10 РЕШЕНИЕ № 56 гр.София,14 март 2017 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесети февруари две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ:МИНА ТОПУЗОВА ХРИСТИНА МИХОВА при участието на секретаря Мира Недева и прокурора от ВКП МИХАЙЛОВА изслуша докладваното от съдия Х. М. наказателно дело № 98 / 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство пред ВКС е образувано по жалба на защитниците на подсъдимата П. В. З. срещу присъда № 16, постановена на 05.12.2016 год. по ВНОХД № 203/ 2016 год. по описа на Окръжен съд- Търговище в осъдителната й част. В жалбата се релевират касационните основания по чл. 348, ал.1, т.1,2 и 3 от НПК. В писмено допълнение към касационната жалба се твърди, че при постановяване на въззивната присъда са допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с непълната и невярна преценка на събраните доказателства. Липсвали мотиви по отношение на приетите за установени факти, което довело до неправилно приложение на материалния закон. С жалбата се прави искане за отмяна на въззивната присъда и оправдаване на подсъдимата. Алтернативно се иска отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на въззивната инстанция. В съдебно заседание пред ВКС защитникът на подсъдимата - адвокат Д. М., поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена по изложените в нея съображения. Твърди, че неправилно въззивният съд не е приел обясненията на подсъдимата затова, че средствата, които е получила са били изразходвани за нуждите на управляваното от нея училище. Допуснати били нарушения при обсъждане на доказателствата, като неправилно било прието, че подсъдимата умишлено е присвоила средствата с цел лично облагодетелстване. Защитникът прави искане за оправдаване на подсъдимата или връщане на делото за ново разглеждане. Защитникът на подсъдимата – адвокат Н., навежда довода, че при извършените одити за предишните години не са били констатирани нарушения при разходването на училищните средства и ако има допуснато нарушение, то е административно, поради което подсъдимата следва да бъде оправдана. Обвинението се поддържало само от показанията на свидетелите Т. и К., които неправилно били кредитирани от въззивния съд, тъй като те били пряко отговорни за разходване на средствата и поради това са заинтересовани от изхода на делото. Защитникът пледира за оправдаване на подсъдимата, а алтернативно иска отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура изразява становище, че касационната жалба е неоснователна и не следва да бъде уважена. Според прокурора, указанията на ВКС, дадени в отменителното му решение, са били изпълнени, изяснена е била фактическата обстановка, анализирани са всички доказателства и е приложен правилно материалният закон. Подсъдимата З., редовно призована, не се явява пред касационната инстанция. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в пределите на чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното: С присъда № 22, постановена на 03.02.2016 год. по НОХД № 54/2015 год., по описа на Районен съд - Попово, подсъдимата П. В. З. е призната за невиновна в това, че от началото на 2009 год. до месец декември 2013 год., в [населено място], [община], при условията на продължавано престъпление, като длъжностно лице - Директор на Основно училище „А. С.“, е присвоила чужди пари и движими вещи на обща стойност 5 409,05 лева, собственост на [община], връчени й в това й качество и поверени й да ги пази и управлява, като присвоените пари и вещи са били внесени и заместени, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдана по обвинението по чл. 205, ал.1, т.1, вр. с чл. 201, вр. с чл. 26 от НК. Със същата присъда подсъдимата е призната за невиновна в това, че за времето от началото на месец юни 2012 год. до края на месец юни 2013 год., в [населено място], [община], при условията на продължавано престъпление, като длъжностно лице - Директор на ОУ „А. С.“, в [населено място], [община], в кръга на службата си, с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудила и поддържала заблуждение у други лица и с това им причинила имотна вреда, както следва: на Г. С. Т.-297 лева, на М. Й. М.-108 лева, на С. Т. Г.- 87 лева, на К. Б. Ж.-108 лева и на С. М. Н.- 282 лева, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдана по обвинението по чл. 210, ал.1, т.3, вр. с чл. 209, ал.1, вр. с чл. 26 от НК. По повод постъпил протест от РП-Попово, посочената присъда е била обект на въззивна проверка от ОС-Търговище. С присъда, постановена на 20.04.2016 год. по ВНОХД № 38/2016 год., по описа на същия съд, първоинстанционната присъда е била отменена, а подсъдимата З. призната за виновна по всички повдигнати срещу нея обвинения. Въззивната присъда е била обжалвана пред ВКС, който с решение № 177 от 17.10.2016 год. я е отменил и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на ОС-Търговище. При новото разглеждане на делото от въззивната инстанция, с присъда № 16, постановена на 05.12.2016 год. по ВНОХД № 203/ 2016 год., Окръжният съд- Търговище отменил първоинстанционната присъда в частта, с която подсъдимата З. е била оправдана по чл. 205, ал.1, т.1, вр. с чл. 201, вр. с чл. 26 от НК и я признал за виновна по същото обвинение затова, че за времето от началото на 2009 год. до месец декември 2013 год., в [населено място], [община], при условията на продължавано престъпление като длъжностно лице - директор на ОУ „А. С.“ в [населено място], [община], е присвоила чужди пари на обща стойност 2160,77 лева, собственост на [община], връчени в това й качество и поверени й да ги пази и управлява, като присвоените пари и вещи са били внесени и заместени, поради което и на основание чл. 205, ал.1, т.1, вр. с чл. 201, вр. с чл. 26 от НК я осъдил на наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и два месеца, изтърпяването на което е отложено за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. В останалата й част оправдателната първоинстанционна присъда е била потвърдена. Предмет на касационната проверка е посочената втора по ред въззивна присъда, постановена от Окръжен съд- Търговище. Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена срещу акт от кръга на визираните в чл. 346 от НПК и от лица, които са оправомощени да сторят това. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Касационната жалба съдържа възражения за това, че въззивната инстанция е приела за установени факти, въз основа на доказателства, които според защитата не били обсъдени задълбочено и били кредитирани, без да са отстранени противоречията между тях и останалите доказателствени източници. Макар и с доводи за допуснати процесуални нарушения при преценката на доказателствата, реално се оспорват приети за установени факти, като се иска приемане на друга фактология и оправдаване на подсъдимата въз основа на нея. Необходимо е да се отбележи, че необосноваността на съдебните актове не е сред касационните основания, визирани в чл. 348, ал.1 от НПК. Поради това искания, като направените в касационната жалба, са относими само към съдилищата по фактите, тъй като касационният съд не може да установява нови фактически положения и въз основа на тях да формира различни правни изводи. В правомощията на ВКС е единствено да провери дали са допуснати нарушения на процесуалните правила, свързани със събирането и оценката на доказателствата и формирането на вътрешното убеждение на съда въз основа на тях. При извършената касационна проверка, настоящият съдебен състав не констатира такива нарушения, които да водят до отмяна на обжалвания въззивен съдебен акт. В изпълнение на указанията, дадени в отменителното решение на ВКС, въззивната съдебна инстанция е провела съдебно следствие, в хода на което са разпитани в качеството на свидетели А. А., К. И., Б. Н. и са преразпитани свидетелите А. Ш., Г. Т., М. М., С. Г., С. Н., К. Ж., Д. К. и Ц. Т.. Въззивната съдебна инстанция е събрала и писмени доказателства, относно обработваните от ЗК „Н.“ земи, собственост на [община]. Контролираният съд е уважил всяко едно от доказателствените искания на защитата, изпълнил e задълженията си, визирани в разпоредбите на чл. 13, чл. 14 и чл. 107 от НПК, като е провел пълно, обективно и всестранно изследване на всички факти и обстоятелства от значение за правилното решаване на делото. В мотивите на въззивната присъда, всеки пункт от обвинението е анализиран поотделно, като са посочени доказателствата, въз основа на които въззивният съд е формирал своите фактически и правни изводи. При това нито един доказателствен източник не е превратно тълкуван, не е изопачено съдържанието му и не му е придаван различен смисъл от действителния. Затова и направените в тази насока упреци на защитата са неоснователни. В допълнението към касационната жалба се излагат твърдения за това, че неправилно във въззивната присъда е посочен общ размер на присвоената от рентата сума - 1101,30 лева, а не 1060, 30 лева, която според защитата е точният размер. Това възражение се отнася до правилността на установените от въззивната инстанция факти, но тъй като се твърди, че е допуснато нарушение при оценката на доказателствата, настоящият съдебен състав намира за необходимо да посочи, че възражението е неоснователно. Коректното аритметично изчисление налага извода, че въззивният съд правилно е преценил, че подсъдимата следва да отговаря за остатъка от 1101, 30 лева, а не за 1060, 30 лева. Инкриминираните средства от рентите за земята, стопанисвана от ОУ „А. С.“ е: за 2009 год. - 240 лв.; за 2010 год. - 300 лева; за 2011 г. - 347,70 лева и за 2012 г. - 463,60 лева, или обща стойност от 1351,30 лева / а не 1311,30 лв., каквито изчисления е направил защитникът/. От тази сума въззивният съд е приспаднал 250 лева / 200 лева, платени на ландшафтен инженер и 50 лева средства за бензин, дадени от подсъдимата на св. Ш./, при което напълно правилно е приел, че подсъдимата следва да отговаря за остатъка от 1101, 30 лева, а не за 1060, 30 лева, както се твърди в жалбата. Неоснователни са и останалите възражения на защитата, свързани с анализа на гласните доказателствени средства. Въззивният съдебен състав, въпреки че по делото липсват документи, отразяващи твърденията на подсъдимата за заплатени суми /от получената рента / за изготвяне на проект от ландшафтен инженер и за платени транспортни разходи на св. Ш., изцяло в нейна полза е счел за достоверни показанията на същия свидетел и кредитирайки тях и показанията на свидетелките Т. и К. е приел за доказани разходите в размер на 250 лева. По същия начин контролираният съд е приел за установено, че от парите от рентата са били заплатени на св. Н. 500 лева, за изготвената от него книга по случай 130 години от създаването на ОУ „А. С.“, доверявайки се изцяло на гласни доказателства при отсъствие на писмени такива. По отношение на останалите деяния в рамките на продължаваното престъпление, въззивната инстанция е приела, че са налице доказателства, подкрепящи обвинението по чл. 205, вр. с чл. 201 от НК. За да достигне до този извод въззивният съдебен състав е преценил, че обясненията на подсъдимата за това, че със средствата от рентата е заплатила храните и напитките за юбилейното тържество на училището и за банкет, по случай 15.09.2013 год., не се подкрепят от доказателствата по делото. Именно в тази връзка е основният упрек на защитата към въззивната инстанция- че не е дала вяра на обясненията на подсъдимата, а е кредитирала показанията на свидетелките Т. и К., които били изключително противоречиви, без да ги подложи на анализ. Това възражение е неоснователно, тъй като внимателният прочит на мотивите на въззивната присъда води до извода, че макар и пестеливо, но в същото време достатъчно точно и ясно, въззивният съд е посочил съображенията си, поради които е счел за недоказани обясненията на подсъдимата. Вярно е, че въззивната инстанция не е анализирала подробно показанията на свидетелите Т. и К., но това в конкретния случай не е било и необходимо. Сочените от защитата като „съществени“ противоречия, между показанията на Т. и К. и обясненията на подсъдимата, всъщност са само привидни. Свидетелките Т. и К. не са могли да дадат информация за това кой, кога и по какъв начин е заплатил за проведените в училището банкети. Допуснатата и разпитана от въззивния съд свидетелка М. С.- собственичка на [фирма], също не е могла да даде яснота по въпроса кога, колко и по какъв начин са били заплатени разноските за храната, осигурена от фирмата й за училищните тържества.Обстоятелството, че тези свидетелки не са могли да дадат информация за това кой е заплатил за банкетите / такива сведения не са могли да дадат и останалите разпитани по делото учители/ не води до извода, че това е било сторено от подсъдимата с парите от рентата, при положение, че тя самата не дава обяснения за конкретния размер на заплатените суми и реда, по който е направила това - на ръка, с ордер, по банков път. По делото не са събрани и писмени доказателства, които да подкрепят обясненията на подсъдимата, поради което крайният извод на въззивния съд затова, че те са недоказани е правилен. По отношение на предоставените на подсъдимата средства за закупуване на учебни тетрадки, въззивният съд е изложил съображения, които изцяло почиват на доказателствената съвкупност. За да достигне до извода, че подсъдимата не е внесла в касата на училището или по неговата банкова сметка събраните средства от учениците за учебни тетрадки, въззивният съд се е позовал на показанията на учителите – класни ръководители. Показанията на последните затова, че около средата на месец октомври 2013 год. са предали на З., събраните от тях пари за тетрадките и че към месец декември, когато е проведено общо събрание на учителския колектив, тези пари не са били заприходени, изцяло кореспондират с писмените документи, приложени по делото, поради което правилно въззивният съд се е позовал на тях при формиране на фактическите и правните си изводи. В мотивите на въззивната присъда са изложени съображения и относно обвинението за присвоената от подсъдимата сума, представляваща възстановената от св. Н. заплата, която неправилно му била начислена и изплатена за времето, в което той е бил в неплатен отпуск. Въззивният съд се е позовал на показанията на св. Н., кореспондиращи с тези на свидетелките Т. и К. и с писмените доказателства по дело- заявление с вх. № 372/05.06.2013 год. и заповед № 213/03.06.2013 год. за ползване на платен отпуск, заявление за ползване на неплатен отпуск за периода от 09.08.2013 год. до 31.08.2013 год. и протокол № 21 от 04.12.2013 год. за общо събрание на учителския колектив. От посочените доказателствени източници въззивната инстанция правилно е извела извода за това, че подсъдимата към месец декември, когато е проведено събранието на училищния колектив и е извършен одит не е била внесла възстановената от св. Н. заплата в касата на училището или по банковата му сметка. По отношение на сумата от 200 лева, предоставена от ЗК „Напредък“ под формата на дарение, въззивният съд се е позовал на писмените документи удостоверяващи получената от подсъдимата сума, на книгата за дарения, направени в полза на училището и на заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Въз основа на тези доказателствени източници контролираният съд е извел фактически правилния извод затова, че З. не е отразила в книгата за дарения, така полученото дарение, не го е предоставила на счетоводителя или касиера, за да бъде заприходено в касата на училището и не е внесла сумата по банковата му сметка. Въззивният съд е изпълнил процесуалните си задължения, съпоставяйки помежду им посочените доказателствени източници, като не е игнорирал нито едно от доказателствата, свързани с тази част на обвинението. Изводите на въззивния съд са изградени по правилата на формалната логика, поради което твърденията, изложени в касационната жалба за допуснати нарушения при изграждане на вътрешното убеждение на съдебния състав, са неоснователни. При правилно установените факти, въз основа на доказателствата, събрани при задълбочено, всестранно и пълно изследване на значимите за делото факти и обстоятелства, въззивният съд е приложил правилно и материалния закон. Изпълнителното деяние при присвояването се обективира във външно проявена промяна на отношението на дееца към повереното му имущество, което той владее или управлява за сметка на определена обществена организация, предприятие, учреждение, изразено в противозаконно разпореждане с поверената вещ, в свой личен интерес или в интерес на другиго. За да е доказано присвояване на чуждо имущество от фактическа страна следва да се установи, че е имало юридическо или фактическо разпореждане с чуждото имущество. Противозаконността на разпореждането произтича от това, че деецът няма право да го извърши, като чрез този свой акт той изразява намерение да третира обекта на посегателство като свой. За доказването наличието на разпоредителни действия на дееца върху повереното му имущество не е задължително да се установи по какъв точно начин са изразходвани средствата, какво е платено с тях и т.н. /реш. № 394/86 г. на І-во н.о. на ВС и реш. №460/94 г. на І-во н.о./. Достатъчно е да се установи, че единствено деецът е имал достъп до имуществото и не е имало чужда намеса при разходване на средствата. В конкретния случай, въззивният съд е съобразил обстоятелството, че само подсъдимата е имала достъп до инкриминираните суми и единствено тя е могла да се разпорежда с тях. З. е получила лично, в качеството й на Директор на ОУ „А. С.“, средствата от рентата, изплатени й от ЗК „Н.“, както и дарението в размер на 200 лева, което същата кооперация е направила в полза на училището. Тя не е внесла в касата на училището или по банковата му сметка получените суми / с изключение на рентата за 2013 год., за която е оправдана/ и съответно те не са били осчетоводени. Не е вписала дарението в „Книга за регистриране на даренията“, направено в полза на училището. Подсъдимата не уведомила учителския колектив и [община] за получените от нея суми. По същия начин подсъдимата е процедирала и със средствата, събрани от учениците за закупуване на тетрадки и с парите, които св. Н. й е предоставил по нейно искане, поради това, че неправилно му била изплатена заплата за месец август 2013 год., когато е бил в неплатен отпуск. Посочените средства също са й били поверени в качеството на длъжностно лице - директор на училището, за да ги пази и управлява. Учебните тетрадки и заплатата на св. Н. са били заплатени със средства от бюджета на училището, поради което подсъдимата е била длъжна да внесе получените от нея пари отново в касата на училището или по неговата сметка. Поведението на подсъдимата обективира и умисъла й да присвои инкриминираните средства – укрила е факта, че е получила средства от рента и от дарение, като не е уведомила за тях училищния колектив или [община]. Тези пари, както и сумите, събрани от учителите за заплащане на учебните тетрадки и върнатата от св. Н. заплата, не са били внесени от подсъдимата в касата или по банковата сметка на училището, за да бъдат осчетоводени. Посочените средства са се намирали единствено във фактическата власт на подсъдимата и само тя е имала обективната възможност да се разпорежда с тях в свой интерес, поради което следва да носи наказателна отговорност за присвояването им. Неоснователно е възражението, изложено в жалбата, че неправилно въззвната инстанция не възприела обясненията на подсъдимата затова, че решението какво да прави с посочените средства е взето от колектива на училището. Тези обяснения не намират потвърждение в приложените по делото протоколни книги за общи събрания на ОУ „А. С.“. В тези книги не са отразени обсъждания на въпроси, свързани с получените от подсъдимата средства от ренти или дарения, не са отбелязани и взети решения за начините, по които те да бъдат разходвани, включително и за заплащане на храна и напитки за училищните банкети /отделен е въпросът доколко е допустим такъв начин на разходване на училищни средства/. Твърдението на З., че е уведомила [община] за средствата от рентата, но оттам не получила указания как да процедира с тях, също не намира опора в доказателствената съвкупност. От друга страна, липсата на такива указания, както и на специално уреден нормативен ред за усвояване на подобни средства, не я е освобождавала от задължението да внесе получените от нея средства в касата на училището или по банковата му сметка, за да бъдат осчетоводени. Твърдението, изложено в касационната жалба, че З. е предала така получените от нея средства на счетоводителката и на касиерката на училището не се подкрепя от гласни, писмени или други доказателства и поради това следва да се приеме единствено като неуспешен опит да се прехвърли отговорността върху двете служителки, които в инкриминирания период са били подчинени на подсъдимата. Само по себе си това твърдение е в колизия с другата теза на защитата - че всички средства от ренти и дарения подсъдимата сама е изразходвала за нуждите на училището, като се разплащала с тях за ремонти и за заплащане на храна и напитки за училищни банкети. В тази връзка, неоснователен е упрекът на защитата към въззивната инстанция, че не е кредитирала обясненията на подсъдимата за използването на инкриминираните средства в полза на училището. В съответствие с ТР №50 от 22.12.1980 год. на ОСНК, въззивният съд е приспаднал от общата сума, в присвояването на която е била обвинена З., всички средства, за които от доказателствената съвкупност се установява, че са послужили за посрещане на един или друг разход, направен в полза на училището, тъй като по отношение на тях не е доказано наличието на умисъл за присвояването им. По отношение на останалите средства, връчени на подсъдимата в качеството й на длъжностно лице да ги пази и управлява, за които не е установено да са разходвани в полза на училището, правилно и законосъобразно въззивният съд е признал подс. З. за виновна в осъществяване на деянието по чл. 205, вр. с чл. 201, ал.1, т.1, вр. с чл. 26 от НК. Настоящият касационнен съдебен състав не намира за основателно и възражението направено от защитата, че при извършените проверки през годините преди 2013 год. не са били констатирани липси. Единствената причина, за да не бъдат констатирани те е, че подсъдимата е укрила обстоятелството, че е получила средствата от рентата за годините от 2009 до 2013 г. и от дарението, направено от ЗК „Н.“. На същата причина се дължи и неразкриването на присвояването към момента на проверката, извършена през лятото на 2013 год. от св. М. , която проверявала единствено как са разходвани средствата от касата и от сметката на училището. При положение, че подсъдимата не е внесла парите от рентата и дарението и те не са били осчетоводени, не е било възможно тяхната липса да бъде установена при посочената проверка. Неоснователно е и възражението на защитата, че за неизпълнението на посочените задължения подсъдимата може да носи административна или дисциплинарна, но не и наказателна отговорност, тъй като нямала намерение да присвои сумата, а по независещи от нея причини не я внесла в касата на училището - не била в добри отношения към онзи период със счетоводителката и касиерката на училището. Според трайно установената съдебна практика / ТР № 50/80 г. на ОСНК, реш. № 448/87 г. на ІІ н.о. на ВС; реш. №173/87 г. на І-во н.о. на ВС и др./, деецът не следва да отговаря за длъжностно присвояване, когато преди или най-късно по време на извършване на инкриминираното разпореждане с чуждото имущество е имал субективното намерение да го замести или възстанови. В случаите, когато решението за връщане на вещите е взето след довършване на престъплението, няма основание то да не бъде квалифицирано като длъжностно присвояване, защото към този момент извършителят му вече се е разпоредил с предмета на престъплението като със свой. В конкретния случай реално не е имало обективни пречки З. да внесе посочените суми по банковата сметка на училището, след като са й били предадени, ако действително е била в лоши отношения със свидетелките К. и Т.. Тя обаче е сторила това с повече от два месеца закъснение и то не защото е имала намерение поначало да върне парите, а под натиска на останалите учители и след извършения нов одит. При това положение правилно въззивният съд е счел, че подсъдимата следва да носи наказателна отговорност за присвояване, с оглед на което твърдението за допуснато нарушение на материалния закон е неоснователно. По отношение на касационното основание по чл. 348, ал.1, т.3 от НПК, в касационната жалба не се сочат каквито и да е доводи, които биха могли да бъдат обсъдени от касационния съдебен състав. Предвид изложеното, въззивната присъда следва да бъде потвърдена, поради което и на основание чл. 348, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, І –во наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда №16, постановена на 05.12.2016 год. по ВНОХД №203/2016 год. по описа на Окръжен съд- Търговище. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.