Р  Е Ш Е Н И Е                                         №   133                           София, 30.03.2010 год.                       В   И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А     Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на единадесети март през две хиляди и десета година, в състав:                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА                                            ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА                                                                  КАМЕЛИЯ МАРИНОВА   при секретаря Ани Давидова, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 811 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:   Производството е по чл.290 – чл.293 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на О. К. Б., Е. К. Д., М. Т. Б., Т. И. Б. и К. И. С. /последните трима като правоприемници на починалия на 16.04.2009 г. ищец И. К. Б. / против решение № 137 от 23.02.2009 г., постановено по гр.д. № 1* по описа за 2008 г. на Софийски окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 101 от 4.07.2008 г. по гр.д. № 1* от 2008 г. на Районен съд- И. за отхвърляне на предявения против Й. А. В., А. А. Ц. и С. А. Ц. иск по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ за признаване за установено, че К. И. Б. , починал на 10.05.1995 г. е бил собственик към момента на включване в ТКЗС през 1957 г. на нива от 4 дка в м.”Я”, землището на гр. Д. баня при посочени съседи, представляваща реална част от имот, целият с площ от 13.999 дка при посочени съседи. В касационната жалба за наведени доводи за неправилно приложение на материалния закон, както и за необоснованост, резултат от допуснато съществено процесуално нарушение по чл.188 ГПК /отм./ - необсъждане на представени по делото доказателства, поради което се иска отмяна на атакуваното решение и постановяване на ново за уважаване на предявения иск, като се претендира и възстановяване на направените по делото разноски. Ответниците по касационната жалба Й. А. В., А. А. Ц. и С. А. Ц. не са изразили становище по същата. С определение № 949 от 21.10.2009 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, тъй като изводите на въззивния съд по въпроса налице ли е спор за материално право ако една от страните претендира права от преди образуване на ТКСЗ като договорен правоприемник на наследодателя на другата страна и следва ли в този случай да се доказва идентичност на възстановен с план за земеразделяне имот и имотите, претендирани като собственост на наследодателите на страните, са направени в противоречие с т.2 от Тълкувателно решение № 1 от 1997 г. по гр.д. № 11/1997 г. на ОСГК, даваща разяснения за предмета на иска по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ /принадлежност на правото на собственост към момента на одържавяването или включването на земеделските земи в ТКЗС/, както и с разрешението по решение № 44 от 10.06.1999 г. по гр.д. № 63/1999 г. на ІІ гр.д., че не е необходима индивидуализация на земеделски имот, ако той подлежи на възстановяване с план за земеразделяне. Ищците са сезирали съда с иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, основан на твърденията, че наследодателят им К. И. Б. , поч.10.05.1995 г. е бил собственик на нива от 13 дка в местността „Я”, землището на гр. Д. баня, от която са им възстановени 9.002 дка, а останалите 4.000 дка са възстановени на наследниците на А. А. Ц. въз основа на представен писмен договор за покупко-продажба от 2.04.1952 г. Поискали са да се признае, че наследодателят им е бил собственик на спорната част от имота, тъй като същия не се е разпореждал с нея чрез договор, сключен в изискуемата форма за валидност. По делото е установено следното: Кирил И. Б. се легитимира като собственик на нива от 13 дка в местността „Я” при съседи: от две страни път, А. Х. Ц. и Ан. С. с акт за поземлена собственост № от 19.08.1952 г., възстановяването на която е поискал със заявление вх.301/20.12.1991 г. С протокол № 298 от 20.10.1992 г. ПК-гр. Долна баня е признала правото на възстановяване на собствеността с план за земеразделяне на 9.00 дка, а реалното възстановяване е извършено с решение от 7.08.2000 г. С писмо от 9.11.2005 г. ОСЗГ-гр. Костенец, офис гр. Д. баня е уведомила ищците, че са възстановени 9 дка от нивата, тъй като останалите 4 дка са продадени на А. А. Ц. , на чието име са заявени за възстановяване. С посочения писмен договор от 2.04.1952 г. Кирил И. Б. е продал на А. А. Ц. нива от 4 дка в местността „Я” при съседи А. Ш. , н-ци на А. А. , път и К. Б. Събрани са гласни доказателства, че наследодателят на ищците е притежавал, обработвал и внесъл в ТКЗС нивата от 13 дка. Въззивният съд е приел, че не е проведено пълно доказване на придобиването на правото на собственост от наследодателя на ищците на някакво оригинерно или деривативно основание. Същевременно са изложени съображения, че процесния имот от 4 дка е част от нивата от 13 дка, описана в акт за поземлена собственост № от 19.08.1952 г., поради което следва да се приеме, че наследодателят на ищците е бил собственик на спорния имот към момента на включването му в ТКЗС. По отношение на частния писмен договор, с който се легитимира правото на собственост на наследодателя на ответниците е посочено, че същия не може да породи транслативен вещно-правен ефект, а и не е установено имотът по посочения договор да е идентичен с процесния или да е част от имота по акта за поземлена собственост. След като не е установено, че страните по спора претендират за идентични имоти, т.е. че процесния имот е възстановен на ответниците по делото или, че е бил предмет на частния писмен договор от 1952 г., то липсва спор за материално право и предявения иск е неоснователен. Изводите на въззивният съд са необосновани и направени в противоречие с материалния и процесуалния закон. Данните по делото са, че К. Б. е притежавал само един имот в местността „Я” като представения акт за поземлена собственост установява придобиването на собствеността и площта му от 13 дка. Ответниците са легитимирали претенцията си за възстановяване собствеността върху нива от 4 дка като правоприемници по договор за покупко-ппродажба от К. Б. При липса на други твърдения и данни следва да се приеме, че процесният имот е част от единствената нива, която е притежавал наследодателят на ищците в тази местност. По делото не е навеждан спор за идентичността на претендираните от двете страни имоти към момента на внасянето им в ТКЗС. Договорът, с който ответниците легитимират правата на наследодателя си, не е сключен в изискуемата от чл.18 ЗЗД нотариална форма, поради което не е породил вещно-транслативен ефект. Ответниците не са се позовали на придобивна давност, а съответно без значение за изхода на спора е фактът, че в удостоверение № 41/91 г. на ТКЗС „К” е отбелязано, че К. Б. е внесъл нива в местността „Я” с площ от 9 дка, тъй като с оглед липсата на вещно-транслативен ефект на договора от 2.04.1952 г. същият е притежавал имот от 13 дка. Съгласно т.2 от Тълкувателно решение № 1 от 1997 г. по гр.д. № 11/1997 г. на ОСГК предмет на иска по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ е принадлежността на правото на собственост към момента на одържавяването или включването на земеделски имот в ТКЗС. В случая е установено, че и двете страни са претендирали възстановяване на един и същи имот от 4 дка – ищците като наследници на К. Б. и като част от притежаваната от него нива от 13 дка, а ответниците като наследници на А. Ц. , явяващ се частен правоприемник на К. Б. становено е, че А. Ц. не е придобил собствеността на процесната площ от 4 дка въз основа на представения частен писмен договор, а следователно собственик на имота към момента на кооперирането му е продължил да бъде К. Б. и на същия следва да бъде възстановена собствеността. В обобщение въззивното решение е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго за уважаване на предявения иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ. Ответниците следва да възстановят направените от ищците разноски по делото в размер на 372.00 лв. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.2 от ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение Р Е Ш И :   ОТМЕНЯ решение № 137 от 23.02.2009 г., постановено по гр.д. № 1* по описа за 2008 г. на Софийски окръжен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, по отношение на Й. А. В., ЕГН **********, А. А. Ц., 54012667248 и С. А. Ц., ЕГН **********, тримата от гр. К., област София, ул.”С” № 5, че К. И. Б. , починал 10.05.1995 г., наследодател на ищците О. К. Б., ЕГН **********, гр. Д. баня, област София, ул.”А” № 8* гр. Д. баня, област София, ул.”И” № 1* гр. Д. баня, област София, ул.”Г” № 3* гр. С., ул.”Г” № 3, вх. В, ет.7, ап.714 и К. И. С., ЕГН **********. гр. С., ж.к.”Д”, бл.202, ет.2, ап.2, е бил собственик към момента на включване в ТКЗС през 1957 г. на нива от 4.000 дка в местността „Я”, землището на гр. Д. баня, при съседи: Атанас Ш. , наследници на А. Г. А. , път и К. И. Б. , представляваща реална част от имот, целият с площ от 13.999 дка, при съседи: от две страни път, А. Х. Ц. и Ан. Г. П. С. ОСЪЖДА Й. А. В., ЕГН **********, А. А. Ц., 54012667248 и С. А. Ц., ЕГН **********, тримата от гр. К., област София, ул.”С” № 5 да заплатят на О. К. Б., ЕГН **********, гр. Д. баня, област София, ул.”А” № 8* гр. Д. баня, област София, ул.”И” № 1* гр. Д. баня, област София, ул.”Г” № 3* гр. С., ул.”Г” № 3, вх. В, ет.7, ап.714 и К. И. С., ЕГН **********. гр. С., ж.к.”Д”, бл.202, ет.2, ап.2 разноски за съдебното производство в размер на 372.00 /триста седемдесет и два/ лева. Решението е окончателно.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: