Р Е Ш Е Н И Е № 400 гр. София, 21.10.2010 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и седми септември две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска ЧЛЕНОВЕ: 1. Снежанка Николова 2. Велислав Павков при секретаря Теодора Иванова в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№861 по описа за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290-293 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на О. управител на Област В., представител по пълномощно на Министъра на регионалното развитие и благоустройство, против решение №98/22.03.2010 г. по гр.д.№ 67/2010 г., постановено от Окръжен съд – Враца. С обжалваното решение е отменено решението на Районен съд – Враца, с което са отхвърлени предявените искове с правно основание чл.124 от ГПК и чл.108 от ЗС до размер на ½ ид.ч. от спорния имот, като е постановено ново, с което е признато за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на ½ ид.ч. от спорния между страните имот и ответника е осъден да предаде владението върху тази идеална част. Ответниците не са взели становище по касационната жалба. Касационното обжалване е допуснато с определение № 701/30.06.2010 г. на състава на ВКС, като допускането до касационно обжалване е обусловено от произнасянето от въззивния съд по поставения от касатора въпрос за възстановяване правото на собственост ex lege за периода от включване на реституционното основание в разпоредбата на чл.2, ал.1 от З. до обявяване на разпоредбата за частично противоконституционна относно същото основание с решение №4 на КС на РБ от 1998 г., обуславя допускането на касационното обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, доколкото същия е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Следва да се даде тълкуване относно приложимостта на съответната законова разпоредба до влизане в сила на решението на конституционния съд и възможността за настъпване на реституция ex lege при наличието на останалите предпоставки на закона. Въпросът за възможността да настъпи реституционния ефект за периода от влизане в сила на допълването на чл.2, ал.1 от З. по отношение на сочения Закон за конфискуване на придобити чрез спекула и незаконен начин имоти /ЗОСОИ ДВ бр.107 от 18.11.1997 г./ до постановяване и влизане в сила на решение №4/1998 година на КС на РБ, следва да се разреши, като се отчете характера на решението на КС, в производството по чл.290 – 293 от ГПК. По отговора на така поставения материалноправен въпрос, съдът приема следното: С решение №4/1998 година от 11.03.1998 година по к.д.№16/1997 г. е обявена за противоконституционна разпоредбата на чл.2 от ЗВСВОНИ, в частта, с която с ПЗР на ЗОСОИ /ДВ бр.107/1997 година/ се включват и имоти, одържавени по реда на Закона за конфискуване на придобити чрез спекула и по незаконен начин имоти /ЗКПСННИ/. Придобитите вещни права от влизане в сила на пар.1, ал.1, б.а от ЗОСОИ, до влизане в сила на Решение №4 на КС на РБ от 11.03.1998 г. /три дена след обнародването му/, се запазват. Това е така, тъй като с разпоредбата на чл.1 от З. е предвидено, че възстановяването на правото на собственост настъпва по силата на закона, без да е необходимо провеждането на специална административна процедура за това, като е достатъчно наличието на визираните в З. предпоставки за възстановяването на правото на собственост. В този смисъл е постановено и съдебно решение по реда на чл.290-293 от ГПК по гр.д.№239/2009 г., Второ отделение на гражданската колегия на ВКС, постановено след определението на настоящия състав по допускането на касационното обжалване и представляващо задължителна съдебна практика, съгласно разясненията, дадени с Р №1/2010 г. по ТД№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, което настоящия състав на ВКС споделя относно изводите по повдигнатия и в настоящото производство материалноправен въпрос. В рамките на производството по чл.290-293 от ГПК и по основателността на касационната жалба, съдът приема следното: За да уважи предявения ревандикационен иск за ½ ид.ч. от процесния имот, въззивния съд е констатирал, че с присъда по конфискационно дело №1127/1947 година на В. О. съд е конфискуван на основание З. до размер на ½ идеална част от имот, находящ се в гр.Враца и представляваща масивна триетажна сграда, застроена на 103,65 кв.м. и дворно място с площ от 55 кв.м., находящо се в гр.Враца, кв.15, парцел ХХ по плана на гр.Враца. С оглед настъпването на вещното действие от възстановяването на правото на собственост ex lege - по силата на чл.1 от ЗВСВОНИ, както и липсата на обратно действие на решението на Конституционния съд, с което се обявява за противоконституционна разпоредбата, включваща с влизането в сила на ЗОСОИ в разпоредбата на чл.2 от ЗВСВОНИ и разширяваща действието на реституцията и по отношение на имоти, одържавени по реда на Закона за конфискуване на придобити чрез спекула и по незаконен начин имоти /ЗКПСННИ/, съдът е приел, че собствеността върху спорния имот е възстановена по силата на закона, до размер на идеалната част, която е била одържавена – ½ ид.ч. Твърденията в касационната жалба, сочещи касационни основания по чл.281 от ГПК, се свеждат до неправилност на съдебното решение, тъй като не са били налице предпоставките за възстановяване на правото на собственост. Възражението, че липсват доказателства за отмяна на присъдата, въз основа на която е одържавен имота са неоснователни. Законът, в разпоредбата на чл.1 и чл.2 от ЗВСВОНИ, в редакцията му до решението на Конституционния съд, не въвеждат като предпоставка за настъпването на реституцията, отмяна на присъдата, въз основа на която е одържавен имота. Въведената в чл.2, ал.1а от ЗВСВОНИ възможност за преглед по реда на надзора на присъдите за конфискация, не е условия за настъпването по силата на закона на възстановяването на правото на собственост, а само възможност, предоставена на засегнатите от конфискацията лица или техните наследници, като отмяната или не на присъдите не е въведена като предпоставка за настъпването на реституцията. В този смисъл е тълкуването на предвидената правна възможност за отмяна по реда на надзора на влезлите в сила присъди, дадено с ТР №1/29.06.1999 г. на ОСНК на ВКС. Въззивния съд е признал правото на собственост върху спорния имот до размер на ½ ид.ч., а не така, както и поискано от ищците – по отношение на целия първи етаж от процесната сграда, поради което твърдението на жалбоподателя, че имотът не е собственост на ищците до размера, както е поискан - целия първи етаж от сградата, е извън предмета на касационното обжалване, проверката на който се ограничава до произнасянето на въиззивния съд. По изложените съображения, състава на ВКС счита, че обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила. Водим от горното, състав на ВКС, второ отделение на гражданската колегия Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение №98/22.03.2010 г. по гр.д.№ 67/2010 г., постановено от Окръжен съд – Враца. Решението е окончателно. Председател: Членове: 1. 2.