6 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 520 С., 28.09.2015 година Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и трети септември две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА АННА БАЕВА при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева ч. т. дело № 2048/ 2015 год. Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на синдика А. Ц. Г. на [фирма] - в несъстоятелност - [населено място], обл. С. срещу Определение №524 от 19.02.2015 г. по ч.гр.д. №531/ 2015 г. на САС, с което е потвърдено Определение №20 от 22.01.2015 г. по т.д.№ 207/2014 г. на Софийски окръжен съд за прекратяване производството по делото. В р.І на жалбата и в Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят извежда въпросите: 1. По главния иск с правно основание чл. 135 ЗЗД невъзможността ищецът да направи пълна индивидуализация на договорите, които оспорва, представлява ли основание за връщане на исковата молба по чл. 129 ал. 3 ГПК и съдът не следва ли да уважи направеното искане по чл. 190 ГПК и 2. По евентуалния иск с правно основание чл. 55 ал. 1 ЗЗД предвид правомощията на синдика по чл. 658 ал. 1 т. 7 ТЗ допустимо ли съдът да прекрати производството по делото, без да даде указания за отстраняване нередовност на исковата молба, касаеща процесуалната легитимация на ищеца - от свое име ли предявява иска или от името на длъжника в несъстоятелност. По тези въпроси жалбоподателят поддържа основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 2 ГПК. По първия въпрос счита, че определението противоречи на установената практика на ВКС - Р.№215/12.03.2010 г. по гр.д.№ 5089/2008 г. на І г.о., съобразно което непосочването на индивидуализиращите белези на атакуваните договори и невъзможността ищецът да представи доказателства за тях, не е основание за прекратяване на делото, когато ищецът е посочил правен способ за снабдяване с необходимите доказателства: твърди, че не разполага с документите, прави искане ответниците да бъдат задължени на основание чл. 190 ГПК да представят договорите или други документи, с които се установяват основанията за извършените плащания, както и искане да се изискат от трето по делото лице, по което съдът не се е произнесъл. По втория въпрос за правото на синдика да предяви иск по чл. 55 ал. 1 ЗЗД жалбоподателят поддържа, че е предявил иска срещу ответника [фирма] - [населено място] при условията на евентуалност, и не в лично качество на синдик, а като представляващ [фирма] - в несъстоятелност и съгласно правомощията по чл. 658 ал. 1 т. 7 ТЗ за завеждане на делото от името на длъжника, и сочи решения на ВКС: Р.№136/02.12.2010 г. по т.д.№ 242/2010 г. на ВКС; Р.№100/ 15.06.2009 г. по т.д.№ 808/2008 г. на ІІ т.о. и Р.№114/ 03.08.2009 г. по т.д.№644/2008 г.на ІІ т.о., на които счита, че обжалваното определение противоречи. Жалбоподателят поддържа, че обжалваното определение е неправилно, като представените документи, изходящи от банка, свидетелстват за извършените плащания и носят достатъчно индивидуализиращи белези, от които съдът може да установи, че първият ответник е извършил всяка една транзакция, посочвайки като основание наличието на сключен договор; сочи, че неправилно съдът е приел, че ищецът не е изложил твърдения за конкретни обстоятелства, обуславящи главния иск; поддържа, че дори и да е налице известна неяснота доколкото ищец по евентуалния иск, е посочен само синдикът, без изрично уточнение, че действа като представляващ ТД в несъстоятелност, то първоинстанционният съд е следвало да даде указания за отстраняване нередовността на исковата молба и затова обжалваното определение е неправилно. Иска да се допусне касационно обжалване и определението да се отмени. Ответниците по частната жалба [фирма] - в несъстоятелност - [населено място], обл. С. и [фирма] - [населено място] не изразяват становища, а по съображения, изложени в писмен Отговор [фирма] - [населено място] счита, че частната касационна жалба е основателна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира,че обжалваното определение е въззивно,с което е потвърдено определение за прекратяване на производството по делото, намира, че частната касационна жалба е допустима на основание чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК, подадена е в срок и е редовна. С обжалваното определение е потвърдено определението за прекратяване на производството по делото по исковете на синдика Ал.Г. на [фирма] - в несъстоятелност - [населено място], обл. С. срещу [фирма] - в несъстоятелност - [населено място] и [фирма] - [населено място] с правно основание чл. 135 ЗЗД и евентуалния иск по чл. 55 ал. 1 ЗЗД срещу втория ответник. Изложени са съображения, че ищецът не е отстранил недостатъците на исковата молба, както и че синдикът няма процесуална легитимация да води иска по чл. 55 ал. 1 ЗЗД. Съдът е приел, че ищецът е посочил по главния иск, че извършените между ответниците плащания са въз основа на договори, които не е индивидуализирал с предмет, цена, времетраене, дата на сключване и краен срок, като поддържа, че не разполага с договорите, затова не може да ги представи или индивидуализира. Обосновава, че по този иск липсват твърдения за конкретните обстоятелства, на които е основан - ищецът не сочи дали плащанията са извършени в изпълнение на сключен договор/ договори, а сочи само, че се основават на договори, сключени с трети лица; по евентуалния иск не е ясно дали поддържа, че плащането е извършено без основание. Заключава, че не е прецизиран петитумът на исковата молба по главния иск - не е ясно какво се иска обявяване на увреждащо масата на несъстоятелността действие - плащане към трето лице (чл. 135 ЗЗД), в кой случай, дали защото се касае за свързани лица или се претендира обявяване на увреждаща масата на несъстоятелността сделка, за което ищецът следва да посочи кога е сключена и кои обстоятелства по чл. 647 ал.1 т. 1 - т. 6 ТЗ твърди, че са налице. По исканията на ищеца по чл. 190 и 192 ГПК въззивният съд е посочил, че правилно съдът не ги е приел, тъй като за да бъдат уважени, е абсолютно необходимо да има данни, че тези документи са съставени, че се намират у ответника или в третото лице и да бъдат индивидуализирани. За евентуалния иск по чл. 55 ал. 1 ЗЗД съдът е счел, че синдикът няма самостоятелна процесуална легитимация да го предяви, а искът е недопустим и защото този иск не е самостоятелен, а е зависим от един от специалните искове за попълване масата на несъстоятелността. С оглед изложеното релевантни за делото са изведените от жалбоподателя процесуалноправни въпроси, тъй като решаването им обуславя изхода на делото. По въпроса: по главния иск с правно основание чл. 135 ЗЗД представлява ли основание за връщане на исковата молба по чл. 129 ал. 3 ГПК невъзможността ищецът да направи пълна индивидуализация на договорите, които оспорва и съдът не следва ли да уважи направеното от ищеца искане по чл. 190 ГПК и да задължи ответниците да представят оспорените договори, следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т.1 ГПК, тъй като е решен в противоречие с постановеното от ВКС на основание чл. 290 ГПК и задължително за долустоящите съдебни инстанции Р.№ № 215/12.03.2010 г. по гр.д.№ 5089/2008 г. на ВКС, І гр.о. В същото решение ВКС е приел, че когато съдът е констатирал несъответствие на исковата молба с изисквания по чл. 98 и 99 от ГПК (отм.) и е предоставил възможност на ищеца за отстраняването им, свързано с необходимост от представяне на доказателства, когато ищецът излага твърдения, че не разполага с конкретни документи и че те следва да бъдат изискани от трето по делото лице, не са налице основания за връщане на исковата молба; съдът е следвало да изиска посоченото писмено доказателство, неизпълнението на което задължение прави решението незаконосъбразно, което налага отмяната му и връщане на делото за изпълнение на задължението по чл. 193 от ГПК - да се изискат от посоченото трето лице писмените доказателства. По въпроса: по евентуалния иск с правно основание чл. 55 ЗЗД допустимо ли е съдът да прекрати производството по делото, без да даде указания за отстраняване нередовност на исковата молба, касаеща процесуалната легитимация на ищеца - синдик на ТД в несъстоятелност: от свое име ли предявява иска или от името на несъстоятелния длъжник, следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, тъй като е решен в противоречие с постановените от ВКС на основание чл. 290 ГПК и задължителни за долустоящите съдебни инстанции решения. В Р.№100/15.06.2009 г. по т.д.№ 808/2008 г. на ІІ т.о. ВКС е приел, че легитимиран да предяви иска по чл. 55 ал. 1 ЗЗД за връщане на сумите, като платени без основание, предвид признаването на плащанията им за нищожни, съгласно чл. 646 ал. 2 т. 1 ТЗ, е длъжникът, каквато легитимация кредиторът няма. В Р.№144/ 03.08. 2009 г. по т.д.№644/ 2008 г. на ІІ т.о. ВКС е приел, че субективното право да предяви осъдителния иск принадлежи на страната по сделката - ТД в несъстоятелност, от чийто патримониум е излязла сумата, подлежаща на връщане. В Р.№136/ 02.12.2010 г. по т.д.№ 242/2010 г. на І т.о. ВКС е обосновал, че длъжникът - обявеното в несъстоятелност дружество, чрез синдика, има процесуалноправна легитимация да предяви осъдителен иск за връщане на даденото в масата на несъстоятелността, обусловен от уважаването на исковете по чл. 646 и чл. 647 ТЗ, като разпоредбата на чл. 648 ТЗ прогласява правните последици от уважените искове - възстановяване на даденото в масата на несъстоятелността и връщане на даденото от третото лице, или признаването на качеството му кредитор. Предвид основателността на искането за допускане на касационно обжалване на обжалваното определение на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, е неоснователно поддържаното по този въпрос от жалбоподателя и основание чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК съобразно посоченото Определение №604/26.02.2015 г. по ч.гр.д.№528/2015 г. на САС. Частната касационна жалба е основателна. Неправилно въззивният съд е потвърдил определението за връщане на исковата молба, като е приел, че нередовността й не е отстранена. От изложеното в исковата молба и в Молбата за отстраняване нередовностите на исковата молба по иска с правно основание чл. 135 ЗЗД, по който законът не изисква атакуваното действие да е извършено между свързани лица, ищецът - синдик на ТД в несъстоятелност - е изложил, че ТД има качеството кредитор, посочил е сделките или правните действия (плащанията), извършени от длъжника към втория ответник, твърдял е, че има договорно отношение между двамата ответници, посочил е страните, датите на сключване на договорите и размера на платените суми, с което е индивидуализирал договорите в достатъчна степен, за които договори не е разполагал с конкретни документи и е поискал съдът да ги изиска от трето за делото лице. Така ищецът е изложил твърдения относно материалноправните предпоставки, обуславящи правото му на иск, включително има ли основание за извършване на посочените от ищеца плащания между ответниците, поискал е събиране на доказателства - и по чл. 192 ГПК, а дали тези предпоставки са налице, следва да се установи от доказателствата по делото по съществото на спора-това е въпрос,който не е относим към редовността на исковата молба. При дадени от първоинстанционния съд неправилни указания относно редовността на исковата молба, неправилно въззивният съд е потвърдил определението за връщането й като нередовна. По отношение на евентуалния иск по чл. 55 ал. 1 ЗЗД срещу втория ответник, е създадена съдебна практика - посоченото Р.№136/ 02.12.2010 г.по т.д.№ 242/2010 г. на ВКС, І т.о. и др. в смисъл, че съгласно разпоредбата на чл. 658 ал. 1 т. 7 ТЗ, определяща синдика като легитимиран да участва в производствата по делата на предприятието на длъжника и да завежда от негово име дела, поради което делата се завеждат от името на длъжника - ищец по делата е длъжникът, ако първоинстанционният съд констатира несъответствие в исковата молба с посочване на синдика като ищец и по евентуалния иск, следва да предприеме действия за отстраняване тази нередовност, указания за което не се съдържат в определението от 17.12.2014 г., без които не може да върне като нередовна на това основание исковата молба по този иск. Съображенията, изложени в обжалваното определение относно самостоятелността на осъдителния иск, изградени на съдебна практика, относима към иск с правно основание чл. 55 ал. 1 ЗЗД, предявен като обусловен от искове с правно основание чл. 646 и 647 ТЗ, са неправилни, доколкото ищецът е предявил осъдителния иск срещу втория ответник при условията на евентуално обективно съединяване - ако бъде уважен срещу двамата ответници обуславящия иск по чл. 135 ЗЗД. Обжалваното определение следва да се отмени, както и определението за прекратяване производството по делото и същото следва да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение О П Р Е Д Е Л И: ОТМЕНЯ Определение № 524 от 19.02.2015 г. по ч.гр.д. №531/2015 г. на САС, както и Определение № 20 от 11.01.2015 г. по т.д.№207/2014 г. на Софийски окръжен съд за прекратяване на производството по делото. ВРЪЩА делото на Софийски окръжен съд за продължаване на процесуалните действия. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: