Р Е Ш Е Н И Е № 50152 Гр. София, 05 април 2023 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА МЕДАРОВА ДАНИЕЛ ЛУКОВ при участието на секретаря ИЛ. ПЕТКОВА и след становище на прокурора от ВКП И.СИМОВ, като разгледа докладваното от съдия Медарова наказателно дело № 704/2022 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е по реда на глава ХХІІІ от НПК. Образувано е по касационна жалба на частния обвинител Г. Ц. Г. чрез упълномощения повереник адв. Р. П. срещу въззивно решение № 80/20.05.2022 г. на Апелативен съд-гр. Варна, Наказателно отделение, 3-ти състав, постановено по в.н.о.х.д. № 411/21 г. В жалбата се релевират касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК и се иска отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на първия или въззивен съд, поради допуснати съществени процесуални нарушения. В подкрепа на релевираните касационни основания се сочат неправилна интерпретация на заключението на повторната комисийна АТЕ относно мястото на процесния удар, за което е прието, че се намира изцяло в лентата за движение на подсъдимия, както и липса на „пълен анализ и изследване“ на поведението му за наличие на други нарушения по ЗДП извън инкриминираните, които се намират в причинна връзка с настъпването на вредоносния резултат. Твърди се и че скоростта на движение на подсъдимия е била в нарушение на разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДП, тъй като не е била съобразена с характера и интензивността на движението, в резултат на което той не е могъл да реагира своевременно на възникналата опасност в лицето на пострадалия водач, /който не е предприел спиране на знак „Стоп“/ и не е могъл да предотврати настъпването на пътното произшествие. В съдебно заседание пред касационната инстанция частните обвинители Г. Г. и Н. Н. и упълномощените им повереници, редовно уведомени не се явяват пред ВКС. Прокурорът от ВКП пред настоящата инстанция застъпва становище, че въззивното решение е правилно и законосъобразно и следва да се остави в сила. Намира, че от доказателствата по делото се установява, че скоростта на подсъдимия не се намира в причинна връзка със смъртта на пострадалия водач, поради това, че причина за настъпване на произшествието е неправомерното поведение на пострадалия, който не е спрял на знак „Стоп“ и е отнел предимството на подсъдимия, който от своя страна е бил в обективна невъзможност да предотврати произшествието. Защитата на подсъдимия С., адв. К., пред ВКС застъпва становището, че жалбата на частния обвинител Г. е неоснователна и следва да се остави без уважение, като се остави в сила въззивното решение. Сочи, че доводите от касационната жалба са насочени срещу правилността на установените факти, поради което се явяват недопустими. В същата насока оценява и довода на частното обвинение за допуснато нарушение извън инкриминираното срещу което не са се защитавали, което е довело до настъпване на произшествието по вина на дееца. По отношение оценката на експертните изводи, счита същите за правилно интерпретирани от контролираните съдилища, поради което счита, че следва да бъдат подкрепени. Подсъдимият С., в последната си дума пред ВКС моли съда да вземе законосъобразно решение по делото. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди наведените в касационната жалба на частния обвинител основания и като съобрази доводите на страните от съдебно заседание, в рамките на законовите си правомощия по чл.347, ал.1 от НПК, намира за установено следното: С присъда на Окръжен съд - гр.Разград от 24.09.2021г., постановена по н.о.х.д. № 123/2020 г., подсъдимият С. С. С. е признат за невиновен в това на 17.11.2017 г. в землището на [населено място], на път I-2-гр. Разград-гр. Шумен, на км 73+602 при управление на моторно превозно средство /МПС/, лек автомобил /марка и модел/“, с рег. [рег.номер на МПС] , в нарушение на правилата за движение по чл.20, ал.2 и чл.21, ал.2 от Закона за движение по пътищата / ЗДП/ по непредпазливост да е причинил смъртта на Ц. Г. Ц., поради което е оправдан по предявеното му обвинение по чл. 343,ал.1, б.“в“, вр. чл.342, ал.1 от НК. С въззивно решение № 80/20.05.2022 г. на Апелативен съд-гр. Варна, Наказателно отделение, 3-ти състав по в.н.о.х.д. № 411/21 г. присъдата на окръжния съд е потвърдена изцяло. Касационната жалба на частния обвинител е подадена в законовия срок по чл.350, ал.2 от НПК и от активно легитимирана страна, поради което подлежи на разглеждане, като разгледана по същество се явява неоснователна. По оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения: В касационната жалба на частния обвинител се излагат съображения за неправилност на изводите на контролирания въззивен състав относно мястото на настъпване на процесния удар, свързани с оценката на използваните по делото специални знания, инкорпорирани в повторната авто-техническа експертиза, назначена от окръжния съд. Сочи се, че съдът е интерпретирал неправилно данните от експертното заключение за ширината на пътното платно в района на пътния инцидент и е достигнал до неверни изводи за мястото на удара, като е приел, че се намира изцяло в лентата за движение на подсъдимия. Възражението е неоснователно. На доводите, свързани с възраженията срещу конкретни факти, които решаващите съдилища са установили не се дължи отговор, доколкото са извън пределите на касационната проверка, която не включва основанието „необоснованост “, каквото по естеството си представлява оспорването на правилността на фактическите изводи на контролираните съдилища. По отношение възраженията срещу неправилната интерпретация на специалните знания на експертите при формиране на вътрешното убеждение на въззивния съд по фактите на обвинението следва да се отговори, че същото противоречи на съдържанието на решението, в което авто-техническото заключение е възприето изцяло съобразно действителното му съдържание и това на отговорите на поставените въпроси. В това число и по въпроса за мястото на инициалния удар между автомобилите, което е определено на базата на обективните находки от местопроизшествието / включително и след извършване на повторен оглед от експертите, изготвили повторното заключение/ - фрагменти от следи от приплъзване на автомобилни гуми, следа от охлузване, вдлъбнатина в почвата, следи от счупени стъкла, деформациите по автомобилите, участници в произшествието и съпоставката им с техническите характеристики на превозните средства. От комплексната оценка на посочените обективни данни, експертите са определили по технически път мястото на удара, което е в средната лента на платното за движение, по което е пътувал подсъдимият, с посока от [населено място] към [населено място]. Тази лента действително е била предназначена за ляв завой на движещите се в посока от [населено място] към [населено място], поради което преди удара подсъдимият се движел в успоредната дясна пътна лента, предназначена за движение направо към [населено място]. При навлизане в района на процесното кръстовище, предимството му било отнето от пострадалия, който без да спре на знак „Стоп“ навлязъл в дясната лента за движение на платното, в която се намирал автомобила на подсъдимия, поради което той отклонил посоката си на движение наляво с цел да избегне удара с него, за което нямал техническа възможност. По тази причина ударът между превозните средства настъпил в средната пътна лента, предназначена за ляв завой на автомобилите, идващи от посоката на движение на подсъдимия С.. Съгласно фактите по делото пострадалият е пътувал от [населено място] към [населено място], поради което посоката му на движение след излизане от кръстовището е била наляво, чрез последователно преминаване през трите успоредни пътни ленти от платното за движение в посоката на подсъдимия. В този смисъл фактическите изводи на въззивния съд са изцяло съобразени с експертните становища на вещите лица, изготвили повторната комплексна експертиза, поради което не е налице превратно тълкуване на специалните им знания, инкорпорирани в отговорите на поставените в същото заключение въпроси. Останалите доводи от жалбата, които се отнасят до един от вариантите, който е разгледан в експертното заключение –пострадалият преди удара да е спрял на знак „Стоп“, по естеството си представляват оплакване за необоснованост на решението, която съгласно посоченото по-горе е извън пределите на касационната проверка. Решаващите съдилища са приели от фактическа страна, че пострадалият водач е навлязъл в района на кръстовището без да спре и да осигури предимство на подсъдимия, като изводите им са формирани при правилна оценка на доказателствената съвкупност и на базата на вярна доказателствена преценка на релевантните за обвинението факти. При това положение останалите хипотези, които са били предмет на експертна оценка се явяват напълно ирелевантни към процеса на формиране на вътрешното им убеждение по същите факти и не касаят правилността на контролираното решение. Аналогичен отговор за неоснователност следва да бъде даден и на възражението, че в повторната експертиза не е изследван вариант за предотвратимост на удара при праволинейно движение на подсъдимия, крайно вдясно по платното за движение, ако пострадалият е бил спрял на знак „Стоп“ преди да навлезе в района на кръстовището. Контролираните съдилища са основали фактическия си извод за поведението на пострадалия преди удара на обясненията на подсъдимия, които не се опровергават от други доказателства и кореспондират на експертните изводи, съгласно които това е един от възможните начини за настъпването на произшествието. Освен, че е най-благоприятен за дееца, този вариант съответства на обстоятелствената част на предявеното обвинение, /както е отчел въззивният съд/ поради което за съдилищата не е била налице друга възможност за оценка на наличната доказателствена съвкупност или задължение да изследват останалите хипотези от повторната експертиза, които не намират доказателствена подкрепа по делото. В същият смисъл, неоснователен се явява и довода от касационната жалба, че въззивният съд не е изследвал доказателствата по делото с цел да установи дали подсъдимият е извършил нарушение по чл.15, ал.1 от ЗДП, за което липсва обвинение и което не може да бъде изведено от обстоятелствената част на предявеното с обвинителния акт по делото обвинение. Решението на ВАС е съобразено със задължителната съдебна практика, ТР 2/2016 г. на ОСНК на ВКС, съгласно което изменението на обвинението /чрез прилагане на закон за същото престъпление/ чрез промяна в правната квалификация на запълващата бланкетната диспозиция норма е ограничено от фактическата рамка на обстоятелствената част на предявеното обвинение и е допустимо само когато в същата се съдържат фактически обстоятелства, които дават възможност за правна квалификация на непредявено изрично нарушение, което е в причинна връзка с настъпването на вредоносния резултат. В настоящият казус, факти от обстоятелствената част на обвинението, които могат да се субсумират в правната рамка на нарушението по чл.15, ал.1 от ЗДП липсват, поради което контролираните съдилища нямат процесуално задължение, както и възможност да изследват поведението на подсъдимия в тази посока, каквито доводи се съдържат в жалбата на частния обвинител. С оглед изложеното, възражението за допуснати съществени процесуални нарушения от въззивния съд при потвърждаването на първоинстанционната оправдателна присъда е напълно неоснователно. В хода на касационната проверка не се установи и допуснато нарушение на материалния закон от въззивната инстанция при постановяване на решението за потвърждаване на оправдателната присъда на първия съд спрямо подсъдимия С., което да е основание за упражняване на правомощията на ВКС по чл.354,ал.3, т.3 от НПК за неговата отмяна. Нарушението по чл.21, ал.1 от ЗДП не се намира в причинна връзка с настъпването на произшествието, на основание експертните изводи от повторната експертиза, че ударът би бил непредотвратим за подсъдимия и при движение с разрешената за съответния пътен участък скорост от 70 км/ч. В принципен план правилно е становището на контролирания въззивен съд, че подсъдимият не е допуснал второто инкриминирано нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДП, независимо от липсата на изложени конкретни съображения в подкрепа на този извод. На подсъдимия С. е предявено обвинение за нарушение на двете хипотези на чл.20, ал.2, изр. 1 и 2 от ЗДП. Първата хипотеза в конкретният случай не е приложима, предвид установените по делото факти за неправомерно движение на пострадалия водач в нарушение на чл. 50, ал.1 от ЗДП, което е причината за удара между превозните средства. Законовото изискване на чл.20, ал.2, изр.1 от ЗДП е за съобразяване на скоростта на водачите на МПС с изброените в текста фактори от значение за условията за движение на превозните средства с цел да могат да спрат пред всяко предвидимо препятствие на пътя. В пар.6, т.37 от ДР на ЗДП е дадено легално определение на понятието „препятствие на пътя“ - нарушаване целостта на пътното покритие, както и предмети, вещества или други подобни, които се намират на пътя и създават опасност за движението, в която категория не попадат участниците в движението, какъвто е бил пострадалият водач. Втората хипотеза на чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДП е теоретично приложима, но от приетите факти не се установява подсъдимият да е извършил нарушение на този законов текст. Съгласно заключението на повторната комплексна експертиза пострадалият водач е навлязъл в кръстовището от път за движение без предимство без да спре на знак „Стоп“ в лентата, в която се е движел подсъдимият, който в този момент се намирал на отстояние от мястото на удара на 35,3 метра. При движение с разрешената скорост от 70 км/ч опасната зона на водача С. е била в рамките на 67,9 м. Следователно, за да предотврати удара чрез спиране, опасната зона на подсъдимия е следвало да бъде под 35,3 метра, което съответства приблизително на Ѕ от величината на разрешената му скорост, т.е. около и под 35 км/ч., което не кореспондира като изискване нито със състоянието на конкретния пътен участък – кръстовище на междуградски пътища без интензивно движение на превозни средства, нито с условията и релефа на пътя, или с атмосферните условия - прав участък с добра видимост, при ясно време в светлата част на деня. При тези данни за липса на причинна връзка между допуснатото от подсъдимия нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДП и настъпването на вредоносния резултат, както и поради липсата на извършени от него нарушения по чл.20, ал.2, изр.1 и 2 от ЗДП, касационната жалба на частния обвинител е неоснователна и не може да бъде уважена. С оглед изложеното, в рамките на установените факти, материалният закон е приложен правилно, поради което не е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК и решението на въззивния съд следва да бъде оставена в сила. Водим от горното и на осн. чл.354 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 80/20.05.2022 г. на Апелативен съд-гр. Варна, Наказателно отделение, 3-ти състав, постановено по в.н.о.х.д. № 411/21 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: