка с настъпилото транспортно произшествие и вредоносния резултат, а ако той е и с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 промила престъплението е по-тежко наказуемо. Пияното състояние е елемент от обективната страна на квалифицирания наказателен състав, но нормата на чл. 5 ал.3 т.1 от ЗДП не запълва бланкетната му диспозиция, защото не регламентира конкретни правила при осъществяване на дейността по управление на превозните средства. Софийският апелативен съд правилно е приложил закона, като е оправдал подсъдимия за инкриминираното нарушение. Върховният касационен съд не споделя доводите в протеста за явна несправедливост на наказанието поради отлагане на изтърпяването му по реда на чл. 66 ал.1 от НК. Софийският апелативен съд е изложил подробни и убедителни съображения в подкрепа на решението си да приложи института на условното осъждане, които следва да бъдат споделени. Безспорно законодателят дава превес на специалната превенция, регламентирайки предпоставките за приложението на чл. 66 ал.1 от НК. Въззивният съд правилно е приел, че за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия не е необходимо той да бъде изолиран в затвора, тъй като е личност с ниска степен на обществена опасност, а извършеното деяние е инцидентно в живота му. Този извод на съда не е произволен, а има подкрепа от редица установени по делото обстоятелства- чистото съдебно минато на З., положителните характеристични данни, семейното и социалното му положение, полаганите грижи за своите шест малолетни и непълнолетни деца, както и за двете деца на пострадалия му роднина. Оценени са данните за начина му на живот без правонарушения въпреки ниския му социален статус, тежко преживяната загуба на пострадалия и помощта, която оказва на семейството му. Следва да се отбележи също, че той е санкциониран по административен ред за леки нарушения с едно наказателно постановление и два фиша, чиито глоби са платени, като от справката е видно, че само на инкриминираната дата е констатирано шофиране след употреба на алкохол. Това също е индикация, че касаторът е личност, съобразяваща се със законовия ред и поправянето му може да се постигне чрез прилагане на института на условното осъждане. Що се отнася до генералната превенция на наказанието, то съдът правилно е оценил обстоятелството, че самите пострадали не желаят той да бъде изолиран в затвора. Макар да са негови роднини, те са част от обществото и предупредително- възпитателния ефект на санкцията за извършеното престъпление очевидно може да бъде постигнат и с приложение на разпоредбата на чл. 66 ал.1 от НК. Като взе предвид гореизложеното и на основание чл. 354 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 10262/ 30.07.2020 г. на Софийския апелативен съд, постановено по внохд № 564/2020 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: