Р Е Ш Е Н И Е № 259 гр. София, 22 юни 2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди и дванадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева ЧЛЕНОВЕ: 1. Татяна Кънчева 2. Жанина Начева при секретаря Н. Цекова в присъствието на прокурора Колова изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 747 по описа за 2012 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалби на подсъдимите, лично, и по жалби на техните защитници против въззивно решение № 9 от 17.02.2012 г. на Варненския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 466/2011 г. В жалбата на подсъдимия В. А. Х. се изтъква основанието за явна несправедливост на наложеното наказание в подкрепа на искането за замяна на доживотния затвор с лишаване от свобода. Защитникът на подсъдимия Х. обжалва решението на основание чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК. Счита, че обвинението не е било доказано по несъмнен начин, тъй като съдът се е позовал на показанията на свидетели, които не са били преки очевидци на престъпното деяние. Избирателно е анализирал доказателствените материали, в нарушение на чл. 116 НПК е основал присъдата единствено на самопризнанието, не е изследвал хипотеза обезглавяването да е било извършено от трето лице и не е установил оръжието за убийството на пострадалия. Твърди, че наложеното наказание е изключително тежко. Иска отмяна на въззивното решение и оправдаване на подсъдимия, както и отхвърляне на гражданския иск. В жалбата си, подсъдимият Ю. А. Ю. посочва, че осъждането е несправедливо и постановено при съществени процесуални нарушения. Иска отмяна и връщане на делото за ново разглеждане. В жалбата на неговия защитник са отбелязани касационните основания по чл. 348, ал. 1, т.1-3 НПК. Оспорва се решението на въззивния съд да кредитира показанията на полицейските служители и фактическите констатации, че подсъдимият Ю. е бил облечен с други дрехи. Счита, че съдът е бил длъжен да отчете липсата на експертно констатирани следи от подсъдимия по веществените обекти, подложени на специализирано изследване. При индивидуализация на наказанието съдът не е взел предвид смекчаващите отговорността обстоятелства за личността на подсъдимия и не е съизмерил наказанието, което е прекомерно тежко. Направено е искане за отмяна на решението и оправдаване на подсъдимия, а като алтернативи - връщане на делото за ново разглеждане или замяна на наложеното наказание. В съдебно заседание защитникът (адв. Г.) на подсъдимия Х. и защитникът (адв. Х.) на подсъдимия Ю. поддържат жалбите. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че жалбите са неоснователни, поради правилното приложение на закона и справедливите наказания. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбите, устно развитите съображения в открито съдебно заседание и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 28 от 18.11.2011 г. по н. о. х. д. № 318/2011 г. Шуменският окръжен съд е признал всеки от подсъдимите - В. А. Х. и Ю. А. Ю., за виновен в това, на 10.10.2009 г. в гр. В. п., в съучастие като съизвършител, умишлено да е умъртвил М. Р. Т., като убийството е извършено по особено мъчителен начин за убития и с особена жестокост, поради което и на основание чл. 116 ал. 1, т. 6 пр. 2 и 3 вр. чл. 115 вр. чл. 20, ал. 2 и чл. 38а НК е наложил наказание доживотен затвор. Определил е първоначален строг режим. Осъдил е подсъдимите солидарно за заплатят на гражданския ищец Р. Т. С. сумата от сто хиляди лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди. В тежест на подсъдимите е възложил разноските по делото. С въззивно решение № 9 от 17.02.2012 г. по в. н. о. х. д. № 466/2011 г. Варненският апелативен съд е изменил присъдата, като е определил първоначалния режим на специален, коригирал е присъдата в частта относно приложението на чл. 59, ал. 1 НК и е осъдил подсъдимите да заплатят съответната държавната такса. В останалата част присъдата е потвърдена. Касационните жалби с доводи за нарушение на материалния закон и съществено процесуално нарушение – по чл. 348, ал. 1, т.1-2 НПК, са НЕОСНОВАТЕЛНИ. Въззивният съд аналитично е преценявал целия обем от събрани доказателства, които не е тълкувал еднопосочно, превратно или изопачено, а внимателно, логично и достатъчно задълбочено. Поради това неоснователен е упрекът на защитника на подсъдимия Х. за едностранчив подход към доказателствените материали. Основно място в жалбите на защитниците заемат доводите за нарушение на чл. 116, ал. 1 НПК, които са неприемливи. Варненският апелативен съд не е пренебрегнал забраната осъдителните изводи да се основават на „оговор” или само на самопризнанието на подсъдимия. Стриктно е изпълнил процесуалните си задължения внимателно да провери обясненията на подсъдимия Х., съдържащи самопризнание за собствените му действия и уличаващи подсъдимия Ю. като съизвършител на престъпното деяние. Оценил ги е като достоверни и надежден източник на доказателства, след като е открил подкрепа за тях в останалите гласни и писмени доказателства, които макар и косвени образуват логическо единство, обуславящо по несъмнен начин, че подсъдимите са автори на престъплението. В тази аспект въззивният съд е съпоставял и отчитал съответствието на обясненията със съвкупността от свидетелски показания, очертаващи конкретното поведение на всеки от подсъдимите преди умъртвяването, с данните от писмените материали и приобщените по делото веществени доказателства, резултата от експертното изследване на дрехите на подсъдимия Х., включително чрез ДНК анализ на следи по неговите чорапи от кръвта на пострадалия, възприетите заключения на медицинските експерти относно положението на тялото на М. Р. Т. и механизма на самото обезглавяване, средството за извършване на престъплението, обективно констатираната гръдна травма (извън нараняванията при първоначалния конфликт между подсъдимия Х. и пострадалия) и начина на нейното причиняване, както и всички останалите релевантни обстоятелства от значение за разкриване на обективната истина по делото. Затова следва да бъде отхвърлено възражението на защитника на подсъдимия Х., че в противоречие с изискванията на чл. 303 НПК авторството е изведено по недопустимо предположение. Неоснователно е и оплакването срещу кредитираните показания на полицейските служители. Свидетелите не са действали в процесуално качество и по отношение на тях съгласно чл. 118 НПК не е съществувала процесуална забрана да бъдат свидетели, респективно с включването на гласните доказателствени средства не е допуснато съществено процесуално нарушение, което да е накърнило правото на защита на подсъдимите. Пред въззивния съд по сходен начин са били формулирани останалите доводи на защитниците - неустановеност на оръжието на престъплението, тъй като по ножа не са били открити следи от престъплението и отсъствието на експертно установена кръв на пострадалия по дрехите и обувките на подсъдимия Ю.. Въззивният съд ефективно е разгледал тези аргументи и в мотивите им е отговорил със законосъобразни и изчерпателни съображения, стъпвайки на обясненията на подсъдимия Х., косвено подкрепени от данните в писмените материали и веществените доказателства, от показанията на св. А. и показанията на св. М.. Фактически установеното авторство логически изключва от само себе си версията обезглавяването, пряко причинило смъртта на Т., да е било извършено от друго лице, различно от подсъдимите. Жалбата на подсъдимия Ю. и на неговия защитник, с които е релевирано касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК са ОСНОВАТЕЛНИ. При индивидуализация на наказанието Варненският апелативен съд не е взел предвид по-малката степен на участие на този подсъдим в съучастническото деяние, която е бил длъжен да отчете съобразно изискванията на чл. 21, ал. 1 НК. Посоченото обстоятелство, както и данни за личността, несъобразени от въззивния съд, на които се позовава и защитникът (чисто съдебно минало до извършване на престъплението, трудова активност и експертно пояснената личностна незрялост, свързана и с младата му възраст), дават основание да се приеме, че спрямо подсъдимия Ю. подходящото наказание е по-лекото алтернативно по вид - лишаване от свобода, което в размер на двадесет години съответства на тежестта на престъплението и личността на дееца, като в достатъчна степен може да постигне целите по чл. 36 от НК. Въззивното решение следва да бъде изменено в посочения смисъл. Доводът на подсъдимия Х. за наличие на касационно основание по чл.348, ал.1, т.3 НК- явна несправедливост на наказанието е НЕОСНОВАТЕЛЕН. Наказанието доживотен затвор съответства на извършеното от подсъдимия Х. изключително тежко престъпление. Въззивният съд е изследвал предпоставките по чл. 38а НК и законосъобразно е отчел високото ниво на проявление на квалифициращите обстоятелства, характеризиращи и резултата от престъпното деяние (обезглавяване, осъществявано продължително време до пълното отделяне на главата от тялото чрез многобройни въздействия с ножа), допълнително утежнен от данните за предходно упражнено насилие и причиняване на сериозни телесни увреждания на пострадалия. Те безусловно характеризират негативно личността на дееца, очертана и от останалите данни за минали осъждания, включително с присъда за деяние, извършено около месец преди убийството на пострадалия Т.. Наказанието не разкрива белези на явна несправедливост, която да предпоставя намеса по касационен ред. Решението в тази част трябва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 3 НПК Р Е Ш И: ИЗМЕНЯ въззивно решение № 9 от 17.02.2012 г. на Варненския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 466/2011 г., като намалява наказанието на подсъдимия Ю. А. Ю. от доживотен затвор на двадесет години лишаване от свобода, както и в частта относно режима на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода и определя първоначален строг режим, на основание чл. 61, т. 2 ЗИНЗС. ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата му част. Настоящето решение не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: