4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 404 [населено място] , 11,06,2013 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо търговско отделение , в закрито заседание на трети юни през две хиляди и тринадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ ЧЛЕНОВЕ : ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА РОСИЦА БОЖИЛОВА като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 1762 / 2013 год. и за да се произнесе съобрази следното : Производството е по чл. 274 ал.3 т.2 ГПК . Образувано е по частна касационна жалба на Я. Н. и Д. Д. против определение № 309 / 06.02.2013 год . по гр.д. 4235/2012 год. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, с което е потвърдено определение от 29.09.2012 год. , постановено по гр.д.№ 3707/2012 год. на СГС. Със същото е определена дължима от жалбоподателите, в качеството на ищци , държавна такса по предявени срещу [фирма] искове , в общ размер от 819 200 лева , който жалбоподателите оспорват . Същите считат, че предявените от тях искове, с правно основание чл.36 ЗОЗ вр. с чл. 439 вр. с чл.124 ал.1 ГПК , с оглед предприето от кредитора принудително изпълнение върху предмета на залога – дружествените дялове на ищците от капитала на трето за спора лице / длъжника / , са неоценяеми , предпоставящи дължима държавна такса , съгласно чл. 3 от Тарифа за държавните такси , които се събират от съдилищата по ГПК , която е заплатена по делото. Прилагат изложение по чл. 280 ал.1 ГПК в обосноваване допускане на касационното обжалване , но кумулативно се позовават на недопустимост на въззивното определение , но предвид процесуални нарушения на първоинстанционния съд , по неуказано отстраняване нередовност на исковата молба – посочване от ищците цената на иска , като част от задължителното съдържание на исковата молба / чл.127 ал.1 т.3 ГПК / . Ответната страна - [фирма] - не е депозирала отговор. Върховен касационен съд , първо търговско отделение констатира , че частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден, но недопустим съдебен акт, което предпоставя допускане на касационното обжалване, поради вероятна недопустимост на въззивното определение , съгласно ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС . Ищците са предявили срещу ответника [фирма] искове с правно основание чл. 36 ЗОЗ вр. с чл.439 и чл. 124 ал.1 ГПК , по оспорване вземането му , в качеството на заложен кредитор , за събиране на което / респ. остатък от същото / същият е насочил изпълнение върху дружествените им дялове от капитала на дружеството – длъжник [фирма] . В обезпечение на това вземане , в размер на 10 500 000 евро , ищците са учредили особени залози върху дружествените си дялове . Вземането на кредитора се оспорва като удовлетворено , предвид погасяването му чрез продажба на друго , предоставено в обезпечение по особен залог имущество на длъжника / недвижим имот , продаден на трето лице [фирма] / , а също и поради това , че дори да би бил налице непогасен остатък , купувачът по сделката – [фирма] - е заместил длъжника [фирма] в дълга към [фирма] , с което жалбоподателите - ищци считат отпаднали дадените от тях обезпечения на дълга на [фирма] , при условията на чл.102 ал.2 ЗЗД , т.е. оспорват заложното право на кредитора да събере вземането си / или неудовлетворения чрез проданта остатък от същото / от стойността на дружествените им дялове в [фирма] . Първоинстанционният съд не е дал правна квалификация на исковете ,нито вида на съединението им , от значение за дължимата държавна такса , а единствено указал размера на същата , очевидно определен по реда на чл.69 ал.1 т.1 ГПК вр. с чл. 1 от Тарифа за държавните такси , които се събират от съдилищата по ГПК / : дължима държавна такса по два, оценяеми отрицателни установителни иска , всеки за парично вземане в размер на задължението на [фирма] към ответника - 10 500 000 евро / в левовата му равностойност / . Ищците са обжалвали определението на първоинстанционния съд за оставяне исковата молба „ без движение „ , до внасяне указаната държавна такса, а въззивният съд потвърдил същото , без да е посочил правната му квалификация, а с оглед това и основанието за произнасянето си . Постановеното от СГС определение не е от категорията обжалваеми определения по чл.70 ГПК . Спорът в случая не е относно цената на оценяем иск , като част от задължителното съдържание на исковата молба – чл.127 ал.1 т.3 ГПК. Определението по чл.70 ГПК предпоставя посочена от ищеца цена на иска, оспорена от ответника или служебно от съда най-късно в първото по делото заседание и задължение на съда да определи действителната , в случай на несъответствие с посочената от ищеца , което е и предмет на инстанционния контрол по чл.70 ал.2 ГПК . Като е разгледал частната жалба срещу разпореждането за оставяне исковата молба „ без движение „ , въззивният съд е постановил недопустимо определение, в противоречие с ТР № 1 / 17.07.2001 год. на ОСГК – т.5 , подлежащо на обезсилване . В случай , че поддържат доводите си за неоценяемост на исковете , ищците ще могат да се защитят едва срещу евентуално разпореждане за връщане на исковата молба, поради незаплащане на указаната им държавна такса. Настоящият състав не споделя довода за неоценяемост на исковете, но при определяне цената на същите следва да се съобрази общия размер на имущественото благо на ответника , отричано от ищците , предмет на предприетото изпълнение срещу дружествените им дялове в [фирма] ,в съотношение със стойността на последните . В тази връзка следва да се съобрази обстоятелството , че правен интерес / абсолютна процесуална предпоставка , за която съдът следи служебно / от оспорване заложното право на кредитора , по удовлетворяването му чрез предприето срещу тях принудително изпълнение , ищците имат до размера на дружествените им дялове от капитала на [фирма] – предмет на предоставеното в полза на кредитора обезпечение , чрез особен залог върху същите . Само до този размер те отговарят , а не по отношение на цялото вземане на кредитора от 10 500 000 лева , освен в случай , че удовлетворяемото вземане е в по-малък от стойността на дружествените им дялове размер . Следователно , в интерес на ищците е да уточнят размера на вземането което оспорват , респ. вземането за което в действителност ответникът е пристъпил към изпълнение върху дружествените им дялове . С оглед горното , Върховен касационен съд, първо търговско отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 309 / 06.02.2013 год . по гр.д. 4235 / 2012 год. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение . ОБЕЗСИЛВА като недопустимо определение № 309 / 06.02.2013 год . по гр.д. 4235/2012 год. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение и прекратява производството по частна жалба на Я. Н. и Д. Д. против разпореждане от 29.09.2012 год. на СГС . ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия . Определението не подлежи на обжалване . ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :