О П Р Е Д Е Л Е Н И Е                                                            № 544                                        София, 21.10. 2009 г.                Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на дванадесети октомври през две хиляди и девета година в състав:                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров                                                                      ЧЛЕНОВЕ:  Елеонора Чаначева                                                                                             Емил Марков   при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 498 по описа за 2009 г., за да се произнесе взе предвид:   Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба с вх. № 2038/22.VІ.09 г. на И. Г. С. от гр. П., подадена чрез процесуалния й представител адв. И. П. от АК П. , против въззивното определение № 720 на П. ОС, ТК, от 5.VІ.2009 г., постановено по ч. гр. д. № 436/09 г., с което е била оставена без уважение частната й жалба против определение на РС П. от 21.ІV.2009 г. по гр. д. № 1231/09 г. – за прекратяване на първоинстанционното пр-во поради констатирана процесуална недопустимост на нейния иск с правно основание по чл. 135 ЗЗД. Оплакванията на частната касаторка И. Г. С. са за неправилност на атакуваното въззивно определение - предвид постановяването му в нарушение на чл. 130 ГПК. С оглед това тя претендира касирането му и връщане делото на първостепенния съд за по-нататъшни процесуални действия по съществото на отменителната й претенция с правно основание по чл. 135 ЗЗД. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК частната касаторка С. се позовава на едновременното наличие на предпоставките по т. 1 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, обосноваващи приложно поле на частното касационно обжалване в конкретния случай, изтъквайки, че като е потвърдил първоинстанционното прекратително определение, въззивният съд се е произнесъл по процесуалния въпрос дали преценката за допустимост на П. иск е обвързана от констатация, че ищецът има качеството кредитор, а оттам – дали този въпрос не е такъв по съществото на спора и следва да бъде разрешен с решението по делото. Цитира се Р. № 127/14.ІV.2006 г. на ВКС, ІІ-ро г.о. по гр.д. № 36/2005 г., но също и ППВС № 1/29.ІІІ.1965 г. по гр.д. № 7/64 г. - с доводи, че понеже в ГПК /отм./ нямало разпоредба, аналогична на сега действащия чл. 130 ГПК, посоченият по-горе въпрос бил от значение както за точното прилагане на този текст от процесуалния закон, така и за развитие на правото въобще. Ответниците по частната касационна жалба /и по иска на С. / С. М. П. от гр. П. в лично качество и като представител на ответното „Ф” ЕООД-гр. Пазарджик, както и Х. А. от Република Т. , не са ангажирали свои становища нито по допустимостта на частното касационно обжалване, нито по основателността на изложените от С. оплаквания. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, като намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно производство пред П. ОС, частната касационна жалба на И. Г. С. от същия ще следва да се преценява като процесуално допустима. Съображенията, че в случая е налице приложно поле на частното касационно обжалване са следните: За да потвърди първоинстанционното прекратително определение, въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за наличието на правен интерес от водене на иск с правно основание по чл. 135 ЗЗД в противоречие с практиката на ВКС, разбирана според дефиницията за съдържанието на това понятие, дадена в мотивите на решение № 4/16.VІ.2009 г. на Конституционния съд на Република България, постановено по конст. дело № 4/09 г. В този смисъл атакуваното от С. определение на П. ОС разрешава процесуалния въпрос досежно абсолютната положителна процесуална предпоставка за водене на конститутивния иск по чл. 135 ЗЗД в противоречие както с Р. № 127/14.ІV.2004 г. по гр.д. № 36/05 г. на на ІІ-ро г.о. на ВКС, но така също и с Р. 169 от 30. ХІІ.1985 г. на ОСГК на тогавашния В. съд. Ако с първото от тях е било възприето разрешението, че решаващият съд, сезиран с П. иск, би могъл да вземе предвид единствено влязло в сила решение, с което се отрича качеството кредитор на С. напр., ако е отхвърлен иска й по чл. 74 ТЗ, то с второто категорично се извежда, че по своята правна природа искът по чл. 135 ЗЗД не е установителен, а е конститутивен. В заключение, наличието на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК е достатъчно основание за допустимост на частното касационно обжалване, поради което доводите на частната касаторка за наличието в случая едновременно и на предпоставката по т. 3 на същия законов текст не следва да бъдат обсъждани. Разгледана по същество частната касационна жалба на И. Г. С. от гр. П. е частично основателна. Когато се твърди, че увреждащата С. сделка била тази по чл. 129 ТЗ, изразяваща се в прехвърлянето на неин дружествен дял, ответници по иска с правно основание са само страните по сделката. /В този смисъл Р. 169/30. ХІІ.1985 г. на ОСГК на ВС./ Ето защо правилно /законосъобразно/ е било прекратено производството по този иск спрямо юридическото лице-ответник: „Ф” ЕООД, чиито управител е първият от двамата ответници – физически лица, тъй като не търговецът, а турският гражданин Х. А. , е сочен в обстоятелствената част на исковата молба като приобретател на дружествените дялове на С. Ноторно е, че т. нар. „отменителен” иск с правно основание по чл. 135 ЗЗД, известен още и като П. , е по правната си природа конститутивен, а не установителен, както погрешно е приела въззивната инстанция в раздел ІІІ от мотивите на обжалвания неин съдебен акт, озаглавен „П”. Надлежни страни по такава искова претенция са винаги лицето, което претендира да е носител на потестативното право, и лицето /лицата/, в чиято правна сфера този ищец иска да предизвика конкретна правна промяна. От това положение по необходимост следва, че решаващият съд не може никога да прекратява делото, заведено по конститутивен иск под претекста, че законът не визирал потестативно право от рода на това, което в случая С. е предявила. Това е така, защото спорът между страните би могъл да се състои именно в това дали законът предвижда спорното преобразуващо право или не. Като е приел, че искът по чл. 135 ЗЗД бил установителен /по вид – отрицателен/, че той бил по начало свързан с института на „подновяване задължението на солидарен длъжник” – цитиран е чл. 124, ал. 1 ЗЗД, както и че: „при установена начална липса на нарушено материално право, воденето на процеса се явява съвсем безпредметно”, П. ОС е постановил съдебен акт, препятстващ по-нататъшния ход на делото, който е неправилен /незаконосъобразен/, вкл. и защото и бил основан на съображения, които са изцяло по съществото на въведения с П. иск спорен предмет. С оглед изложеното по-горе относно действителната правна природа на иска по чл. 135 ЗЗД, какъвто несъмнено е предявеният от настоящата частна касаторка И. Г. С. от гр. П., жалбата й ще следва да бъде частично уважена, като атакуваното с нея въззивно определение на П. ОС, така както и потвърденото с него прекратително определение на Районен съд П. по иска с правно основание по чл. 135 ЗЗД, бъдат отменени в частта им досежно ответниците – физически лица, като страни по сделката, сключена помежду им по реда на чл. 129 ТЗ, за която частната касаторка е поддържала, че я уврежда. Като последица от това, делото следва да бъде върнато на същия състав на първостепенния съд, който да се произнесе по съществото на тази конститутивна искова претенция срещу ответниците П. В останалата му част - с която е било потвърдено определението на първостепенния съд за прекратяване на исковото производство срещу юридическото лице „Ф” ЕООД – гр. П., обжалваното въззивно определение ще следва да бъде оставено в сила.   Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение О П Р Е Д Е Л И :   ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното определение № 720 на П. ОС, ТК, 2-ри с-в от 5 юни 2009 г., постановено по ч. гр. д. № 436/09 г. ОТМЕНЯ определение № 720 на П. окръжен съд, ТК, 2-ри с-в, от 5.VІ.2009 г., постановено по ч. гр. д. № 436/09 г., както и потвърденото с него определение на Районен съд- П. от 21.ІV.09 г. за прекратяване на гр. д. № 1231/09 г. В ЧАСТТА МУ по отношение ответниците по иска с правно основание по чл. 135 ЗЗД С. М. П. от гр. П. и Х. А. , гражданин на Република Т. В Р Ъ Щ А делото на същия състав на първостепенния съд за по нататъшни процесуални действия по съществото на иска с правно основание по чл. 135 ЗЗД, предявен от И. Г. С. от гр. П.. ОСТАВЯ В СИЛА въззивното определение в останалата му част. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: 1   2       Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по ч. търг. дело № 498 по описа за 2009 г.