7 Р Е Ш Е Н И Е № 149 гр. София 11.01.2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , второ отделение , в открито заседание на двадесет и пети септември , две хиляди и дванадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА РОСИЦА БОЖИЛОВА при участието на секретаря Лилия Златкова , като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 309 / 2012 год. и за да се произнесе съобрази следното : Производството е по чл.307 вр. с чл.303 ал.1 т.1 от ГПК . Образувано е по молба на Държавна агенция „ Д. р. и в. з. „ , за отмяна , на основание чл.303 ал.1 т.1 от ГПК , на влязло в сила решение № 81 , постановено на 28.11.2011 год. по т.д. № 674 / 2009 год. на Върховен касационен съд ,Търговска колегия , ІІ търговско отделение . Със същото е частично отменено постановеното от Разградски окръжен съд решение № 164 / 20.11.2008 год. по гр.д.№ 190 / 2008 год. и вместо същото , в отменената му част , е уважен предявеният от [фирма] против Държавна агенция „ Д. р. и в. з. „ и Държавата , представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството , иск с правно основание чл.108 ЗС , като е признато за установено по отношение на ответниците, че [фирма] е собственик на недвижим имот „ З. Р. „ , състоящ се от земя с площ от 31 955 кв.м. , представляваща имот пл.№ 53 по плана на Гарова промишлена зона , [населено място], с граници на имота : север – шосе, юг – товарна гара, изток - [фирма] и запад - фуражен цех, заедно с построените върху земята сгради и ответникът „ ДА „ Д. „ е осъден да предаде на ищеца владението на имота . Делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд в частта по обективно кумулативно съединения и обусловен от изхода на иска по чл.108 от ЗС иск с правно основание чл.59 ЗЗД – обезщетение за ползване на имота от ответника ДА „ Д. „ . Молителят твърди, че са налице нови писмени доказателства от съществено значение за делото ,създадени след приключване на устните състезания , но преди постановяване на решението, които , вкл. съобразно спецификата на касационното производство , не е могъл да представи , но съгласно които процесният имот има напълно различна, несъответна на посочената в диспозитива на съдебното решение индивидуализация, вкл. по квадратура и граници . Като нови писмени доказателства страната сочи Акт за публична държавна собственост № 2339 / 10.06.2011 год. , издаден на основание чл.71 ал.1 от Закона за държавната собственост и Акт № 2362 / 17.08.2011 год. за поправка на преждепосочения , както и скица № 7778 / 03.11.2011 год. на Служба „ Геодезия , картография и кадастър „ – Р. , в които процесният имот е описан с поземлен идентификатор 61710.506.53 и с площ от 31 555 кв.м. , съгласно кадастрална карта и кадастрален регистър на [населено място] , Гарова промишлена зона, одобрени със заповед № РД 18-37 / 10.03.2008 год. на Изпълнителния директор на АГКК , изменени със заповед № КД 14 – 17-101 / 21.04.2010 год. на Началника на С. - Р. . В останалата си част молбата за отмяна съдържа изложение относимо към проверка правилността на постановеното решение , досежно изводите относно наличието на валидно възникнало правно основание за преминаване правото на собственост върху имота от [фирма] / чийто правоприемник се явява ищеца / в полза на Държавата , в качеството му на публична държавна собственост, предоставена за стопанисване и управление на ДА „ Д. „ . Тези обстоятелства са неотносими към настоящото производство , тъй като не се свързват от молителя със съдържанието на представените нови писмени доказателства и установимите със същите обстоятелства , касаещи единствено индивидуализацията на имота . Ответната страна - [фирма] - оспорва молбата като неоснователна , тъй като обстоятелствата, обусловили издаването на посочените актове за държавна собственост – влязла в сила заповед № 2337 / 25.09.2006 год. на Кмета на [община] , за частично изменение на регулационния план за кв. 9 , Гарова промишлена зона, Р. , с образуване на урегулирани поземлени имоти - ІІІ за имот пл .№ 53 / процесния / и ХХV - за имот пл. № 52 / съседен на процесния / , предходно обособени в общ парцел ІІІ, за имоти пл.№ 52 и 53 , по плана на кв.9 , съгласно регулационен план утвърден със заповед № 664 / 1989 год. , както и влязла в сила заповед за одобряване на кадастрална карта и кадастрален регистър - № 18 – 37 / 10.03.2008 год. , изменена със заповед № КД 14 – 17 – 101 / 21.04.2010 год. на Началник на С. Р. - са възникнали преди приключване на устните състезания по делото и са били известни на страната или същата е могла да ги узнае и посочи доказателства за тях в хода на съдебното производство пред въззивна инстанция . При това и доколкото посочените обстоятелства рефлектират единствено върху индивидуализацията на имота, не и върху относимостта на разгледаните по делото за действителния имот – предмет на иска по чл.108 от ЗС - факти относно принадлежността на правото на собственост и доказателствата за тях , ответната страна намира, че не е налице и кумулативно изискуемото за допускане на отмяната „ съществено значение „ на новите писмени доказателства за произнасянето по съществото на спора . Държавата , представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството - не е взела становище по молбата . Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ търговско отделение намира ,че подадената молба за отмяна е процесуално допустима , като депозирана в тримесечния срок от постановяване на касационното решение , чиято отмяна се претендира и предвид наличието на формални твърдения за обстоятелства в хипотезата на чл.303 ал.1 т.1 ГПК , но е неоснователна и следва да се остави без уважение ,за което съдът съобрази следното : Касационното решение , чиято отмяна се претендира на основание чл. 303 ал.1 т.1 ГПК, индивидуализира имота - обект на иска по чл.108 от ЗС, съгласно регулационен план одобрен със заповед № 664 / 1989 год. , съгласно която същият , под пл. № 53, ведно със съседен имот пл. № 52 е урегулиран в общ парцел ІІІ – ти , отреден за имоти с пл.№ № 52 и 53 .Имотът е посочен с квадратура съгласно първоначално издаден акт за държавна собственост за имот пл.№ 53 от кв.9 ГПЗ [населено място] - № 4524 / 26.08.1993 година - 31 955 кв.м. , който акт е посочен като предходно съставен за имота в последващ А. № 908 / 13.09.2002 год., а последният посочен като предходно съставен за имота в представените с молбата за отмяна актове за публична държавна собственост . Още в хода на съдебното производство пред първа инстанция е представена заверена скица на имот пл. № 53 / стр. пор. № 164 по номерацията на делото /, съдържаща данни за заповед № 2237 / 2006 год. на Кмета на [община] , за частично изменение на подробен устройствен план за кв. 9 по действащ регулационен план на Гарова промишлена зона , [населено място] , с обособяването на процесния имот като самостоятелен урегулиран поземлен имот ІІІ - 53 с площ от 31 840 кв.м. , вкл. предвид придаваема площ от 389 кв.м. ,предвид несъвпадане на уличната регулационна линия със северната имотна граница . За процедурата по изменение на подробния устройствен план по реда на Глава VІІ, раздел ІV на ЗУТ , молителят е бил уведомен, видно от представеното с молбата за отмяна писмо изх.№ 2160 / 22.08. 2006 год. на Териториална дирекция „ Д. р. „ [населено място] , ведно с обяснителна записка към същото, в качеството на заинтересувана страна по смисъла на чл.131 ЗУТ . Заповед № РД 18 – 37 / 10.03.2008 год. за одобряване на кадастрална карта и кадастрален регистър на Изпълнителния директор на Агенция по геодезия , картография и кадастър , е обнародвана до приключване на устните състезания по делото във въззивна инстанция - в ДВ бр. 37 / 08.04.2008 год. / стр. 71 / . Представените от молителя актове за държавна собственост , като „ нови писмени доказателства „ по смисъла на чл.303 ал.1 т.1 ГПК , съобразяват именно влезлите в сила кадастрална карта и кадастрален регистър за района, в съответствие с предходно проведено изменение на подробния устройствен план , изрично препращайки към предходно съставени актове за процесния имот ,съдържащи индивидуализация, идентична с тази в диспозитива на съдебното решение, чиято отмяна се претендира . Съгласно чл.303 ал.1 т.1 ГПК заинтересованата страна може да поиска отмяна когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото , които не са могли да й бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно .Тази й невъзможност не трябва да се дължи на небрежност , а да е обективно обусловена . Позовавайки се на датите на издаването на А. № 2339 - от 10.06.2011 год. и А. № 2362 - от 17.08.2011 год. / при приключени устни състезания в съдебно заседание от 17.05.2011 год. / молителят формално обосновава отмяна на основание нови писмени доказателства / съставени след приключване на устните състезания / , но по същество твърди новоузнато обстоятелство, за чието доказване представя същите - променена индивидуализация на имота , предвид засягаща го промяна в подробен устройствен план и влязла в сила кадастрална карта и регистър за района , настъпили преди приключване на устните състезания по делото . Новоузнатото обстоятелство следва да има съществено значение за решаването на делото от една страна, а от друга - новосъставените писмени доказателства пряко да установяват същото . Никоя от тези предпоставки не е налице . По смисъла на чл.303 ал.1 т.1 ГПК новото обстоятелство , установимо според молителя с новосъздадените / след приключване устните състезания по делото / актове за публична държавна собственост , би било от съществено значение за делото когато съобразяването му би могло да рефлектира върху изхода на материалноправния спор. В случая такова би било обстоятелство , чието съществуване поставя под съмнение правилността на изводите на предявеното за отмяна съдебно решение , за притежавано от ищеца по отношение на процесния имот право на собственост . Това би било така , в случай , че несъответната индивидуализация на имота е обусловила съобразяването на доказателства , относими не за същия, а за друг имот, каквито не са твърденията на молителя, нито същото се установява от представените нови писмени доказателства , в кореспонденция с разгледаните и съобразени при постановяването на решението по съществото на спора такива . В този смисъл , основателни са възраженията на ответника, че от формална страна и като касаещи единствено последваща предявяването на иска промяна в индивидуализацията на имота , новите доказателства не са от съществено значение за делото . Променената индивидуализация на имота би могла да има евентуално значение за изпълнението на решението в осъдителната му част , интерес от което няма молителят , поради което и на това основание не установява качество на „ заинтересована страна „ по смисъла на чл.303 ал.1 ГПК . Още повече , че и в този случай изпълнителната сила на решението би била компрометирана при изначално погрешна индивидуализация на имота , а не и при заявена правилно и проследима , съгласно общодостъпни и публично обявени факти и обстоятелства / изменение в регулацията и одобрена кадастрална карта / индивидуализация . Искът е разгледан за имот , индивидуализиран с кадастрални граници, съвпадащи с тези по които е обособен новият поземлен имот ІІІ – 53 от кв.9 на Гарова промишлена зона, Р. . От друга страна представените актове за държавна собственост имат единствено констативен характер относно притежавано от държавата право на публична държавна собственост върху имота. Неговата индивидуализация следва не от тяхното съставяне , нито пряко се установява с тези актове , а от вписаните в графа 4 на същите обстоятелства - влезли в сила заповед № РД 18-37 / 10.03.2008 год. на Изп. директор на АГКК и изменението й със заповед № КД – 14-17-101 / 21.04.2010 год. на Началника на С. - Р. . Заповедта за одобряване кадастрална карта и кадастрален регистър подлежи на обнародване , в случая извършено още преди постановяване на съдебното решение от въззивна инстанция . Извън съобразяване с влязлата в сила кадастрална карта и кадастрален регистър , актовете за държавна собственост не съдържат друго, различно от разгледаното по спора основание за притежавано от Държавата право на публична държавна собственост върху имота . Следователно, представените новосъздадени актове за публична държавна собственост , освен като писмени доказателства напълно неотносими към установяване принадлежността на правото на собственост върху имота , сами по себе си не съставляват и „ ново писмено доказателство „ по чл.303 ал.1 т.1 предл. второ ГПК , тъй като не установяват пряко факт относно собствеността . Обстоятелствата, обусловили издаването им , с оглед новата индивидуализация на имота , се съдържат в други , обнародвани актове и по отношение същите не може , а и не се твърди незнание от молителя . ВКС е имал повод да се произнесе, че не съставлява основание за отмяна обнародван регулационен план, по отношение на който страната не е положила грижа за узнаването му / реш. 982 – 55 - ІV г.о. / . Не е налице непълнота на фактическия или доказателствен материал за произнасяне по съществото на спора , при това обусловена не от небрежността на заинтересованата страна . Макар касационното решение да не е постановено в производство по чл.295 ал.2 ГПК , допускащо извършване на съдопроизводствени действия по събирането на доказателства, предпоставките по чл.303 ал.1 т.1 от ГПК за отмяната му са разгледани в предходните параграфи , тъй като индивидуализацията на имота предпоставя предмета на иска , произнасяне по който именно дължи всяка съдебна инстанция . Както се посочи по-горе, последващата предявяването на иска промяна в индивидуализацията на имота не е довела до произнасяне по различен предмет на иска по чл.108 от ЗС . По изложените съображения , тъй като наведените от молителя обстоятелства не се явяват релевантни за приложение на чл.303 ал.1 т.1 ГПК , Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ търговско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Д. а. „ Д. р. и в. з. „ , за отмяна , на основание чл.303 ал.1 т.1 от ГПК , на решение № 81 , постановено на 28.11.2011 год. по т.д. № 674 / 2009 год. на Върховен касационен съд, Търговска колегия , ІІ търговско отделение . ОСЪЖДА ДА „ Д. „ да заплати на [фирма] разноски за настоящото производство, в размер на 18 000 лева - адвокатско възнаграждение . ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :