Ключови фрази
Нищожност и недопустимост на съдебно решение * Делба * негаторен иск * Установителен иск Чл. 124, ал. 1 ГПК


2
решение по гр.д.№ 349 от 2016 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
Р Е Ш Е Н И Е




№ 137
София, 02.06.2016 г.



В ИМЕТО НА НАРОДА




Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на осемнадесети май две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ

при участието на секретаря Анета Иванова, като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 349 по описа за 2016 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.290 и сл. ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ТПК „Септември“- [населено място] срещу решение № 1728 от 30.07.2015 г. по в.гр.д.№ 1573 от 2015 г. на Софийския апелативен съд, Гражданска колегия, VII състав, с което е обезсилено като недопустимо решение от 24.01.2013 г. по гр.д.№ 62 от 2011 г. на Окръжен съд- Монтана и е прекратено производството по делото.
В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е недопустимо и неправилно- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
В писмен отговор от 29.10.2015 г. и в открито съдебно заседание особеният представител на ответниците Л. В. Г. и В. В. Р. оспорва жалбата.
В заявление от 12.04.2016 г. пълномощникът на ответниците Д. Г. Д. и Л. Г. Л. оспорва касационната жалба и моли решението на Софийския апелативен съд да бъде оставено в сила.
Останалите ответници Т. С. Д., Е. В. Д., А. И. Д. и Българската държава не вземат становище по жалбата.
С определение № 102 от 22.02.2016 г. касационното обжалване на решението е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следния правен въпрос: недопустимо ли е съгласно чл.299 ГПК решение по искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК и чл.109 ЗС, когато е налице влязло в сила решение за делба на имоти, част от които са различни от имотите, претендирани с иска по чл.124, ал.1 ГПК.
По този въпрос в задължителната съдебна практика /например в посоченото от касатора решение № 541 от 19.01.2011 г. по гр.д.№ 1364 от 2009 г. на ВКС, ГК, Второ г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК/ се приема, че влязло в сила съдебно решение е абсолютна процесуална пречка по смисъла на чл.224 ГПК /отм./, сега чл.299 ГПК, за предявяване на нов иск, само когато има идентитет между страните, основанието и петитума на исковете по двете дела.
В противоречие с тази съдебна практика в обжалваното решение на Софийския апелативен съд е прието, че предявените от ТПК „Септември“- [населено място] искове по чл.124, ал.1 ГПК и чл.109 ЗС за собственост върху дворно място и изградените в него 25 сгради са недопустими и съответно, че е недопустимо постановеното първоинстанционно решение по тези искове, тъй като между същите страни е налице влязло в сила решение за допускане на делба, макар това решение да касае само дворното място и 5 от изградените в мястото общо 25 сгради.
По същество решението на Софийския апелативен съд е частично правилно. Ако в исковата молба не се твърди, че след влизане в сила на решението за допускане на делба са настъпили нови правопораждащи или правоизменящи правото на собственост факти, съгласно чл.299 ГПК влязлото в сила решение за допускане на делба е процесуална пречка някоя от участващите в делбеното производство страни да предяви нов иск за собственост за имотите, за които делбата е допусната. Това е така, тъй като решението за допускане на делба формира сила на пресъдено нещо относно наличието на съсобственост върху допуснатите до делба имоти между лицата, за които е допусната делбата и относно това, че съделителят, спрямо когото искът за делба на тези имоти е отхвърлен, не е собственик на допуснатите до делба имоти. Предвид на това обжалваното решение следва да бъде оставено в сила в частта му, с която е обезсилено решението на първоинстанционния съд по исковете по чл.124, ал.1 ГПК и чл.109 ЗС, касаещи 1/4 ид.ч. от дворното място с идентификатор 48489.5.191 по кадастралната карта на [населено място], за което дворно място е безспорно установено, че с влязлото в сила решение от 29.01.2007 г. по гр.д.№ 289 от 2006 г. на Районен съд- Монтана /оставено в сила с решение от 14.03.2008 г. по гр.д.№ 163 от 2007 г. на Окръжен съд- Монтана, последното недопуснато до касационно обжалване с определение № 600 от 11.06.2009 г. по гр.д.№ 4233 от 2008 г. на Върховния касационен съд, Трето г.о./ е била допусната делба между ответниците по настоящото дело, а по отношение на ищеца по делото ТПК „Септември“- [населено място] искът за делба е бил отхвърлен.
В частта, касаеща исковете по чл.124, ал.1 ГПК и чл.109 ЗС за петте сгради, които с решението по гр.д.№ 289 от 2006 г. на Районен съд-Монтана са били допуснати до делба между ответниците, а искът за делба по отношение на ищеца ТПК „Септември“- [населено място] е бил отхвърлен, въззивното решение следва да бъде отменено. На основание чл.293, ал.3 ГПК делото в тази част следва да бъде върнато на въззивния съд за установяване на идентичността на тези сгради с някоя от сградите, предмет на предявените искове по чл.124, ал.1 ГПК и чл.109 ЗС. По делото не е установено на кои сгради по действащата кадастрална карта съответстват петте сгради, предмет на решението за допускане на делбата: складове, застроени на един етаж върху 480 кв.м., сграда- бояджии, застроена на един етаж върху 160 кв.м., авторемонтна работилница, застроена на един етаж върху 110 кв.в., ремонтна работилница, застроена на един етаж върху 110 кв.м. и шивашки цех, застроен на един етаж върху 400 кв.м. Видно от приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза, в кадастралната карта на града складовете с площ от 480 кв.м. съответстват на сграда с идентификатор 48489.5.191.8 с площ от 269 кв.м., сградата- бояджии с площ от 160 кв.м., авторемонтната работилница с площ от 110 кв.м. и ремонтната работилница с площ от 110 кв.м. са заснети като една сграда с идентификатор 48489.5.191.7 с обща площ от 792 кв.м., а шивашкият цех с площ от 400 кв.м. съответства на част от сграда с идентификатор 48489.5.191.15 с площ от 318 кв.м. Не е изяснено обаче: дали складовете с площ от 480 кв.м. по решението за допускане на делба са частично разрушени или са запазени изцяло, но погрешно заснети в кадастралната карта като една по-малка сграда с площ от 269 кв.м.; дали сградата- бояджии, авторемонтната работилница и ремонтната работилница, които по решението за допускане на делба са с обща площ от 380 кв.м., съществуват на място като самостоятелни сгради или са част от една вече преустроена по-голяма сграда с площ от 792 кв.м.; в последния случай дали тези три сгради могат да бъдат отделени като самостоятелни сгради, така както са съществували към момента на влизане в сила на решението за допускане на делба, без да се разрушава останалата част от сградата или са необратимо присъединени към общата сграда, при което е възникнала съсобственост; дали шивашкият цех с площ от 400 кв.м. по решението за допускане на делбата е частично разрушен или съществува, но е погрешно заснет в кадастралната карта като една по-малка сграда с площ от 318 кв.м. Изясняването на тези обстоятелства е необходимо за установяване идентичността на тези пет сгради с някои от сградите, предмет на исковете по чл.124, ал.1 ГПК и чл.109 ЗС и в крайна сметка за решаване на въпроса за допустимостта на предявените за тези сгради искове за собственост. А тъй като за допустимостта на предявените пред него искове съдът следи служебно, въззивният съд следва служебно да постави допълнителна задача на съдебно-техническата експертиза за установяване на горепосочените обстоятелства и за отразяването им на скица.
В частта, касаеща исковете по чл.124, ал.1 ГПК и чл.109 ЗС за останалите 20 сгради, намиращи се в процесното дворно място, решението на въззивния съд е неправилно. Влязлото в сила решение по гр.д.№ 289 от 2006 г. на Районен съд- Монтана, с което е отхвърлен искът за делба на тези сгради, не установява със сила на пресъдено нещо, че един от съделителите е собственик на сградите, а установява само, че между страните по делбеното дело не е налице съсобственост. Поради това, няма процесуална пречка за последващо предявяване на иск за собственост от един от съделителите по делбеното дело срещу другите съделители. Тоест, не е налице пречка по чл.299 ГПК за предявяване на искове за собственост на тези сгради от ТПК „Септември“- [населено място] срещу останалите страни по делото за делба. Предвид на това по отношение на тези сгради решението на въззивния съд за обезсилване на решението на първоинстанционния съд е неправилно и като такова следва да бъде отменено, а делото в тази част- върнато на въззивния съд за проверка на правилността на първоинстанционното решение по заявените във въззивната жалба доводи.

По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1728 от 30.07.2015 г. по в.гр.д.№ 1573 от 2015 г. на Софийския апелативен съд, Гражданска колегия, VII състав В ЧАСТТА, с която е обезсилено като недопустимо решение от 24.01.2013 г. по гр.д.№ 62 от 2011 г. на Окръжен съд- Монтана и е прекратено производството по предявените от ТПК „Септември“- [населено място] срещу Л. В. Г., В. В. Р., Д. Г. Д., Л. Г. Л., Т. С. Д., Е. В. Д., А. И. Д. и Българската държава искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК и чл.109 ЗС за 1/4 ид.ч. от дворно място с площ от 18 800 кв.м., находящо се в [населено място], [улица], представляващо УПИ IV-5614 в кв.1 по действащия регулационен план на [населено място] и имот с идентификатор 48489.5.191 по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-29 от 05.04.2006 г. на Изпълнителния директор на А..
ОТМЕНЯ решение № 1728 от 30.07.2015 г. по в.гр.д.№ 1573 от 2015 г. на Софийския апелативен съд, Гражданска колегия, VII състав В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ, с която е обезсилено като недопустимо решение от 24.01.2013 г. по гр.д.№ 62 от 2011 г. на Окръжен съд- Монтана и е прекратено производството по предявените от ТПК „Септември“- [населено място] срещу Л. В. Г., В. В. Р., Д. Г. Д., Л. Г. Л., Т. С. Д., Е. В. Д., А. И. Д. и Българската държава искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК и чл.109 ЗС за намиращите се в горепосоченото дворно място общо 25 сгради.
ВРЪЩА ДЕЛОТО В ТАЗИ ЧАСТ за ново разглеждане от друг състав на Софийския апелативен съд.





ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.