4 Р Е Ш Е Н И Е № 230 С., 12,12, 2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в откритото заседание на девети декември през две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков И. Петрова при секретаря КЛАВДИЯ ДАЛИ………………………..……. и с участието на прокурора……….......…………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 2909 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид: Производството е извънинстанционно - по реда на чл. 307, ал. 2- вр. чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. В молбата си с вх. № 1014641/15.ІV.2013 г. едноличният търговец И. Й. С. от [населено място] баня, Софийска област, действащ с фирмата „Г.-И. С.” /ЕИК[ЕИК]/, поддържа, че поради откриването на нови писмени доказателства, които не са били известни при решаването му по причина, че той не е могъл да се снабди с тях своевременно заради некоректното процесуално поведение на ответника, следвало да бъде отменено влязлото в сила въззивно решение (без номер) на Софийския градски съд, адм. отделение, с-в ІІІ-В, от 27.ІІІ.2013 г., постановено по гр. дело № 11059/20112 г., с което са били отхвърлени два негови положителни установителни иска с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК-във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 367, ал. 1 ТЗ и съответно по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени при условията на обективно кумулативно съединяване срещу ответното [фирма]-С.: за съществуването на вземане в размер на 3 405 лв. /три хиляди четиристотин и пет лева/ - като главница по издадената данъчна ф/ра № 31/5.ХІ.2008 г. и съответно на вземане за мораторна лихва върху тази главница в периода 5.ХІ.2008 г. – 11.VІІ.2011 г., възлизащо на 1 050.15 лв. /хиляда и петдесет лева и петнадесет стотинки/. В откритото съдебно заседание по настоящето дело, проведено на 9.ХІІ.2013 г., ЕТ-молител С., редовно призован, не се е явил, но процесуалният му представител по пълномощие от САК е заявил, че поддържа молбата за отмяна на влязлото в сила въззивно решение на СГС на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. В същото открито с.з. ответното по молбата за отмяна [фирма]-С. поддържа чрез своя процесуален представител по пълномощие веднъж изразеното писмено становище в отговора по чл. 306, ал. 3, изр. 3-то ГПК, претендирайки за оставяне на искането без уважение. Като разгледа молбата за отмяна по същество, Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира същата за неоснователна. Съгласно чл. 296, т. 1 ГПК въззивното решение, чиято отмяна ЕТ И. Й.. С. претендира, е влязло в сила на датата, когато е било постановено, т.е. на 27 март 2013 г., докато обявяването на същото дело за решаване е станало в проведеното на 20.ІІ.2013 г. открито с.з. Едва на 15.ІІІ с.г. обаче, С. бил получил новооткритите общо пет писмени доказателства, приложени към настоящата негова молба за отмяна, както следва: 1/ Копие от протокола от о.с.з., проведено на 14.ІІ.2013 г. по гр. дело № 4036/2012 г. по описа на СРС, ГО, 61-и с-в; 2/ Копие от писменото заключение на назначената по това дело ССЕ, изготвено от в.л. М. В. В.; 3/ Копие от постановеното по това дело първоинстанционно решение № ІІ-61-56/12.ІІІ.2013 г., за което той бил уведомен съответно на датата 15.ІІІ.2013 г.; 4/ Заключение на ССЕ, изготвено от в.л. В. Ст. С. за откритото с.з. на 26.VІ.2012 г. по гр. дело № 59208/2011 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 76-и с-в; 5/ Решение по същото дело от 2 юли 2012 г., в което в спор между същите страни и на същото основание е прието, че друга спорна фактура /№ 27 от 7.Х.2008 г./ е била осчетоводена от ответното търговско д-во. Поддържаната в молбата за отмяна теза на подателя й, е, че за да отмени първоинстанционното решение на СРС, с което исковете му по чл. 422, ал. 1 ГПК срещу софийското [фирма] са били уважени и да постанови отхвърлянето им, Софийският градски съд е приел, че по делото нямало ангажирани доказателства, че процесната фактура /№ 31 от 5.ХІ.2008 г./ е подписана за „получател” от представляващия ответното търговско д-во, а извод, че тя наистина удостоверява претендираното вземане, можело да се направи само при условие, че е същата надлежно осчетоводена от насрещната страна-неин получател, но подобна констатация не се съдържала в прието по делото заключение на изслушаната ССЕ. Докато в сочените като „новооткрити писмени доказателства” инцидентна констатация, че именно същата данъчна ф/ра е била надлежно осчетоводена, се съдържала в приетото по другото дело /по описа на СРС/ заключение на ССЕ, депозирано от в.л. В.. Тази теза е неоснователна. Във въззивната си жалба от 3.ІV.2012 г. срещу първоинстанционното решение ответното по двата положителни установителни иска с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК [фирма]-С. изрично е посочило, че: „От заключението на вещото лице по приетата от съда съдебно-счетоводна експертиза се установи, че фактурата не е осчетоводена от ответника”. Докато в своя отговор по чл. 263, ал. 1 ГПК настоящият молител е изразил становище, че – напротив - вещото лице било установило, че ответникът / [фирма]/ бил отразил в счетоводството си задължението по процесната фактура, а и това обстоятелство се установявало от изпратените от д-вото до ЕТ писма, потвърждаващи наличието на такова задължение. Доколкото предметът на спора по делото пред въззивната инстанция е бил всъщност съсредоточен около факта, била ли е осчетоводена процесната ф/ра № 31 от 5.ХІ.2008 г. в счетоводството на д-вото или не, то следва да се прецени дали сега ангажираните от молителя С. - като новооткрити – писмени доказателства не са могли да му бъдат известни при решаването на делото, чието решение той претендира да се отмени, респ. имало ли е пречки да се снабди с тях своевременно. По гр. д. № 4036/2012 г. по описа на СРС, ГО, 61-и с-в, настоящият молител също е имал процесуалното качество на ищец, а [фирма] - на ответник. За да може да бъде прието в проведеното на 14.ІІ.2012 г. открито с.з. по делото, както това е видно от съдебния протокол, заключението на в.л. В. е било депозирано в канцеларията на този съд най-малко една седмица преди това /арг. чл. 199 ГПК/. Следователно още на датата 6.ІІ.2013 г. /шести февруари през две хиляди и тринадесета година/ ЕТ И. Й.. С. е могъл да разполага със заключение на ССЕ, в което се твърди с категоричност, че въпросната ф/ра № 31/5.ХІ.2008 г. е била осчетоводена от д-вото ответник. Тази дата предшества обаче с половин месец последното открито с.з. по въззивното дело пред СГС, по което е постановено решението, чиято отмяна се претендира в настоящето извънинстанционно пр-во. Същевременно решението на първоинстанционния съд, за което молителя С. е бил уведомен на датата 15.ІІІ.2013 г., няма преюдициално значение за разрешения от СГС спор с решението му от 27.ІІІ.2013 г. по гр. дело № 11059/2012 г. Независимо от това възможността С. да поиска на основание приетото по другото, първоинстанционно дело, заключение на в.л. В. отмяна на определението за даване ход на въззивното дело по същество и за възобновяване на съдебното дирене пред СГС не е била изключена. Меродавно е, от една страна, че при решаване на това въззивно дело /т.е. към датата 20.ІІ.2013 г./ настоящият молител е бил в известност относно съществуването на заключение на ССЕ, прието от съд по друго дело, в което се съдържа противоположна констатация, че същата данъчна ф/ра № 31/5.ХІ.2008 г. е била осчетоводена от страна [фирма], а – от друга, че ЕТ със сигурност е могъл да се снабди с това доказателство своевременно: още на 14.ІІ.2013 г., т.е. най-късно 6 дни преди последното открито съдебно заседание по делото пред СГС. Ето защо молбата на [фирма] от [населено място] баня за отмяна с правно основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК ще следва да бъде оставена без уважение. В заключение, напълно неотносими към нея са останалите две ангажирани от подателя й писмени доказателства /пор. №№ 4 и 5 от списъка на приложенията/, а именно заключение на ССЕ за о.с.з. на 26.VІ.2012 г. по гр.д. № 59208/2011 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 76-и с-в, което е било изготвено от в. л. В. Ст. С. и решението, постановено по същото дело на 2 юли 2012 г. Недопускането на експерт за проверка на счетоводните регистри на [фирма] по това друго първоинстанционно дело, отнасящо се до спор относно предходна фактура- № 27 от датата 7.Х.2008 г., е обстоятелство, което първостепенният съд е преценявал съобразно правилото на чл. 161 ГПК. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от ЕТ И. Й. С. от [населено място], Софийска област, действащ с фирмата „Г.-И. С.”, МОЛБА с вх. 1014641/15.ІV.2013 г., с правно основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, ЗА ОТМЯНА на влязлото в сила въззивно решение (без номер) на Софийския градски съд, адм. отделение, с-в ІІІ-В, от 27.ІІІ.2013 г., постановено по гр. дело № 11059/2012 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2 Решение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по т. д. № 2909 по описа за 2013 г.