2 Р Е Ш Е Н И Е № 314 София, 06 февруари , 2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 17 септември, две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Юрий Кръстев ЧЛЕНОВЕ: Бисер Троянов Галина Захарова при участието на секретаря Кр. Павлова и в присъствието на прокурора П. Маринова изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 902/2014 година. Производството по чл. 346 и следващите НПК, е образувано по касационна жалба на подс. М. А. Т. от с С., обл. К., против въззивна присъда на Пловдивския апелативен съд, постановена по внохд № 100/2014 г. Твърди се, че съдебният акт е постановен в нарушение на закона, като се иска неговата отмяна и оправдаване на подсъдимия. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразил становище, че жалбата е основателна досежно обвинението по чл. 278 НК и неоснователна относно обвинението по чл. 308 НК. Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по реда на чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе съобрази следното: С въззивна присъда № 248/28.04.2014 г., Пловдивският апелативен съд, 3-ти наказателен състав, е отменил присъда № 4/10.02.2014 г., постановена по нохд № 2/2014 г., на Окръжен съд гр. Кърджали, в частта й с която подс. М. А. Т. е бил признат, за невиновен в извършено на 22.01.2013 г., в с С., престъпление по чл. 308, ал. 7, пр. 2, вр. ал. 2, вр. ал. 1 НК, като вместо това го е признал за виновен в извършване на посоченото престъпление и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” НК, го е осъдил на пробация със следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес два пъти седмично, за срок от една година и шест месеца, задължителни периодични срещи с пробационен служител, за срок от една година и шест месеца и 100 часа безвъзмезден труд в полза на обществото, за срок от една година. По реда на чл. 23, ал. 1 НК е определил на подс. Т. едно общо наказание, най тежкото от двете – задължителна регистрация по настоящ адрес два пъти седмично, за срок от една година и шест месеца, задължителни периодични срещи с пробационен служител, за срок от една година и шест месеца и 100 часа безвъзмезден труд в полза на обществото, за срок от една година. Потвърдил е присъдата в останалата й част. По жалбата: Посоченото касационно основание – по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, касаещо обвинението по чл. 308 НК, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Възраженията в жалбата по същество се свеждат до твърдения за необосновани изводи относно приетата фактическа обстановка, поради превратна преценка на събраните доказателства и от там за вината на подсъдимия в извършване на посоченото престъпление от въззивната инстанция. По своята същност е налице оспорване обосноваността на съдебният акт, досежно приетата фактическа обстановка. Достоверността на доказателствените материали не подлежи на преобсъждане в това производство, с оглед нормите на чл. 348 НПК. Настоящата инстанция е оправомощена да следи за правилното приложение на закона и не може да установява нови фактически положения. Затова, процесуалният закон не предвижда необосноваността, като касационно основание. В случая същественото е, че при установяване на правно – релевантните факти, второинстанционният съд, не е възприел превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. Изводите му за виновността на подсъдимия, са изцяло подкрепени от показанията на свидетелите Б. и Г., от протокола за претърсване и изземване, одобрен от съдия при Районен съд Кърджали, от експертното заключение по техническата експертиза, от останалите писмени и веществени доказателства. Следователно, вътрешното убеждение на тази инстанция не се основава на произволно възприети фактически положения, а на сериозен и задълбочен анализ на доказателствата. Поради това се явява законосъобразен извода, че подс. М. Т. е осъществил състава на посоченото престъпление. Посочените в жалбата възражения във връзка с този довод, са били изложени и пред въззивната инстанция. В тази връзка тя е изложила убедителни съображения относно съставомерността на деянието. Точно е посочено, че най-съществения белег на предмета на престъплението по чл. 308, ал. 7 НК е за какво е бил предназначен или за какво е послужил, както и неговата потенциална годност да участва в процеса на престъпно документиране, като е криминализирано самото държане на такива средства. По делото безспорно е установено, че при извършеното претърсване и изземване в жилището на подс. Т. са намерени над шкаф в кухнята и иззети 11 бр. прозрачни фолиа за топло нанасяне, като видно от заключението по техническата експертиза предназначението им е за ламиниране и съответна защита на документи и могат да послужат при съставяне или преправяне на български или чуждестранни документи за самоличност, свидетелства за управление на превозни средства. В тази връзка и след преценка и на останалите веществени доказателства намерени в дома му и подробно изброени в мотивите, се явява законосъобразен извода, че инкриминираните материали са били предназначени именно за съставяне, респективно преправяне на български или чуждестранни документи за самоличност и свидетелства за управление. Установено е също така и знанието на подс. Т., за какво са предназначени фолиата пред вид намерените технически средства – U. устройство съдържащо файл с данни с имена на лице, надпис на латиница, цветна снимка на жена, копие от задграничен паспорт и др.. Всички тези данни водят до безспорно и еднозначно заключение относно субективната страна на престъплението. Верен е и направеният извод, че въпреки, че с намерените фолиа са били ламинирани старите български документи за самоличност и правоуправление, но не и новите такива, това не води до несъставомерност, тъй като и сега се използват и са валидни документи издадени по стария образец. С оглед на всичко изложено, настоящата инстанция счита, че съставът на това престъпление е осъществен от подсъдимия, както от обективна, така и от субективна страна. В съответствие с установената и приета от въззивният съд фактическа обстановка, въз основа на събраните и преценени доказателства, е безспорен извода за неговата виновност. Деянието е правилно квалифицирано и е приложен закона, който е следвало да бъде приложен. Съставът на Върховният касационен съд счита, че не следва да се обсъждат доводи посочени в допълнението към касационната жалба и свързани с касационните основания – съществени процесуални нарушения и явна несправедливост на наложеното наказание, не релевирани в жалбата. Съгласно разпоредбите на чл. 351, ал. 1 НПК, наред с другите изисквания е посочено, че в касационната жалба или протест трябва да фигурират касационните основания, а в ал. 3 е предвидена възможност, да се прави писмено допълнение към тях, до даване ход на делото. Следователно, няма процесуално – законова възможност с писмено допълнение към жалбата да се навеждат нови касационни основания. Неоснователно е и възражението за липса на съставомерност по чл. 278, ал. 6 НК. От обективна страна по делото е безспорно установено, че подс. Т. е държал в дома си вещите предмет на обвинението, съзнавайки, че са продукт на човешка дейност от минали епохи и представляват археологически обекти. В тази връзка е категорично заключението на вещото лице, че инкриминираните и изследвани предмети представляват движими културни ценности и се определят като движими археологични обекти по смисъла на чл. 146, ал. 1 ЗКН, респ. и движими културни ценности по смисъла на чл. 7, ал. 1 ЗКН. Осъществил е изпълнителното деяние „държане”, тъй като са били в негова власт в жилището което обитава. Същите съобразно специалния закон за културното наследство, е следвало да бъдат идентифицирани и регистрирани - § 5 и 6 ПРЗ ЗКН, в съответния регионален исторически музей или в някое от нумизматичните дружества, вписани в регистъра към министъра на културата, което не е било сторено от подсъдимия. Обстоятелството, че не може да се установи периода от време, в който тези предмети са изваден от земята, не променя характера им на археологически обекти и културни ценности. Без правно значение за ангажиране на наказателната отговорност на подс. Т. е по какъв начин ги е придобил, след като характеристиката им сочи, че са предмети от минали епохи. Съставомерно деяние по чл. 278, ал. 6, пр. 2 НК е винаги налице, когато е установено, че предмета на престъплението не е идентифициран и регистриран по съответния ред, което е задължително. Основателно е оплакването за неприложение от съдилищата на нормата по чл. 9, ал. 2 НК. Според установените по несъмнен начин и приети от предходните съдилища фактически положения, които не подлежат на касационен контрол, а и не се оспорват от страните, при извършеното претърсване са били намерени и иззети предмети на обща стойност 41 лв., имащи характер на движими културни ценности и археологически обекти и че нямат статут на национално богатство. При тези данни настоящата инстанция счита, че деянието на подс. М. Т. от обективна и субективна страна формално осъществява състава на престъплението по чл. 278, ал. 6, пр. 2 НК, но същевременно неговата обществена опасност е явно незначителна, поради което същото не представлява престъпление. Съгласно разпоредбите на чл. 9, ал. 2 НК, не е престъпно деянието, което макар и формално да осъществява признаците на предвиденото в закона престъпление, поради своята малозначителност не е обществено опасно или неговата обществена опасност е явно незначителна. В случая правно значимите факти относно времето, мястото и механизма на осъществяване на деянието, броя на инкриминираните вещи – пръстен и 4 бр. монети и тяхната съвсем минимална стойност - 41 лв., чистото съдебно минало и добрите характеристични данни, аргументират малозначителност по смисъла на чл. 9, ал. 2, пр. последно НК. Отказът на подс. Т. да дава обяснения по време на съдебното следствие, не следва да се тълкува в негова вреда в контекста на преценката за обществената опасност на деянието и дееца, тъй като е негова преценката свързана с правото му на защита за начина по който да прецени, че следва да се реализира. С оглед на изложеното настоящият съдебен състав счита касационната жалба в тази й част за основателна, поради което въззивната присъда, при приложението на чл. 9, ал. 2, пр. последно НК следва да бъде отменена в потвърдителната й част – по чл. 278, ал. 6, пр. 2 НК и подсъдимия оправдан по това обвинение. С оглед на този извод, следва да бъде отменена и в частта й за приложение на чл. 23, ал. 1 НК. Водим от горното и на основание. чл. 354 ал. ал. 1, т. 3 НПК, Върховният касационен съд, 2 наказателно отделение Р Е Ш И : И З М Е Н Я въззивна присъда № 248/28.04.2014 г., постановена по внохд № 100/2014 г., на Пловдивския апелативен съд, 3-ти наказателен състав, като я: О Т М Е Н Я В ЧАСТТА с която е потвърдена присъда № 4/10.02.2014 г., постановена по нохд № 2/2014 г., на Окръжен съд Кърджали, осъждаща подс. М. А. Т. за извършено престъпление по чл. 278, ал. 6, пр. 2 НК, като на основание чл. 9, ал. 2, пр. последно НК го ОПРАВДАВА по това обвинение, както и в ЧАСТТА й за приложение на чл. 23, ал. 1 НК. ОСТАВЯ В СИЛА въззивната присъда в останалата й част. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: