6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 186 София, 02.04.2020 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на дванадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: | КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА |
ЧЛЕНОВЕ: | БОНКА ЙОНКОВА |
 | ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ |
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 1275/2019г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Застрахователно дружество „ОЗК Застраховане“, [населено място] срещу решение № 78 от 26.03.2019 г. по в. т. д. № 62/2019 г. на Варненски апелативен съд в частта, с която, след частична отмяна на постановеното от Варненски окръжен съд решение № 1007 от 18.12.2018 г. по т. д. № 104/2018 г. в обжалваната негова част, предявеният от С. Г. Я. от [населено място], [община], В. област срещу дружеството-касатор иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейната внучка Р. В. Г., настъпила в резултат от пътно-транспортно произшествие от 28.02.2014 г., е уважен допълнително за сумата 77 000 лв.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон и поради необоснованост. Излага подробни съображения срещу извода на въззивния съд за неприложимост на § 96, ал. 1 от ПЗР на КЗ (ДВ бр. 101 от 2018 г.) при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, произтичащи от процесното пътно-транспортно произшествие, а в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на присъденото обезщетение. Освен това, счита за недоказани предпоставките за уважаване претенцията на ищцата като лице, което съгласно разясненията в Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС по изключение може да бъде обезщетено. Според касатора, събраните по делото доказателства установяват съществуването на нормални семейни отношения между ищцата и починалата, както и наличието на естествена емоционална реакция от страна на ищцата при смъртта на нейната внучка, но не и обстоятелства, обуславящи определяне на застрахователно обезщетение в размер над присъдената от първата инстанция сума 3000 лв.
Като обосноваващи допускане на касационното обжалване, с твърдението, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото (чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК), в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпросите: „I. 1. При постановяване на осъдително решение, с което се уважава изцяло или частично предявен иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) или чл. 432 КЗ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от лице от разширения кръг лица, предвиден в чл. 493а, ал. 4 КЗ, съдът следва ли при определяне размера на обезщетението да се съобразява с ограничението, предвидено в § 96, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на КЗ /ДВ, бр. 101 от 2018 г./; 2. Разпоредбата на § 96, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на КЗ /ДВ, бр. 101 от 2018 г./ приложима ли е при спорове, които се разглеждат от съдилищата по реда на част четвърта от отменения Кодекс за застраховането /отм. ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г./, съгласно § 22 от ПЗР на КЗ /в сила от 01.01.2016 г./; 3. Съществува ли противоречие между задължителни за съдилищата норми на европейското право и разпоредбата на § 96, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на КЗ /ДВ, бр. 101 от 2018 г./, което да обосновава неприлагането на тази разпоредба на вътрешното право; II. 1. Какви предпоставки следва да бъдат изпълнени, за да приеме сезираният съд за доказано обстоятелството, че претендиращото обезщетение лице по чл. 493а, ал. 4 КЗ с предявен иск по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), респективно чл. 432 КЗ, е изградило с починалия особено близка и трайна житейска връзка и търпи значителни морални болки и страдания от неговата загуба с продължително проявление във времето; 2. При предявен иск по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), респективно чл. 432 КЗ, от лице по чл. 493а, ал. 4 КЗ в кои случаи може да се приеме, че претърпените болки и страдания надхвърлят по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка и са сравними по интензитет и продължителност с болките и страданията на най-близките, за да е справедливо да се признае правото на обезщетение“.
Ответницата по касация – С. Г. Я. от [населено място], [община], В. област – моли за недопускане на касационното обжалване, респ. за оставяне на жалбата без уважение, по съображения в писмен отговор от 11.04.2019 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
При постановяване на обжалваното решение въззивният съд, съобразявайки влязлата в сила присъда по н. о. х. д. № 489/2015 г. на Варненски окръжен съд, е приел, че на 28.02.2014 г., по вина на К. И. К., застрахован при ответното дружество в ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД по застраховка „Гражданска отговорност“, е реализирано пътно-транспортно произшествие, при което е настъпила смъртта на лицето Р. В. Г. – внучка на ищцата С. Г. Я..
По отношение на спорния по делото въпрос за активната материалноправна легитимация на ищцата да претендира обезщетение в качеството й на баба на починалата, решаващият състав е счел, че същият следва да бъде разрешен с оглед постановките на Тълкувателно решение № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, според което, освен лицата, посочени в ППВС № 4/61 г. и ППВС № 5/69 г., по изключение право на обезщетение има и всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Предвид показанията на разпитаните по делото свидетели, решаващият състав е приел, че в настоящата хипотеза тези предпоставки са доказани и поради това ищцата следва да бъде възмездена за болките и страданията от загубата на своята внучка по реда на чл. 52 ЗЗД, като е преценил, че справедливо в случая е обезщетение в размер на сумата 80 000 лв.
Въззивният съд не е споделил извода на първата инстанция, че при определяне на обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде съобразено ограничението за максимален размер от 5000 лв., предвидено в § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на КЗ /ДВ, бр. 101 от 2018 г/. Приел е, че с оглед изричната разпоредба на § 22 от ПЗР на КЗ, за застрахователните договори, сключени преди влизането в сила на действащия Кодекс за застраховането, какъвто е и настоящият случай, се прилага Част Четвърта от отменения Кодекс за застраховането, нормите на която не предвиждат лимит на обезщетенията за неимуществени вреди под този, посочен в чл. 266 КЗ (отм.).
Отделно от това, въззивният съд е счел, че разпоредбата на § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на КЗ /ДВ, бр. 101 от 2018 г./ не би могла да се приложи и поради това, че същата противоречи на правото на ЕС, доколкото в нея е предвидена по-малка сума от посочените в чл. 1, параграф 2 от Втора директива 84/5, кодифицирана с Директива 2009/103/ЕО на ЕП и Съвета от 16.09.2009 г. относно застраховката „Гражданска отговорност“, с която са въведени минимални застрахователни суми за неимуществени вреди, значително по-високи от посочения законов лимит по националното право. Позовал се е и на конкретна практика на С. в тази насока.
Като неоснователно решаващият състав е преценил и направеното от застрахователя възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалата. На база заключенията на вещите лица съдът е приел е, че леталният изход би настъпил независимо от това, дали починалата е била с поставен предпазен колан, както и че същата не е била алкохолно повлияна, тъй като установеното количество алкохол в кръвта й е било само 0.3 промила.
Настоящият състав намира, че поставените от касатора въпроси по т. I от изложението не могат да обосноват допускане на касационното обжалване, доколкото по отношение на тях не е изпълнено общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК да са обуславящи за изхода на конкретното дело по смисъла на разясненията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Отговорът на първите два въпроса, свързани с приложимостта на разпоредбата на § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на КЗ /ДВ, бр. 101 от 2018г./, е обусловен от фактите по делото (дали застрахователният договор е сключен преди влизане в сила на сега действащия Кодекс за застраховането; налице ли е изрична уговорка между страните по застраховката относно приложимия закон) и от преценката на същите от съда. Следователно, въпросите са относими към правилността на изводите по приложението на материалния закон, проверката на които е предмет на самото касационно обжалване. Що се отнася до третия въпрос, неговата ирелевантност за изхода на делото произтича от обстоятелството, че е свързан с изложения от въззивната инстанция допълнителен аргумент за неприложимост на § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на КЗ /ДВ, бр. 101 от 2018г./, т. е. решаването на същия по различен начин не би променило изхода на правния спор.
Отделно от изложеното, по отношение на въпросите по т. I не е осъществено и поддържаното основание по чл. 280 ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като разпоредбите на § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на КЗ /ДВ, бр. 101 от 2018г./ и на § 22 от ПЗР на КЗ са напълно ясни и не пораждат необходимост от тълкуването им от касационната инстанция. Освен това, по приложението им вече е налице и практика на касационната инстанция (напр. решение № 57 от 25.07.2019 г. по т. д. № 1218/2018 г. на II т. о.).
Касационното обжалване следва обаче да бъде допуснато по въпросите по т. II, които настоящият състав, с оглед правомощията си по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, обобщава и конкретизира в следния смисъл: „Относно предпоставките за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лица, извън кръга на посочените в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд“.
По отношение на така конкретизирания въпрос е изпълнено изискването да е обусловил изхода на конкретното дело с оглед уважаването на предявения иск от въззивната инстанция. Предвид наличието на задължителна съдебна практика по този въпрос – Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС, неоснователно е поддържаното от касатора искане за допускане на касационното обжалване на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Доколкото въпросът е разрешен в противоречие с тази практика, касационният контрол следва да бъде допуснат на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 78 от 26.03.2019 г. по в. т. д. № 62/2019 г. на Варненски апелативен съд, в частта, с която, след частична отмяна на постановеното от Варненски окръжен съд решение № 1007 от 18.12.2018 г. по т. д. № 104/2018 г. в обжалваната негова част, предявеният от С. Г. Я. от [населено място], [община], В. област срещу Застрахователно дружество „ОЗК Застраховане“, [населено място] иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейната внучка Р. В. Г., настъпила в резултат от пътно-транспортно произшествие от 28.02.2014г., е уважен допълнително за сумата 77 000 лв.
УКАЗВА на Застрахователно дружество „ОЗК Застраховане“, [населено място], в едноседмичен срок от съобщението, да представи доказателства за внесена по сметка на Върховен касационен съд държавна такса за разглеждане на касационната жалба съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в размер на 1 540 лв., като при неизпълнение на това указание производството по делото ще бъде прекратено.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |