Р Е Ш Е Н И Е № 222 София,01.07.2011 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на четиринадесети април две хиляди и единадесета година в състав: Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА Членове: АЛБЕНА БОНЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ при секретаря Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 258 по описа за 2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 538 от 15.05.2010 година е допуснато касационно обжалване на решение № 937 от 24.07.2009 година по гр.д. № 1118/2008 година на Благоевградски окръжен съд, с което са отхвърлени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, предявени от М. Д. А. от [населено място] против СОУ “Св.Св. К. и М.”, [населено място] за отмяна на уволнение, извършено със заповед № 132 от 31.03.2008 г.; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ в размер на 3600 лева. Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.2 КТ поради наличие на противоречива практика по обуславящия изхода на делото материалноправен въпрос по приложението на чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ - разполага ли работодателят с правото да прекрати трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ при наличие на предпоставките по § 5, ал.1 ПЗР КСО за ранно пенсиониране или за това е необходимо предварително изявено желание на служителя. В обжалваното въззивно решение на Благоевградски окръжен съд е прието, че уволнението е извършено законно от работодателя при наличие на условията на §5 ПЗР КСО, въпреки, че уволнената служителка не е инициирала прекратяване на трудовия договор. В противоречие с това становище, в решение № 988 от 13.08.2003 година по гр.д. № 354/2003 г. на Върховен касационен съд, Трето гражданско отделение е прието, че за да прекрати едностранно трудовото правоотношение поради придобиване на пенсия за осигурителен стаж и възраст, работодателят трябва задължително да съобрази изискванията на чл. 68 КСО по отношение на минимална възраст, а в частта за осигурителния стаж и разпоредбата на чл. 104 КСО. По повдигнатия материалноправен въпрос, Върховният касационен съд се е произнесъл с множество решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК (решение № 584 решение № 33 от 09.03.2010 го. по гр. дело № 2280/2008 год. на ІІІ г.о. на ВКС, решение № 220 от 20.04.2010 год. по гр. дело № 4691/2008 год. на ІІІ г.о. на ВКС, решение № 321 от 03.05.2010 год. по гр. дело № 388/2009 год. На ІІІ г.о. ВКС; решение № 406 от 21.05.2010 по гр.д. № 1169/2009 ІІІ г.о. ВКС и решение № 396 от 20.05.2010 г. по гр.д. № 1324 на ІІІ г.о. ВКС), в които е прието, че в случаите, когато работникът или служителят е придобил право на намалена пенсия за осигурителен стаж и възраст, в това число по § 5, ал.1 ПЗР КСО, работодателят разполага с правото да прекрати трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал.1, т.10 КТ; че при прекратяване на трудовото правоотношение с учител по чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ (§ 5 ПЗР КСО), изискването за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст може да се съобрази, както с общата разпоредба на чл. 68 КСО, така и със специалната норма на § 5 ПЗР на КСО, като право на работодателя е да прецени коя от двете норми да приложи и това негово право не подлежи на съдебен контрол. В обжалваното въззивно решение на Благоевградски окръжен е прието, че ищцата М. Д. А. е работела на длъжност “начален учител” при СОУ “Св.Св. К. и М.”, [населено място] до 31.03.2008 година, когато трудовото правоотношение е било прекратено от работодателя на основание чл. 328, ал.1, т.10 КТ поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 5 от ПЗР КСО. Към момента на прекратяване на трудовото правоотношение ищцата е имала учителски трудов стаж 35 години, 5 месеца и 27 дни и възраст 58 години и 2 месеца. Прието е, че уволнението е извършено законно от работодателя при наличие на условията на §5 ПЗР КСО, въпреки, че ищцата не е инициирала прекратяване на трудовия договор, както и че работодателят е спазил изискванията на Наредба № 3 от 2008 година за съгласуване на промяната в щата с районния инспекторат на МОН Благоевград. В касационната жалба против въззивното решение, подадена от М. Д. А. се поддържа, че съдът е приложил неправилно чл. 328, ал.1, т.10 КТ, тъй като условието за пенсиониране, предвидено в § 5 от ПЗР КСО е в полза на служителя и може да бъде прилагано само по негово искане. Изложени са и оплаквания за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като въззивният съд не е обсъдил доводите на страната, както и събраните в първоинстанционното производство доказателства. Ответникът по касационната жалба СОУ “Св.Св. К. и М.”, [населено място] я оспорва като неоснователна и моли въззивното решение да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че решението на въззивния съд е съобразено с даденото по-горе тълкуване на разпоредбата на чл. 328, ал.1, т.10 КТ вр. с §5 ПЗР КСО, поради което касационното оплакване за неправилно приложение на материалния закон е неоснователно. Неоснователно е и касационното оплакване за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила. В съответствие с чл. 269 ГПК, въззивният съд се е произнесъл по всички въведени във въззивната жалба оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение, в т.ч. относно приложението на §5 ПЗР КСО и Наредба №3 от 2008 година на МОН за нормите на преподавателската работа, обсъждайки всички относими към спорното право доказателства. По изложените съображения, въззивното решение на Благоевградски окръжен съд следва да бъде оставено в сила, воден от което и на основание чл. 293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 937 от 24.07.2009 година по гр.д. № 1118/2008 година на Благоевградски окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: