Р Е Ш Е Н И Е № 280 София, 01 юли, 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи май две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА ИМОВА ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при участието на секретаря ИванкаИЛИЕВА и в присъствието на прокурора П.Маринова. изслуша докладваното от председателя (съдията) ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА дело № 886/2013 година Производството е образувано на основание касационна жалба на подсъдимия М. Д. П. срещу въззивна присъда № 171 от 11.06.2012г. по внохд № 1998/2012г. по описа на Софийски градски съд,нак.отделение 10-ти въззивен състав. В жалбата се поддържат касационни основание по чл.348,ал.1 т.1,2 НПК.Прави се искане за отменяване на съдебния акт и оправдаване на подсъдимия. Алтернативно –делото да се върне за ново разглеждане. Представителят на Върховната касационна прокуратура в заключението си счита жалбата за неоснователна,тъй като не е налице нарушение на закона и на процесуалните правила.Деянието е доказано. Гражданската ищца и частна обвинителка С. В. Б. моли съдът да остави без уважение жалбата. Върховният касационен съд,за да се произнесе съобрази следното: С присъда от 24.11.2011г. по нохд № 13740/2009г. Софийският районен съд е признал подсъдимия М. Д. П. за НЕВИНОВЕН и го ОПРАВДАЛ по обвинението по чл.152,ал.1 т.2 предл.1 и предл.2 НК. Софийският градски съд е ОТМЕНИЛ присъдата и ПОСТАНОВИЛ НОВА,както следва: ПРИЗНАЛ подсъдимия М. Д. П. за ВИНОВЕН в това,че на 31.03.2009г. около 18.00ч. в [населено място], в къща находяща се на /населено място/ се е съвъкупил с лице от женски пол-С. В. П.,като я принудил към това със сила и заплашване,поради което и на основание чл.152,ал.1 т.2 пр.1 и пр.2 и чл.54 НК ГО ОСЪДИЛ на ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,изтърпяването на което наказание е ОТЛОЖИЛ на основание чл.66,ал.1 НК за изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ. ОСЪДИЛ е подсъдимия ДА ЗАПЛАТИ на гражданската ищца сумата 8000/осем хиляди/лева обезщетение за причинени неимуществени вреди,ведно със законните последици. Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА: Присъдата е правилна и законосъобразно.При постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,които да са довели до неправилното приложение на закона. В жалбата се поддържа,че съдът не е извършил обективно,всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото,а изводите относно фактите по делото противоречат помежду си ,както и на доказателствата,на които се основават. Поддържа се, че липсата на обективни следи ,оставени от твърдяното от Б. насилие и полов акт внасят огромно съмнение в достоверността на нейните показания,която към момента на деянието 31.03.2009г. е била във фактическа раздяла с подсъдимия-бивш неин съпруг.Фактическата обстановка е възприета изцяло от показанията на С. Б.,без показанията й да се съпоставени с останалия доказателствен материал.Твърденията на пострадалата не се потвърждавали от нито едно от събраните доказателства.По същество се твърди,че изводът на съда е необоснован. Доводите за процесуални нарушения се неоснователни. За да постанови осъдителна присъда срещу подсъдимия,въззивният съд като втора инстанция по фактите и приложението на закона е направил самостоятелен анализ на всички относими към предмета на доказване обстоятелства и е извел извод за виновно противоправно поведение на подсъдимия в съответствие с обективните данни по делото. Изводите на съда за осъществено от обективна и субективна страна деяние съставомерно по чл.152,ал.1 т.2 пр.1 и пр.2 НК почива на съвкупната оценка на доказателствата относими към предмета по чл.102 НПК. Съдът е приел,че подсъдимият е осъществил признаците на посочения престъпен състав,тъй като се съвъкупил с пострадалата С. П.,понастоящем Б.,като употребил за това сила и заплашване.За да стигне то този извод,съдът е кредитирал изцяло показанията на пострадалата Б..Приел е,че действията по употреба на сила спрямо нея са започнали още с издърпването й от автомобила,с който тя и дъщеря й св.Д. П. са пристигнали в [населено място],за да вземат с тях другите две деца.Приел е,че пострадалата не е искала да влиза в къщата,но подсъдимият продължил да упражнява сила,и дърпайки я отвел в къщата,насила я отвел на втория етаж,където я бутнал на леглото.Приел е,че прибегнал и към употреба на заплаха, тъй като пострадалата с поведението си изразила несъгласие за осъществяване с подсъдимия на полов акт.Тогава именно, подсъдимият извадил нож,който първо размахал,а след това опрял в гърлото й.Тези действия на подсъдимия изплашили пострадалата и тя извикала св.Д.П..Последната се качила на втория етаж,влязла в спалнята,но била избутана от подсъдимия и заключена от него в банята. Съдът е приел още,че подсъдимият насила съблякъл дрехите на пострадалата,преодолял съпротивата й,като в рамките на боричкането,затиснал ръцете й,след което проникнал с половия си орган във влагалището на пострадалата,осъществявайки с нея полово сношение,въпреки несъгласието й. След това накарал пострадалата да се измие на първия етаж,отключил св.Д.П.,настоял да се съобщи по телефона на майката на пострадалата-св. Н. Д.,че двете ще останат при подсъдимия. Св.Д.П. се свързала с баба си,като пострадалата използвала ситуацията и силно извикала”Майко викай полиция”.Тогава подсъдимият прекъснал разговора и бързо извел пострадалата и децата с автомобила на последната извън селото, и няколко часа се движил по черни пътища около него.След получено обаждане от полицейски орган,да се върне в къщата,той се прибрал в [населено място]. Доводът,че съдът е изградил своите изводи изцяло на основата на показанията на пострадалата С. Б. не почива на данните по делото. За да кредитира показанията на пострадалата,съдът е приел,че същите кореспондират с показанията на св.Д.П., и намират потвърждение в протокола за оглед на местопроизшествието,в който е отразено намереното увреждане-срязване на повърхността на матрака,причинено от забиването на ножа от подсъдимия в матрака на леглото. Св.Д.П. е била очевидец на действията на подсъдимия и съгласно заключението на Съдебнопсихиатричната и психологична експертиза е била психично годна да възприема явленията,които имат отношение към процесното събитие и годна да дава свидетелски показания,които да отразяват обективната действителност.Съдът също така е обсъдил и заключението на съдебно медицинската експертиза.Приел е,че намерената обективна данна-кръвонасядане със синкав цвят на дясното бедро по предната му повърхност е причинено при упражнената спрямо пострадалата физическа сила-при сломяване съпротивата на последната,което съответства на заключението,че то можело да се получи при стискане или удар. В този смисъл преценката на съда,че показанията на св.С.Б. са достоверни и правдоподобни не е изолирана,а съответства на съвкупния доказателствен материал,обсъден от въззивния съд. Възражението,че показанията на св.С. Б. следва да се съпоставят с тези на св.Г. ,е неоснователно.Св.Г. не е очевидец на инцидента и деянието,той е присъствал там по сигнал заедно със св.В.,в качеството на полицаи.Посочил е,че е разбрал за извършеното след като отвели страните в полицейското управление.Обстоятелството,че там св.С. Б. съобщила,че е изнасилена,не е основание за съмнение в достоверността на показанията й.Свидетелката е обяснила,че след като полицаят разговарял с подсъдимия и настоял той да се върне в селото,подсъдимият я е заплашил,че ако съобщи за случилото се,ще се хвърли с автомобила в дерето.Основателно свидетелката се страхувала да съобщи в присъствието на подсъдимия за извършеното с нея,поради което едва в полицията разказала за това. На следващо място се твърди,че липсват обективни следи от деянието,които да сочат,че спрямо пострадалата действително е било упражнено физическо насилие и извършен насилствен полов акт. Липсата на следи от физическо насилие,освен кръвонасядането посочено по горе не са установени.От това обаче не следва,ча такова насилие не е било упражнено.Същото е започнало още с издърпването,тегленето и дърпането към къщата и после към втория етаж и приключило с бутането на Б. върху спалнята,хващането на ръцете,събличане на дрехите й, боричкането. Освен това,употребата на нож,с който е била заплашвана пострадалата, допирането му до гръкляна на последната е сериозно основание за преодоляване на каквато и да е последваща съпротива на Б., значително по дребна и с леко телосложение от подсъдимия. Следва да се посочи,че деянието е извършено на 31.03.2009г.,когато пострадалата е била облечена в плътни дрехи,които въпреки издърпването й от автомобила и последвалото теглене,дърпане към къщата и втория етаж ,са възпрепятствали оставането на травматични следи върху тялото й.Следи от извършения полов акт няма,защото веднага след него,подсъдимият заставил пострадалата да се изкъпе, и наблюдававал процеса на измиване. По тази причина биологични следи не са намерени. Предвид изложеното и фактическите положения,приети за установени по делото,които не подлежат на преобсъждане от касационната инстанция,изводът на съда,че подсъдимият е осъществил признаците на инкриминираното деяние е законосъобразен. Вътрешното убеждение на съда е изградено на основата на пълно,обективно и всестранно изследване на всички обстоятелства ,правно значими към установяване на деянието,авторството и наказателната отговорност на дееца.В този смисъл,като е постановил осъдителна присъда срещу подсъдимия,въззивният съд не е допуснал съществени по смисъла на чл.348,ал.1 т.1,2 НПК нарушения довели до неправилното приложение на материалния закон. Обвинението е доказано по несъмнен начин в съответствие с чл.303,ал.2 НПК, поради което присъдата като правилна и законосъобразна следва да се остави в сила. Воден от горните мотиви и на основание чл.354,ал.1 т.1 НПК,Върховният касационен съд,трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 171 от 11.06.2012г. по внохд № 1998/2012г. по описа на Софийски градски съд, наказателно отделение, десети въззивен състав. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: