4 Р Е Ш Е Н И Е № 386 гр. София, 21 септември 2011година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на 19 септември две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ПЛАМЕН ПЕТКОВ при участието на секретаря:Даниела Околийска и в присъствието на прокурора:Николай Любенов изслуша докладваното от Съдия Елена Величкова касационно нох.дело №1864 по описа за 2011 година Производството е за възобновяване на нохд.№1979/2009 г. на Районен съд гр. Бургас и внохд.№481/2010 г. на Окръжен съд гр. Бургас,образувано по искане на осъдения С. Д. Т. В съдебно заседание искането се поддържа лично и от защитник. Гражданската ищца и частен обвинител И. Б. не е взела становище по искането. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира постановените съдебни актове законосъобразни,при спазване на процесуалните правила ,а наложеното на осъдения наказание справедливо. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение,като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С присъда от 6.04.2010 г. постановена по нохд.№1979/2009 г. на Районен съд гр. Бургас, подсъдимия тогава С. , е признат за виновен в това на 25.01.2009 г. в [населено място] да е извършил престъпление по чл.131 а НК вр. с чл.131 ал.1т.12НК вр. с чл.129 ал.2 НК вр. с чл.29 ал.1 б. А НК,от което е пострадала св.Б.,поради което и при условията на чл.54 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от четири години. Признат е за виновен и в това ,че на същата дата и място извършил престъпление по чл.131 ал.1т.12 НК вр. с чл.130 ал.1 НК, от което пострадала св.К.,поради което и на посоченото основание и при условията на чл.54 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца. На основание чл.23 НК е определено едно общо най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от четири години. Подсъдимия е оправдан по обвинението да е извършил престъпление по чл.216 ал.1 НК. Уважен е граждански иск, в полза на пострадалата Б. в размер на 3000 лв. обезщетение за неимуществени вреди. С решение от 21.04.2011 г. постановено по внохд.№481/2010 г. на Окръжен съд [населено място] присъдата е изменена ,като деянието от което е пострадала св.Б. е преквалифицирано в такова по чл.131 ал.1 т.12 вр. с чл.130 ал.1 НК,по първоначалното обвинение Т е оправдан и е намален размера на наказанието от четири на две години,както и това по чл.23 НК на две години. В останалата й част присъдата е потвърдена. ПО ИСКАНЕТО за възобновяване на осъдения Тенекеджиев : Доводите в искането за съществени процесуални нарушения касаят , не прецизност на фактическото обвинение отразено в обвинителния акт,от която било нарушено правото на защита.Защитата претендира и противоречивост в мотивите на първоинстанционната присъда, относно механизма на причиняване на телесната повреда на св.Б.,което било равносилно на липса на мотиви.Не били обсъдени показанията на св.Д. и Г. и неправилно не им е дадена вяра. Доводите са неоснователни. Правото на защита на подсъдимия не е нарушено,а напротив осъществено е в пълнота ,като се вземе предвид дори само изявлението му в съдебно заседание на 19.10.2009 г. и обстоятелството ,че са удовлетворени всичките му доказателствени и други искания. Инстанционните съдилища са събрали по предвидения в НПК процесуален ред необходимия и достатъчен обем доказателства и доказателствени средства.Подробно са ги обсъдили,като са посочили кои обстоятелства от предмета на доказване приемат за установени и на коя доказателствена основа. Доводите на защитата относно “съществени процесуални нарушения” ,посочени по горе почти дословно преповтарят тези направени пред въззивния съд,които съобразно чл.339 ал.2 НПК след като са обсъдени ,законосъобразно са останали без последици. Неоснователно е оплакването за нарушение на закона. Според защитата не са налице квалифициращите обстоятелства по т.12 на ал.1 на чл.131 НК,тъй като Т бил предизвикан от пострадалите и мотива му бил личен. На първо място , дори осъдения не твърди,да е бил “предизвикан” от пострадалите, на второ “хулиганските мотиви не са несъвместими с чисто личните /дори да се приеме че има такива /-в този смисъл Р №65 по кд.№718/2009 г. на І Н.О. на ВКС и П.№2/1974 г. на Пленума на ВС. Не убедителни са съображенията на въззивния съд ,за преквалификация на деянието във вр. с чл.130 ал.1 НК/относно характера на увредата на св.Б. /.Липсата на претенция от частното или държавно обвинение обаче лишава Върховният касационен съд от възможността да поправи този порок,поради което и не се обсъжда. Неоснователно е и оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание. При определяне вида и размера на наказанието ,което следва да бъде наложено на подсъдимия за извършеното от него, инстанционните съдилища са съобразили всички обстоятелства от значение.Наказанието е при лек превес на отегчаващите вината обстоятелства ,с корекцията от въззивния съд и не е явно несправедливо по смисъла на чл.348 ал.5т.1 НПК. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановените присъда и решение при спазване на процесуалните правила и закона,а искането за възобновяване изцяло неоснователно. Ето защо и на основание чл.426 НПК вр. с чл.354 ал.1т.1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения С. Д. Т , за възобновяване на нохд.№1979/2009 г. на Районен съд гр. Бургас и внохд.№481/2010 г. на Окръжен съд гр. Бургас. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :