6 Р Е Ш Е Н И Е № 178 София, 01 ноември 2016 година Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА АНТОАНЕТА ДАНОВА при участието на секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора Антони Лаков изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев н. дело № 633/2016 година. Производството е образувано по жалби от подсъдимия К. И. К. и от защитника му адв. Ю. Г. Г. против решение № 83 от 20.04.2016год. по внохд № 378/2015 год. по описа на Варненския апелативен съд. В жалбите /със сходно в тях съдържание, доводи и аргументи/ са релевирани основанията по чл. 348, ал. 1, т.т. 1-3 от НПК за проверка на въззивното решение. Оплакването за допуснато съществено процесуално нарушение е развито с довода, че неоснователно въззивната инстанция е отказала да уважи искането от защитата за назначаването на допълнителна, в троен състав, автотехническа експертиза, с което е било ограничено правото на защита на подсъдимия. Според касатора и защитника му, експертът изготвил автотехническата експертиза е некомпетентен в областта на поставените за изследване задачи и поради това, като е ползвал заключението му, съдът си е изградил погрешно вътрешно убеждение за виновно допуснати от подсъдимия нарушения на правилата за движение, довели до транспортното произшествие и настъпилите общественоопасни последици. В краен резултат, въз основа на допуснатото процесуално нарушение, незаконосъобразно е ангажирана отговорността на подсъдимия, вместо той да бъде признат за невиновен и оправдан. Прави се искане за отмяна на обжалвания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг въззивен състав, а при условията на алтернативност-изменяване на въззивното решение и намаляване на наказанието. Пред касационната инстанция подсъдимият и защитникът му поддържат касационните жалби по изложените в тях основания и доводи. Повереникът на частните обвинители И. К. С. и Н. К. С. изразяват становище, че като неоснователни, двете жалби от името на подсъдимия следва да се оставят без уважение. Прокурорът даде заключение, че не са налице релевираните основания за отмяна или изменяване на обжалвания съдебен акт и поради това, следва да се оставят без уважение. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда от 25.09.2015год. по нохд № 489/2015год. Варненският окръжен съд е признал подсъдимия К. И. К. за виновен в това, че на 28.02.2014 г., на главен път „I-9“ от Републиканската пътна мрежа на България /Европейски път „Е-87"/, на 1200 метра след средния разклон за [населено място, в посока от [населено място] към [населено място], при управление на моторно превозно средство - л. а. м. „марка” с рег. [рег.номер на МПС] , е нарушил правилата за движение-чл. 21 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Р. В. Г., поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 54, ал. 1 и ал. 2 от НК го е осъдил на три години лишаване от свобода, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложил изпълнението на наказанието за срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл. 343г, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, подсъдимият е лишен от право да управлява моторно превозно средство за срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила. Подсъдимият К. И. К. е признат за невинен по обвинението да е нарушил разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т. 2 и ал. 2, т.т. 1, 2 и 3 от Закона за движението по пътищата, в която част и на основание чл. 304, предл. 1 от НК е оправдан. Съдът се е разпоредил с веществените доказателства и се е произнесъл по направените деловодни разноски, които е присъдил в тежест на подсъдимия. С обжалваното решение Варненският апелативен съд е потвърдил присъдата. Като прецени доводите на страните и доказателствата по делото, проверявайки решението в пределите на чл. 347, ал. 1 НПК, Върховният касационен съд намира жалбите за неоснователни. По доводите за допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на закона Пред въззивната инстанция защитата е направила отвод на експерта проф. дтн. инж. М. Н. С. с довода, че той е некомпетентен да дава заключения в областта на автотехническите експертизи, тъй като е тясно профилиран в специалността „двигатели с вътрешно горене”. Съдът е изискал от ОС-Варна кадровото досие на експерта, от което е видно, че той е завършил висше образование по специалност „двигатели с вътрешно горене” и придобита квалификация „машинен инженер”, а впоследствие е защитил научни звания и степени. От приложените към досието документи е установил, че той е работил и в катедра „Транспортна техника и технологии” на Технически университет-Варна като преподавател по учебни дисциплини в областта на транспортната техника и е вписан в списъка на вещите лица при Варненския окръжен съд под № 333 като експерт-специалист по пътно-транспортни произшествия. На основание чл. 148, ал. 1, т. 5 от НПК съдът е отхвърлил направения от защитата отвод на С., като е приел, че той има качеството на вещо лице и притежава професионална правоспособност да участва и изготвя заключения по възложените му за изследвания задачи по автотехнически експертизи, като се е позовал на наличната документация в тази насока и поясненията на проф. С. във връзка с професионалната си квалификация. Правилна е констатацията на съда, че Наредба № 3/30.11.12 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица, издадена от Министерство на правосъдието /действаща към момента на назначаване на САТЕ и допълнителните САТЕ/, респ. на Наредба № 2/29.06.2015 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица, издадена от Министерство на правосъдието /действаща към момента на назначаване на допълнителните САТЕ от АС-Варна/, уреждат реда и сроковете за предложения за включване и промени в списъците на специалистите, утвърдени за вещи лица; условията, на които трябва да отговарят специалистите, утвърдени за вещи лица; условията и редът за определяне възнагражденията на вещите лица. Чрез тях не се въвеждат други забрани във връзка с назначаването и възможността за участие на вещите лица в наказателното производство, вън от посочените в НПК и в Закона за съдебната власт. Съгласно чл. 396, ал. 1 от Закона за съдебната власт: „Вещо лице се назначава от органа, който възлага експертизата, от съответния списък на специалисти, утвърдени за вещи лица…“, но в ал. 2 от същата разпоредба е отразено и изключението, че: “При необходимост за вещо лице или преводач може да се назначи и специалист, който не е включен в съответния списък“. Въпросът за назначаването на вещите лица не е поставен в закона на плоскостта на формалното изискване, а на разумната преценка във всеки отделен случай при очертана необходимост от назначаването на лице като експерт и без той да фигурира в съответния списък, стига да е доказан специалист в областта на науката, изкуството или техниката и да липсват основанията за отвод по чл. 148, ал. 1 от НПК. Поради това назначаването на вещо лице извън списъка или от списъка на друг съдебен район не води до процесуално нарушение, ако експертът отговаря на условията за назначаване съгласно правилата на НПК. Доводът, че като не е уважила искането на защитата да назначи повторна автотехническа експертиза въззивната инстанция е ограничила правото на защита на подсъдимия, е неоснователен. Това е така, защото съдът не е длъжен във всички случаи, когато пред него се правят искания за допускане на нови доказателства, да ги допусне. От протокола на проведеното от въззивната инстанция съдебно следствие е видно, че експертът е разяснил даденото от него заключение и е отговорил на поставените от страните в процеса въпроси по задачите, предмет на основната и допълнителните експертизи. След изслушването му съдът е отказал да назначи исканата от защитата повторна автотехническа експертиза в разширен състав, за което е изложил съображения. В правомощията на съда е да прецени изяснено ли е делото от фактическа страна и съответно, при направени искания за събирането на нови доказателства, да изложи мотивирани съображения дали искането следва да се уважи като основателно или не, което, в случая е сторено. Заключението на приетата САТЕ и на допълнителните САТЕ е дало отговор на поставените въпроси и не е възникнало съмнение в неговата правилност, поради което не е имало процесуална необходимост, съдът да назначи повторна САТЕ. Използваната от вещото лице методика на изследване на поставените му задачи не противоречи на научните постижения в областта на изследване при пътно-транспортни произшествия, поради което не е имало пречка да се кредитира заключението му. Неоснователен е и доводът на подсъдимия и на защитника му, че съдът е ограничил правото на защита, като не е уважил направените доказателствени искания. От данните по делото е видно, че за цялостно и пълно установяване на обективната истина по делото и по искане на защитата, въззивният съд е допуснал и назначил допълнителна съдебно-автотехническа експертиза /САТЕ/, със задача- въз основа на дадените от подсъдимия размери за широчината на гумите и началото на установения спирачен път, да се установи скоростта на движение на управлявания от него лек автомобил „марка“, непосредствено преди настъпилото пътно-транспортно произшествие. Въззивният съд е изслушал заключението, но не го е ползвал, тъй като при зададените параметри новите изчисления на експерта увеличават скоростта на движение на управлявания от подсъдимия автомобил, което утежнява неговото наказателноправно положение. Ето защо, съдът е възприел констатациите на вещото лице по същия въпрос от автотехническата експертиза, залегнала в основата на фактическите изводи на първоинстанционния съд. Варненският апелативен съд е споделил изцяло приетите от първоинстанционния съд фактически положения и е констатирал, че те основават на събраните гласни и писмени източници и при спазване на процесуалните изисквания към дължимия доказателствен анализ. На базата на тях, съдът е стигнал до извода, че от обективна и субективна страна подсъдимият е осъществил състава на престъплението по чл. 343, ал.1, б.”в” от НК, тъй като в нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е управлявал автомобила си със скорост около 140км/ч - над максимално допустимата от 90км/ч в извън населено място и сам се е поставил в невъзможност да намали скоростта си до тази на предходно движещ се автомобил, като в опит да предотврати с него сблъсък е отклонил моторното си превозно средство в лентата за насрещно движение, където настъпило ПТП с управлявания от пострадалата лек автомобил и е последвал съставомерния престъпен резултат. Защитната теза на подсъдимия за наличието на друго моторно превозно средство, което, движейки се в насрещната лента, е навлязло срещу него и е станало причина за настъпването на трагичния инцидент, съдът е подложил на проверка и съпоставил с останалите писмени и гласни доказателства, след което е изложил съображения, че не ги възприема, тъй като им противоречат и представляват осъществено от подсъдимия и предоставено от закона право на защита. В тази насока, съдът е дал вяра на показанията на незаинтересовани от изхода на делото и имащи непосредствени впечатления от произшествието свидетели А. С., И. П. и М. - първите двама като участници, а третия - като озовал се първи на мястото на ПТП, които оборват твърденията на подсъдимия и защитата му, като показанията на свидетелите са в съответствие и със заключението на вещото лице по основната и първата от двете допълнителни автотехнически експертизи. Според експерта, освен четирите леки автомобила, друг пети участник в пътното произшествие, не е имало. Съобразно разположението на МПС, скоростта им и отстояния на пътя, непосредствено преди възникване на произшествието, този „неидентифициран автомобил” би следвало задължително да е влязъл в съприкосновение с автомобила, управляван от К., каквито деформации и находки при огледа обективно не са констатирани. Изводите на съдилищата от фактическо естество относно допуснатото от К. нарушение на правилата за движение по ЗДвП като водач на МПС, за настъпилия вредоносен резултат, както и за съществуващата между тях причинно-следствена връзка, не противоречат на правилата на формалната логика, не се разминават с данните от кредитираните по делото доказателства и доказателствени средства и се явяват правилни, поради което доводите по основанията за отмяна /изменяване/ на обжалваното решение по чл. 348, ал. 1, т.т. 1 и 2 НПК, са неоснователни. По довода за явна несправедливост При индивидуализиране на наказанието съдилищата са отчели всички относими отегчаващи и смекчаващи обстоятелства и като са оценили правилно тяхното съотношение са го наложили при превес на последните. В тази дейност на съда не е останало вън от вниманието му предходно налагани административни наказания на подсъдимия като водач на МПС за извършени нарушения на разпоредбите на ЗДвП и ППЗДвП. Очертаната висока степен на обществена опасност на деянието и личността на подсъдимия като деец са довели съда до извода, че определянето на по-ниско наказание би било проява на прекомерно снизхождение. Този извод се споделя и от настоящия касационен състав, поради което искането на защитата на подсъдимия К. за намаляване размера на определеното наказание „лишаване от свобода“; на наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ и намаляване на срока определен по чл. 66, ал. 1 от НК, не може да бъде уважено. С определеното по вид, размер и начин на изпълнение на основното и допълнителното наказание ще се постигнат целите на специалната и на генералната превенции по чл. 36 от НК и ще съответства на изискването за справедливост по чл. 35, ал.3 от НК. Ето защо, жалбите на касатора и на защитника му не могат да бъдат уважени, а обжалваното въззивно решение като правилно и законосъобразно следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд на РБ, ІІІ н.о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 83 от 20.04.2016год. по внохд № 378/2015 год. по описа на Варненския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: