Р Е Ш Е Н И Е № 31 Гр.София, 24.01.2023г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на дванадесети декември през две хиляди и двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИСЕР ТРОЯНОВ ЧЛЕНОВЕ: НАДЕЖДА ТРИФОНОВА ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА при секретар Г.ИВАНОВА и в присъствието на прокурора Г.СТОЯНОВА изслуша докладваното от съдията Н.Трифонова н. д. № 847/2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия С. С., както и по жалба на защитника му адв. А. Н. срещу въззивно решение № 19 от 17.09.2022г., постановено по ВНОХД № 17/2022г. по описа на Военно-апелативния съд в частта, с която е потвърдена осъдителната част на първоинстанционната присъда. Релевират се касационните основания по чл.348, ал.1,т.1 и 2 НПК, като се излагат оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до незаконосъобразното осъждане на подсъдимия. Иска се от касационната инстанция да отмени решението в обжалваната му част, да оправдае подсъдимия по обвиненията за извършени престъпления по чл. 274а,ал.3, пр.1 и по чл.379а НК или да върне делото за ново разглеждане на друг състав на апелативния съд. В съдебно заседание пред Върховния касационен съд защитникът на подс.С.- адв.Н. заявява, че поддържа жалбата си с направените възражения и искания. Желае да се отмени въззивното решене и подсъдимият да бъде оправдан, алтернативно прави искане за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд. Подс.С. също поддържа своята жалба и моли тя да бъде уважена. Акцентира на липсата на умисъл в действията си. Подчертава, че пред административния съд се е развило производство по обжалване на заповед за уволнението му, издадена въз основа на същите обстоятелства, предмет и на наказателното производство. Желае касационната инстанция да отмени решението на апелативния съд и да го оправдае, алтернативно да върне делото за ново разглеждане от въззивната инстанция. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становището, че жалбите са основателни. В последната си дума подсъдимият желае да бъде оправдан. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, второ наказателно отделение, като обсъди доводите, релевирани в касационните жалби, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното: С присъда № 110 от 15.06.2021г., по НОХД № 14/2020г. Военен съд – гр. София е признал подсъдимия капитан С. С. за виновен в това, че около 9.00 часа, на 21.02.2019г., в гр. Велико Търново, като военнослужещ извършил непристойни действия, грубо нарушаващи войнския ред и изразяващи явно неуважение към войнската чест и достойнството на военнослужещия капитан Г. Г. и на основание чл. 379а и чл. 54 от НК го е осъдил на 1 (една) година лишаване от свобода, като го е признал за невинен и го е оправдал в частта по обвинението да е извършил насилствени действия. Съдът е признал подсъдимия за виновен и в това, че по същото време и на същото място, като военнослужещ опетнил формено облекло, носено от капитан Г. Г. по реда на Закона за отбраната и въоръжените сили на Р.България във връзка със Закона за военната полиция, определено със Заповеди №ОХ-44/18.01.2016г. на МО и Заповед № ВП808/19.02.2016г. на директор Служба "Военна полиция" и на основание 274а ал.3 пр. 1 от НК и чл.54 от НК го е осъдил на 3 месеца лишаване от свобода. Съдът е признал подсъдимия за невинен и го е оправдал изцяло по обвинението по чл.339, ал.1, пр.2 НК. На основание чл. 23 ал. 1 от НК съдът е определил подсъдимият да изтърпи едно общо наказание, най-тежкото от наложените, а именно 1 (една) година лишаване от свобода. На основание чл.66 НК изпълнението на наказанието е отложено за изпитателен срок от 3 години. Съдът се е произнесъл и по веществените доказателства и разноските по делото. Постъпил протест относно оправдателната част на присъдата и жалба на подсъдимия са инициирали въззивно производство пред Военно-апелативния съд. С решение № 19 от 07.09.2022г. постановено по ВНОХД № 17/2022г., първоинстанционната присъда е била потвърдена изцяло. Касационните жалби на подсъдимия и на защитника му са неоснователни. Относно възраженията за допуснати съществени процесуални нарушения: Преди да отговори на направените възражения, касационната инстанция намира за необходимо да уточни следното: Изискванията към съдържанието на касационната жалба са посочени в разпоредбата на чл.351, ал.1,2 НПК. От съществено значение е ясното дефиниране на касационните основания и данните, които ги подкрепят с оглед обема на касационната проверка. В касационната жалба на защитника, се съдържат твърдения за допуснати нарушения на процесуалните правила, свързани с направения от въззивния съд доказателствен анализ, спазване процесуалните изисквания за обективност и всестранност, като в подкрепа на същите са цитирани показания на свидетели посочени с инициали или конкретизирани като „цитираните двама други“ / стр.2 на касационната жалба/, без да може да се направи извод за гласните доказателствени средства, които в случая защитата намира за фаворизирани. Тъй като са налице две жалби - от защитата и от подсъдимия, касационната инстанция ще разгледа заедно техните възражения, доколкото в жалбата на подсъдимия се сочат идентични оплаквания и е уточнен доказателственият материал, анализът на който се счита за осъществен в нарушение на чл.13 и 14 НПК. На следващо място, касационната инстанция счита за необходимо да отбележи, че касационното основание по чл.348, ал.1,т.2 НПК визира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Съществеността на процесуалното нарушение е определящ фактор за основателността на възражението, поради което изрично в разпоредбата на чл.348, ал.3 НПК са очертани кои от тях са такива. И тъй като не са налице доводи за наличие на нарушения обективирани в чл.348, ал.3, т.2, 3 и 4, очевидно касаторите припознават описаните от тях като неотстранени такива, ограничаващи процесуалните им права. И в двете касационни жалби пространно се визират пропуски в процесуалната дейност на съдебните инстанции, но не всички могат да се определят като съществени. Оплакванията на подсъдимия за забавено изготвяне на протоколите от съдебните заседание пред първия съд или твърденията за закъснението, с което е уведомен за постъпил протест и изготвени мотиви, макар по съществото си да са процесуални неизрядности, настоящата инстанция не дефинира като пропуски, рефлектирали върху пълноценното упражняване на правата на касаторите. Неуважаването на доказателствени искания, в което подсъдимият също съзира съществено процесуално нарушение, не може винаги да се припознае като такова, доколкото не е довело до формиране вътрешното убеждение на съда в противоречие в принципите по чл.13 и 14 НПК. Въпросните искания са били докладвани от съда на страните и по тях е взето отношение. Предвид обема им съдебните инстанции правилно са съсредоточили усилията си в допускане на тези, които имат отношение към изясняване на основните факти по делото, касаещи повдигнатите срещу подсъдимия обвинения и процесуални пропуски в тази насока не се наблюдават. Що се отнася до възраженията за непълноти и пропуски в изготвените протоколи от съдебни заседания, то подсъдимият е направил своите бележки и възражения, като същите са били разгледани в рамките на процедура по чл.312 НПК. Под формата на възражения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила касаторите навеждат множество доводи, с които всъщност атакуват обосноваността на контролирания акт. Настоящата инстанция е имала възможност нееднократно в своите решения да подчертае, че преценката за достоверността и достатъчността на доказателствата е суверенно право на съдебните инстанции по фактите. Изводите им относно посочените обстоятелства касационният съд няма правомощия да ревизира. Предмет на контрол пред настоящата инстанция са материалната и процесуална законосъобразност на проверявания акт, за това и няма да бъдат разгледани възраженията срещу решението на съдебните инстанции да се довери на показанията на св.Г., св.А., св.Х. и св.Р., както и да се кредитира протоколът за доброволно предаване и заключението на СМЕ изготвена по метода на ДНК профилиране. Оплакванията на касаторите, подлежащи на проверка от настоящата инстанция в рамките на чл.348, ал.1,т.2 НПК, могат да се обособят в две групи - относими към процесуалната законосъобразност на приобщен доказателствен материал, неговия обективен анализ при спазване принципите за всестранност, както и възраженията за липсва на мотиви към решението, обективирано с пропуски на въззивния съд да се произнесе по направени съществени възражения. Проведеното пред въззивния съд съдебно следствие, обуславя допустимостта на въпросите от първата група, които касаторите поставят пред настоящата инстанция, отнесени към наличието на процесуални нарушения свързани със събраните и интерпретирани от втората инстанция доказателства. След проведения разпит на поемните лица, участвали при огледа на вещественото доказателство- униформен клин на св.Г., подсъдимият счита, че се е компрометирало писменото доказателствено средство- протокола за оглед и той следва да се игнорира. Разгледани по същество, оплакванията му не могат да се споделят. Не се установяват процесуални нарушения, които да дискредитират проведеното следствено действие- оглед на веществено доказателства и да водят до изключването на протокола фиксирал в писмен вид същото, от доказателствената съвкупност. Макар и лаконично въззивният съд е взел отношение по въпроса за процесуалната му издържаност и настоящата инстанция няма основание да не сподели виждането му. Аргументирано е заключението, че показанията на свидетелите Б. и Т., свързани с броя на възприетите от тях петна/всъщност въпрос на субективна преценка/, са проверени чрез назначаването на исканата от защитата СМЕ на веществено доказателство- ДНК анализ на следите по въпросния клин. Въззивната инстанция правилно се е съсредоточила върху значимостта на заключението даващо категорично становище, че изследваният биологичен материал, иззет от униформения клин произхожда от подсъдимия. Некоректно е направено възражението на подсъдимия пред настоящата инстанция, атакуващо спазването на процесуалните правила при възлагането и изготвянето на споменатата СМЕ. То се изразява в съмнения относно изследвания обект, породени от впечатленията, че пликът, в който е бил запечатан униформения клин, е носел подпис на защитника, а полагането на такъв се отрича от последния. Този довод не е изложен в съдебно заседание, при обсъждане на експертното заключение, а се предлага на обсъждане пред касационната инстанция. Проверката на оплакването, не подкрепя съмненията на касатора. Няма основателни доводи, които да аргументират тезата му, за процесуални пропуски при опаковането и съхранението на вещественото доказателство. Подпис на защитника е положен върху плика, в който е опакован клина на досъдебното производство и това коректно е отбелязано от експерта. Следователно аргументите на подсъдимия, с които мотивира съмнението си относно автентичността на изследваното веществено доказателство, не могат да се споделят Останалите възражения относими към първата група, които се излагат пред настоящата инстанция, не са по-различни от тези, поставяни на обсъждане пред окръжния и апелативния съд. Те касаят достоверната интерпретация на гласните доказателства, допустимостта на доказателства събрани в рамките на провело се административно производство, както и възражения срещу процесуални действия на първия съд. Изтъкването им отново в касационната жалба, би могло да стане в рамките на възражение за неизпълнени задължения на апелативния съд по чл.339, ал.2 НПК / втората група възражения/, какъвто пропуск понастоящем не се констатира. Свидетелските показания са анализирани от съдебните инстанции според действителното им съдържание, без да се констатира твърдяната от касаторите предубеденост на съда. Не е налице неглижиране на част от тях, за сметка на други. Относимите към предмета на доказване въпроси, поставени от подсъдимия и защитника му, са намерили адекватни и мотивирани отговори в решението на въззивната инстанция, което отговарят на стандартите, залегнали в чл.339 НПК . Може да се обобщи, че с необходимата обективност са обсъдени процесуално допустими доказателства- свидетелските показания на лицата, участвали в комисията-св.А., св.Х. и св.Р. , тези на св.Г., протоколът за доброволно предаване, протоколът за оглед на веществено доказателство и изготвената по метода на ДНК профилира СМЕ, за да се направи с нужната категоричност изводът, че следата от слюнчен секрет върху клина на св.Г. произхожда от подсъдимия. Не се констатира компрометиране на нито едно от въпросните доказателства, послужили на съдебните инстанции за да направят изводите по значимите факти. Не на последно място трябва да се отбележи, че подсъдимият не отрича причините и начина, по който въпросният секрет се е оказал върху форменото облекло на колегата му, като акцентира на спонтанността на реакцията и поведението си, предизвикани от здравословното му състояние. Въз основа на законосъобразно установена фактическа обстановка, материалният закон е приложен правилно. Основният въпрос, който се поставя на обсъждане е относим към субективната страна на деянията и касае наличието на умисъл в действията на подсъдимия. Без да отрича, че е кашлял срещу св.Г., подсъдимият и пред настоящата инстанция защитава тезата си, че изплюването срещу клина на свидетеля Г. е било спонтанно, неволно, резултат от пристъп на кашлица, вследствие на развила се вирусна инфекция. Доводите за липса на умисъл в действията му са били много подробно разгледани и от двете предходни инстанции, отхвърлили ги като неоснователни. Тъй като въпросът за вината е фактически и не се определя единствено от обясненията на извършителя, аргументите на съда да приеме, че е налице умишлено поведение от страна на подсъдимия, са мотивирани с правилен прочит на относимите към основния предмет на доказване, законосъобразно приети и вярно интерпретирани доказателства, които основно са показанията на свидетелите очевидци и заключението на ДНК експертизата. Приемайки версията на подсъдимия, че е кашлял, въззивният съд е извел правилно крайния си извод, че възпроизведената чрез кашлицата продукция / храчка или определено количество слюнка/, е била изплюта точно върху униформения клин на св.Г. с определена цел, а не неволно. Аргументирано е отхвърлена защитната теза на подсъдимия, като е отбелязано, че при кашляне- независимо, от какво е предизвикано като рефлекторна реакция, човек предпазва околните с поставяне на ръка на устата или по друг начин, докато в настоящия случай подс.С. не само се приближил близо до свидетеля, но и не е предприел, каквито и да се действия по предпазването му. Обсъдено в светлината на създалата се ситуация, при обективираното явно нежелание на подсъдимия дейността на комисията по изпълнение заповедта за отнемане на допуска му до класифицирана информация да приключи, поведението му по наплюване на св.Г., завоалирано с пристъп на кашлица, била тя симулирана или не, правилно е оценено като умишлено. Действията на подсъдимия законосъобразно са намерили правна квалификация в състава на престъпленията по чл.274а, ал.3, пр.1 НПК и чл.379а НК. Инкриминираното в състава на чл.274а, ал.3, пр.1 НК опетняване на формено облекло предвижда и фактическото му замърсяване, когато то е направено умишлено и с цел да се накърни символиката, която има, да се изрази негативно отношение към институцията и лицето, която я носи в знак на принадлежност към същата. Конкретното зацапване със слюнка, не е неволно, а е резултат от желанието на подсъдимия да преодолее забраната, която е имал да напусне стаята, гарантирана с физическото му препятстване да стори това точно от страна на св.Г., като е изразил своето негативно отношение и към служебните задължения, които е изпълнявал свидетелят. Наплюването, в конкретния казус съвпада с изпълнителното деяние на „опетняване“, осъществено във фактически и преносен смисъл, поради което не могат да се споделят възраженията на защитата за тълкуване на опетняването само във втория. Правно издържани са и аргументите на въззивната инстанция относно наличието на обективните и субективни признаци на престъплението по чл.379а НПК. С поведението си подсъдимият е извършил непристойно действие, грубо нарушаващо войнския ред и изразяващо явно неуважение към войнската чест и достойнство на свидетеля капитан Г.. Несъмнено изискванията за спазване на войнския ред, включват и високи стандарти към етичните правила и норми, към които следва да се придържат военнослужещите. Сред тях са и основни морални и етични правила, важащи за всички граждани- цивилни и военни- уважение, вежливост, спазване на човешките права и свободи. Доколкото са включени в Устава на войсковата служба на въоръжените сили на Р.България и съставляват част от войнския ред, явно изискват акуратно съблюдаване. Затова и не могат да се споделят възраженията на защитата, че след като обвинението не е конкретизирало изрично нарушената разпоредба на Устава, то са накърнени правата на подсъдимия и е лишен от възможността точно да разбере смисъла на обвинението. Правилно въззивният съд е разкрил в действията на подсъдимия не само грубо нарушение на войсковия ред, но и демонстрирано пренебрежение и явно неуважение към личността на св.Г., който е съдействал на членовете на комисията при изпълнението на служебните им задължения. Престъпленията са осъществени при условията на идеална съвкупност, тъй като с едно действие- наплюването на униформеното облекло на св.Г., се засягат два различни непосредствени обекта- обществените отношения свързани с реда на управление при чл.274а, ал.3 НК и почтеността и военната чест при престъплението по чл.379а НК. В тази насока остават неоснователни възраженията на защитата, за липса на законови предпоставки по чл.23, ал.1 НК Във връзка с правилното приложение на материалния закон е направено и възражението, че след като административният съд се е произнесъл веднъж по жалба на подсъдимия срещу заповед за уволнение и в решението са разисквани факти- част от които са относими и по настоящото дело, наказателният съд е обвързан от констатациите на административния и не би могъл да направи различни фактически и правни изводи. Касае се за дисциплинарно производство водено срещу подсъдимия, при което му е наложено наказание „уволнение“. Заповедта е отменена от административния съд в резултат на инициирана от страна на подсъдимия проверка. Възражение, каквото се прави в касационната жалба, е поставено на вниманието и на първия съд при провеждане на разпоредително заседание, но е отхвърлено като неоснователно. Разтълкувани оплакванията касаят наличието на основанието за прекратяване на наказателното производството мотивирани с нарушение на принципа „non bes in idem“. Същият е основополагащ във вътрешното ни и международно право и въпросите за обхвата му са разисквани в Тълкувателно решение № 3/2015г. ОСНК. Целта на забраната за повторно съдене и наказване на едно и също лице за същото деяние като класически принцип на наказателнопроцесуалното право е да не се допусне повторение на приключили наказателни процедури. Признаците за преценка дали едно производство е наказателно по смисъла на чл. 6, § 1 от Конвенцията и чл. 4 от Протокол № 7 са очертани в тъй наречените „критерии Е.“, които са - квалификация на деянието по националното право; - характер и естество на нарушението; -вид и тежест на предвиденото наказание ("суровост на възможното наказание"). Първият критерий - квалификацията на деянието по националното право не определя протеклото административно производство по налагане на дисциплинарно наказание на подсъдимия, като наказателно. Квалификацията на деянията, за които е бил наказан подсъдимия при провелото се производство, са дисциплинарни нарушения на Устава на въоръжените сили и на Закона за отбраната и въоръжените сили на Р.България. Само част от фактите по настоящото дело са включени в много по-обширния обхват на относимите към дисциплинарното производство фактически обстоятелства- сред тях са и нарушаване на правилата за подчинение с отказа на подсъдимия да покаже подготвените за изнасяне от помещението папки, изразеното негативно отношение към компетенциите на извикания на място лекар пред останалите свидетели. Вторият критерий - характерът и естеството на нарушението, изследва вида на защитените обществени отношения, обект на нарушението. Що се отнася до естеството на защитаваните интереси, то неспазването на правилата и нормите визирани в Устава и ЗОВСРБ не води във всички случаи до определянето му като престъпно деяние. Подобно поведение може също така да доведе до дисциплинарна санкция, каквато е била наложена със отменената заповед. На следващо място, кръгът от възможно засегнати лица по дисциплинарното производство за нарушение на Устава и Закона за въоръжените сили на Р.България е ограничен за разлика от наказателните норми имащи за субекти много по-широк кръг от лица. Третият критерий е видът и тежестта на предвиденото от съответната приложима норма наказание. Санкцията- уволнение, също не е с наказателно репресивен характер. Посочените фактори обуславят и законосъобразното произнасяне на наказателния съд по повдигнатите срещу подсъдимия обвинения, при което са мотивирани собствените му фактически и правни изводи, без да е налице обвързаност със заключенията на административния съд по въпросите за вината. Административното производство в рамките, на което е било наложено на подсъдимия дисциплинарно наказание „уволнение“ / впоследствие отменено от административния съд/ няма характер на наказателно производство и не се приравнява на осъждане по смисъла на чл. 4, § 1 от Протокол № 7 към Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи / решение по делото К. и И. срещу България на ЕСПЧ/. По изложените съображения, касационната инстанция не споделя възраженията на касаторите за допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. Жалбите им следва да се оставят без уважение, а решението да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1,т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 19 от 17.09.2022г., постановено по ВНОХД № 17/2022г. по описа на Военно-апелативния съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: