Р Е Ш Е Н И Е № 14 София, 19.03.2018 година В И МЕ Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, ТК, първо търговско отделение, в съдебно заседание на дванадесети февруари две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ:РОСИЦА БОЖИЛОВА ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА При участието на секретаря: А. Йорданов изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 1249/2015 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. „СВ Модулпродукшън” ГМБХ, Остермийтинг, А. и Х. А. от [населено място], Германия, в качеството му на трето лице – помагач на страната на ищеца са подали касационни жалби срещу решение №3 от 05.01.2017г. по гр.д.768/15г. на Пловдивски апелативен съд. Касаторите, чрез пълномощниците си – адв. В. К.- Б. и адв. И. Д. са поддържали оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т.3 ГПК. По –конкретно (фирма) е изложил разбирането си за неправилност на решението, поради допуснато съществено процесуално нарушение, с оглед приетото, че е налице валидно въведено в процеса възражение на ответника, че пълномощника издал записа на заповед е действал извън пределите на учредената му представителна власт. В тази връзка е поддържано, че ответникът не е заявил в предвидените процесуални срокове това възражение. Направено е и оплакване, че по отношение на това възражение не е била и разпределяна доказателствената тежест с доклада по делото. Изложени са пространни доводи за това, че в нарушение на процесуалните правила въззивният съд не е обсъдил събраните по делото доказателства, в това число и изслушаната счетоводна експертиза, с оглед направените от него изводи по тълкуване на пълномощното, дадено на Х. А. и в тази връзка приетото, че извършените от действия, в качеството му на пълномощник по издаване на процесния запис на заповед не са в рамките на предоставената му представителна власт и не са обвързали валидно дружеството – издател на менителничния ефект - изводи обусловили постановения и обжалван правен резултат. Касаторът Х. А. е изложил аналогични оплаквания в своята касационна жалба. Ответникът по касация – [фирма] – [населено място] е на становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: С определение № 543 от 06.11.2017г. на ВКС, І т.о. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. С решението, предмет на обжалване, състав на Пловдивски апелативен съд е отменил решение по т.д. №935/13г. на Пловдивски окръжен съд, с което е бил уважен предявеният от (фирма) против [фирма], [населено място], иск с правно основание чл.422 ГПК, за признаване за установено между страните, че ответникът дължи сумата 2 000 000лв. по запис на заповед от 14.02.2013г. като по същество е отхвърлил този иск. За да постанови обжалвания резултат, съставът на въззивния съд е приел, че предмета на неговото произнасяне е ограничен до направените във въззивната жалба оплаквания, доколкото по развитите от първата инстанция мотиви, свързани с наведени доводи за недействителност на менителничния ефект липсва довод за неправилност. Разгледал е правната същност на записа на заповед, като е отчел, че същият има абстрактен и едностранен характер, но неговото гаранционно предназначение не променяло този характер, и тъй като било направено „възражение за обезпечителния характер” на ценната книга, ответникът следвало да докаже това обстоятелство като индивидуализира и каузалното правоотношение”, а от друга страна издателят- ищец следвало да докаже изискуемостта на притезанието за обезпечаване, на което е издаден записа на заповед при неоспорване на тази връзка.Така съдът е очертал правните параметри на спора. Прието е в тази връзка, че след като ищецът първоначално не е счел за необходимо да посочи основанието за възникване на поетото с менителничния ефект задължение, а ответникът твърди липса на каузални правоотношения, единствената възможна защита на издателя е да направи възражения за нередовност на ценната книга- „за неговата нищожност или относителна недействителност”. Съдът е счел, че ответникът се е възползвал от тази възможност и е направил редица такива възражения, които, обаче не са застъпени от оплакванията във въззивните жалби. Съставът е разгледал възражението за нищожност, поради противоречие с добрите нрави, като е приел, че такова противоречие не е налице,но е приел за налично и установено по спора възражението за подписване на ефекта от лице без представителна власт. В тази връзка е изложено разбирането, че пълномощното, легитимиращо А. било конкретно, с указания да бъде издаван запис на заповед, само в полза на контрагенти на дружеството – т.е. такива лица, според състава, с които то е в конкретни правоотношения – договори, които следва да съдържат изрична клауза за издаване на записи на заповед за обезпечение на поетите с договора задължения. Прието е още, че с оглед, уточнените от ищеца задължения към него на ответника и представения от последния договор от 29.03.2012г. между страните, такова обезпечение не било предвидено. Така е направен извод за липса на представителна власт на подписалия записа на заповед, от което е изведена и неговата недействителност, а оттам и неоснователност на предявения иск по чл.422 ГПК с оглед разгледаната и отречена възможност за потвърждаване на действията на пълномощника от упълномощителя. За релевантен, съобразно изискването на чл.280, ал.1 ГПК е приет въпроса - „ Какви са критериите, въз основа, на които съдът следва да изясни точния смисъл на волеизявлението за упълномощаване и неговото значение за действителността на сделката, осъществена от пълномощника в хипотеза на запис на заповед, издаден от пълномощник въз основа на пълномощно, установяващо овластяване за издаване на записи на заповед без изрично посочване на обезпечителната функция на ефекта по отношение на конкретна сделка .” Този въпрос е разрешен от въззивният съд в противоречие с разрешението му, обективирано в решение № 215/11г. по т.д. № 196/10г. на ВКС, ІІ т.о., с което е разгледано поето обезпечение – ипотека, като по реда на чл.290 ГПК е даден отговор на въпроса за действителността на договор за ипотека върху конкретен недвижим имот, сключен от пълномощник въз основа на пълномощно, предвиждащо учредяване право на ипотека върху всички имоти на упълномощителя т.е. разгледана е сходна като правно съдържание хипотеза,касаеща обезпечаване на вземания, както и в процесния случай, а именно- действителност на запис на заповед, издаден от пълномощник въз основа на пълномощно за издаване на записи на заповед до 2 000 000лв., с оглед обвързването му с конкретна каузална сделка. Така в разглежданото решение на ВКС, ІІ т.о. изрично е обобщено, че ако в самото пълномощно не са поставени ограничения на представителната власт на пълномощника, валидността на упълномощаването е обусловена единствено от изричното посочване на вида сделка, която упълномощеният има право да извърши от името на упълномощителя. В този смисъл приетото от въззивният съд, разгледано по-горе относно това, че волята на упълномощителя следва да бъде изведена не от пълномощното, а от цялостните предполагаеми отношения между страните, съставлява отклонение от така посочената практика. По поставеният въпрос, освен разгледаната задължителна за съдилищата практика следва да се има предвид и следното: С т.1 на ТР ОСГТК №5/14г. е разяснено, че в действащото законодателство няма обща правна норма, която да установява изисквания за съдържанието на пълномощното, с оглед валидността на упълномощаването и/или на последващата я правна сделка или действие, извършени чрез пълномощника. Дори и там, където законодателят е ограничил действията, чрез изброяването им, накрая е използвана обща формулировка като не е указано такова изрично пълномощно да има някакво задължително съдържание, в което да са посочени и изброени конкретно по вид разпоредителните сделки и действия, които пълномощникът е овластен да извърши и техните съществени елементи При този възприет от законодателя подход в общата уредба на упълномощаването – чл.36-43 ЗЗД и принципа на свободата на договаряне, единственото общо правило, което може да бъде изведено по тълкувателен път е, че за да е налице упълномощаване с последиците по чл.36,ал.2 ЗЗД за валидно разпореждане с имущество на упълномощителя, необходимо и достатъчно е в пълномощното ясно и еднозначно, общо, да е изразена волята на упълномощителя за извършване на разпоредителни правни сделки или действия от негово име, чрез пълномощника, като последният също следва да е ясно и еднозначно посочен в пълномощното. Само когато правната норма установява определени изисквания относно необходимото съдържание на даден вид пълномощно, то следва да отговаря на тези изисквания. По пътя на тълкуването на закона не биха могли да се поставят други изисквания към съдържанието на пълномощното за извършване на разпоредителни сделки и действия, тъй като такова тълкуване е без нормативна опора. С оглед така приетото със задължителна съдебна практика и в конкретната хипотеза на пълномощно, с което се овластява пълномощникът да издава запис на заповед, без да бъде посочена обезпечителна функция на ефекта, съобразно изложеното, валидното овластяване при посочване само на вида сделка е налице, още повече, че този извод се налага и от характера на менителничния ефект, който е абстрактна, а не каузална сделка т.е. не изисква в съдържанието си посочване на основание за издаването му. И в този случай във връзка с критериите, по които следва да бъде изяснен точният смисъл на волеизявлението на упълномощителя, съобразно мотивната част на цитираната тълкувателна практика, следва да се приеме, че упълномощаването е винаги валидно, стига да не нарушава императивна правна норма. Разпорежданията от името на упълномощителя, също е редовно, стига да е извършено в рамките на учредената му представителна власт – съобразно това, което упълномощителят е волеизявил в пълномощното, тъй като от значение за съдържанието на представителната власт е единствено тази конкретна воля, обективирана в пълномощното и подлежаща на тълкуване само дотолкова, доколкото е съобразен общият смисъл, изразен в него, т.е. тълкуването не следва да бъде разширително, като бъде допълвано неговото съдържание с изисквания, които не се съдържат в писмения му текст. По основателността на касационната жалба: Касаторът е направил оплакване за нарушение на процесуалния закон, от страна на въззивният съд, поради това, че е разгледано, възражението на противната страна, че процесния запис на заповед е издаден извън пределите на учредената представителна власт на пълномощника. Развити са подробни съображения за това, че възражението не е въведено процесуално валидно. Оплакването е неоснователно. С отговора на исковата молба / стр.50 т.д. № 135/13 на ПОС /, ответникът по иска е въвел валидно възражение, като първо е оспорил валидността на ефекта, чрез оспорване истинността на пълномощното - подписа на упълномощителя – Х. К., а в евентуалност, изрично е посочил, че ако се установи, че подписът е на К., то се прави възражение и че процесния запис на заповед е издаден без наличие на представителна власт на пълномощника. Т.е възражението за липса на представителната власт е валидно въведено като правозащитно, макар и общо формулирано. Противно на твърдението в касационната жалба, първостепенният съд е отразил в доклада си така направеното в условие на евентуалност възражение за липса на представителна власт на лицето, подписало издателят на менителничния ефект. / стр. 271, определение №1448 по т.д.- 935/13г. на ПОС, постановено по реда на чл.374 ГПК /. Т.е. въззивният съд правилно е приел валидното въвеждане на обсъжданото възражение и като го е разгледал не е нарушил процесуалния закон. В случая, обаче, решението е неправилно и подлежи на касиране, с оглед отговора на поставения правен въпрос.Основателно е оплакването на касатора, че извеждайки от израза в спорното пълномощно, дадено на А. „в полза на контрагенти на дружеството”, волята на упълномощителя, записът на заповед да се издава само в полза на лице, с което упълномощителят е в договорни правоотношения и то само като обезпечение на задълженията, поети и свързани с тях, съставлява произволно възприемане на тази воля. Както бе посочено по –горе ТР ОСГТК №5/14г. в своята т.1 отрича възможността по пътя на тълкуването да бъдат въвеждани изисквания, относно съдържанието на представителната власт, каквито законът не установява, нито предписва изрично при определянето й. Т.е. с оглед тази задължителна практика, в разглеждания случай, достатъчно указание в пълномощното е това, че упълномощеният може да издава записи на заповед до 2 000 000лв. в полза на контрагенти на дружеството, каквото съобразно данните по делото / в това число и изслушаната експертиза пред първостепенния съд/ е и дружеството- касатор. Или пълномощното съответства на действията на упълномощителя, който е упражнил представителната власт в обем, в който тя му е била предоставена. Доколкото подадените жалби от ищеца и третото лице – негов помагач третират само това възражение на противната страна, мотивирало постановения от въззивният съд правен резултат, и при така очертания предмет на спор се налага извод, че с оглед изложеното, записа на заповед е редовен от външна страна и е породил целеният с него ефект. По отношение основателността на иска по чл.422 ГПК, следва да се отбележи, че незаконосъобразно исковата молба е била оставяна от състава на ПАС без движение с указание ищеца да посочи и установява каузално правоотношение между страните. Съгласно т.17 на ТР ОСГТК №4/13г. ищецът – поемател по запис на заповед, за съществуване вземането, по която е предявил иска по чл.422 ГПК, не е длъжен да сочи основание на поетото от издателя задължение за плащане, както и да доказва възникването и съществуване на вземане по каузално правоотношение между него като поемател и длъжника като издател, по повод или във връзка, с които е издаден записа на заповед. С въвеждането на такова твърдение от някоя от страните в производството по чл.422 ГПК, то подлежи на доказване, но по правилото на чл.154 ГПК- всяка от страните доказва фактите, на които основава твърденията и възраженията си, обуславящи за претендираното, съответно за отричаното право. Нещо повече, изрично в мотивите към обсъжданата т.17 на ТР №4/13 е прието, че ищецът – кредитор и в хипотеза, в която сочи обезпечителна функция на записа на заповед спрямо каузално правоотношение, доказва вземането си основано на менителничния ефект. Твърдението му за кауза в процеса е обуславящо предмета на защита на ответника. Следователно, в разглеждания случай, ищецът не е въвел изрично кауза, с оглед конкретна обезпечителна функция на записа на заповед, като общо е сочил за наличие на договорна връзка между страните и се е позовавал на обусловени от тази договорна връзка задължения на ответника към него. Или следва да се приеме, че с оглед данните по делото ищецът носи доказателствената тежест да установи само редовен от външна страна запис на заповед, което с оглед изложеното е установил. Ответникът от своя страна не е доказал поддържаното от него за това, че не е имал каквито и да било договорни отношения с ищеца, респективно по установените, че не дължи нищо. Следователно, предявения иск по чл.422 ГПК се явява основателен. Съобразно изложеното и на основание чл.293, ал.2 ГПК, обжалваното решение следва да бъде отменено, а по същество предявеният иск - уважен. На основание чл.78, ал.1 ГПК и с оглед представения списък по чл.80 ГПК от касатора, както и във връзка с осъщественото доказване по отношение на претендираните по списъка суми, на същият следва да се присъдят разноски в размер на 40 030лв. за касационната инстанция, така както са поискани. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №3 от 05.01.2017г. по гр.д.768/15г. на Пловдивски апелативен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска, предявен от (фирма), че [фирма], [населено място], му дължи 2 000 000лв. по запис на заповед от 14.02.2013г с падеж 18.02.2013г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението по чл.417 ГПК – 21.02.2013г. до окончателното изплащане. ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на (фирма), сумата 60 000лв. разноски за заповедното производство по ч. гр.д. №3132/13г. на Пловдивски районен съд, както и сумата 40039лв. – разноски пред ВКС. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: