Р Е Ш Е Н И Е № 288 София, 10.11. 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и шести септември двехиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова Олга Керелска като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 1774/2010 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба от Н. А. А. ЕГН [ЕГН] от [населено място] чрез процесуален представител адвокат С. П. К. против въззивно решение на Ямболски окръжен съд № 113/30.09.2010 г., постановено по гр. д. № 297/2010 г. С обжалваното решение е потвърдено решение на Ямболски районен съд № R-348/28.05.2010 г., постановено по гр. д. № 2592/2009 г., с което са отхвърлени като неоснователни предявените от Н. А. А. против [община] искове за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата 5 324.79 лв., представляваща стойност на извършени СМР в общите части на вх. „Б” на жилищен блок „Завод за малц”-Я., находящ се на [улица]№ 148, както и сумата 4 065.71 лв., представляваща стойност на неизвършени СМР в общите части на същия вход. За ответника по касация [община] не е изразено становище по жалбата. С определение № 685/31.05.2011 г., постановено от Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по правния въпрос: чие задължение е извършването на довършителни СМР по общите части на сградата, в която със заповед на Общината е определен конкретен апартамент, получен от ищеца като обезщетение за отчужден от Общината имот – на Общината ли или на обезщетения собственик на отчужден имот, решаван противоречиво от съдилищата. Отговор на правния въпрос: На базата на отчуждителното производство, проведено по реда на З. /отм./, между общината и отчуждения собственик се създава облигационна връзка, по силата на която и с оглед на поетите задължения общината дължи предаване на жилището, с което отчужденият собственик е обезщетен в завършен вид, в т. ч. и по отношение на общите части на сградата, в която жилището се намира. За да се произнесе по основателността на жалбата Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение констатира следното: От фактическа страна въззивният съд е приел за установено, че през 1986 г. със заповед на председателя на ОбНС Я. е отчужден имот от Ж. В. М., оценен за 8982 лв., за което същата е обезщетена с едно двустайно жилище. Открит й е жилищноспестовен влог, по който й е преведена сумата 9356.05 лв./превод от лихва 374.05 лв./. Отчужденият собственик е починал и е издадена нова заповед за обезщетяване по реда на чл. 100 З. /отм./ на името на нейния наследник-ищцата Н. А. А.. С новата заповед е определено конкретно жилище, а именно-процесния апартамент-24, ет. 3, вх. Б, бл. „Завод за малц”, Я., стойност на жилището-18661 лв., както и че отчужденият собственик не е освободен от задължението за заплащане на разликата между стойността на двете жилища /отчуждено и обезщетение/ по реда на чл. 90 З. /отм./. С договор от 10.04.1997 г. [община] е отстъпила възмездно за сумата 582221 лв. на [фирма], София право на строеж върху процесния парцел, отреден за жилищно строителство, върху който парцел дружеството да построи жилищна сграда-блок от 6 входа и да предаде в завършен вид жилищата на обезщетените собственици. С протокол от 7.08.2007 г. ищцата е постигнала споразумение с [фирма], София, че довършителните работи на имота, с който е обезщетена са й изплатени изцяло и в брой и че тя няма претенции към дружеството за довършване и пуск на имота, както и че сумата, която й е платена за довършителни работи не касае общите части на сградата. Съдът е отхвърлил иска с правно основание чл. 59 ЗЗД за сумата 5324.79 лв. /финансово участие на ищцата в стойността на извършени СМР по общите части на сградата/, като неоснователен. Прието е, че не са налице елементите от фактическия състав на чл. 59 ЗЗД, тъй като не е доказано по делото, че ищцата е обедняла с претендираната сума, а ответникът се е обогатил със същата сума, както и че е налице причинна връзка между обедняването и обогатяването. Ищцата не е платила разликата между оценката на отчуждения имот /8982 лв./ и оценката на отстъпеното в обезщетение жилище /18661 лв./, която тя е била длъжна да заплати на инвеститора най-късно до откриване финансирането на обекта /чл. 259, ал. 1 ППЗТСУ/отм./. Прието е, че общината не се е обогатила със стойността на недовършените СМР в общите части на вх. Б от жилищната сграда, като е взето предвид и отстъпеното от общината право на строеж на [фирма], София-клон „Завод за малц”, [населено място] с договор от 10.04.1997 г., както и че не е налице и обедняване на ищцата, която не е изплатила претендираната от нея сума нито на останалите собственици на апартаменти във входа на сградата, нито на извършителя на СМР. Вторият обективно съединен иск с правно основание чл. 79 ЗЗД за сумата 4065.71 лв., претендирана като обезщетение за неизвършени СМР във вход „Б” на процесния блок е отхвърлен, като недоказан по основание и размер. Представеният опис за незавършени строителни работи до акт 16, изготвен от отговорник А. В. и включващ изграждане на асансьор-40000 лв., шпакловка на стълбище-4000 лв., боядисване на стълбище-4000 лв. иззидване на мазета-4000 лв. и топлоизолация-30000 лв. общо за 82000 лв. според съда не установява релевантния факт при липса на данни, че общината се е задължила да изпълни тези видове СМР. Относно решенията, представени като трайна практика на ЯРС съдът е посочил, че не касаят конкретния случай, тъй като фактите са съществено различни. С трите съдебни решения са присъдени суми на ищците за разходи, които те реално са направили, като са внесли по сметка на входа съответните суми, определени с решение на общото събраните на собствениците на апартаменти за довършване на общите части на входа. Касационната жалба е неоснователна. Въззивното решение е правилно. Събраните по делото доказателства са обсъдени и преценени в тяхната съвкупност, въз основа на които законосъобразен е правният извод на съда за неоснователност на предявените искове поради неизпълнена от ищцата /касатор/ доказателствена тежест в процеса за установяване елементите от фактическия състав на предявените искове по чл. 59 ЗЗД и чл. 79 ЗЗД. Ето защо Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Ямболския окръжен съд № 113/30.09.2010 г., постановено по гр. д. № 297/2010 г. по описа на същия съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ