Р Е Ш Е Н И Е № 67 гр. София, 05.04.2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на шести март две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА при секретаря Т.Кьосева и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев дело № 47/2013 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.307 ГПК. Образувано е по молби на Б. З. М. и С. Б. З. от [населено място] за отмяна на влязло в сила решение от 22.11.2000г. по гр.д.№ 873/00г. на Софийския градски съд, ІІб отделение в частта, с която е уважен предявения срещу първия молител ревандикационен иск. Молителите поддържат, че са налице нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които ако бяха известни на съда при разглеждане на делото, щяха до променят крайните му изводи за основателност на предявения иск, поради което искат същото да бъде отменено на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Молителят С. Б. З. поддържа, че като наследник на своята майка Т. З. е следвало да бъде конституиран като ответник по делото, което не е било сторено, поради което иска отмяна на решението и на основание чл.304 ГПК. Ответницата по молбите Т. Д. П. счита същите за неоснователни. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., след като прецени данните по делото и доводите на молителите, приема следното: С посоченото решение Софийският градски съд е отменил частично решение от 21.06.99г. по гр.д.№ 392/99г. на Софийския районен съд, 49 с-в, и вместо него е осъдил Б. З. М. да предаде на основание чл.108 ЗС на Т. Д. П. владението върху част от избено помещение, цялото с площ от 20 кв.м., находящо се в сутеренния етаж на сградата на [улица]. Прието е, че по силата на нот.акт № 18/72г. ищцата в първоинстанционното производство Т. П. е собственик на процесното избено помещение с площ от 20 к.м. и че ответникът Б. З. М. владее около 10 кв.м. от него без основание. По архитектурния проект на сградата от 14.04.42г. и към момента на придобиване на избеното помещение от ищцата същото е било единно, непреградено и с посочената площ. През 1970г.-1971г. сградата, в която се намира помещението, е била надстроена, като едновременно с това е било извършено и преустройство на сутерена, предвид увеличения брой на собствениците на сградата. С нот.акт № 86/73г. ответникът е придобил правото на собственост върху апартамент в сградата и избено помещение № 9 на основание участие в Ж. “Панагюрец”, на която е било учредено право на надстрояване. С оглед заключението на техническата експертиза, че принадлежащото към апартамента на ответника мазе № 9 е друго мазе в сутеренния етаж на сградата и липсата на категорични данни то да обхваща и завладените от него 10 кв.м. от мазето на ищцата, предявеният иск е приет за основателен. Изложени са и допълнителни съображения, че по делото не са представени доказателства за учредяване на Ж.”П.” и за отстъпване право на строеж и че такива не се намират в р-н “С.”. По молбите за отмяна на Б. М. по чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Същите са подадени в срока по чл.305, т.1 ГПК и са процесуално допустими, но разгледани по същество те са неоснователни. Отмяната по чл.303 ГПК e средство за извънреден, извънинстанционен контрол на влезли в сила решения само на изрично изброените в закона основания. Фактическият състав на чл.303, ал.1, т.1, пр.2 ГПК изисква да са налице нови писмени доказателства, които са съществували при разглеждането на делото, но заинтересованата страна да не е могла да се снабди с тях по обективни причини и да ги представи, за да бъдат съобразени от съда. Освен това тези доказателства трябва да са били от значение за решаването на спора, т.е. те трябва да доказват твърдения на страната за определени факти, които са относими към предмета на доказване. В разглеждания случай, за да иска отмяна на влязлото в сила решение на това основание, молителят се позовава на писмо от Столична голяма община до г-н Д. З. К. от 1942г., с което същият се уведомява, че в изпълнение на ПМС от 1942г. и протокол № 105/42г. се разрешава строеж; позволително на същото лице от 24.04.1944г. за снабдяване с утвърден план и позволителен билет за строежа и писмо от Ж. “А. Ю.” от 1949г. до СНС за уведомяване, че кооперацията желае да надстрои сградата на бул. “Т. № 38 с още три етажа; запитване дали основите на същата ще понесат допълнителния товар; съгласие от собствениците на сградата от 20.09.60г. за надстрояване на сградата и молба от същите до СГНС за издаване разрешение за надстрояването; два проекта - от 1954г. /относно зимничните помещения/ и от 1962г. /фасада и разрез на надстройката/ и три обяснителни записки към проекта за надстройка. Тези доказателства обаче не са нови по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, тъй като по данни на молителя те са се намирали в архива на Д. при СО и същият е могъл да се снабди с тях и да ги представи по време на висящността на процеса (по делото липсват данни такива пречки да са били налице), както се е снабдил с тях и сега – дванадесет години по-късно. В тази връзка следва да се отбележи, че отмяната по чл.303, ал.1, т.1 ГПК не е средство за попълване на делото с доказателства, които са съществували по време на висящността на спора и страната е могла да ги представи своевременно, но не е представила поради липсата на нормално дължимата грижа за добро водене на делото т.е поради собствената си небрежност, както е в случая. Освен това дори да се приеме, че тези доказателства не са могли да бъдат представени своевременно, те с нищо не биха променили крайните изводи на съда за основателност на предявения иск, доколкото нямат пряко отношение към преустройството на процесното мазе, респ. принадлежността на правото на собственост върху него и същите не могат да послужат като основание за отмяна на влязлото в сила решение. По отношение на представената с първата молба за отмяна схема следва да се отбележи, че тя е изготвена от назначеното от районния съд вещо лице и е приложена към заключението му. По молбата за отмяна на С. З. по чл.304 ГПК. Същата е процесуално допустима, но неоснователна. Съгласно чл.304 ГПК отмяна на влязлото в сила решение може да иска и лицето, спрямо което решението има сила, независимо че то не е било страна по делото (чл.216, ал.2 ГПК). Тази отмяна дава защита на третите лица срещу силата на пресъдено нещо, която се разпростира спрямо тях поради неделимостта на спорното правоотношение, участници в което са и те. Следователно легитимирани да искат отмяна са тези трети лица, които имат право на иск по делото като участници в неделимо спорно правоотношение, които ако бяха конституирани като главна страна по делото, щяха да имат качеството на необходими другари. В разглеждания случай молителят твърди, че притежава права върху процесния имот като наследник на своята майка Т. С., починала през 1996г., т.е. в съсобственост със своя баща Б. М., от което следва, че молбата му за отмяна е неоснователна, тъй като обикновените съсобственици нямат качеството на необходими другари по предявен срещу някой от тях ревандикационен иск и неучаствалия по делото съсобственик няма основание да иска отмяна на влязлото в сила решение. С оглед изложеното молбата за отмяна на влязлото в сила решение следва да бъде оставена без уважение. По молбата на С. З. за отмяна по чл.303 ал.1, т.1 ГПК. Същата е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, тъй като възможност да искат отмяна на влязло в сила решение на някое от посочените в чл.303, ал.1 ГПК основания имат само заинтересуваните страни по делата, а не и трети лица, които не са имали това качество. При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК молителите следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника по молбата Т. П. сторените от нея в настоящото производство разноски в размер на 350 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о. Р Е Ш И : О с т а в я без уважение молбите на Б. З. М. от [населено място] за отмяна на влязло в сила решение от 22.11.2000г. по гр.д.№ 873/00г. на Софийския градски съд, ІІб на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК. О с т а в я без уважение молбата на С. Б. З. от [населено място] за отмяна на влязло в сила решение от 22.11.2000г. по гр.д.№ 873/00г. на Софийския градски съд, ІІб на основание чл.304 ГПК. О с т а в я без разглеждане молбата на С. Б. З. от [населено място] за отмяна на влязло в сила решение от 22.11.2000г. по гр.д.№ 873/00г. на Софийския градски съд, ІІб на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК. О с ъ ж д а Б. З. М. и С. Б. З. от [населено място] да заплатят на Т. Д. П. от [населено място] сумата 350 лв./триста и петдесет лева/ разноски. Р е ш е н и е т о в частта, с която се оставя без разглеждане молбата на С. Б. З. има характер на определение и може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението, а в останалата му част не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: