О П Р Е Д Е Л Е Н  И Е   № 311   София, 26.05.2009 година               Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на деветнадесети май две хиляди и  девета година в състав:                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:   МАРИО БОБАТИНОВ                                             ЧЛЕНОВЕ:     ВАНЯ АЛЕКСИЕВА                                                                                  МАРИЯ СЛАВЧЕВА             при  участието на секретаря                в присъствието на  прокурора             изслуша докладваното  от  съдията М.Славчева              ч.т.дело № 272/2009 година   Производство по чл.274, ал.3, т.1 ГПК във връзка с чл.288 и чл.280, ал.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на А. И. Н. , действаща като едноличен търговец с фирма “И” срещу определение № 132 от 21.01.2009 г. по в.ч.гр.д. № 1204/2008 г. на Варненския окръжен съд, с което се оставя в сила определение № 1* от 14.10.2008 г. по гр.д. № 5682/2008 г. на Варненския районен съд. С частната касационна жалба е наведено оплакване за допуснати съществени процесуални нарушения и се иска като неправилно да се отмени, а делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия по него. В допълнителното изложение частната жалбоподателка обосновава допустимостта на касационното обжалване с противоречиво разрешения с практиката на съдилищата съществен процесуален въпрос относно наличието на правен интерес за предявяването на установителен иск за отричане съществуването на твърдяното от доставчика на елелкторенергия вземане, обективирано в издадената на жалбоподателката фактура- касационно основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Ответникът по частната жалба “”Е. ОН България П. ” АД не е възразил по реда на чл.276 ГПК. Настоящият състав на ВКС, второ отделение при Търговска колегия, като взе предвид доводите на страната във връзка с инвокираните оплаквания съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 и сл. ГПК и прецени данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е подадена в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима. С обжалваното определение е потвърдено определението на първоинстанционния съд, с което е прекратено производството по предявения от настоящата жалбоподателка иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено по отношение на “Е” АД, че не дължи на ответника сумата 24 212.05 лв. за начислената й за периода от 21.01.2008 г. до 18.04.2008 г. електроенергия, като са споделени изложените в потвърденото определение съображения за липса на правен интерес, обосновани с отсъствието на правен спор между страните - ответникът да претендира съществуването на спорното право. Касационното обжалване следва да се допусне, тъй като е разрешен от въззивния съд процесуален въпрос - за правния интерес на ищеца за предявяване на иск за установяване на задължението за ползвана електроенергия през посочения период - който въпрос е съществен, тъй като обуславя допустимостта на иска. Този въпрос няма значение за точното прилагане на закона, и за развитие на правото, както неправилно се поддържа от жалбоподателката - основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а е разрешен в противоречие с трайната установена практика на ВКС за необходимостта от правен интерес за предявяване на установителния иск по чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.), като условие за допустимост на иска - основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Частната жалба е основателна. Обжалваното определение, с което е потвърдено определение на първоинстанционния съд за прекратяване на производството по делото поради недопустимост на предявения иск, е неправилно. Допустим е предявеният иск за признаване за установено, че ищцата не дължи на ответника сумата 24 212.05 лв.. за начислената й от ответника електроенергия за периода 21.01.2008 г. – 18.04.2008 г. За да е допустим установителен иск за правоотношение, като субсидиарна форма на защита, ищецът трябва да има правен интерес от предявяването му - да не разполага с друга възможност за правна защита, за да се разреши със сила на пресъдено нещо гражданският спор с ответника, възникнал от договора за ползване на електроенергия. Правният интерес за ищцата да установи размера на задължението си по създаденото с ответника правоотношение по договор за предоставяне на енергия, е налице, тъй като е налице спор между страните по този въпрос - ищцата твърди, че не е потребила електроенергия в обема, посочен в издадената й от ответника фактура за процесния период и тя не разполага с друг вид защита на правата си - от нея не може да се иска да плати цената за оспорените количества, начислени й с фактурата, след което да иска от ответника възстановяване на надвнесени суми. По изложените съображения обжалваното определение следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което се отмени определението за прекратяване на производството по предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК и делото да се върне на първоинстанционния съд за разглеждане на предявените искове. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на второ отделение при Търговска колегия О П Р Е Д Е Л И: ОТМЕНЯ определение № 132 от 21.01.2008 г. по ч.гр.д. № 1204/2008 г. на Варненския окръжен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ определение № 1* от 14.10.2008 г. по гр.д. № 5682/2008 г. на Варненския районен съд, с което е прекратено производството по предявения от Е. “И” иск срещу "Е. ОТ България П. ;АД - гр. В. за признаване за установено, че ищецът не дължи сумата 24 21205 лв. за начислена му електроенергия за периода 21.01.2008 г. – 18.04.2008 г. ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия по предявения иск. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: