Р Е Ш Е Н И Е № 438 [град София], 12.01. 2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Р. България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди и десета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова ЧЛЕНОВЕ: 1. Жанина Начева 2. Теодора Стамболова при секретаря Н. ЦЕКОВА в присъствието на прокурора БУМБАЛОВА изслуша докладваното от съдия Ж.НАЧЕВА наказателно дело № 396 по описа за 2010 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Настоящето производство е по реда на глава тридесет и трета, част VІ от НПК, образувано по искане на задочно осъдения И. Н. М. за възобновяване на н. о. х. д. № 474/07 г. и отмяна на влязлата в сила присъда № 382 от 11.05.2010 г. на Плевенския окръжен съд, която е изменена от въззивния съд в гражданско-осъдителната част, а в останалата част е потвърдена. Искането се основава на разпоредбата на чл. 423, ал. 1 НПК. Твърди се, че осъденият не е бил уведомен за съдебното производство, поради което е било нарушено правото му да участва и да се защитава в процеса лично. За съдебното дело и влязлата в сила присъда той е узнал на 11.05.2010 г., когато е бил задържан в К. И. по силата на европейска заповед за арест, издадена от българската държава. В съдебно заседание осъденият и неговият защитник (адв. К.) поддържат искането за възобновяване поради неучастието на М. в съдебното производство. Повереникът счита, че липсва законово основание, тъй като осъденият е напуснал страната и сам се е поставил в ситуация да бъде осъден задочно. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура изразява становище, че искането е неоснователно. Върховният касационен съд, след като обсъди искането, съображенията, развити устно в съдебно заседание, и извърши проверка в рамките на изтъкнатите основания за възобновяване, намира следното: С присъда № 382 от 20.06.2008 г. по н. о. х. д. № 474/07 г., постановена в отсъствието на подсъдимия, Плевенският окръжен съд е признал И. Н. М. за виновен в извършване на престъпление по чл. 124, ал. 3 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и „б” от НК, поради което му е наложил наказание от десет години лишаване от свобода. Уважил е и предявените граждански искове за неимуществени вреди. По въззивна жалба на служебния защитник, Великотърновският апелативен съд е образувал в. н. о. х. д. № 239/08г. и на 16.10.2008 г. се е произнесъл с решение, с което задочната присъда е изменена в гражданско-осъдителната част, а в останалата част е потвърдена. Искането на задочно осъдения, направено в срока по чл. 423, ал. 1 НПК, е процесуално допустимо. Върховният касационен съд, ръководейки се от въведените предпоставки в чл. 423, ал. 1 НПК за възобновяване на наказателното дело, счита, че искането на задочно осъдения е ОСНОВАТЕЛНО. От материалите се установява, че на 26.09.2007 г. прокурорът е внесъл обвинителния акт срещу И. Н. М., а с разпореждане (без дата) съдията-докладчик от Плевенския окръжен съд е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 17.12.2007 г. Призовката за подсъдимия, изпратена на заявения от него адрес в хода на досъдебното производство (с. Милковица, ул. О. № 11) и преписът от обвинителния акт са останали невръчени. Подсъдимият не се е явил на датата на съдебното заседание. След като е изискал и е получил справка от полицията за отсъствието на регистрирани задгранични пътувания на И. Н. М., както и информация, че същият е включен в бюлетина за общодържавно издирване, в следващото съдебно заседание Плевенският окръжен съд е пристъпил към разглеждане на наказателното дело по реда на чл. 269 НПК с участието на служебния защитник, което е приключило по този начин с цитираната осъдителна присъда, изменена впоследствие само в гражданската част от Великотърновския апелативен съд. При така описаното процесуално развитие на съдебното производство, искането на задочно осъдения следва да бъде уважено, тъй като не са изпълнени процедурните изисквания, обхванати от разпоредбата на чл. 254, ал. 4 НПК и представляващи онези условия, при чието стриктно съблюдаване би могло да се приеме, че на подсъдимия реално е обезпечено упражняването на права, гарантирани от чл. 55 НПК и чл. 6 от Е. конвенция за правата на човека и основните свободи: връчване на препис от обвинителния акт, на съобщение за насроченото съдебно заседание (за определената дата и място на съдебния процес) и за възможността делото да бъде разгледано и решено в негово отсъствие по реда на чл. 269 НПК. Следователно от данните се установява, че на осъдения И. Н. М. не е било ефективно осигурено правото да вземе лично участие в съдебните заседания при разглеждане на неговото дело и сам да се защитава, с което напълно се потвърждават доводите, на които той се е позовал, за да поиска възобновяване. Използваният похват за формулировка на гаранции в издадената европейска заповед за арест не позволява на Върховния касационен съд да направи констатация, че от страна на българската държава са били предоставени такива гаранции. Въпросът обаче не подлежи на обстойно обсъждане, тъй като в рамките на направеното искане осъденият не е изложил съображения в подкрепа на основанието по чл. 423, ал. 5 НПК. При това положение присъдата на Плевенския окръжен съд следва да бъде отменена по реда, предвиден за възобновяване на наказателни дела, а н. о. х. д. № 474/07 г. – върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на Плевенския окръжен съд, което да започне от стадия на съдебно заседание в съгласие с предписаното в чл. 425, ал. 2 НПК. Няма основание, изведено от материалите по делото, което да налага към настоящия момент да се измени мярката за неотклонение „Задържане под стража” на подсъдимия. По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 425 НПК Р Е Ш И: ВЪЗОБНОВЯВА н. о. х. д. № 474/07 г. по описа на Плевенския окръжен съд, като отменя присъда № 382 от 20.06.2008 г. на Плевенския окръжен съд и въззивно решение от 16.10.2008 г. по в. н. о. х. д. № 239/08 г. на Великотърновския апелативен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Плевенския окръжен съд от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдия Теодора Стамболова по К.Н.Д.396/10 г.по описа на ВКС, 2 наказателно отделение Изразявам несъгласието си с мнението на мнозинството както по основанието за възобновяване на наказателното производство въобще, така и досежно конкретните аргументи, с които това е сторено. ПЪРВО, видно от искането за възобновяване на наказателното производство, то е основано на разпоредбата на чл.423,ал.1 НПК. И това е така, тъй като поначало няма спор, че съдебното производство против осъдения М. е протекло отсъствено за него. Макар и в самия сезиращ настоящата инстанция документ да липсват аргументи за прилагане разпоредбата на чл.423,ал.5 НПК, аз намирам,че именно такава би била дължимата предпоставка за възобновяване на наказателното дело, при което не следва да се прави преценка дали лицето е знаело за воденото срещу него съдебно производство. В подкрепа на твърдението си посочвам приложената към касационното дело Е. заповед за арест, според която намирам,че молещата държава- Р. Б.- е поела гаранции за възобновяване на обсъжданото наказателно дело, посочвайки разпоредбите на чл.423,ал.1 и 5 НПК. Иначе казано, РБ се е задължила към изпълнение на поетите задължения, в случай на адекватно и своевременно предявено искане за възобновяване на наказателното производство. Няма друг начин за посочване на дължими гаранции като обсъжданите, тъй като изготвилият европейската заповед за арест прокурор от съответната прокуратура не може да даде лични гаранции за възобновяване на наказателното производство, наред със законовите такива. Друг е въпросът, когато по решението за екстрадиция, изготвено от компетентен наказателен орган на замолената държава, е прието,че осъденото лице се предава с изрична гаранция за възобновяване на наказателното дело. В такъв случай Г. прокурор на Р. е задължен на поиска възобновяване на производството при спазване разпоредбите на чл.422,ал.1,т.6 вр.чл.421,ал.2,пр.2 вр.чл.420,ал.1,пр.2 вр.чл.419,ал.1,пр.1 НПК. Когато обаче не се съзират такива указания в решението за екстрадиция /както е в процесния случай/, важат общите правила за иницииране на възобновителното производство от страна на осъдения, визирани в разпоредбата на чл.423,ал.1 и сл.НПК. И след като законосъобразно е приет за спазен шестмесечният срок от узнаване на обстоятелството за влязлата в сила присъда от страна на осъдения /нищо не може да се противопостави на изявлението на М. за третираното познание от деня на задържането му от испанските власти- 11.05.10 г.,като искането е депозирано на 11.06.10 г./ и последният действително е пожелал наказателното дело, по което срещу него е постановена осъдителна присъда, да бъде възобновено поради протичане на производството в негово отсъствие, тогава съдът е задължен да приложи разпоредбата на чл.423,ал.5 НПК. Без значение в този смисъл е дали искателят изрично се е позовал на споменатата норма, след като тъй или инак желае възобновяване на производството поради постановяване на осъдителна присъда в негово отсъствие. ВТОРО, необсъждане на обстоятелството от страна на мнозинството дали осъденият наистина е знаел за провежданото срещу него СЪДЕБНО проиводство, в случая се явява решаващо за мен относно принципния въпрос за възобновяване на наказателното дело. С невъзприемане на изложената по-горе теза, аз съм поставена в абсолютно несъстояние да се солидаризирам с аргументите за възобновяване на наказателното дело по приведените в решението аргументи. За да бъде обяснено подробно моето несъгласие, следва да се приведат конкретни данни по производството. Досъдебното такова срещу М. е приключило присъствено за него. С протокол за предявяване на разследването от 21.08.07 г.спрямо обвиняемия е било осъществено това следствено действие. На 18.09.07 г.е изготвено обвинително заключение по делото на НС “Полиция”,О. дирекция “Полиция”-Плевен. Няколко дни по-късно- 26.09.07 г.- е образувано съдебно производство пред П. окръжен съд с внасяне на обвинителен акт за извършено от осъдения престъпление по чл.124,ал.3 НК. На л.8 от съд.д. е приложена молба от М. с дата 13.09.07 г., от която е видно, че той моли за съдебно произнасяне по взетата според него и изпълнявана по процесното дознание мярка за неотклонение Задържане под стража. На л.13 от съд дело,на 23.10.07 г., преди данни за произнасяне по въпроса дали на този съд родово и местно осмислено поначало е подсъдно делото, съдията-докладчик в процедура по чл.256 НПК е взел отношение по искането на осъдения. Постановен е отказ от конкретно съдебно произнасяне по мярката за неотклонение /макар и диспозитивът по обсъждания съдебен акт да е за прекратяване на производството в процедура по чл.256,ал.3 НПК/,тъй като по образуваното с обвинителен акт съдебно производство с №474/07 г.по описа на ОС-Плевен /цитирано дословно/, е ясно, че мярката за неотклонение спрямо М. не е Задържане под стража. С разпореждане по процесното дело без дата /л.21/, съдията-докладчик е насрочил производството за разглеждане в открито съдебно заседание на 17.12.07 г. На л.30 от съд.д.е приложена призовка, върната в цялост, според която лицето вече е напуснало страната /след освобождаване от затвора не по коментираното производство/. В съдебно заседание на 17.12.07 г. поради невъзможност М. да бъде открит в границите на РБ, взетата и изпълнявана спрямо него мярка за неотклонение Подписка е изменена в Задържане под стража и той е обявен за общодържавно издирване. На л.64 от съд.д е приложена справка № 11635/11.02.08 г. на областна дирекция “Полиция”,[населено място], видно от която лицето е обявено за общодържавно издирване, макар и по Старозагорско производство, но до момента не е открито. На л.70 е приложена докладна записка на служител при областно звено “О.”-Плевен, съгласно която М. вероятно е в чужбина. Приложен е и документ на НС”Полиция”при областна дирекция “Полиция”-Плевен с № 21287/18.03.07 г., съгласно който след влизане на РБ в ЕС, според директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.04 г. относно правото на граждани на С. и членове на техните семейства да се движат и пребивават свободно на територията на държавите-членки на ЕС, българските граждани се проверяват на Г.-тата по метода “преценка на риска”,в резултат на което данните за пътуванията им в АИФ “Г. контрол” са непълни след посочената дата. Според същата справка осъденият е напуснал РБ през Г. Аерогара С. на 28.09.07 г.с дестинация И. В съдебно заседание на 27.03.08 г.ПлОС е дал ход на делото задочно за подсъдимия и с оглед професионална защита на неговите интереси му е назначил служебен защитник, в присъствие на когото делото е изгледано изцяло. Изтъкнатите обстоятелства според мен не установяват процесуална основателност на искането по позицията,заета от мнозинството на съдебния състав на касационния съд. Разпоредбата на чл.423, ал.1 НПК /редакция ДВ, бр.109/ 23.12.2008 г./ изисква уважаване на претенцията на задочно осъдения за възобновяване на наказателното дело поради неучастието му в наказателното производство, освен ако той след изпълнение на процедурата по чл. 254,ал.4 НПК /редакция ДВ , бр.109 от 2008 г./ не се е явил в съдебно заседание без уважителна причина или се е укрил. Очевидно в настоящия случай окръжният съд не би могъл да изпълни задължението, вменено понастоящем с чл.254,ал.4 НПК – заедно с връчването на обвинителния акт да съобщи на подсъдимата, че делото може да бъде разгледано и решено в негово отсъствие при условията на чл.269 от НПК. Към момента на започване на задочното производство-27.03.08 г.- този текст не е съществувал в коментирания вариант. Действията на съда са изцяло съобразени с актуалното към извършването им законодателство. С измененията и допълненията в чл.423 и чл.254 от НПК законодателят създаде различен от предишния процесуален стандарт за възобновяване на неприсъствените производства, намиращ се в корелация с допълнителната разпоредба на чл.254,ал.4 от НПК за достатъчната информираност на подсъдимия за последиците при неявяване. Няма съмнение, че задочното разглеждане на едно наказателно производство е изключение от общото развитие на процеса в съдебна фаза, доколкото сред изискванията за покриване на минимален стандарт по силата на чл.6, т.1 вр.т.3, б “с”, “d”и “e” от Е. конвенция за защита правата на човека и основните свободи /ЕКЗПЧОС/ челно място заема личното участие на привлеченото към наказателна отговорност лице. Точно поради тази причина като характерен компенсаторен механизъм, обуславящ лично участие на подсъдимия с ефективно упражняване на цялата палитра от процесуални права, законът е регламентирал института на възобновяване на наказателното производство в случаи на задочно осъждане. Това възобновяване обаче не може да става обезателно, а при стриктно съблюдаване на прогласените във всяко местно законодателство предпоставки, разбира се, обмислими в светлината на практиката на Европейския съд по правата на човека /ЕСПЧ/. Като дължима предпоставка за възобновяване винаги се има предвид и процесуалното поведение на обвиняемото лице, а именно, дали то е запознато с воденото срещу му производство, но въпреки това демонстрира поведение по незаинтересованост и липса на желание да участвува в него. В този смисъл следва да се проследява цялостната верига от действия или бездействие на обвиняемия или обвиняемата, респективно подсъдимия или подсъдимата, в хода на цялото наказателно производство, както и ролята на водещите процеса държавни органи за информирането на тези лица за отпочнато срещу им дело. М. е имал понятие,че е привлечен като обвиняем в хода на досъдебното производство. Същевременно органите на досъдебната фаза не могат да бъдат упрекнати в бездействие и незачитане на критериите, поставени от ЕСПЧ, за протичане на едно производство в разумен срок. След предявяване на разследването за осъдения са съществували поне два варианта- да бъде прекратено наказателното производство срещу него и да бъде отменена мярката за неотклонение Подписка; или делото да продължи в съдебна фаза. Докато не е имало яснота за съдбата на наказателното производство, изясняването на който въпрос в никакъв случай не е излязло извън рамките на разумния срок /малко повече от месец/, осъденият е следвало да спазва задълженията си, поети с взетата и изпълнявана спрямо него мярка за неотклонение Подписка, включително и след освобождаването от взета и изпълнявана спрямо него мярка за неотклонение Задържане под стража по друго производство. Освен това и най-вече, с провеждане на открито съдебно заседание по силата на чл.256 НПК пред съдия-докладчик, М. е бил запознат с образуваното срещу него съдебно производство,макар и все още да не е бил получил препис от обвинителния акт и да не е бил уведомен за датата за разглеждане на производството по същество. Въпреки това на 28.09.07 г.е заминал за И.. Иначе казано, по мое мнение собственото на осъдения поведение стои в основата на невъзможност за лично уведомяване за развитието на наказателния процес, в рамките на който той е имал ясно познание, че е обвинен в извършване на престъпление по чл.124 НК. За да се прецени желание на лицето да участвува в наказателното производство, то трябва да демонстрира поведение, позволяващо уведомяването за това или въобще познание за протичащото дело, а не явно дезинтересиране, какъвто е случаят[населено място]. Ето защо аз не намирам за състоятелни съображенията по лансираната от мнозинството теза за възобновяване на наказателното производство поради неефективно осигуряване на право на осъдения да вземе лично участие в съдебно заседание при разглеждане на делото по същество. Водима от изложените съображения,подписвам решението с особено мнение. СЪДИЯ С.: