Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 498   София, 01 декември 2009 година     В  ИМЕТО  НА  НАРОДА            Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на 11 ноември две хиляди и девета година, в състав:               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА АНАДОЛСКА   БЛАГА ИВАНОВА     при участието на секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Явор Гебов изслуша докладваното от съдията Ивета Анадолска н. дело № 432/2009 година.       Производството е по повод жалба на подсъдимата Ц. В. В. срещу въззивно решение № 72/ 17.06.2009 год. по в.н.о.х.д. № 58/2009 год. на Военно-апелативен съд. В жалбата, поддържана и в съдебно заседание, са релевирани основанията по смисъла начл.348,ал.1,т.1,т.2 и т.3 НПК. Заявено е алтернативно искане за отмяна на атакувания съдебен акт и упражняване правомощието по чл.354, ал.1,т.2,пр.последно НПК, респ. връщане на делото за ново разглеждане, или намаляване размера на наложеното наказание лишаване от права. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира жалбата за неоснователна. Върховният касационен съд, като съобрази становището на страните и провери въззивното решение в пределите на чл.347 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 130 от 05.03.2009 год. по н.о.х.д. № 130/2009 год. на Софийски военно-окръжен съд, е призната за виновна подсъдимата Ц. В. , в това, че на 09.08.2009 год., при управление на служебен автомобил - “Плимут-Сънденс”, възложено й със заповед № 331/09.05.2009г. на директора на РДВР-София, нарушила правилата за движение, визирани в чл.25,ал.1 ЗДП и по непредпазливост причинила смъртта на Е. Б. , поради което и на основание чл. 343, ал.1, б”в” и във вр. с чл. 55, ал.1,т.2,б”в” НК, е осъдена на „пробация”, с определяне на двете задължителни пробационни мерки, за срок от осем месеца и 100 часа безвъзмезден труд в полза на обществото за една година. На основание чл.343г НК е наложено и наказанието лишаване от право да управлява МПС, за срок от една година и шест месеца. С въззивното решение на Военно-апелативния съд, е потвърден първоинстанционния съдебен акт   Жалбата на подсъдимата е неоснователна. В жалбата се съдържат доводи, които са правени и пред въззивната инстанция и на тях, е отговорено с подробни съображения, които се споделят от касационния състав. Решението на въззивната инстанция е законосъобразно. От мотивите към него е видно, че съдът е извършил проверка за съставомерността на деянието и наказателната отговорност на подсъдимата. За да не уважи направените пред него възражения е приел, че първоинстанционният съд е извършил точен анализ на доказателствата по делото и изложил съображения, съобразно чл. 305, ал. 3 НПК. Не отговаря на истината заявеното игнориране на част от доказателствената съвкупност. В тази насока са атакувани фактическите изводи на съда по отношение възможността подсъдимата да възприеме своевременно моториста, като опасност на пътното платно. Настоящата инстанция не може да коригира възприетите факти от инстанциите по същество, а следи само доколко оценъчният процес на доказателствените източници, е в съзвучие с процесуалните изисквания, спазени в конкретния случай. Изводите на единичната и тройна автотехнически експертизи, корелират с останалия доказателствен материал-показанията на разпитаните свидетели и обективните находки, установени при огледа на местопроизшествието. От материалите по делото е видно, че завоят отстои на разстояние 120м. Произшествието е настъпило в прав участък на пътя, поради което, ако водачът на лекия автомобил е в покой, може да възприеме моториста на разстояние от 80м., а ако е в движение-на 108м. При ясно време и много добра видимост, която не е затруднена от короните на дърветата, за В. е съществувала реална възможност да види пострадалия и прецени адекватно създалата се пътна ситуация.   Въз основа на установената по предвидения процесуален ред фактическа обстановка, въззивният съд е приел, че приложението на материалния закон е правилно и на заявените в жалбата доводи е отговорено с подробни аргументи. Несъмнено при извършената маневра от подсъдимата “обратен завой”, тя не е изпълнила вменените й от чл.25 ЗДП задължения да се увери, че няма да създаде опасност за останалите участници в движението, като се съобрази с тяхното положение, посока и скорост. И двамата водачи на моторните превозни средства са имали реална, обективна възможност да се възприемат и да направят необходимото да бъде избегнато пътнотранспортното произшествие, със съставомерен резултат. При неизпълнение на задълженията по спазване правилата за движение по пътищата, В. не би могла да се позове на неправомерното поведение на пострадалия Б. , като оневиняващо я обстоятелство. Анализирайки събраните писмени и гласни доказателства, съдът е стигнал до правилния извод за авторството на подсъдимата в извършеното престъпление и нейната вина. Обстоятелството, свързано с виновното поведение, /изразено в нарушение на чл.20,ал.2 ЗДП и чл.137е ЗДП/ и на друго лице-пострадалия/, което е в пряка причинна връзка с настъпването на съставомерния резултат, е рефлектирало при индивидуализация на наказанието, определено по реда на чл.55 НК. Апелативният съд е изложил достатъчно съображения, защо нарушенията, допуснати от пострадалия на правилата за движение по смисъла на чл.150а,ал.1 и на чл.38 ЗДП, не са в причинна връзка с настъпилия съставомерен резултат. Независимо, че касационната инстанция не може да възприеме, че липсата на правоспособност, не е в причинна връзка с пътнотранспорното произшествие, крайният извод на инстанциите по същество е верен, поради което възраженията на защитата в тази насока са несъстоятелни.   Неоснователни са доводите, свързани с явната неспралведливост на наложеното наказание. По делото са събрани недвусмислени доказателства за предходни наказания за нарушения на правилата за движение по пътищата, наложени по административен ред, което правилно е мотивирало инстанциите по същество да определят размера на кумулативното наказание лишаване от права. Съдебният акт търпи корекция, с оглед разпоредбата на чл.42бНК, задължаваща съда да определи периодичността на изпълнение на пробационните мерки- два пъти седмично.     По изложените съображения, настоящата инстанция намира,че жалбата на подсъдимата следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна, а въззивния акт- в сила.     Водим от горното и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК, Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение     Р Е Ш И :     ИЗМЕНЯ въззивно решение № 72/17.06.2009 год., по в.н.о.х.д. № 58/09год. на Военно-апелативен съд, като определя периодичността на задължителните пробационни мерки-два пъти седмично. ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване.       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: