Р Е Ш Е Н И Е № 108 София, 29 май 2019 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на двадесет и втори май две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ СПАС ИВАНЧЕВ при участието на секретаря Марияна Петрова и в присъствието на прокурора Ивайло Симов изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 300 по описа за 2019 година. Производството е по реда на глава тридесет и трета от НПК, образувано по искане на осъдения И. Ц. И. за възобновяване на чнд № 256/18 г. на Окръжния съд-Враца. Възразява се наличието на основанията по чл.422, ал.1, т.5, във връзка с чл.348, ал.1, т.1 и 3 от НПК и се иска отмяна на приложението на чл.24 от НК. Пред ВКС искането се поддържа от осъдения и защитата му. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането на осъдения е неоснователно. За да се произнесе Върховният касационен съд, първо наказателно отделение взе предвид следното: С определение № 403 от 13.07.2018 г. по чнд № 256/18 г., в производство по чл.306, ал.1, т.1 от НПК, ОС-Враца на основание чл.25, ал.1, във връзка с чл.23, ал.1 от НК определил на осъдения И. едно общо – най-тежкото наказание от 16 години лишаване от свобода, при първоначален строг режим на изтърпяване по нохд № 4189/15 г. на Софийския градски съд и по нохд № 134/15 г. на ВОС. На основание чл.24 от НК съдът увеличил определеното общо наказание от 16 години лишаване от свобода с 4 години лишаване от свобода, при което осъденият И. следва да изтърпи общо увеличеното наказание от 20 години лишаване от свобода при първоначален строг режим. На основание чл.25, ал.2 от НК ВОС приспаднал от определеното общо увеличено наказание – 20 години лишаване от свобода, изтърпяното от осъдения И. наказание лишаване от свобода по нохд № 4189/15 г. на СГС, считано от 20.12.2016 г. до влизане в сила на определението. На основание чл.59, ал.1, т.1 от НК ВОС приспаднал от определеното общо увеличено наказание и времето, през което И. е бил задържан с мярка за неотклонение „Задържане под стража” по нохд № 134/15 г. – от 03.10.2013 г. до 03.12.2013 г., както и въз основа на заповед за задържане от 04.12.2013 г. до 06.12.2013 г., и времето, през което И. е бил задържан по мярка за неотклонение „Задържане под стража” по нохд № 4189/15 г. и с постановление на СГП, считано от 03.11.2014 г. до 20.12.2016 г. С решение № 491 от 10.12.2018 г., постановено по вчнд № 1092/18 г., образувано по жалба на осъдения, Апелативният съд-София потвърдил посоченото по-горе определение на ВОС. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи: Искането е допустимо, а разгледано по същество – неоснователно. Както се посочи, осъденият и защитата му възразяват срещу приложението на чл.24 от НК и искат отмяната му, защото в този размер наказанието е несправедливо. Макар и да не се оспорва приложението на чл.25, във връзка с чл.23 от НК, доколкото то позволява преценката за приложението на чл.24 от НК, ВКС намира за необходимо да посочи, че определянето на общо наказание по споменатите по-горе влезли в сила присъди, е правилно. За да приложи разпоредбата на чл.24 от НК първоинстанционният съд е изследвал цялостната престъпна дейност на осъдения И., обществената опасност на отделните деяния, броя на наказваните престъпления, периода, в който те са извършени, конкретните измерения на общественоопасните последици, както и данните относно понесените от него наказателни санкции, много от които характерни с ефективно изтърпяване на наказания лишаване от свобода. От друга страна, идентично възражение е било поставено на вниманието на въззивния съд, който е посочил основанията, поради които го е отхвърлил като неоснователно. Всички съображения на съдилищата са съответни на данните по делото и относими към приложението на чл.24 от НК, поради което и изцяло се възприемат от ВКС. Към казаното от тях трябва да се добави само това, че престъплението по нохд № 4189/15 г. е извършено на 23.07.2014 г. - близо осем месеца след изменение на мярката за неотклонение „Задържане под стража” в по-лека такава, взета спрямо И. по нохд № 134/15 г. - на 06.12.2013 г. При тези съображения, като не намери основания за възобновяване на наказателното дело, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения И. Ц. И. за възобновяване на вчнд № 1092/18 г. на Апелативния съд-София. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: