Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 101   София, 16 март 2010 год.     В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. шестнадесети февруари ........... 2010 год. в състав:     ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Вероника Имова .................................   ЧЛЕНОВЕ: .. Кети Маркова .....................................                                     .. Севдалин Мавров .............................              при секретар  .. Лилия Гаврилова ................................... и в присъствието на прокурора от ВКП .. Мария Михайлова ..........., като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров ............................. КНОХД № .. 20 .. / .. 10 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на защитата на подсъдимия А срещу нова присъда № 450 от 30.10.09 год. по ВНОХД № 334/09 год. по описа на Благоевградския окръжен съд, с която е отменена присъда № 1* от 16.04.09 год. по НОХД № 269/08 год. на РС – гр. Р. и А. е признат за виновен и осъден по повдигнатото му обвинение по чл. 343б, ал.1 НК. Сочат се всички касационни основания по чл. 348, ал.1 НК. Жалбата се поддържа в съдебно заседание. Иска се въззивната присъда да се отмени и се постанови оправдателна по повдигнатото обвинение или атакуваният съдебен акт да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд. Прокурорът пледира за неоснователност на жалбата. Счита, че подсъдимият от обективна и субективна с. е осъществил състава на чл. 343б НК, като при постановяване на новата присъда съдът не е нарушил разпоредбите на Наредба № 30 и материалния закон, не са допуснати при разглеждане на делото съществени процесуални нарушения, а наложеното наказание е справедливо. Върховният касационен съд, като взе предвид постъпилата жалба, сочените доводи, становището на страните и атакувания съдебен акт, намира следното: С цитираната първоинстанционна присъда А. е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 343б НК. С въззивната присъда е отменен акта на РС – гр. Р., като подсъдимият е признат за виновен в това, че на 08.12.07 год. около 4.00 часа в гр. Б. по ул. „Георги Нестев” управлявал л.а.м. „Мерцедес” с рег. № С* с концентрация на алкохол в кръвта в размер на 1.72 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство – алкотест дрегер 7410 с ИН-0159, поради което и на осн. чл. 343б, ал.1 и чл. 54 НК е осъден на ТРИ месеца лишаване от свобода, изпълнението на които на осн. чл. 66, ал.1 НК е отложено за срок от три години, като А. е лишен на осн. чл. 343г НК от правоуправление на МПС за срок от три години. Съдът се е произнесъл и по разноските. Развитите пред настоящата инстанция доводи в подкрепа на жалбата са подробно развити и пред окръжния съд. Те са в посока на неспазване от с. на служителите на МВР на реда за установяване на съдържанието на алкохол в кръвта на подсъдимия, като не му е дадена възможност за кръвна проба, поради извършен арест и разминаване на часа за установяване на нарушението, отразен в съответния административен акт и талона за медицинско изследване, с часа на изпробването на А. с техническото средство. Същите са получили своя задълбочен отговор в мотивите към въззивната присъда. В тази насока съдът е изпълнил задълженията си по чл. 339, ал.3, вр. чл. 305, ал.3 НПК, като е посочил установените обстоятелства, подкрепящите ги доказателства, правните си съображения за взетото решение и е обсъдил противоречието в доказателствения материал, излагайки изчерпателни мотиви за възприетия отказ от с. на подсъдимия да подпише акта за установяване на административно нарушение и талона за медицинско изследване и разминаването в часа между писмените доказателства и свидетелските показания и паметта на техническото средство – алкотест дрегер 7410 с ИН-0159. Окръжният съд не само е направил законосъобразен разбор на задълженията на водача и служителите на МВР по Наредба № 30 от 27.06.01 год. за реда за установяване на употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС, но е цитирал редица решения на ВКС, свързани с правните си съображения за взетото решение за виновността на А. При отказа на последният да получи акта и талона, при което същите са оформени като връчени при отказ с подписа на свидетеля С, не може да се приеме, че е нарушена от служителите на МВР разпоредбата на чл. 44 ЗАНН или водачът е лишен от възможност за кръвна проба със задържането му за срок от 24 часа по реда на чл. 63, ал.1, т.1 ЗМВР. За сочената като касационно основание явна несправедливост на наложеното наказание за извършеното престъпление по чл. 343б НК в жалбата не се изтъкват конкретни доводи. При условията на чл. 54 НК е определено минималното предвидено в закона наказание лишаване от свобода. То е съобразено с чистото съдебно минало на подсъдимия, семейното му положение, трудовата му ангажираност и липсата на данни за други противообществени прояви. Същите, обаче, не са достатъчни за приложението на чл. 55, ал.1, т.1 НПК с оглед високия ръст на този вид престъпления. При тези съображения жалбата срещу постановената от окръжния съд въззивна присъда е неоснователна и съдебния акт следва да бъде оставен в сила. Водим от горното и на осн. чл. 354, ал.1, т.1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 450 от 30.10.09 год., постановена по ВНОХД № 334/09 год. по описа на Благоевградския окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:..............................................   ЧЛЕНОВЕ:.................................................   ..................................................