2
Р Е Ш Е Н И Е
№ 43
гр. София, 17 март 2016 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети февруари две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
ДАНИЕЛА АТАНАСОВА
при участието на секретаря ИЛИЯНА ПЕТКОВА и на прокурора от ВКП МАРИЯ МИХАЙЛОВА, разгледа докладваното от съдията ВЕРОНИКА ИМОВА наказателно дело № 88/2016 г. на ВКС и въз основа на данните по делото и закона, прие следното:
Касационното производство е образувано по жалба от адвокат Х. Х., който е упълномощен защитник на подсъдимия Я. С., срещу въззивно решение № 150 постановено на 19.11.2015 год. по внохд№ 423/2015 год. на ПЛОВДИВСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД .
В жалбата се развиват доводи в подкрепа на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т.1 и т. 3 от НПК.
Твърди се неправилно приложение на закона, при несъответстваща на фактическия състав на инкриминираното деяние правна квалификация; претендират се признаците на основния състав по чл. 115 от НК и се иска оправдаване по обвинението за престъпление по чл. 116, ал. 1,т.6, предл.2 и предл.3 от НК. Изтъква се и явна несправедливост на наказанието , което не е индивидуализирано при съобразяване с всички определящи отговорността обстоятелства, включително съдът неоснователно е игнорирал доказани по делото смекчаващи отговорността обстоятелства; веднъж съдът е приел, че доминират смекчаващите отговорността обстоятелства, но въпреки този извод, е наложил наказание доживотен затвор като на деец с изключително висока степен на обществена опасност.
Иска се изменяване на решението с прилагане правомощията на ВКС по чл. 354, ал.2, т.1 и т.2 от НПК – за преквалифициране на деянието в по-леко наказуемо, както и намаляване размера на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода.
В съдебно заседание пред ВКС подсъдимият и неговият защитник се явяват лично.
Устно пред съда и в писмена защита адвокат Х. поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Въпреки протичането на процеса по правилата на Глава 27 от НПК подсъдимият може да се защитава и по фактите и по правото. В тази връзка защитата се позовава на решение № 57 от 01.02.2012 год. по н. д. № 18/2012 на 3-то н.о. Излагат се доводи в подкрепа на правната квалификация по чл. 115 от НК като се оспорват изводите на решаващите две инстанции за доказаност на инкриминираните от обвинението признаци на квалифицирания състав по чл. 116, ал.1,т.6,пр.2 и пр.3 от НК. За да е налице отговорност на дееца по квалифициращите признаци от състава на престъплението, той трябва да съзнава противоправността им и да иска извършването на деянието именно според тези признаци. Според защитата, не са убедителни и достатъчни аргументите на съдилищата, че броят на ударите и средството с което те са причинени, обуславят особена жестокост на деянието. Фактът, че смъртта не е настъпила веднага също не убеждава, че е причинена по особено мъчителен начин за пострадалата. За да е налице отговорност на дееца за тези квалифициращи обстоятелства той трябва да има представа, че извършва деянието именно по този начин. Цитира се ПП№2/1957 год. на ВС и съдебна практика на ВС, че умисълът трябва да обхваща квалифициращите обстоятелства. Не е доказано психичното отношение на подсъдимия Й. за действия, извършени с особена жестокост ; не е доказано съзнаването от страна на дееца за особено мъчителен начин на причиняване смъртта на пострадалата. Жертвата не е изпитвала изключителни болки и страдания за един продължителен период от време, а процесът на умиране – терминалното състояние има времево измерение, т.е., смъртта не настъпва веднага, тъй като винаги има преход от живота към смъртта. Не е отчетен в съдебния акт генезисът на мотивите за извършване на престъплението, че дълго време подсъдимият е натрупвал отрицателна енергия по повод съмнението в начина на живот на пострадалата, събуждал ревностни преживявания у подсъдимия.Не е отчетена характеропатията във волеви план като смекчаващо вината обстоятелство, довела до деянието. Съдилищата не са защитили тезата защо са наложили наказанието доживотен затвор. Съдът е надценил обществената опасност на деянието и дееца, и с това е постановил една несправедлива присъда,с която наложеното наказание от 23 години лишаване от свобода е явно завишено.
Подсъдимият Я. Й. изразява съжаление за извършеното.Твърди, че семейството, децата и жена му са били всичко за него, но мисълта ,че е жертва на изневяра от страна на съпругата му, го е погубвала.
Частният обвинител и граждански ищец С. К. не се явява - редовно призован.За него се явява адвокат М. Н., който счита решението на ПАС за правилно и моли да бъде оставено в сила;подсъдимият е убивал съпругата си дълъг период от време, започващи с побой, прераснал с удари с брадва, от които тя е умирала 45 минути.
Частната обвинителка и гражданска ищца Р. К. не се явява – редовно призована. За нея се явява адвокат С. П., която оспорва жалбата като неоснователна; деецът е съзнавал всички признаци на деянието; жертвата има защитни наранявания по ръцете, което означава ,че се е бранила срещу ударите ; нараняванията са многобройни, поради което деецът е съзнавал особената жестокост и мъчителния начин на смъртта на жертвата и е искал настъпването й.Моли за оставяне в сила на решението.
Частните обвинители и граждански ищци – малолетните А. Й. и С. Й. се представляват от особен представител – адвокат З. Г., която оспорва жалбата.Деянието е квалифицирано правилно, а наказанието е справедливо. Моли решението да бъде оставено в сила като законосъобразно.
В последната си дума подсъдимият Я. Й. моли за снизходителност.
Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Не може да се твърди, че липсва умисъл за извършеното деяние, който обхваща и квалифициращите признаци, съгласно обвинението; използваното средство – брадва, мястото на ударите и засегнатите жизненоважни органи сочат на съзнателно отношение към деянието и неговите последици и на едно жестоко отношение към жертвата.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, устно развитите съображения на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното:
С присъда №70/26.08.2015г. по НОХД №1265/2015г. на Окръжен съд [населено място] подсъдимият Я. С. Й. е признат за виновен в това, че на 11.12.2014 г. в [населено място] умишлено е умъртвил Т. С. Й. като убийството е извършено по особено мъчителен начин за убитата и с особена жестокост, поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 6, пр.2 и 3, вр. чл. 115, вр. чл. 58а, ал. 2, пр. 2, вр. чл. 57, ал. 1, във вр. с чл. 54, ал. 1, от НК, вр. чл. 373, ал. 2 от НПК е осъден на ДВАДЕСЕТ И ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На основание чл. 61, т. 2 вр. чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС е постановено наложеното наказание лишаване от свобода да се изтърпи при първоначален „строг” режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.
На основание чл. 59, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от НК ,при изпълнението на наказанието е постановено приспадане на времето, през което подсъдимият е бил задържан под стража, считано от 11.12.2014 г., до влизане на присъдата в сила като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.
Подсъдимият Я. С. Й. е осъден да заплати на всеки един от гражданските ищци обезщетение за причинените неимуществени вреди от престъплението по чл. 116 от НК, ведно със законната лихва от 11.12.2014 г. до окончателното им изплащане, както следва: на С. К. сумата от 150 000 лв. /сто и петдесет хиляди лева/; на Р. К. сумата от 150 000 лв. /сто и петдесет хиляди лева/ като за всеки от тях, за разликата до пълния предявен размер от по 200 000 лв.исковете са отхвърлени като неоснователни и недоказани; както и е осъден да заплати на малолетните А. Й. и С. Й. сумата от по 200 000 лв. /двеста хиляди лева/ обезщетение за всеки от тях, за причинените им неимуществени вреди от престъплението .
Подсъдимият е осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 4 500 лв./четири хиляди и петстотин лева/ на гражданските ищци и частни обвинители; на основание чл. 189 ал. 3 от НПК е осъден да заплати в полза на бюджета на Съдебната власт, по сметка на ПОС сумата от 30 лв., разноски по делото; да заплати държавна такса върху уважения размер на гражданските искове от 28 000 лв., както и по сметка на ОД на МВР гр. П. сумата от 2 205.60 лв., разноски.
Съдът се е разпоредил с веществените доказателства.
Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Относно касационното основание - нарушение на материалния закон:
Вярна е тезата на адвокат Х., че подсъдимият е в правото си да се защитава, както по фактите така и по правото, тъй като обстоятелството, че подсъдимият е признал фактите, не означава, че му се отнема правото да бъде признат за виновен по правилния материален закон. Към това съждение обаче, следва да се направи уточнението, че при съкратеното съдебно следствие в хипотезата на чл. 371,т.2 и сл. от НПК, защитата по фактите, установени от доказателствената съвкупност, потвърждаваща самопризнанието на подсъдимия, се осъществява по отношение на тяхното съдържание и значение за отговорността за инкриминираното деяние, а не по отношение на оспорването на тяхното наличие, т.е. спорът е в рамките на тяхното значение, което според наказателноправната норма се свързва с правните последици за възникване, отпадане, респ. погасяване на наказателната отговорност на подсъдимия. В тези предели подсъдимият и защитата могат да противопоставят правопроменящи и правопогасяващи обстоятелства, свързани с предпоставките за наказателната отговорност, с приложимия материален закон, но съвместимо с признатите факти съгласно обвинителния акт и без изменения в неговите очертания/ спр. ТР №1 от 6.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 1/2008 г., ОСНК/.
Протичането на процеса по обвинението срещу подс.Й. по правилата на Глава 27, чл. 371,т.2 и сл. от НПК е било предпоставено именно от направеното от него признание на фактите, изложени в обвинителния акт,съдържащи мястото, времето, начина, средството и механизма на извършване инкриминираното деяние и неговите последици, което признание съдът е преценил, че се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства. Първоинстанционният съд се е съобразил с разпоредбата на чл. 372, ал. 4 от НПК, която изисква надлежно събраните и проверени в хода на досъдебното производство доказателства да подкрепят самопризнанието като приобщените в съдебната фаза доказателства е необходимо да са достатъчни за установяване по несъмнен начин на фактите, очертани в обстоятелствената част на обвинителния акт. Въззивният съд е проконтролирал правилността на тази дейност. Подсъдимият, който е потърсил по-благоприятно материалноправно третиране на отговорността, по своя воля е създал предпоставки за разглеждане на делото по специалния процесуален ред, отказвайки се от участие в състезателно производство за събиране и проверка на доказателствата.
Ето защо, допустимата защита на подсъдимия Й. основателно е била осигурена от решаващите инстанции и тя се проявява по признатите от него факти в рамките на тяхното съдържание и значение за отговорността. Цитираното в касационната жалба решение № 57 от 01.02.2012 год. по н. д. № 18/2012 на 3-то н.о. поставя други въпроси и е неотносимо към настоящия случай, тъй като обсъжда предпоставките към провеждане на съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2 от НПК в насока, че когато признатите факти не са били безспорни при съпоставянето им с доказателствената съвкупност, съдът не е трябвало да проведе съкратено, а състезателно производство.
Оспорваната в жалбата оценка на фактите, очертаващи признаците от състава на престъплението по чл. 116, ал. 1, т.6 от НК, съгласно повдигнатото срещу подсъдимия Й. обвинение, е намерила аргументиран отговор в мотивите на инстанционните съдилища.
Въззивната инстанция е изследвала всички елементи от инкриминираното поведение на подсъдимия, за да изведе обективната и субективна съставомерност на деянието по квалифицирания състав на убийство. Проверката показа, че неоснователно в жалбата се изтъкват като неубедителни и недостатъчни аргументите на съдилищата за наличието на квалифициращите признаци „особена жестокост” на деянието и „особено мъчителен начин” на причиняване смъртта на пострадалата. Не се споделя тезата на защитата, че броят на ударите и средството , използвано от подсъдимия за извършване на деянието не го характеризират като извършено с особена жестокост.
Неоснователно се твърди в жалбата, че подсъдимият не е имал представа за особения способ, по който е извършил умъртвяването.
За да бъде квалифицирано деянието като извършено с „особена жестокост” е необходимо да се установи, че при умъртвяването на жертвата деецът е проявил изключителна ярост, ожесточение и отмъстителност или садизъм, характеризиращи го като жесток човек. Фактите установени по делото сочат на точно такова отношение на подсъдимия Й. спрямо пострадалата Т. Й. – негова съпруга. Правилно съдът от втората инстанция е приел в мотивите си / спр.на стр.33 –стр.34/ в потвърждение на изводите на първоинстанционния съд, наличието на обективния признак от състава на инкриминираното престъпление „особената жестокост”. Съдът внимателно е анализирал доказателствената съвкупност, очертаваща отношението на подсъдимия към жертвата по време на деянието. По делото е прието за установено, че подсъдимият е нанасял ударите върху жертвата след като я заключил в стаята, в която били двамата; започнал да я обвинява, че му изневерява и да посочи кой е мъжът като едновременно я скубал за косата и удрял - първо с юмрук по лицето и въпреки виковете от болка и призиви за помощ продължил да я удря с острието на брадвата по гръдния кош, а после и нанесъл посечни удари по главата и шията; пострадалата викала за помощ и го молела да спре, но въпреки нейната усилена съпротива и молбите й да спре, е продължил с още по-голяма ожесточеност да й нанася ударите с металната част на острието на брадвата. Въз основа на анализ на данните от изготвената по делото съдебномедицинска експертиза на трупа на Т. Й., съдът е извел, че след като ударите с брадва са концентрирани главно в областта на главата и на шията отдясно и са не по- малко от шест на брой, нанесени са с острата част на брадвата и със значителна кинетична енергия /жива сила на ударите/, както и в различни направления, а някои от тях са насложени в една и съща анатомична област и се припокриват или пресичат, е налице една особена ярост и жестокост в умъртвяване на жертвата. Тези наранявания съдът е обсъдил и на базата на установеното, че пострадалата се е съпротивлявала , тъй като обективно й е нанесено и посечно нараняване по гръбната повърхност на дланта на дясната ръка, -също причинено със значителна сила на удара, тъй като са засегнати дълбоко разположени костно-сухожилни структури. По главата и тялото й са намерени и обективни находки от множество наранявания с различна давност, причинени й на различни етапи, през няколко дни, в периода преди настъпването на смъртта. Тази фактология правилно е оценена в проекция на характеристиката на дееца, проявена в отношението му към жертвата като коравосърдечен, жесток и отмъстителен човек, действащ с особено ожесточение, ярост и хладнокръвие. Основателно съдебните инстанции в мотивите си са обсъдили вида, характера и опасността на средството, броя на смъртоносните удари и мястото на нанасянето им по главата и тялото на жертвата. Наслагването на елементите в поведението на дееца, насочени към причиняване не само на сигурна смърт на пострадалата с използването на брадва с масивна и тежка метална част, дала възможност за получаване на по-голяма кинетична енергия при замахването и нанасянето на ударите, но и за причинените най-малко шест на брой посечни наранявания с това средство върху жизненоважните органи главата и шията на пострадалата, довели до изключително тежка черепно-мозъчна травма и остра кръвозагуба, определят правилността на изводите на състава на ПАС за извършване на умъртвяването под признака на „особена жестокост”. Правната теория и съдебна практика са категорични, че именно броят на ударите, опасността на средството и мястото на нанасянето им, свързано с жизнено важни органи, са критериите за преценка на личността на дееца като отношение на дееца към жертвата. Ето защо, съставът на ВКС прие, че правилно съдът е анализирал съвкупно както изключително опасното средство за умъртвяване – използваната от подсъдимия брадва, така и мястото, броя на ударите по жизненоважни органи на жертвата, нанасянето им с голяма сила и тяхната многобройност, за да даде отговор на въпроса налице ли е „особена жестокост” при извършване на деянието.
Аргументите на защитата, че тъй като смъртта не е настъпила веднага, тя не е причинена при наличие и на втория признак - „по особено мъчителен начин” за пострадалата, също нямат опора в данните по делото. Като компетентни и аргументирани са възприети от съдилищата изводите на тройната СМЕ, че смъртта е настъпила в резултат от нанесените посечни наранявания на главата, които са довели до тежка черепно-мозъчна травма и остра кръвозагуба, а смъртта на пострадалата не е настъпила веднага. Тя е живяла е 45 минути, през което време е дишала и е аспирирала кръв в дихателните пътища. Следователно, обосновани са изводите за наличието на признака причиняване на смъртта на пострадалата по „особено мъчителен начин”.
Цялостното поведение на подсъдимия убедително е анализирано на плоскостта на психическото му отношение и към признака „особено мъчителен начин” на причиняване смъртта на пострадалата.
Доказано е психичното отношение на подсъдимия Й. за действията му, извършени при едновременното наличие и на двата квалифициращи деянието признаци. Относно вторият признак е установено, според медико-биологичните изводи на СМЕ, че жертвата е изпитвала изключителни болки и страдания за един сравнително продължителен период от време от 45 минути, поради което е доказан особено мъчителен начин на причиняване смъртта на пострадалата.
Тезата на защитата, че процесът на умиране - терминалното състояние, винаги има времево измерение, през което протича преходът от живота към смъртта и не винаги е измерим с конкретни преживявания на тежки мъки и страдания на пострадалото лице, би била вярна, ако не беше доказано по делото , че пострадалата е аспирирала кръв и следователно е била жива, т.е. при осъществявана мозъчна дейност тя е осъзнавала и преживявала гибелта си в състояние на физически и душевни мъки. Именно това предсмъртно състояние на жертвата, според закона и съдебната практика/ спр. ПП№2/57г. на ВС/, очертава съдържанието на признака „особено мъчителен начин”. За да е налице този квалифициращ признак следва да се установи, че в резултат на нанесените удари и причинените в резултат на тях болки и страдания, пострадалото лице е изживяло тежки предсмъртни мъки и е осъзнавало близката си кончина, именно поради нанесените й от дееца несъвместими с живота травми.За да е налице тази квалификация на деянието не е от значение колко номинално дълго жертвата е живяла в предсмъртни мъки, определящото е, че приживе тя е агонизирала в осъзнати мъки, причинени от травмите със смъртоносен характер, нанесени й от дееца. Посочената от защитата съдебна практика : ПП 2-57г.,т.15; реш.№598-73г., 2,н.о.;реш.№439-76г.,2 н.о.; реш. №7-82 г.ОСНК на ВС;реш.№211-85 г.,2 н.о.; реш.№ 408-76 г.,2 н.о.;реш.№ 403-81 г.,1 н.о. и пр., по тълкуването на признаците на престъплението по чл.116, ал.1,т.6 предл.2 и предл.3 от НК, не опровергава приетото от съдебните инстанции по делото, а обратното, потвърждава правилността на изводите им.
Защитата оспорва доказаността на психическото отношение на подсъдимия при осъществяване на деянието за наличието на тези два квалифициращи признака. Тезата на защитата не може да бъде споделена. От субективна страна е установено по делото, че подсъдимият е съзнавал противоправния характер на поведението си, което е насочено към причинаване смъртта на пострадалата, съзнавал е общественоопасните последици – смъртта на пострадалата и е искал пряко настъпването й. Картината на интелектуалното и волево съдържание на отношението на дееца към деянието и последиците от него / съдържанието на вината във формата на пряк умисъл/ се обективира от конкретиката на използваното средство за умъртвяване на жертвата, от многобройността и силата на ударите и от мястото – жизненоважните органи, нанесени са върху главата и шията на жертвата. Това поведение сочи, че деецът е направил всичко зависещо от него за причиняване на съставомерния резултат и то с допълнителните елементи, характеризиращи жестокост и осъзнато желание жертвата да изпита особено тежки предсмъртни мъки. Й. е съзнавал, че с многобройните удари с острието на брадвата в главата и шията на пострадалата ще й причини изключителни предсмъртни мъки и страдания. Продължителността и ожесточението, с които й е нанасял посечните удари по описания начин по главата на пострадалата, въпреки отчаяната й воля за пощада и помощ / спр. показанията на свид.С. Й.- майка на подсъдимия и на свидетелите Х. В. и Н. И., които са заварили пострадалата Т. в безпомощно състояние /, основателно са довели съдилищата до извода за „особената жестокост”. Тези данни безспорно са в подкрепа на правилния извод на съдилищата, че подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер както на яростта и жестокостта в начина на умъртвяването на жертвата, така и обществената опасност на поведението си, с което е осъществил желанието си тя да преживее преди смъртта значителни предсмъртни мъки.
Не е допусната явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание.
Законосъобразно, в рамките на проведеното съкратено съдебно следствие съдът се е ръководил от разпоредбата на чл. 373, ал.2 от НПК като при постановяване на осъдителната присъда е определил наказанието при условията на чл. 58а от НК. При индивидуализацията на наказанието не е допуснато нарушение на закона и са спазени указанията в т.1.1 на ТР № 2 от 19.06.2015 год. по т.д.№2/2015 год. на ОСНК. Аргументирано съдът е определил като най-подходящо по вид наказанието доживотен затвор за подсъдимия като се е позовал на изключителната тежест на престъплението в сравнение с други престъпни прояви от същия вид. Съдебните състави от първата и въззивна инстанция са обосновали убедително позицията си защо наказанието "доживотен затвор" се явява съответно на тежестта на извършеното от подс.Й.. Убедителни са аргументите за извънмерност на стореното, съответстваща на критериите по чл. 38а, ал. 2 от НК като са съобразени всички определящи отговорността обстоятелства: броя на квалифициращите признаци от състава; изключителния интензитет на насилието; множеството директни удари по главата на пострадалата с острата част на брадва с метално острие с дължина 16 см., всеки от които е бил смъртоносен; възрастта на пострадалата на 21 години, която е майка на две малолетни деца на бебешка възраст - една година и пет месеца и на пет месеца; обстановката на заключване и изолация на жертвата от намеса на трети лица с цел невъзможността да избегне ударите; отчаяната й съпротива и молби към дееца за милост и пощада. Основателно е акцентирано и върху данните за изключително безчовечното поведение на дееца, отнел живота на майката на двете му невръстни деца. Споделят се и съжденията, че чистото съдебно минало и младата възраст не могат съществено да повлияят на промяна на извода на съда за разглеждане подсъдимия като личност с изключително висока степен на обществена опасност. Съобразени са данните и от СППЕ /вж.том№2 л.68/ и характера на мотивите като една от определящите индивидуализацията на наказанието предпоставки. Съдът е отделил място/ спр. л.34,стр.втора – л.35/ на психологическите причини за извършване на престъплението: дълго натрупваната отрицателна енергия срещу жертвата в самовнушение на ревностни преживявания спрямо нея. Основателно съдът е приел, че тези преживявания не са имали реална опора в действителността, тъй като по делото няма доказателства за подобно поведение у пострадалата, но въпреки това, съдът е зачел обективното проявление на тези преживявания като движещ мотив за деянието и то в посока на смекчаване отговорността на подсъдимия. Определеното наказание доживотен затвор правилно не е наложено, а е заменено с наказание лишаване от свобода в пределите, предвидени в чл. 58а, ал. 2 и ал. 3 от НК. Преминаването на наказанието от един вид в друг превръща наказанието лишаване от свобода в заместващо наказанието доживотен затвор и то в предвидения в закона диапазон от 20 до 30 години лишаване от свобода, предвид специалния минимум на санкцията в състава на чл.116, ал.1 ,т.6 пред.2 и предл.3 от НК и специалния максимум на същата по вид санкция съгласно чл.58а, ал.3 вр. с ал.2 от НК. Индивидуализацията в рамките на този диапазон на санкцията е извършена законосъобразно като съдът е преценил всички фактически данни, установени по делото, определящи степента на отговорността. Съставът на ПАС не е надценил обществената опасност на деянието и дееца. Наложеното наказание от 23 години лишаване от свобода е индивидуализирано под средния размер между минималния предел от 20 години и максималния – до 30 години лишаване от свобода. Именно в този план е отразена като смекчаващо обстоятелство характеропатията от ревностни преживявани на подсъдимия при формиране мотивите за деянието, за да не бъде наложено наказание над възможния среден размер в предвидения в закона диапазон . Съобразени са целите на наказанието по чл. 36 от НК като съдът е взел предвид и съществуващата възможност за постигане и на поправителната цел на наложеното на подсъдимия Й. наказание .
Основателно съдът при определяне на наказанието съгласно правилата на чл. 373, ал. 2 НПК не е третирал признанието по чл.371, т.2 НПК като допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство. Това самопризнание на фактите не съставлява елемент на цялостно, обективно проявено при досъдебното производство процесуално поведение на подсъдимия , поради което основателно не е взето предвид и при индивидуализацията на наказанието. Съставът на ВКС изцяло споделя мотивите на въззивната инстанция в атакувания съдебен акт, че намаляване на наказанието под наложения размер лишаване от свобода не би обезпечило баланса между интереса на обществото от справедливо наказание за престъпление с висока степен на обществена опасност и личността на подсъдимия.
Воден от тези мотиви и съгласно чл. 354, ал.1,т.1 от НПК, настоящият състав на ВКС, 3-то н.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 150 от 19.11.2015 год.постановено по внохд№423/2015год. по описа на ПЛОВДИВСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
|