11
Р Е Ш Е Н И Е
№ 335/13
гр. София, 14.02. 2014г.
В И М Е ТО НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми ноември , две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
при участието на секретаря Р. Иванова
изслуша докладваното от съдията Емил Томов гр. дело № 1345/2012 година.
Производството е по реда на чл.7 ал.7 от Закона за адвокатурата
Образувано е на касационна жалба на адв.Р. А. К. срещу решение №1535 на Висш адвокатски съвет , взето с протокол №59/27.07.2012г на заседание от 27 юли 2012г. С обжалваното решение е отменено решение на Софийски адвокатски съвет по протокол №7 от 27.04.2010г за вписване на обстоятелство в регистъра на адвокатските сдружения на основание чл. 56 от Закона за адвокатурата по заявление на адв.Р. К. ,с мотив,че регистърният орган се е произнесъл извън своята компентентност. На заседанието на Висш адвокатски съвет е била разгледана жалба на адв. Д. Д. М. ,изпратена от Административен съд [населено място] на Висш адвокатски съвет по подведомственост ,която жалба първоначално е била оставена без разглеждане с решение на Висш адвокатски съвет №1413/06.04.2012г., отменено от състав на Върховен касационен съд І г.о с определение №315 от 21.06.2012г по ч гр.д №302/2012г и преписката е била върната за ново разглеждане по същество на жалбата на адв. Д. М. , постъпила срещу решение от 27.04.2010г на Софийски адвокатски съвет , отменил свое предходно решение , взето по протокол №5 от 30.03.2010г в частта за вписване прекратяването на адвокатско сдружение „К.” и отписването му от регистъра при САК ,считано от 23.03.2010г. ,както е било заявено първоначално от същата жалбоподателка на 22.03.2010г при нейното напускане като съдружник. Последващото решение за вписване в регистъра е постановено по заявление №2651 от 22.04.2010г на адвокатско сдружение „ К.”, представлявано от адв.Р. К. , съгласно което заявление за вписване сдружението се прекратява , считано от 27.04.2010г . Същата дата е вписана в регистъра, воден от Софийски адвокатски съвет съгласно чл. 1 т.3 от Наредба №3 ат 29.10.2004г за водене и съхраняване на регистрите. Това е решението , което Висш адвокатски съвет е отменил с обжалваното понастоящем решение , воден от съображението , че след като на 30.03.2010г е постановил решение за прекратяване на Адвокатско сдружение „К.”,считано от 23.03.2010г, Софийски адвокатски съвет не е имал правомощия сам да отменя това свое решение и да постанови друго, с което да прекрати същото адвокатско сдружение ,считано от друга дата .
Жалбата съдържа искане за отмяна на решението на Висш адвокатски съвет като недопустимо, произнесено без да се обсъди допустимостта на сезиращата жалба на адв. Д. М.. Към момента на нейното постъпване вече е било вписано напускането на адв. М. като съдружник в Адвокатско сдружение „К.”, последната няма легитимация като жалбоподател по отношение на решението от 27.04.2010г ,тъй като нейното заявление за напускане като съдружник е било уважено и вписано . Решението от 27.04.2010г не засяга това вписване. Висш адвокатски съвет е следвало да съобрази , че частичната отмяна на решение по протокол №5 от 30.03.2010г е от компетентност на Софийски адвокатски съвет , упражнена в резултат на редовно подадено заявление за вписване в регистъра на адвокатските сдружения на прекратяване , придружено с доказателства за представителна власт на лицето ,подписало заявлението съгласно чл. 14 от Наредба №3/29.10.2004г. Компетентността на адвокатския съвет по отношение на решението , неправилно отменено от Висш адвокатски съвет , произтича от уредбата на чл. 89 т.19 от Закона за адвокатурата и чл. 2 ал.1 от Наредба №3/29.10.2004г за водене и съхранение на регистрите , тя е изключителна. Немотивирано е прието обратното. Актът няма характер на административен , нито на съдебен и поради това Законът за адвокатурата не предвижда генерални клаузи за субсидиарно прилагане на АПК или ГПК ,нито ограничава Адвокатския съвет да промени свое решение , ако констатира неверност на документи, въз основа на които е взел решение за вписване. Налице са били неверни обстоятелства, заявени с първоначалното заявление на адв. Д. М. по отношение на нейни представителни правомощия, не е била приложена неразделна част от договора за адвокатско сдружение. Единствено настоящият жалбоподател е имал правомощието за представлява адвокатското сдружение като заявител на обстоятелството кога сдружението е прекратено , което обстоятелство несъмнено подлежи на вписване ,но по заявление на представляващия сдружението.Изтъква се като доказано , че единствено жалбоподателят адв Р. К. е имал съответната представителна власт, но Висш адвокатски съвет не е обсъдил това и не му е дал възможност процедурна възможност да участва в производството по обжалване , да защити правата и законните си интереси . Като възражение се изтъква още,че постановеното определение №315 от 21.06.2012г по ч гр.д №302/2012г на Върховен касационен съд І г.о , с което преписката е по жалбата на адв. Д. М. била върната на Висш адвокатски съвет за ново разглеждане по същество, е нищожно .
Висш адвокатски съвет не е заявил становище по жалбата
Становище е заявила адв.Д. М. , по чиято жалба е произнесено обжалваното решение . Изтъква се ,че по нейното заявление законосъобразно е поискано и прекратяване на сдружението. Без никаква причина и без да има право, С. на Софийска адвокатска колегия е отменил свое решение .
Върховен касационен съд , ІІІ г.о, намира постъпилата жалба от адв Р. К. за допустима , доколкото отмяната на положителното решение на адвокатския съвет , въз основа на което вписване е било вече извършено, има за последица отказ да се придаде удостоверително значение на вече вписаното в регистъра обстоятелство , а отказът за вписване на обстоятелства в регистъра подлежи на обжалване от заявителя .
Жалбата е по същество неоснователна в основния си довод ,за недопустимо произнесено от Висш адвокатски съвет отменително решение .
Съдебният контрол спрямо актове на органи с регистърна компенентност по Закона за адвокатурата се изразява включително в проверка дали обжалваният акт е бил допустим съгласно този закон и приложните норми на наредбата , издадена на основание чл. 147 от Закона за адвокатурата . Като евентуален порок на решение на Висш адвокатски съвет , недопустимостта се проверява и преценява от настоящия съд единствено в производство по обжалване и за да е налице основание за подобна проверка, Върховен касационен съд следва да е надлежно сезиран по реда на чл. 7 ал.7 от Закона за адвокатурата. Тази предпоставка е налице по отношение на решение №1535 на Висш адвокатски съвет, взето с протокол №59/27.07.2012г на заседание от 27 юли 2012г. Независимо от правното естество на съображенията ,по които с него е постановена отмяната , именно заявителят адв.Р. К. има гарантирана от нормата на чл7 ал.7 ЗА възможност да отнесе в съда както въпросът за допустимостта, така и въпрос за правилността на това решение.
Когато до съда е отнесен първият въпрос , както е в случая, за допустимостта на отменителното решение по протокол №59/27.07.2012г на Висшия адвокатски съвет ,взето при вече уважено искане за вписване на жалбоподателя заявител,от значение са условията и предпоставките , с които Закона за адвокатурата свързва допустимостта за обжалване на решенията на адвокатските съвети пред Висш адвокатски съвет в случай ,че адвокатския съвет по реда на регистърната проверка е извършил също отмяна : при сезиране с последващо заявление е отменил предходно свое положително решение за вписване , за да впише регистъра исканото от последващия заявител. Срещу решението на Софийски адвокатски съвет от 27.04.2010г, отменил свое предходно решение по протокол №5 от 30.03.2010г в частта за вписване прекратяването на адвокатско сдружение „К.” и отписването му от регистъра при САК с дата 23.03.2010г, е постъпила жалбата на от адв. М. , - първи по ред заявител на спорното обстоятелство , относно подлежащ на изрично вписване факт - датата на прекратяването на адвокатското сдружение при двама съдружници . Тя е подала жалба с оплакване за нищожност на второто по ред решение на Софийски адвокатски съвет , която жалба , разгледана от Висшия адвокатски съвет , също следва да бъде преценена като допустима с оглед качеството й на заявител , получил отказ по заявлението си , независимо че отказът не е оформен по реда на Наредба №3/2004г за водене и съхраняване на адвокатските регистри (не са използвани бланките) а е резултат от отмяната на вече взето положително решение по нейното искане .
За положително преценената от настоящия съд допустимост на тази жалба е без значение дали Висш адвокатски съвет е достигнал до този извод автономно , или по указание съгласно определение №315 от 21.06.2012г по ч гр.д №302/2012г. на Върховен касационен съд І г.о.на ВКС Поради това възраженията на настоящия жалбоподател адв.Р.К. , че съдебното определение е нищожно , нямат обуславящо значение за направения в решението извод за допустимо сезиране , този извод Върховен касационен съд намира за е правилен . Както вече се изтъкна , въпросът с допустимостта на жалбите, които и двама заявители са подали срещу съответните решения , следва да се прецени с оглед на обстоятелството , че второто по ред решение на Софийски адвокатския съвет , взето по заявлението на адв Р. К. ,също има значението на решение за отказ , по предходното заявление на адв Д.М., поради отменителния му характер в една част.
Или двете жалби следва да се приемат за недопустими по аргумент от буквалното значение на отказа като предпоставка за тях, или и двете са допустими - като постъпили от различни заявители , получили отказ по заявленията си в резултат на последваща отмяна .
Според настоящия Съд , редът за обжалване в случая е допустим и за двамата заявители съгласно чл. 7 ал.7 вр. чл. 53 от Закона за адвокатурата като единствено , уредено в този закон правно средство за защита на правото им да изискат и получат съответно на действителното положение и правния им статут като адвокати вписване в регистъра, щом това право е пряко накърнено от решение на регистърен орган по същия закон , взето при упражняване на регистърна компетентност,чрез отказ. Приоритетът, който произтича защитата на това право, е легитимирал както жалбоподателя К. в този съдебен процес,така и другия заявител и адвокат в съдружието . Изтъкнатото право не може да бъде взаимно оспорвано между заявителите адвокати, за да го разрешават с иск ( чл. 537 ал.2 ГПК),то е публично. При конкретния регистър и въобще относно регистрите, водени по Закона за адвокатурата , не е предвиден специален иск за установяване нищожност или недопустимост на вписване. Същевременно Законът за адвокатурата ясно е възприел общия принцип на охранителните производства ,че положителните решения за вписване в регистъра не се обжалват. Предвижда се възможност за сезиране на Висшия адвокатски съвет единствено при отказ по подаденото заявление и единствено по жалба на заявителя, но щом отказът може да е изричен или мълчалив ,той може и да е резултатен. Решението на Висшия адвокатски съвет е постановено по жалба , съгласно реда на чл.53 ал.2 Закона за адвокатурата и е произвело основание за заличаване на вече вписано обстоятелство,но тази жалба е била единствено правно средство за защита срещу недопустима ревизия от страна на регистърния орган на негово положително решение за вписване . Следва да се прави разлика между вписване,което засяга материално право на трета страна и поражда гражданскоправен спор (тогава засегнатата от несъответно вписани обстоятелства страна следва да се възползва от общия исков ред, за да се установи основание за отмяна на охранителния акт ) и защитата срещу акт на охранителния орган,последващо постановил отмяна на свое положително решение поради ревизия на вече уважено искане за вписване. В първия случай ще де касае за пряко обжалване на положителен охранителен акт ,което е недопустимо, включително за засегнатото от вписването лице, във втория случай обаче на заявителя следва да се признае възможността да обжалва ревизиращото постановление на регистърния орган , ако то обективира отказ по неговото заявление. За наличието на този отказ не е от значение формата на неговото постановяване, а резултатът .
Настоящето производство е с ограничен предмет на проверка , то е по жалба и не е допустимо да се разрешава спор между заявители , а единство спор между заявител и органа по регистрация за наличието или липсата на предпоставки за вписване на поисканото от жалбоподател обстоятелство. В производство по регистрация на фактите ,свързани с учредяване или прекратяване на адвокатско сдружение , охранителната дейност на адвокатските съвети предпоставя правоотношение между заявителя и органа по регистрацията , а не правоотношение между сдружението и този орган. Адвокатският съвет е длъжен с решение да отрази в регистъра на коя дата е прекратен регистрирания договор за адвокатско сдружение , но в случая не се касае за служебно подлежащи на вписване обстоятелства ,а за обстоятелства , които се заявяват от заинтересования съгласно чл. 12 и сл. от Наредба №3/2004г на Висшия адвокатски съвет и вписването е факултативно
Заявител , който сочи за вписване в регистъра по чл.1 т.3 от Наредбата обстоятелство по чл. 56 предл. първо от Закона за адвокатурата - прекратяване на регистриран договор за адвокатско сдружение , действа като представител , което е от значение при легитимирането и на първия по ред заявител , в случая адв.Д. М. , така и на жалбоподателя адв Р.К. като последващ заявител.Преценката на регистърния орган по отношение на самото представителство е ограничена и се изчерпва с формалното удостоверяване. В случая със заявлението на адв. Д.М. проверката се е основавала и на вписаното в регистъра до момента на постъпването му.. Бил е регистриран договор от 01.02.2007г, според който сдружението се представлява и от двамата адвокати. Съществувал е анекс от по-късна дата (10.04.2007г ), според който документ само адв. Р.К. ще представлява сдружението ,но промяната не е била вписана (извлечение от регистъра по партидата на адвокатското сдружение ,стр 56 по описа на ч. гр.д№302/2012г І г.о). Съгласно чл. 12 т.4 от Наредба №3 от 29.10.2004 на Висш АС, представителството на сдружението се отразява в регистъра, а отразеното в него има удостоверително действие, с което се съобразява включително регистърния орган. Ето защо компетентност за изменение на решението не може да бъде изведен от института на фактическата грешка и редът за нейното поправяне, нито от последваща констатация , че заявителят по уваженото искане е действал без да има представителна власт.При удостоверените по първото заявление и вече вписани в регистъра обстоятелства, към момента на постъпването на последващо заявление от адв. Р.К. е било налице положително решение за вписване, което последният заявител е оспорил. Оспорването е фактът , който ретистърният орган е следвало да съобрази в по- нататъшните си действия .
По въпроса за наличието или липсата на компетентност регистърният орган да отменя или изменя свой положителен охранителен акт в тази връзка , настоящият съд намира следното :
При вписванията в регистъра на адвокатските сдружения заявителят не е санкциониран от императивен принцип на еднократност и изчерпателност при посочване на фактите ,но заявленията за дерегистрацията на договора за адвокатско сдружение в настоящия случай сочат за вписване факт , които може да настъпи само веднъж. Поради това е от значение редът на заявленията за вписването му , като при второто по ред заявление за един и същи факт е от значение обстоятелството ,че първото по ред заявление е уважено с решение , вписана е била и датата на прекратяване на сдружението. В предмета на преценка на регистърния орган и в този случай е удостоверен ли е фактът на прекратяване така , както последващият молител го заявява . Спорът за редовността на вече уважено заявление пред регистърния орган не може да бъде повдиган за пререшаване пред него с последващо заявление , като основание за отмяна на взетото решение за вписване. Допустимо е с ново заявление да се иска последващо изменение ,стига то да не засвидетелства неразрешен граждански спор между молителя (заявител) и лице , което се противопоставя на молбата. Извън случаите на допълнително представен от заинтересовано лице акт с правоустановително действие относно верността на вписаното (по правило съдебен акт ,постановен в исково производство пред съд) , въпросът за валидността на предходното заявление и допустимостта на вписването по него не е подлежал на пререшаване от регистърния орган съгласно Закона за адвокатурата. Това следва от удостоверителната роля на вписването съгласно чл. 149 от Закона за адвокатурата. Действително , спорът за легитимацията на заявител в регистърното производство , за надлежната проверка при представителство , не е гражданско правен и не е основание за иск . Граждански е обаче спорът от кой юридически факт следва прекратяване на сдружението и за този факт органът по регистрацията следва да изиска удостоверяване. Първият по ред заявител за вписване по регистъра на адвокатските сдружения е посочила факта на своето напускане като съдружник , удостоверила го е с предизвестие за напускане, чиито срок е бил изтекъл. Вторият по ред заявител не е посочил друг факт като правопроизводящ за прекратяването, освен изявлението си на коя дата е настъпило обстоятелството. Спорът между двамата заявители , който безусловно е следвало да бъде констатиран в рамките на регистърното производство към момента на постъпване на второто по ред заявление , е за дължимото съдържание на вписването в регистъра в частта за датата на прекратяване на договора за адвокатско сдружение , който факт и двамата адвокати са заявили за вписване самостоятелно, не едновременно и противоречиво. Констатирането на този спор при подаването на заявление №2651 от 22.04.2010гна адвокатско сдружение „К.”, представлявано от адв. Р. К. е било задължение на регистърния орган , тъй като спорът е обуславящ за задължението му да укаже на последващия заявител „обстоятелствата , които следва да бъдат установени и с какви документи може да стане това,както да определи подходящ срок”(чл. 29 ал.1 от Наредба№3/ 29.10.2004г на Висш АС) Необходимо е било представянето на акт с правоустановително действие - по правило това е съдебно решение , с чиято сила и двамата заявители са обвързани при разрешаване на въпроса на коя дата е прекратено сдружението им. Позоваване на акт с подобно значение ще даде основание за отмяна или изменение на предходно решение за вписване ,а съображенията на Върховен касационен съд ІІІ г.о във връзка с приложимия закон са следните :
Общите правила на охранителните производства в чл. 530-540 ГПК съдържат и изразяват принципите на уредбата им при действащия правен ред. Макар цитираните правила да са свързани с подведомствеността на охранителните производства пред съдилищата , те са общ регламент относно реда и при органи , които по силата на специални закони упражняват охранителна дейност по регистърни производства с конститутивно или доказателствено значение на вписванията , ако за нея не е уредено друго. Съгласно чл.530 от ГПК, предвидените в този и други закони охранителни производства се уреждат от правилата на гл. четиредесет и трета ГПК, доколкото не са установени особени правила.Приложимостта на общите принципи на регистърното производство следва от законоустановеността като принцип , възприет в Закона за адвокатурата при регламента на регистрацията и дерегистрацията на адвокатски сдружения ,този принцип е изрично изведен в чл.1 от ЗА , а самата уредба е законоустановена в чл.53 ал.2, чл. 56 , чл. 89 т.19, чл. 147 и чл. 149 от Закона за адвокатурата , съответно на общи принципи в чл. 530-540 ГПК.
Като е постановил отмяна на предходното си решение за вписване без да се съобрази с гореизложеното , Софийски адвокатски съвет неправилно е ревизирал извършено вече вписване . Като е констатирал това по жалба на адв Д.М. , Висш адвокатски съвет правилно е отменил решението на регистърния орган със съответното за фактите по случая съображение за недопустимост от отмяна . Произнесеното в това производство решение на Висш адвокатски съвет обаче не произвежда основание за Софийски адвокатски съвет да впише отново в регистъра датата 23.03.2010г , тъй като е налице спор , който страните следва да разрешат по исков ред . Указанието следва да бъде дадено от регистърния орган и на двамата заявители да им се даде срок да заведат иск ,това е законоустановено задължение на регистърния орган. Съгласно принципното правилото на чл. 537 ал.2 ГПК и доколкото в закона за адвокатурата не се съдържа друга уредба, засегнатата от несъответно вписани обстоятелства страна следва да се възползва от общия исков ред. Тъй като състоянието на регистъра отразява вписване (датата 27.04.2010г), чието основание се отменя по силата на решението на Висш адвокатски съвет по протокол №59/27.07.2012г , ефектът от отмяната по реда на обжалването няма да има за последица валидиране на вписването по неправилно отмененото решение на Софийски адвокатски съвет (по протокол №5 от 30.03.2010г)в частта за вписване прекратяването на адвокатско сдружение . и отписването му от регистъра при САК ,считано от 23.03.2010г . По своето съдържание решението на Висш адвокатски съвет не указва подобна последица , то и не следва да произведе основание за ново вписване, щом в хода на производството се констатира спор , който следва да бъде съдебно разрешен по общия ред .Съдебното решение ще е основанието за извършване на последващо вписване , в съответствие със съдебно установеното .
При това положение жалбата на адв Р.К. е неоснователна в основния си довод , за недопустимост на решение №1535 на Висш адвокатски съвет , взето с протокол №59/ 27.07.2012г на заседание от 27 юли 2012г. Основателни са обаче доводите на жалбоподателя за незаконосъобразно развитие на производството по неговото заявление, с оглед възможността да защити правата и законните си интереси. При обжалваното решение на Висш адвокатски съвет , заявлението на адв. Р. К. по чл. 56 от Закона за адвокатурата е оставено без отговор, по точно същото се явява отказано в резултат на решението на Висш адвокатски съвет , без предпоставките за законосъобразен отказ да са установени за целите на регистърното производство.По отношение на адв Р.К. , който със заявление е поискал да впише обстоятелство , регистърният орган е следвало да съобрази задължението си по чл. 29 ал.1 от Наредбата , като укаже представянето на необходимия акт , въз основа на който да се извърши искана от заявителя промяна по регистъра.Отмененото решение на Софийска адвокатска колегия е съдържало и отмяна на предходното , също положително решение за вписване , без да е бил представен акт с правоустановително действие, дори без да е бил представен документ с удостоверително значение относно сочения за вписване факт.
Ето защо жалбата следва да бъде оставена без уважение по отношение на искането за обезсилване или отмяна на решението на Висш адвокатски съвет .Преписката по двете заявления следва да бъде върната на Съвета при САК като регистърен орган, за съобразяване на компетентността му .
Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІг.о.
Р Е Ш И :
Оставя без уважение жалба на адв.Р. А. К. срещу решение №1535 на Висш адвокатски съвет , взето с протокол №59/27.07.2012г на заседание от 27 юли 2012г.
Връща преписката по заявление на адв.Д. Д. М. от 22.03.2010г за вписване на обстоятелство в регистъра на адвокатските сдружения и преписката по заявление на адв Р. А. К. от 22.04.2010г като представляващ адвокатско сдружение „ К.” за вписване на обстоятелство в същия регистър , на Софийски адвокатски съвет , за по- нататъшни действия по компетентност ,съгласно настоящето решение .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: