4 Р Е Ш Е Н И Е № 157 гр. София, 08.11.2010 година ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Ковачева ЧЛЕНОВЕ: Лидия Иванова Емилия Василева при участието на секретаря София С., като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 1135 по описа за 2009г., взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищцата В. И. З. като ЕТ „В. – ИЗ В. З.”, гр. Враца, приподписана от процесуалния й представител адв. В. Ч. срещу решение от 18.09.2009г. по в. гр. дело № 97/2009г. на В. окръжен съд, гражданско отделение, с което е отменено решение № 467 от 08.06.2009г. по гр. дело № 1031/2008г. на В. районен съд и е отхвърлен предявеният от В. И. З. като ЕТ „В. – ИЗ В. З.”, гр. Враца срещу Л. Николов Г. като ЕТ „Л. Николов Г.”, гр. Враца иск за сумата 9 672 лв. – остатък от стойност на извършени СМР по договор за изработка от 28.03.2008г., ведно със законната лихва върху сумата, и ищцата е осъдена да заплати на ответника разноски по делото в размер 1 168,44 лв. Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Релевира доводи за нарушаване на материалния закон относно заплащането на извършената работа по договор за изработка – чл. 265 и чл. 266 ЗЗД, относно правните възможности на възложителя при констатирани недостатъци на изработеното и неотчитане приемането на извършената работа с експлоатирането на обекта. Касаторът моли решението да бъде отменено, предявеният иск да бъде уважен и претендира присъждане на направените разноски. Ответникът Л. Николов Г. като ЕТ „Л. Николов Г.”, гр. Враца оспорва касационната жалба, поддържа становище за правилност и законосъобразност на обжалваното решение и моли същото да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните доводи и прецени данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. С определение № 293/19.05.2010г. по т. дело № 1135/2009г. ВКС на РБ, ТК, състав на Второ отделение е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по материалноправни въпроси относно правата на възложителя при констатирани недостатъци на изработеното и дължи ли възложителят заплащане на вложените материали, труд и възнаграждение при извършване на работата с недостатъци. Въззивният съд е приел, че ищецът не е изпълнил качествено възложената работа, като не е положил гладко бетона съобразно договореното, поради което възложителят не е приел извършената работа, а е поискал отстраняване на недостатъците. Решаващият съдебен състав е констатирал, че ответникът по иска не се е съгласил отстраняването на недостатъците да бъде извършено чрез полагане на допълнителна замазка, защото това ще повиши нивото към рампата и каналите, и се е възползвал от правото си да развали договора съгласно чл. 265 ЗЗД. Изложил е съображения, че разпоредбата на чл. 265 ЗЗД предоставя допълнително, специфично право на поръчващия, което той може да упражни без да е лишен от възможността да упражни правото си да развали двустранния договор. Поради изложените съображения въззивната инстанция е стигнала до извод за неоснователност на предявения иск за заплащане на остатъка от възнаграждението. По релевантните материалноправни въпроси, които са решени от въззивната инстанция в противоречие с трайноустановената съдебна практика, настоящият съдебен състав приема следното: Недостатъците на престирания резултат– предмет на изработката не погасяват задължението за заплащане на уговореното възнаграждение, а пораждат права на възложителя, които следва да бъдат упражнени по реда на чл. 265 ЗЗД и ако бъдат упражнени, могат да доведат или до намаляване размера на възнаграждението или до отлагане изискуемостта на задължението за възнаграждение, а разваляне на договора е допустимо, ако недостатъците са толкова съществени, че работата е негодна за нейното договорно или обикновено предназначение. Когато възложената работа е извършена с недостатъци, за възложителя се поражда потестативното право да избере една от алтернативно предвидените в чл. 265, ал. 1 ЗЗД възможности: 1/ отстраняване на недостатъците; 2/ заплащане на разходите, необходими за отстраняването им; 3/ намаляване на възнаграждението. Отговорността на изпълнителя и правата на възложителя са обусловени от характера на недостатъците и отражението им върху годността на изработеното. Съобразно разпоредбата на чл. 265, ал. 2 ЗЗД възложителят има право да развали договора за изработка с едностранно волеизявление само когато недостатъците са толкова съществени, че правят изработеното негодно за обикновеното или предвиденото в договора предназначение. В този случай е налице пълно неизпълнение. За да се приеме, че недостатъците са съществени, е необходимо да се извърши преценка не само дали правят изработеното негодно за договорното или обикновеното му предназначение, но и дали същите са неотстраними, дали създават сериозни затруднения или отстраняването им е технически невъзможно или икономически нецелесъобразно. Неправилно въззивният съд е приел, че договорът за изработка е развален от възложителя едностранно на основание чл. 265 ЗЗД, поради което останалата част от възнаграждението не се дължи. Този извод противоречи на разпоредбата на чл. 265, ал. 2 ЗЗД и е необоснован. Констатираните недостатъци, за които ищецът е уведомен, не се отразяват върху изработеното до степен, че бетоновата настилка е негодна за договорното или обикновеното й предназначение. Вещите лица, изготвили заключенията на съдебно-техническите експертизи, сочат, че установените неравности по положената бетонова настилка могат да се отстранят с подходяща циментова замазка и шлайфане, като замазката не влияе върху носимоспособността на бетоновата настилка. Полагането на изравнителна замазка и шлайфането й не са от категорията СМР, които да създадат сериозни затруднения при отстраняване на недостатъците. По делото са налице данни, че положената бетонова настилка се ползва по предназначение. Като не е съобразил събраните в тази насока доказателства, решаващият съдебен състав е постановил неправилен и необоснован съдебен акт. Недостатъците на изработеното не погасяват задължението за заплащане на уговореното възнаграждение, но предвид направените възражения и искания от ответника за остойностяване отстраняването на неравностите в цялото помещение, въззивната инстанция е следвала да извърши преценка за размера, с който трябва да се намали дължимото възнаграждение. Нарушението на относимите към спора материалноправни разпоредби е довело и до нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на решението. Въззивният съд не е съобразил обстоятелството, че в заключенията на съдебно-техническата експертиза вещото лице не е отговорило на част от поставените въпроси от значение за правилното решаване на делото, а именно вещото лице не е установило разликата в нивата на положената бетонова настилка поради липсата на геодезични уреди и инструменти, вследствие на което и не е остойностило необходимите материали и труд за отстраняване на недостатъците, с която сума би следвало да се намали размера на дължимото възнаграждение. В този смисъл е и оплакването във въззивната жалба, че първоинстанционният съд е следвало да допусне потворна или допълнителна експертиза. Предвид изложените съображения въззивното решение трябва да бъде отменено. Поради това, че се налага допускане на съдебно-техническа експертиза за установяване размера на необходимите средства /материали и труд/ за отстраняване на недостатъците към момента на тяхното констатиране, след извършване на оглед и съответни измервания на обекта, на основание чл. 293, ал. 3 ГПК делото следва да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав. Разноски за настоящото производство не се присъждат, а същите трябва да бъдат съобразени при постановяване на въззивното решение. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение от 18.09.2009г. по в. гр. дело № 97/2009г. на В. окръжен съд, гражданско отделение. ВРЪЩА делото на В. окръжен съд за ново разглеждане от друг състав. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: