. Р Е Ш Е Н И Е №. 148 гр. София,07.11.2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в открито заседание на 21 октомври, две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА БОЯН БАЛЕВСКИ и при участието на секретаря Лилия Златкова като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №3813/13 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на Н. Ю. А. и Ф. Ф. Ю. срещу решение № 624 от 29.03.2013 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. №3934/2012 г., В ЧАСТТА, с която е потвърдено първоинстанционното решение № 4670 от 25.06.12 по гр.д. № 14422/10. на СГС, ГК, 7 с-в в частта, с която е отхвърлен искът на касаторите срещу ЗК [фирма]- [населено място] за присъждане на застрахователно обезщетение в хипотезата на чл.226 от КЗ за разликата между уважената част от по 60 000 лева до пълнопредявения размер от 80 000 лева, както и в частта, с която е отменено частично първоинстанионното решение по жалба на застрахователя и е отхвърлен искът за разликата между 68 000 лева и 12 000. В касационната жалба се навеждат оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния закон при произнасяне на въззивното решение в обжалваната част. Ответникът по касационната жалба в писмен отговор на същата изразява становище за нейната неоснователност. С определение № 213 от 14.04.2014 г. постановено по настоящето дело обжалваното въззивно решение е допуснато до касация само по касационната жалба на ищците, поради противоречие в отговорите на поставените правни въпроси със задължителната практика на ВКС, каквато представлява ППВС 4/68- за относно критериите при определяне на конкретния размер на обезщетение по чл.52 от ЗЗД. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , след преценка на данните по делото и съобразно правомощията си по чл.290 и сл. от ГПК констатира следното: Относно правният въпрос от значение за изхода по спора е налице задължителна тълкувателна практика на ВКС-ППВС№4/68 , т.8 , която изисква при определяне на обезщетение за неимуществени вреди по справедливост, решаващият спора съд да обсъди всички конкретни обстоятелства имащи значение за конкретния спор, включително и конкретните икономически условия и да изложи своите мотиви по тях. По основателността на касационната жалба : За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че се доказва настъпването на вредоносното ПТП на 03.06.2006 г., при което водачът на МПС л.а. „ВАЗ 2103 ” с ДК [рег.номер на МПС] управляван от Л. Т. , поради несъобразена скорост, с оглед намалена видимост към страничен второстепенен път удря детето на ищците С. Ф. Ф.-на 12 г., управляваща велосипед и причинява смъртта му. Съдът се е позовал на констатациите в заключението на тройната техническа експертиза, че ударът във всички случаи е бил непредотвратим, но при управление със съобразена с обективните дадености скорост вероятно не биха настъпили тежките последици от него-смъртта на детето. С оглед това и като е отчел, че пострадалата е се е спускала с висока скорост с велосипед по наклонен към главния път второстепенен такъв и при липса на видимост за водача на МПС, поради бурна растителност е прието обективно съпричиняване на вредоносния резултат до 4/5, при което е счетено, че дължимото обезщетение е в размер на 12 000 лева за всеки един от родителите на загиналото дете. Касационната жалба е частично основателна. По делото е установено, че детето на ищците С. Ф. Ф. е била само на 12 г. към датата на ПТП. От събраните по делото гласни доказателства се установява изключително тежкото преживяване от страна на родителите на внезапната и трагична загуба на малолетната им дъщеричка. С оглед тези факти,съдът намира,че следва да се определи едно глобално обезщетение за всеки един от родителите-ищци в размер на по 120 000 лева на всеки от тях. С оглед изложените факти по механизма на конкретното ПТП настоящият състав също приема че съпричиняването на вредата като резултат в значителна степен от поведението на самото дете. Ето защо обезщетението следва да се редуцира с 4/5 или същото възлиза на по 24 000 лева на всеки родител. Следователно обжалваното решение в отхвърлителната част следва да се отмени за разликата между уважената част от по 12 000 лев до 24 000 лева и исковете да се уважат до размера на последната сума. Върху обезщетението се дължи и законната лихва от датата на увреждането, съгласно чл.84 ал.3 от ЗЗД, доколкото деликвентът е в забава спрямо увредения от датата на самото увреждане, а отговорността на застрахователя срещу риска „ГО” е във функционална зависимост от отговорността на деликвента. По отношение на разноските : Ищците са освободени от внасяне на държавна такса на основание чл.83 ал.2 от ГПК. Ответникът следва да заплати дължимата държавна такса върху уважената от ВКС част от исковете в размер на 480 лева. Не следва да се присъжда като разноски в полза на касаторите адвокатското възнаграждение само въз основа на приложеното копие от фактура, доколкото последната не е документ, доказващ действителното плащане от доверителя. Водим от горното ВКС, състав на второ търговско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ частично решение № 624 от 29.03.2013 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. №3934/2012 г., В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ и вместо това ПОСТАНОВЯВА ОСЪЖДА ЗК [фирма]- [населено място] да заплати на Н. Ю. А. и Ф. Ф. Ю. още по 12000 –дванадесет хиляди лева на всеки от тях като обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на дъщеря им С. Ф. Ф., ведно със законната лихва от 03.06.2006 г. до окончателното плащане. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалите обжалвани части. ОСЪЖДА ЗК [фирма]- [населено място] да заплати държавна такса по сметка на ВКС в общ размер на 480 лева. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.