Р Е Ш Е Н И Е   № 630   гр.София, 20 февруари  2009 година   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, Първо наказателно отделение в съдебно заседание на  дванадесети декември  две хиляди и осма  година в  състав:                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ПЛАМЕН ТОМОВ                                                 ЧЛЕНОВЕ:   КАПКА КОСТОВА                                                                        БЛАГА ИВАНОВА                                                                                                                                             със секретар   Румяна Виденова и с участието на прокурора    АНТОНИ ЛАКОВ изслуша   докладваното  от    председателя       (съдията)    ПЛАМЕН ТОМОВ наказателно  дело под № 557/2008 година   Върховният касационен съд е трета инстанция по делото пред нея, което е образувано по жалба от името на подсъдимата И. Б. срещу решението на Пловдивския апелативен съд, изменящо присъдата на Хасковския окръжен съд. Присъдата - № 5 от 17 януари 2008 год. по нохд № 446/2007 год., е осъдителна по обвинението, че Б. е извършила на 19 февруари 2007 год. митническа вносна контрабанда по НК на близо 2 кг. високорисково наркотично вещество (хероин с 26,1 тегловни процента на активния компонент диацетилморфин) на стойност 96 600 лева – престъпление по чл.242, ал.4 във връзка с ал.2 (още защото предметът на контрабандата е в особено големи размери и тя представлява особено тежък случай). Наложеното наказание при условията и на чл.55 НК (под минималния предвиден размер) е 5 години лишаване от свобода при „общ” първоначален режим на изтърпяването му. Отнети са в полза на държавата както наркотичното вещество, така и лекият автомобил – средство за извършване на престъплението. Второинстанционно (въззивно) решение - № 112 от 3 юни 2008 год. по внохд № 177/2008 год., е издадено след жалба от страната, обжалвала и сега, и с него само е намалено наложеното наказание – на 3 години и 6 месеца лишаване от свобода. В касационната жалба има позоваване на всички касационни основания, но доводите на подателя й са в подкрепа само посочените нарушения на материалния и процесуалния закони; жалбоподателят е ограничил и своите искания само до оправдаването на подсъдимата още в тази инстанция. Жалбата е поддържана и в съдебното заседание с допълване на искането – да бъде намалено наложеното наказание. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура е за отхвърлянето на жалбата. ВКС намери, че трябва да остави в сила обжалваното решение. Липсват касационните основания за отменяне или изменяне на решението. Първото от основанията – нарушение на закона (чл.348, ал.1, т.1 НПК), се свързва единствено с въпроса дали подсъдимата е осъществила признака „пренасяне през границите на страната” на престъплението по чл.242 НК. Застъпено е разбирането, че престъплението е довършено едва след преминаване на всички места и форми на предвидения граничен контрол, включително защото само така става възможно осъществяването на другия признак от престъпния състав – „без знанието и разрешението на митниците”. ВКС не споделя предложеното разбиране преди всичко защото извежда от безспорното изискване за кумулативната даденост на двата признака на престъплението по чл.242 НК, погрешното заключение за необходимостта от последователност при възникването им; възможни са най-различни хипотези, но е излишно те да бъдат разисквани тук при положение, че в случая изобщо не може да става дума за „знанието и разрешението на митниците” по отношение на инкриминирания хероин. Предложеното разбиране за начина на извършване на митническата контрабанда е неубедително и защото смесва митническата с държавната граница на страната. Член 242 НК има предвид границите от първия вид, а тълкуването му, което жалбоподателят основава и на различни текстове от вътрешното и международното право (Правилника за прилагане на Закона за МВР, Наредбата за граничните контролно-пропускателни пунктове, респ. на Регламент № 562/2006 год. на Европейския парламент и на Съвета на ЕС) очевидно се отнася до държавната граница. Няма пречка, разбира се, двата вида граници да съвпадат изцяло или частично, каквото е положението и по делото, но това не променя извода, че след като не е обявила пред съответния митнически служител пренасяния наркотик, подсъдимата Б. всъщност е пресякла условната митническа граница между Т в този сектор. Последното на свой ред не позволява претендираното като евентуална възможност преквалифициране на извършеното като опит за извършване на контрабанда. Второто от касационните основания – съществено нарушение на процесуални правила (чл.348, ал.1, т.2 НПК) се свързва с доказаността на обвинението, но по една напълно неприемлива логика: протоколите за оглед и за претърсване и изземване, съставени по време на досъдебното производство, били негодни като доказателствени средства в подкрепа на извършената контрабанда – негодно затова било приобщаването на наркотичното вещество към доказателствата по делото – контрабандата оставала без предмет и така не осъществявала състав на престъпление. Независимо че част от възраженията, отнесени към второто от основанията за отмяна, се потвърждават от извършената проверка (не само съответните протоколи-опорочени са процесуалните действия, които те отразяват, защото са проведени в отсъствието на преводач, въпреки изискването на чл.21 НПК), предметът на престъпната контрабанда е установен по несъмнен начин от останалите доказателства; нещо повече – между тях е и признанието на подсъдимата, че пакетите с хероин са намерени при митническата проверка на управлявания от нея автомобил. Приемането на защитната теза в последната й част би означавало за ВКС несъобразяване със забраната в чл.14, ал.2 НПК, че „Доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително определена сила” (повече вж. в р.572/05-І, Бюл. 4/05). В подкрепа на третото от касационните основания – явна несправедливост на наложеното наказание (чл.348, ал.1, т.3 НПК), жалбоподателят не е посочил, както се каза, никакви доводи, и това може би не е случайно-делото е рядък пример за толкова ниско наказание под минималните 15 години, предвидени в чл.242, ал.4 НК, при това без съчетаването им с някаква глоба. Ръководен от всичко казано и с оглед на чл.354, ал.11, т.1 НПК, ВКС – І наказателно отделение Р Е Ш И:   ОСТАВЯ В СИЛА решение № 112 от 3 юни 2008 год. по внохд № 177/2008 год. на Пловдивския апелативен съд.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/       /СЛ Вярно с оригинала! СЕКРЕТАР: