7 Р Е Ш Е Н И Е № 71 гр. София, 18.06.2020 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на девети юни през две хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА АННА БАЕВА при участието на секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 900 по описа за 2019г. Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 49 от 03.02.2020г. по т. дело № 900/2019г. на ВКС, Търговска колегия, Второ отделение е допуснато касационно обжалване на решение № 3046 от 28.12.2018г. по в. гр. дело № 1868/2018г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 10 състав в следните части: 1/ с която след частична отмяна на решение № 6906 от 17.10.2017г. по гр. дело № 12398/2015г. на Софийски градски съд, ГО, 21 състав е отхвърлен предявеният от С. С. А. срещу ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, [населено място] иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ за разликата над сумата 30 000 лв. до сумата 60 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие, настъпила на 14.10.2010г.; 2/ с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният от С. С. А. срещу ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, [населено място] иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ за разликата над сумата 60 000 лв. до сумата 90 000 лв. В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа се становище, че определеният от съда размер на обезщетението е крайно занижен; съдебният състав не е съобразил в достатъчна степен обективно съществуващи факти; липсва анализ на отражението им върху здравословното състояние на пострадалия, както към момента на ПТП, така и впоследствие, предвид продължителността им във времето; съдът не е съобразил, че в резултат на тежките увреждания възстановяването на пострадалия е продължило година, като е претърпял пет операции, рехабилитации, физиотерапии, които са свързани със силни болки и страдания, неудобства и емоционално неразположение. Касаторът моли въззивното решение да бъде отменено в отхвърлителната му част и предявеният иск да бъде уважен в пълния му предявен размер, т. е. да бъде присъдена и сумата в размер 60 000 лв. със законната лихва и направените разноски по делото. Ответникът ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, [населено място] чрез процесуален представител старши юрисконсулт А. П. оспорва касационната жалба, поддържа становище за правилност на въззивния съдебен акт и съобразяването му със събраните доказателства, установената фактическа обстановка и прилагане на принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД при отчитане и на постоянната практика на ВКС. Ответникът моли решението на САС да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Касационното обжалване на въззивното решение в горепосочената част е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по материалноправния въпрос за приложението на принципа за справедливост, въведен с чл. 52 ЗЗД, при определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск от пострадалото лице срещу застрахователя. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди изложените доводи във връзка с релевираните касационни основания и данните по делото и като извърши проверка на правилността на въззивното решение, на основание чл. 290, ал. 2 ГПК приема следното: По материалноправния въпрос относно приложението на установения с чл. 52 ЗЗД принцип на справедливост и критериите за определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди при предявен иск по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ е налице постоянна практика на ВКС, обективирана в ППВС № 4/23.12.1968г. в ППВС 4/25.05.1961г., ППВС № 4/23.12.1968г. и множество решения, постановени от ВКС по реда на чл. 290 ГПК, която настоящият съдебен състав напълно споделя. Съгласно задължителните за съдилищата указания, понятието „справедливост” не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Във всички случаи правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетението за неимуществени вреди от причинени в резултат на деликт тежки телесни повреди и свързаните с тях болки и страдания е обусловено от съобразяване на указаните в постановлението общи критерии – момент на причиняване на телесните увреждания, възраст и обществено положение на пострадалия. Съгласно ППВС № 4/23.12.1968г. и постоянната практика, обективирана в множество решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК, за да се реализира справедливо възмездяване на претърпените от пострадалия от деликт неимуществени вреди, съдът е длъжен при определяне на размера на дължимото обезщетение да извърши задълбочено изследване на общите и на специфичните за отделния спор правнорелевантни факти и обстоятелства, обуславящи вредите, характера и тежестта на уврежданията, степента, интензитета и продължителността на търпените болки, страдания и емоционални преживявания, да отчете дали те продължават да се търпят към момента на постановяване на решението, какви са прогнозите за пълно възстановяване, да съобрази общественото възприемане на критерия за „справедливост” на съответния етап от развитие на обществото в държавата. В постоянната практика на ВКС е възприето становището, че при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да се отчита и обществено-икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, чиито промени намират отражение в нарастващите нива на застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, съгласно чл. 226 КЗ /отм./ във връзка с § 27 ПЗР на КЗ /отм./. Дори и да нямат самостоятелно значение по отношение на принципа на справедливост, лимитите на застрахователни покрития по § 27 ПЗР на КЗ /отм./ следва да бъдат съобразени от съда заедно с всички установени по делото обстоятелства при постановяване на решението по предявения пряк иск по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ срещу застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. При определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди въззивният съд е приложил неточно и в противоречие с постоянната практика на ВКС въведения с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД критерий за справедливост. Съдебният състав е описал причинените на ищеца в резултат на настъпилото ПТП телесни увреждания, но не е отчел техният характер и тежестта им, не е съобразил, че се касае до съчетана травма, при която обективно болките и страданията са по-големи в сравнение с тези, изпитвани при по-малко увреждания. Въззивната инстанция не е оценила в достатъчна степен последиците от уврежданията – трайният и пожизнен характер на усложненията от уврежданията, които трудно могат да бъдат преодолени, дори и с нови операции, накуцващата походка, ограниченията в обема на движенията на лявата колянна става, придвижването на ищеца бавно и с бастун, деформацията на коляното, което е оточно и палпаторно болезнено, остатъчния груб козметичен кожен белег с площ 200 кв. см, покрит от ливидна и лесно ранима кожа по предно-медиалната повърхност на лявата подбедрица. Не е съобразила промяната на живота на пострадалия след процесното ПТП. При преценка на размера на обезщетението не са обсъдени и не са взети предвид поредицата от проведени операции, всяка от които е придружена с болки и страдания. Видно от представените епикриза за период на хоспитализация от 14.10.2010г. до 16.11.2010г. и документ от 13.11.2010г., издадени от Университетска болница [населено място], Република Гърция, епикриза за период на хоспитализация от 16.11.2010г. до 26.11.2010г. от Болница „Тепеджик“, [населено място], Турция, епикриза за период на рехабилитационно лечение от 26.11.2010г. до 12.01.2011г. от Болница „Ататюрк“, [населено място], епикриза за период на хоспитализация от 08.06.2011г. до 11.06.2011г. от Болница „Ататюрк“, [населено място] и заключението на съдебно-медицинската експертиза ищецът е претърпял множество оперативни манипулации и операции: хирургична обработка на обширната рана по предната повърхност на лявата подбедрица; открито наместване на счупените кости на подбедрицата и стабилизиране на костните фрагменти с външен фиксатор, обездвижващ и лявата колянна става; подмяна на същия с метална плака и винтове; премахване на некротичните тъкани на раната и извършване на кожна пластика, взета от бедрото, поставен дренаж на раната; изваждане на поставените импланти и винтове. При постановяване на въззивното решение е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в необсъждане на направеното във въззивната жалба оплакване относно емоционалното състояние на ищеца след процесното ПТП и епикризата за период на рехабилитационно лечение от 26.11.2010г. до 12.01.2011г. от Болница „Ататюрк“, [населено място]. Видно от посочената епикриза и заключението на съдебно-медицинската експертиза, по отношение на нервното поведение ищецът е прегледан от психиатър, който е диагностирал умерено раздразнително настроение, поради което ищецът е започнал да приема Atarax. При определяне на размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди съдебният състав не е отдал необходимото значение на установеното посттравматично тревожно разстройство, за което е проведено лечение. Преценени в съвкупност, всички обстоятелства обосновават извод, че определеното от въззивния съд обезщетение в размер 30 000 лв. е несъразмерно и занижаването му е в нарушение на изискването за справедливост по чл. 52 ЗЗД. По изложените съображения въззивното решение следва да бъде частично отменено като неправилно и тъй като не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, правният спор по предявените искове по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ следва да бъде разрешен по същество на основание чл. 293, ал. 2 във връзка с ал. 1 ГПК. Преценявайки конкретните доказателства в тяхната взаимна връзка и съобразявайки указаните в ППВС № 4/1968г. и многобройните решения, постановени от ВКС по реда на чл. 290 ГПК, общи критерии и установените по делото специфични обстоятелства, релевантни за определяне на справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение, отчитайки нивата на застрахователно покритие и обществено-икономическите условия, настоящият състав на ВКС приема, че доколкото неимуществените вреди могат да бъдат обезщетени с паричен еквивалент, изискването за справедливо обезщетяване на ищцата ще бъде постигнато с присъждане на обезщетение в размер общо 60 000 лв. Въз основа на изложените съображения се налага изводът, че въззивното решение следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлен искът на С. С. А. срещу ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” за разликата над 30 000 лв. до 60 000 лв. Вместо това и на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ ответникът трябва да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП, причинено на 14.10.2010г. от Северин Джевизов, допълнително в размер 30 000 лв. заедно със законната лихва, считано от 01.10.2012г. до окончателното плащане, предвид погасяване по давност на вземането за законна лихва за периода от датата на процесното ПТП – 14.10.2010г. до 01.10.2012г. на основание чл. 111, б. „в“ ЗЗД. В останалата част въззивният съдебен акт е правилен, поради което следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода на спора ответното застрахователно дружество следва да заплати и следните суми: на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на касатора /ищеца/ сума в размер 268,19 лв. /разликата над 518,88 лв. до 787,07 лв./ – направени разноски за първоинстанционното производство, съразмерно на уважената част от иска; на основание чл. 78, ал. 6 ГПК по сметка на ВКС държавна такса в размер 1 200 лв.; на основание чл. основание чл. 38, ал. 2 ЗА във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 за минималния размер на адвокатските възнаграждения на адвокат Ф. С. сума в размер 600 лв. /разликата над 1 730 лв. до 2 230 лв./ - адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство, както и сума в размер 1 165 лв. – адвокатско възнаграждение за касационното производство. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 ЗПрП връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ касаторът /ищецът/ трябва да заплати на ответника сума в размер 150 лв. – юрисконсултско възнаграждение съразмерно на отхвърлената част от иска. Мотивиран от горното, съдебният състав на Върховвния касационен съд, Търговска колегия Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 3046 от 28.12.2018г. по в. гр. дело № 1868/2018г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 10 състав в частта, с която след частична отмяна на решение № 6906 от 17.10.2017г. по гр. дело № 12398/2015г. на Софийски градски съд, ГО, 21 състав е отхвърлен предявеният от С. С. А. срещу ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, [населено място] иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ за разликата над сумата 30 000 лв. до сумата 60 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие, настъпила на 14.10.2010г., и вместо това постановява: ОСЪЖДА ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, ЕИК[ЕИК], [населено място], пл. „П.“ № 5 да заплати на С. С. А. с ЕГН [ЕГН], [населено място], [община], област К. на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ сума в размер 30 000 лв. /тридесет хиляди лева/, представляваща останалата част от обезщетението за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие, настъпило на 14.10.2010г., заедно със законната лихва, считано от 01.10.2012г. до окончателното плащане на сумата, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума в размер 268,19 лв. /двеста шестдесет и осем лева и деветнадесет стотинки/, представляваща останалата част от направените разноски в първоинстанционното производство, съразмерно на уважената част от иска. ОСЪЖДА ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, ЕИК[ЕИК], [населено място], пл. „П.“ № 5 да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК по сметка на ВКС държавна такса в размер 1 200 лв. /хиляда и двеста лева/. ОСЪЖДА ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, ЕИК[ЕИК], [населено място], пл. „П.“ № 5 да заплати на основание чл. 38, ал. 2 ЗА във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 за минималния размер на адвокатските възнаграждения на адвокат Ф. С. сума в размер общо 1 765 лв. /хиляда седемстотин шестдесет и пет лева/ - адвокатско възнаграждение за първоинстанционното и касационното производство. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3046 от 28.12.2018г. по в. гр. дело № 1868/2018г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 10 състав в останалата част, с която е потвърдено решение № 6906 от 17.10.2017г. по гр. дело № 12398/2015г. на Софийски градски съд, ГО, 21 състав в частта, с която е отхвърлен предявеният от С. С. А. срещу ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, [населено място] иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ за разликата над сумата 60 000 лв. до сумата 90 000 лв. ОСЪЖДА С. С. А. с ЕГН [ЕГН], [населено място], [община], област К. да заплати на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, ЕИК[ЕИК], [населено място], пл. „П.“ № 5 на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сума в размер 150 лв. /сто и петдесет лева/ – юрисконсултско възнаграждение за касационното производство съразмерно на отхвърлената част от иска. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.