Р Е Ш Е Н И Е №. 45 гр. София, 23.05.2019 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в открито заседание на деветнадесети март, две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№1286 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. Н. Н. срещу решение №25 от 14.02.2018 г. по гр.д.№457/2017 г. на АС Велико Търново. С обжалваното решение е потвърдено решение №131 от 31.07.2017 по т.д.№112/2016 г. на ОС Плевен, с което е отхвърлен предявеният от Г. Н. Н. срещу „Първа инвестиционна банка” АД иск по чл.26, ал.2, пр.3 от ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот, обективиран в нотариален акт №29, т.VII, рег.№7623, д.№779/2006 г., сключен между Г. Н. Н. и М. Д. А. от една страна и „Първа инвестиционна банка” АД от друга, в частта относно учредяване на договорна ипотека върху недвижимия имот, описан в т.2.1, поради липса на съгласие от М. Д. А.. В жалбата се излагат съображения, че решението е недопустимо, предвид неучастие в производството на М. Д. А., който е задължителен необходим другар, евентуално неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и поради необоснованост. Ответникът по касация - „Първа инвестиционна банка” АД заявява становище за неоснователност на жалбата, като поддържа, че решението няма да рефлектира върху правната сфера на М. А., тъй като единствен собственик на ипотекирания имот към момента, е ищцата по делото. Претендира присъждане на разноски. С определение №739 от 18.12.2018 г. решението е допуснато до касационно обжалване за проверка процесуалната му допустимост. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и наведените от страните доводи, намира следното: За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че не е налице поддържаното от Г. Н. Н. основание - липса на съгласие от страна на М. Д. А., за прогласяване нищожността на договор за учредяване на договорна ипотека върху недвижими имоти, обективиран в нотариален акт № 29, том VII, рег.№7623, д.№779/2006 г., сключен между нея и М. Д. А. от една страна и „Първа инвестиционна банка” АД – от друга /за обезпечаване на задължения по сключен между банката и физическите лица договор за кредит/, в частта относно учредяването на договорна ипотека върху недвижим имот, описан в точка 2.1., поради което е намерил за неоснователен предявеният от Г. Н. Н. срещу „Първа инвестиционна банка” АД иск по чл.26, ал.2, пр.3 от ЗЗД. В съответствие с правомощията си за преценка на допустимостта на обжалваното решение - т. 1 от ТР №1/2010 г. на ОСГТК на ВКС и т. 10 от ТР №1/2001 г. на ОСГК на ВКС, настоящият състав намира, че въззивното решение е процесуално недопустимо по следните съображения: Константна е практиката на ВКС /решение №544 от 06.01.2011 г. по гр.д.№1053/2010 г. на ВКС, ГК, Второ отделение, решение №273 от 25.08.2014 г. по гр.д. №506/2012 г. на ВКС, ГК, Четвърто отделение, определение №632 от 20.12.2013 г. по ч.гр.д.№5812/2013 г. на ВКС, ГК, Първо отделение, определение №558 от 04.12.2018 г. по ч.гр.д.№4356/2018 г. на ВКС и мн.др./, с която се възприема разрешението, че при иск за установяване нищожност на сделка, фигурата на задължителното необходимо другарство на страните по сделката е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на исковия процес и когато се предявява иск за нищожност на договор, страни по който са няколко лица, тези лица са задължителни другари, защото са участници в едно и също материално правоотношение и решението, с което се прогласява нищожността или се отхвърля иска трябва да бъде еднакво спрямо всички. Нищожният договор има порок при сключването му и не поражда правни последици, поради което предявяването на иск за прогласяване на нищожността от една от страните по договора или от трето лице с правен интерес, засяга еднакво правата на всички страни по договора, респективно съдът трябва служебно да следи дали са конституирани като страни. В случая въззивният съд в нарушение на посочената практика не е съобразил, че М. Д. А., който е задължителен необходим другар, не е конституиран като страна по делото от първоинстанционния съд /доводите на ответника по касация, че в случая решението няма да рефлектира върху правната сфера на М. А., тъй като единствен собственик на ипотекирания имот към момента, е ищцата по делото, не могат да бъдат споделени - М. А., като кредитополучател по договора за кредит има интерес да се установи, че договорът за ипотека продължава да обезпечава задълженията, респективно, че банката има възможност да се удовлетвори от имота при неизпълнението им/, като не е изпълнил правомощията си да обезсили първоинстанционното решение и върне делото за конституиране на задължителния необходим другар и също е постановил недопустимо решение. С оглед изложеното обжалваното решение и потвърденото с него първоинстанционно решение следва да бъдат обезсилени, като делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за конституиране на М. Д. А. и разглеждане на делото с негово участие. По отношение на направените пред настоящата инстанция разноски, на основание чл.294, ал.2 от ГПК следва да се произнесе въззивният съд при повторното разглеждане на делото. Мотивиран от горното Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение РЕШИ: ОБЕЗСИЛВА решение №25 от 14.02.2018 г. по гр.д.№457/2017 г. на АС Велико Търново и потвърденото с него решение №131 от 31.07.2017 г. по т.д.№112/2016 г. на ОС Плевен. Връща делото за ново разглеждане от друг състава на ОС Плевен. Решението не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.