4 Р Е Ш Е Н И Е № 5 С., 21.02. 2012 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и пети януари през две хиляди и дванадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА БОНКА ЙОНКОВА при секретаря Ирена Велчева изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 90/2011 година Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. П. Д. в качеството му на синдик на [фирма] /в несъстоятелност/ - [населено място], срещу решение № 371 от 30.06.2010 г., постановено по т. д. № 1395/2009 г. на Софийски апелативен съд, 5 състав. С обжалваното решение е потвърдено решение от 02.06.2008 г. по т. д. № 150/2007 г. на Окръжен съд - Монтана в обжалваната с въззивната жалба на синдика Д. Д. част, с която по предявен от Агенция за държавни вземания против [фирма] /н./ иск с правно основание чл.694, ал.1 ТЗ е признато за установено съществуването на публични вземания към дружеството в размер на 76 734.78 лв. - главница по ДРА № 194/03.06.2005 г. на ТДД М.; 8 032 лв. - вземания по наказателни постановления на ТДД М. № 1535/10.01.2004 г., № 280/01.07.2003 г., № 75/24.03.2004 г., № 76/24.03.2004 г., № 464/03.06.2004 г., № 513/07.07.2003 г., № 256/19.04.2004 г. и № 316/27.09.2004 г.; 1 013.92 лв. - вземания по изпълнителни листове, издадени от Районен съд - Пловдив по гр. д. № 985/2003 г., гр. д. № 4754/2002 г., гр. д. № 2471/2004 г. и гр. д. № 1890/2003 г., заедно с лихви в размер на 162.21 лв.; и с оглед изхода на въззивното производство [фирма] /н./ е осъдено да заплати 3 437.72 лв. - държавна такса, и 2 308.86 лв. - деловодни разноски в полза на Национална агенция за приходите като правоприемник на Агенция за държавни вземания. Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение поради необоснованост и нарушения на закона. К. поддържа, че решението е постановено по нередовна искова молба и при отсъствие на правен интерес от водене на иска, без да се обсъдят произхода и размера на спорните вземания и неговите твърдения за тяхното удовлетворяване в производството по несъстоятелност на [фирма] /н./. Ответниците по касация [фирма] /н./ - [населено място], и Национална агенция за приходите - [населено място], не заявяват становище по касационната жалба. Касационното обжалване е допуснато с определение № 688 от 27.10.2011 г. по настоящото дело, след като в резултат на служебна проверка, извършена в съответствие с указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, е констатирана вероятност въззивното решение да е процесуално недопустимо. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и на допустимостта на обжалвания съдебен акт, приема следното : Производството по т. д. № 1395/2009 г. е образувано пред Софийски апелативен съд по въззивна жалба срещу решение от 02.06.2008 г. по т. д. № 150/2007 г. на Окръжен съд - Монтана. Въззивната жалба е подадена от Д. Д. в качеството му на синдик на [фирма] /н./ - [населено място], и е насочена срещу частта от първоинстанционното решение, с която по предявен от Агенция за държавни вземания - праводател на Национална агенция за приходите, против несъстоятелното дружество положителен установителен иск с правно основание чл.694, ал.1 ТЗ е признато за установено съществуването на публични вземания към дружеството с общ размер 85 942.91 лв., изключени от списъка на приетите вземания по реда на чл.692, ал.4 ТЗ с определение на съда по несъстоятелност. Като страни във въззивното производство са конституирани синдикът Д. Д. - в качеството на жалбоподател, и [фирма] /н./ и Национална агенция за приходите - в качеството на ответници по въззивната жалба. В хода на процеса [фирма] /н./ е представлявано от изпълнителния директор П. К., който е направил изявление, че се присъединява към подадената от синдика въззивна жалба. За да постанови обжалваното решение, съставът на Софийски апелативен съд е приел, че сезиращата жалба е процесуално допустима, тъй като синдикът има правен интерес да участва в производството по чл.694, ал.1 ТЗ в самостоятелно качество, но по същество е неоснователна. След анализ на доказателствата въззивният съд е достигнал до самостоятелен извод за съществуване на изключените с определението по чл.692, ал.4 ТЗ публични вземания до размер на сумата 85 942.91 лв. и в зависимост от това е потвърдил първоинстанционното решение в обжалваната от синдика част. Решението е недопустимо. Не кореспондира със закона изводът на въззивния съд за наличие на процесуална легитимация за синдика да участва като страна в производството за разглеждане на установителните искове по чл.694, ал.1 ТЗ и да обжалва постановените в това производство съдебни решения на самостоятелно основание. Процесуалната легитимация на синдика за участие в исковото производство по чл.694, ал.1 ТЗ и правото му на жалба срещу решенията, с които са разгледани искове по чл.694, ал.1 ТЗ, са отречени категорично с постановеното по реда на чл.290 ГПК решение № 155 от 13.10.2011 г. по т. д. № 652/2010 г. на ВКС, ІІ т. о., а впоследствие - и с решение № 190/09.12.2011 г. по т. д. № 976/2010 г. на ВКС, ІІ т. о., които съставляват задължителна съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, съгласно указанията в т.2 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК. В същите е прието, че синдикът не е легитимиран да участва в производството по чл.694, ал.1 ТЗ - нито в собствено качество, нито като представител на длъжника, намиращ се в производство по несъстоятелност, поради което не разполага с право да обжалва решението по иска с правно основание чл.694, ал.1 ТЗ самостоятелно и независимо от длъжника. Решение № 155/13.10.2011 г. по т. д. № 652/2010 г. е постановено от настоящия състав на ВКС, който поддържа становището, че процесуалната легитимация на страните в производството по чл.694, ал.1 ТЗ е обусловена от материалноправното им качество на страни по спорното правоотношение, от което произтичат твърдените или отричани с исковете по чл.694, ал.1 ТЗ вземания; Доколкото не е страна в материалното правоотношение, синдикът не е легитимиран да участва в процесуалното качество на страна в производството за разглеждане на предявените от несъстоятелния длъжник, съответно от кредитор, отрицателни и положителни установителни искове по чл.694, ал.1 ТЗ; Отсъствието на процесуална легитимация за участие в производството по чл.694, ал.1 ТЗ предопределя и липсата на право за синдика да атакува с жалба съдебните решения по тези искове, без значение, че като орган на несъстоятелността той е натоварен от закона с определени правомощия по повод приемането на предявените в производството по несъстоятелност вземания и оспорването им по реда на чл.692 ТЗ. Въззивното производство е инициирано с въззивна жалба, подадена от Д. Д. в самостоятелното му качество на синдик на [фирма] /н./. Синдикът не разполага с право на жалба срещу първоинстанционното решение, с което е уважен предявеният срещу [фирма] /н./ положителен установителен иск с правно основание чл.694, ал.1 ТЗ, и с оглед на това, като подадена от ненадлежна страна, въззивната жалба е процесуално недопустима, недопустимо е и образуваното по повод на нея въззивно производство. Като е разгледал по същество недопустимата въззивна жалба, Софийски апелативен съд е постановил процесуално недопустимо решение, което следва да се обезсили на основание чл.293, ал.4 ГПК, а недопустимото въззивно производство - да се прекрати. Обстоятелството, че пред въззивната инстанция законният представител на [фирма] /н./ - П. К., е направил изявление за присъединяване към въззивната жалба на синдика, е ирелевантно за допустимостта обжалвания съдебен акт, доколкото в рамките на преклузивния срок по чл.259, ал.1 ГПК несъстоятелното дружество не е подало самостоятелна жалба против решението. Касационното обжалване е предприето от синдика с цел охраняване интересите на дружеството в несъстоятелност, поради което дължимата за касационното производство държавна такса в размер на 3 437.72 лв. следва да се възложи в тежест на [фирма] /н./ и да се събере от масата на несъстоятелността. Мотивиран от горното и на основание чл.293, ал.4 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решение № 371 от 30.06.2010 г., постановено по т. д. № 1395/2009 г. на Софийски апелативен съд, 5 състав. ПРЕКРАТЯВА производството по т. д. № 1395/2009 г. на Софийски апелативен съд, 5 състав. ОБЯВЯВА за влязло в сила постановеното от Окръжен съд - Монтана решение от 02.06.2008 г. по т. д. № 150/2007 г. ОСЪЖДА [фирма] /н./ с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], да заплати по сметка на Върховен касационен съд сумата 3 437.72 лв. /три хиляди четиристотин тридесет и седем лв. и седемдесет и две ст./ - държавна такса, на основание чл.694, ал.2 ТЗ. . РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :