Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 134

София, 06.07.2022 год.


В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на трети май през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова
ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева
Емилия Донкова

като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч.гр.д. № 483 по описа за 2022г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Д. Н. Н. срещу определение № 261098 от 25.11.2021г. по гр.д. № 2759/2020г. на Бургаски окръжен съд, с което по реда на чл. 248 ГПК е допълнено решение № ІІ-4 от 24.06.2021г. по посоченото въззивно дело в частта за разноските, както следва: 1/ отменено е първоинстанционното решение на Бургаски районен съд по гр.д. № 9431/2019г. в частта за разноските, с която на Д. Н. Н. са присъдени разноски, дължими съобразно отхвърлената част на исковете, над 717,10 лв. до присъдения размер от 1060лв.; 2/ осъдена е Д. Н. Н. да заплати на Д. Д. Н. сумата 2929,79лв. разноски за две инстанции съобразно уважената част на исковете, от които 1781,11 лв. за първата инстанция и 1149,68 лв. за въззивната инстанция.
Частната жалба е насочена срещу присъдените разноски за първата инстанция над 1345,47лв. и за въззивната инстанция над 1044лв.. Твърди се, че съдът неоснователно не е уважил направеното от нея възражение за прекомерност на разноските. Наред с това се твърди, че в полза на ищеца Д. Н. са присъдени непоискани от него разноски - 215 лв. за възнаграждение на вещо лице. Според списъка на разноските се претендират 300 лв. за вещо лице, а не 515лв. както е приел въззивния съд. Сборът на разноските за първата инстанция е 2561,60лв., а не поправената ръкописно, вдясно в списъка, сума 2876,60лв.
Ответникът по частната жалба Д. Н. я намира за неоснователна. Сочи, че заплатените от него разноски за адвокат незначително надхвърлят минималния размер по Наредба № 1 от 09.07.2004г. на ВАдвС, както и че разноските 215лв. за вещо лице са действително заплатени от него и отразени в списъка.
Производство по частната жалба е присъединено към гр.д. № 484/2022г. на настоящия състав, образувано по касационна жалба на Д. Н. Н. срещу въззивното решение по спора. С него частично е отменено първоинстанционното решение и жалбоподателката - ответник по иска е осъдена да заплати на ищеца Д. Н. обезщетение по чл. 31, ал.2 ЗС в размер на 6317,50лв., обезщетение по чл. 59 ЗЗД в размер на 6080лв. и обезщетение по чл. 86, ал.1 ЗЗД в размер на 1923,32лв. Първоинстанционното решение е потвърдено в останалите обжалвани части за отхвърляне на исковете до пълните предявени размери съответно за 7035лв., 10500лв. и 4790лв. С постановеното от настоящия състав определение по чл. 288 ГПК не е допуснато касационно обжалване на въззивния акт.
С въззивното решение Бургаски окръжен съд не се е произнесъл по разноските. По молби на двете страни по спора е постановил сега обжалваното определение от 25.11.2021г. по реда на чл. 248, ал.1 ГПК. Съобразявайки извършеното частично уважаване, респ. частично отхвърляне на исковете, съдът е намалил присъдените от първата инстанция разноски на ответницата Д. Н. на 717,10 лв., както и я е осъдил да заплати на ищеца Д. Н. 2929,79лв. разноски според уважената част на исковете за двете инстанции, от които 1881,11 лв. за първата инстанция и 1149,68лв. за въззивната инстанция. В определението съдът е посочил, че ищецът е направил разноски пред първата инстанция общо 2776,60лв., включващи държавна такса, 515 лв. за вещо лице и 1440 лв. адвокатско възнаграждение. Съразмерно на уважената част на исковете той има право на 1781,11лв. Пред окръжния съд е направил разноски 1790,90лв., включващи 1440 лв. адвокатско възнаграждение и от тях има право на 1148,69лв. Възражението на ответницата за прекомерност на адвокатското възнаграждение съдът е намерил за неоснователно, тъй като заплатеният размер е близък до минималния такъв по чл.7, ал.2, т.4 на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По отношение на разноските, полагащи се на ответницата по иска, съдът е посочил, че тя е направила разноски в размер на 2000лв. за адвокатско възнаграждение, от които според отхвърления размер на исковете й се полагат 717,10лв. Тъй като с първоинстанционното решение й е присъдена по-голяма сума, то е постановено намаляване на дължимите й разноски до посочения размер.
При горните обстоятелства настоящият състав намира обжалваното определение за правилно. При определяне на дължимите от ответницата Д. Н. разноски съдът е взел предвид действително направените такива от страна на ищеца и е съобразил уважените размери на исковете. Заплатеното от ищеца възнаграждение на вещо лице действително възлиза на 515 лв., както е посочено в списъка на разноските и както е приел съда. Вярно е, че 215лв. са добавени ръкописно в списъка по чл. 80 ГПК, но те представляват допълнително определения от съда и внесен от ищеца депозит за експертизата, който не е бил включен в печатния текст. По същата причина - поради допълване ръкописно на списъка, е променен и общия сбор на разноските. Така че, присъждане на непоискани разноски не е извършено. Що се отнася до прекомерността на адвокатското възнаграждение, заплатено от ищеца, следва да бъде споделен извода на въззивния съд, че то не е прекомерно, тъй като несъществено превишава минималния размер по Наредбата на Висшия адвокатски съвет - 1200лв.
Предвид изложеното обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на II г. о.
О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 261098 от 25.11.2021г. по гр.д. № 2759/2020г. на Бургаски окръжен съд постановено по реда на чл. 248 ГПК.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: