Р Е Ш Е Н И Е   № 506   София, 08 декември 2009 г     В  И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България,  Наказателна колегия, II н.о., в съдебно  заседание на звадесет и седми ноември  двехиляди и девета  година в състав:                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева                        ЧЛЕНОВЕ: Елена Авдева                                             Биляна Чочева   при секретар Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Мария Михайлова изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева н.дело № 507/2009 год. Производството по чл. 346 т.1 НПК е образувано по подадена в срок касационна жалба на подсъдимия Д. Ф. Х. против въззивна присъда № 41 от 29.06.2009 год. постановена по ВНОХ дело № 1267/2008 год. на Софийски апелативен съд. В жалбата и в съдебно заседание от подсъдимия и защитника му се поддържат всички касационни основания по чл. 348 НПК, като се излагат съображения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на правата му и до неправилно приложение на материалния закон с осъждането му за деяние, което не е извършил и за явна несправедливост на наказанието. В условията на алтернативност се иска да бъде отменена изцяло в наказателната и гражданско-осъдителната части и да бъде оправдан, а гражданският иск отхвърлен или делото върнато за ново разглеждане от друг състав, или да бъде изменена като наказанието бъде намалено по размер. Гражданският ищец и частен обвинител е починал преди разглеждане на делото в настоящата инстанция, а встъпилите в правата му негови наследници изразяват становище, че жалбата е неоснователна. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и провери правилността на обжалваната въззивна присъда в пределите по чл. 347 НПК, за да се произнесе контатира следното: С присъда № 21 от 9.10.2008 год. постановена по НОХ дело № 1854/2008 год. Софийски градски съд е признал подсъдимия Д. Ф. Х. за виновен в това, че на 10.04.2007 год. в гр. С. направил опит умишлено да умъртви М. И. З., поради което и на основание чл. 115 във вр. с чл. 18 ал.1 и чл. 55 ал.1т.1 НК го е осъдил на шест години лишаване от свобода и в това, че на същата дата и място държал огнестрелно оръжие- пистолет с калибър 7.65мм, с неустановена марка и модел, без да има за това надлежно разрешение, поради което и на основание чл. 339 ал.1 във вр. с чл. 54 НК го е осъдил на една година лишаване от свобода. На основание чл. 23 ал.1 НК му е определил общо наказание от шест години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване. С присъдата съдът е осъдил подсъдимия да заплати на М. И. З. сумата 30 000лв обезщетение за претърпяни неимуществени вреди от деянието, ведно със законната лихва от деня на увреждането до окончателното изплащане, като гражданският иск за разликата до пълния му размер е отхвърлил. С присъда № 41 от 29.06.2009 год. постановена по ВНОХ дело № 1267/2008 год. Софийският апелативен съд е отменил присъдата на първата инстанция в частта по осъждането на подсъдимия за престъплението по чл. 339 НК и за приложението на чл. 23 НК и е постановил нова присъда, с която го е признал за за невинен в това на 10.04.2007 год. в гр. С. да е държал огнестрелно оръжие, без да има за това надлежно разрешение и на основание чл. 304 НПК го е оправдал по обвинението по чл. 339 ал.1 НК. Изменил е присъдата в частта по осъждането на подсъдимия за престъплението по чл. 115 НК като е намалил размера на наказанието лишаване от свобода от шест на пет години и е определил първоначален общ режим на изтърпяването му. Потвърдил е присъдата в останалата й част. Оплакването за постановяване на въззивната присъда при наличието на касационното основание по чл. 348 ал.1т.1 НПК не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. То се мотивира с осъждането му по обвинение, което не е доказано от обективна и субективна страна. В този смисъл е изложеното съображение, че е осъден в нарушение на разпоредбата на чл. 303 ал.2 НПК, защото при установяване на правнорелевантните факти първоинстанционният съд е нарушил правилата за формиране на вътрешното си убеждение, като не е изследвал обективно, всестранно и пълно всички доказателствени материали и без основание е кредитирал само тези, които са в подкрепа на обвинението, а въззивната инстанция е възприела този неправилен подход, съвсем бегло и схематично е анализирала доказателствената съвкупност, не е посочила въз основа на кои доказателствени материали приема за установени фактите по делото и какви са правните съображения за възприемане на оценката им. По делото такива нарушения, довели до потвърждаване на присъдата в частта касаеща осъждането на посъдимия за престъплението по чл. 115 във вр. с чл. 18 ал.1 НК, не са допуснати. В хода на събирането, проверката и оценкана на доказателствата е спазен установеният процесуален ред. Софийският градски съд, който е разгледал делото като първа инстанция, е осигурил равни условия за състезателност на страните в процеса, като е събрал необходимите и възможни доказателствени източници за изясняване на обстоятелствата, включени в предмета на доказване по чл. 102 НПК относно извършеното престъпление и авторството на дееца. Въззивната инстанция от своя с. , след като е изслушала доводите в защитната реч на подсъдимия, е приела, че делото не е изяснено в достатъчна степен, отменила е дадения ход на съдебните прения и е допуснала повторен разпит на пострадалия З. , на двама посочени от подсъдимия свидетели, назначила е комплексна медико-балестична експертиза. Провела е съдебно следствие и е събрала допълнителни доказателства. Всички събрани по надлежния ред доказаталствени материали е оценила поотделно и в логическата им връзка и не е имала основание да промени вътрешното убеждение на решаващия съд и да приеме тезата на подсъдимия, че доказателствената съвкупност е противоречива и недостатъчна за осъждането му. Възприетите от нея фактически констатации, че на 10.04.2007 год. пострадалият застанал на стъблищната площадка пред вратата на подсъдимия, последният я отворил и от близко разстояние произвел изстрел в областта на корема му, довел до нараняване, което без оказана навременна и висококвалифицирана медицинска помощ би завършило с летален изход, не са произволни, лишени от доказателствена основа и не са израз на предубедеността на съда във виновността му. Направени са след задолбочен и сериозен анализ на всички доказателствени средства, в това число показанията на разпитаните свидетели З. , М. , С. и К. , събраните писмени доказателства и заключенията на изслушаните експертизи. Времето и мястото, където е извършено деянието не предполага наличието на очевидци извън подсъдимия и пострадалия. Съобщените от тях факти са основен източник на преки доказателства и доколкото двамата осъществяват различни функции в процеса, което би породило съмнение за евентуална заинтересованост, съдът много внимателно ги е обсъдил и ги е кредитирал само в частите, които се подкрепят от други доказателствени източници. За да кредитира показанията на пострадалия ги е съпоставил с всички останали, в това число показанията на неговата съпруга св. М, заключенията на изслушаните експертизи и данните съдържащи се в протоколите за извършените действия по разследването. Пострадалият и съпругата му по категоричен начин са установили, че прострелването е извършено от подсъдимия пред неговата входна врата. Свидетелката не само е установила това, което й съобщил нейния съпруг, но лично го възприела да слиза от горния етаж, като вече бил наранен. Съобщените от двамата факти не съдържат поддържаното от подсъдимия противоречие, което да поставя под съмнение достоверността им. За да ги кредитира съдът ги е съпоставил и с показанията на св. К, които непосредствено след нараняването, преди пострадалият да бъде закаран в болничното заведание, са посетили местопроизшествието и са констатирали, че там няма други лица. Коствено доводът на подсъдимия за евентуално нараняване на пострадалия от лица, намиращи се в неговото жилище, където непрекъснато се събирали шумни компании, се опровергава и от разпитаните по негово искане от въззивната инстанция свидетели, които са установили, че не са чули шум от дома на пострадалия. Не са игнорирани като източник на доказателства и обясненията на подсъдимия, който не е оспорил факта на срещата си с пострадалия, но е поддържал друга фактическа обстановка. Твърденията му, че пострадалият го нападнал, като взломил входната му врата, мотивирано са отхвърлени като израз на защитна позиция. При преценката на достоверността им освен показанията на пострадалия са преценени и данните съдържащи се в протоколите за оглед на местопроизшествието, в които не е отразено увреждане на вратата. Доводът му, че не е възпроизвел изстрела, защото по ръцете и дрехите му липсвали барутни частици, също е обсъден и са изложени убедителни съображения за отхвърлянето му. Във връзка с оспорването на достоверността на доказателствените източници следва да се посочи, че това е суверенно право на съда, който ги преценява. То не подлежи на последващ контрол след като са спазени правилата за формиране на волята му, а по делото те не са нарушени. В рамките на приетите фактически констатации материалният закон е приложен точно с осъждането на подсъдимия. Налице са всички обективни и субективни елементи от състава на престъплението убийство приключило във фазата на опита. Подсъдимият обективно е предприел действия, които са насочени към лишаване от живот на пострадалия, като е възпроизвел изстрел в жизненоважна част от тялото му. Умисълът му е установен от действията, в които се е обективирало деянието. Не е бил лишен от годност да съзнава, че огнестрелното оръжие е годно средство да причини смъртен резултат, че коремът е част от човешкото тяло, където се намират жизненоважни органи и увреждане в тази област може да доведе до летален изход. Изстрелът е насочил в коремната област и полученото сляпосляпо нараняване е пробило пикочния мехур, като проектила е заседнал в зоната на дясната тазобедрена става и без оказана навременно и висококвалифицирана медицинска помощ смъртният изход е бил неизбежен. Този резултат е желан от дееца и обективно не е настъпил но независещи от него причини. Извън довода за осъждането му без доказателства от жалбоподателя не се поддържат конкретни оплаквания за нарушение или неправилно приложение на материалния закон. Оплакването за постановяване на въззивното решение при наличието на касационното основание по чл. 348 ал.3 т.1 НК е неоснователно. Производството пред въззивната инстанция е образувано по жалби на подсъдимия и на гражданския ищец и частен обвинител, като от първия са поддържани доводи за необоснованост, непълнота на доказателствата, липса на задълбоченост при оценката им и явна несправедливост на наказанието. Въззивната проверка за правилността на присъдата е извършена по реда на чл. 313 и 314 ал.1 НПК, като е обезпечена равнопоставеност на страните при упражняване на правата им. Въззивният състав без основание е упрекнат, че е нарушил задължението си по чл. 305 ал.3 НПК да посочи установените обстоятелства, доказателствата, въз основа на които ги приема за установени и правните съображения за взетото решение. Задължение за подробна оценка на доказателствените източници има първоинстанционния съд. Когато потвърждава присъдата въззивният състав не е длъжен поотделно да обсъжда и оценява всеки един от тях, а да провери дали са спазени правилата за събирането и оценката им, а именно дали са събрани по надлежния процесуален ред, дали са оценени съобразно действителното им съдържание, без изопачаване на съдржащите се в тях фактически данни и дали са направени верни фактически и правни изводи. Въззивното решение отговаря на тези изисквания, като са изложени убедителни съображения в подкрепа на правилността на присъдата и са посочени основанията, поради които не се приемат доводите му. Оплакването за постановяване на въззивното решение при наличието на касационното основание по чл. 348 ал.1т.3 НПК е неоснователно. То се мотивира с осъждането му за деяние, което не е извършил. При установената фактическа обстановка и приложен материален закон, този довод не може да бъде споделен. Наказанието е индивидуализирано от въззивната инстанция в рамките на закона, под минималния размер предвиден за престъплението, като е съобразена степента на осъществяване на намерението му и причините поради което изпълнителното деяние не е довършено. Точно е преценена относителната тежест на всички обстоятелства по чл. 54 НК и мотивирано е прието, че наказание от пет години лишаване от свобода е достатъчно за постигане целите на генералната и специалната превенция. Допълнителното му намаляване по касационен ред би било проява на неоправдан либерализъм и няма да допринесе, както за неговото поправяне и превъзпитание, така и за оказване на предупредително и възпиращо въздействие върху останалите членове на общетвото. Конкретни доводи за допуснати нарушения в гражданско-осъдителната част на въззивната присъда не се поддържат. Гражданският иск е доказан по основание и е уважен в справедлив размер. По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че при постановяване на присъдата на Софийски апелативен съд не са допуснати поддържаните от подсъдимия нарушения и следва да бъде оставена в сила, поради което и на основание чл. 354 ал.1т.1 НПК   Р Е Ш И:   Оставя в сила присъда № 41 от 29.06.2009 год. постановена по ВНОХ дело № 1267/2008 год. по описа на Софийски апелативен съд в частта, с която е изменена присъда № 21 от 9.10.2008 год. по НОХ дело № 1854/2008 год. на Софийски градски съд, като за извършеното престъпление по чл. 115 във вр. с чл.18 ал.1 НК е намален размера на наложеното наказание лишаване от свобода от шест на пет години и е потвърдена в останалата част. Решението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: