1 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 102 София, 14.03.2022 година Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ МАРКОВ ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ПЕТРОВА ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА като изслуша докладваното от съдия Добрева ч.т.д. № 2481/2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното. Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК Образувано е по частна касационна жалба на „Индустриални машини 1973“ ЕООД срещу определение № 2086/04.08.2021 г. по ч. т. д. № 4190/2020 г. на Апелативен съд София, с което е отменено определение на Окръжен съд Благоевград за присъждане в полза на жалбоподателя на разноски за производството по чл. 422 ГПК над 865 лв. и за заповедното производство в размер на 5 460 лв. Жалбоподателят прави оплакване за незаконосъобразност на определението и моли то да бъде отменено. Излага доводи за неправилно тълкуване и прилагане на чл. 78, ал. 4 ГПК при неотчитане спецификата на извършеното процесуално действия – подаване на възражение по чл. 414 ГПК, за което законът не забранява ползване на адвокатска защита. Заявява становище, че въззивният съд не е отчел фактическата и правна сложност на делото. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК формира въпроси, които счита за включени в предмета на спора и обуславящи произнасянето на въззивния съд. Въпросите са следните : 1. „Следва ли да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение за защита в заповедното производство със съдебния акт, с който се приключва производството по чл. 422 ГПК?“ 2. „Релевантен ли е за уважаването от съда на искането за присъждане на разноски, сторени в заповедното производство, фактът, че за изготвянето и представянето на възражение по чл. 420 ГПК не се изисква специална адвокатска защита и помощ?“ По отношение на тези въпроси касаторът твърди наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради разрешаването им в противоречие със задължителна практика на ВКС – т. 12 на ТР № 4/2013 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК, както и казуална практика, обективирана в определение № 20/2020 г. по ч. т. д. № 2149/2019 г., определение 98/2016 г. по ч. т. д. № 3139/2015 г. и определение № 333/2016 г. по ч. т. д. № 618/2016 г. на II ТО. Отделно, заявява и основанието за директен достъп до касационен контрол на основание чл. 280, ал. 2, предл. III ГПК. Не е постъпил отговор от ответника. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното : Частната касационна жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана да обжалва страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима. С обжалваното в настоящото производство определение състав на Апелативен съд София частично е отменил определение на Окръжен съд Благоевград, с което на основание чл. 248 ГПК е било допълнено определение за прекратяване на производството по т. д. № 45/2019 г. поради заявен отказ от иск с правно основание чл. 422 ГПК, предявен от „Докса“ ЕООД срещу „Индустриални машини 1973“ ЕООД. Въззивният съд е преценил, че сторените в заповедното производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 5 460 лв. не са дължими, а разноските в исковото производство следва да бъдат присъдени в размер на 1/2 от минималния размер, определен в Наредба № 1/2004 г., тъй като производството по делото е прекратено преди провеждане на първото по делото заседание. Определението в частта, с която е потвърдено първоинстанционното за присъждане на разноски в полза на „Индустриални машини 1973“ ЕООД до размер на 865 лв., като необжалвано е влязло в сила. С оглед разясненията, дадени с т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, които съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК намират приложение и по отношение на частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Настоящият състав на съда намира за осъществени предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК по отношение на първия формулиран въпрос, предвид решаващия мотив на въззивния състав, че при прекратяване на производството по чл. 422 ГПК на ответника не се дължат разноски, сторени в заповедното производство. Удовлетворен е и допълнителният селективен критерий, регламентиран в чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като е налице твърдяното от касатора противоречие с разрешението, дадено в т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в определение № 98/16.02.2016 г. по ч. т. д. № 3139/2015 г. и определение № 20/17.01.2020 г. по ч. т. д. № 2149/2019 г. на II ТО на ВКС. В мотивите на цитираната т. 12 от тълкувателния акт е посочено, че с решението по иска с правно основание чл. 422 ГПК съдът се произнася по дължимостта на разноските за заповедното производство – относно размера им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и уважената част от иска. В това производство съдът следва да разгледа възраженията на страните за неправилно изчисляване на разноските от съда в заповедното производство, искането на ответника за присъждане на разноски за заповедното производство и възраженията по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Същото разрешение е дадено и в казуална практика на ВКС. С постановеното от Апелативен съд София определение е дадено диаметрално противоположно разрешение, което се явява в отклонение от практиката на ВКС, което обуславя достъп до касационен контрол. По основателността на частната касационна жалба: С оглед приетото в практиката на ВКС разрешение, което се споделя и от настоящия състав, определението на въззивния съд се явява неправилно. Ответникът „Индустриални машини 1973“ ЕООД /жалбоподател в настоящото производство/ е доказал извършването на разноски за адвокатска защита в рамките на образуваното заповедно производство в размер на 5 460 лв., а в производството по предявения иск с правно основание чл. 422 ГПК - в размер на 3 898 лв. и на основание чл. 78, ал. 4 ГПК има право разноски да му бъдат присъдени и за двете производства. При направено възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК първоинстанционният съд е редуцирал размера на адвокатското възнаграждение за исковото производство на 2 500 лв. при отчитане наличието на фактическа и правна сложност на делото, която редукция се явява обоснована. При преценка дължимостта на разноските, сторени в заповедното производство, следва да се има предвид, че същите са по повод подадено възражение срещу издадената в полза на „Докса“ ЕООД заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК. Доколкото процесуалният закон не изисква обосноваване на възражението по чл. 414 ГПК, то и разноските следва да бъдат определени в приложение на чл. 11 от Наредба № 1/09.07.2004 г. по аналогия на основание §1 от Допълнителните разпоредби. Правилото на чл. 11 урежда подобна хипотеза на възнаграждение за частно производство. Необходимо е да се има предвид, че защитата на длъжника в заповедното производство се осъществява чрез подаване на частна жалба - чл. 419 ГПК, искане за спиране - чл. 420 ГПК и възражение - чл. 414 ГПК, все действия, с които не се извършва същинска защита срещу заявеното от молителя материално право. Поради тази причина сторените разноски по повод извършване на сочените действия не следва да бъдат съизмервани със заявения за защита от молителя материален интерес. Той има значение единствено при определяне на разноските, сторени от заявителя, предвид разписаното в чл. 7, ал. 7 от Наредба № 1/09.07.2004 г. правило. Едва с отговора на исковата молба по чл. 422 ГПК ответникът е длъжен да наведе всичките си доводи в защита срещу предявения иск под страх от преклузия, с което осъществява същинската отбрана срещу заявеното материално право. Ето защо, претендираните от „Индустриални машини 1973“ ЕООД разноски за ползвана адвокатска услуга по повод подаване на възражение срещу издадена по заявление на „Докса“ ЕООД заповед за незабавно изпълнение следва да бъдат сведени до размер от 200 лв. Що се касае до разноските в исковото производство, то при релевирано възражение за прекомерност, следва да се приложи минимумът, регламентиран от чл. 9, ал. 1 на Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения като се отчете фактическата и правно сложност на делото. Исковата молба е многократно уточнявана, наред с това, от първоначално заявения размер на иска 202 000 евро се е стигнало до намаляването му в размер на 20 451, 68 евро. Отказът от иска е депозиран преди провеждане на първото по делото открито съдебно заседание. Всички тези обстоятелства обуславят необходимост от определяне на възнаграждението в размер на 3/4 от определения от първостепенния съд размер, а именно 2 500 лв. Следва да бъде съобразено и обстоятелството, че с окончателен акт вече са присъдени 865 лв. Като неправилно атакуваното определение следва да бъде частично отменено и постановено друго такова, с което на жалбоподателя се доприсъдят разноски за заповедното производство в размер на 200 лв., а за исковото - в размер на още 1 010 лв., или в общ размер от 1 210 лв. С тези мотиви и на основание чл. 274, ал. 3 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2086/04.08.2021 г. по ч. т. д. № 4190/2020 г. на Апелативен съд София. ОТМЕНЯ определение № 2086/04.08.2021 г. по ч. т. д. № 4190/2020 г. на Апелативен съд София в частта, с която, след отмяна, е отхвърлена молбата на „Индустриални машини 1973“ ЕООД, ЕИК[ЕИК] по чл. 248 ГПК за присъждане на разноски над 865 лв. до 1 210 лв., вместо което постановява: ДОПЪЛВА определение № 1778/08.05.2020 г. по т. д. № 45/2019 г. на Окръжен съд Благоевград като осъжда на основание чл. 78, ал. 4 ГПК „Докса“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], да заплати на „Индустриални машини 1973“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], сума в размер на 1 210 лв. ПОТВЪРЖДАВА определение № 2086/04.08.2021 г. по ч. т. д. № 4190/2020 г. на Апелативен съд София в останалата обжалвана част. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.