5 Р Е Ш Е Н И Е № 109 С., 08.06.2011 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на седемнадесети февруари две хиляди и единадесета година в състав: Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА Членове: В. И. ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ при секретаря Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 1896 по описа за 2009 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 336 от 26.03.2010 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 973 от 03.07.2009 година по гр.д. № 902/2007 година на Варненски окръжен съд, с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 152 ЗЗД, предявен от А. С. А. и В. И. А., двамата от [населено място] против М. К. Е. от [населено място] за прогласяване нищожност на договор за покупко - продажба от 23.12.1999 година, обективиран в нот. акт № 138, дело № 526/1999 г. на Варненски нотариус. Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по обуславящия изхода на делото материалноправен въпрос по приложението на чл. 152 ЗЗД относно правните последици при учредяване на обезпечение на получен заем по забранен от закона начин от трето лице, което не е длъжник по заемното правоотношение. По приложението на чл. 152 ЗЗД, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира следното: Съгласно чл. 152 ЗЗД съглашение, с което се уговаря предварително, че ако задължението не бъде изпълнено, кредиторът ще стане собственик на вещта, както и всяко друго съглашение, с което се уговаря предварително начин за удовлетворение на кредитора, различен от този, който е предвиден в закона е недействително. Когато при сключване на договор за заем, страните предварително са уговорили различен начин за обезпечаване на заема, освен чрез учредяване на залог или ипотека – прехвърлили са имот с уговорка за обратното му изкупуване, то това съглашение е недействително. Правно релевантно е дали договорът прикрива съглашение с уговорен предварително начин за удовлетворение на кредитора, различен от предвидения в закона, поради което обстоятелството кой ще изкупи по договора за обратно изкупуване – дали далият обезпечението или неговият пълномощник е без значение. Без правно значение е дали далия обезпечението обезпечава свое или чуждо задължение – договореностите между длъжника и далия обезпечението касаят вътрешните им отношения, които са извън предмета на делото. В обжалваното въззивно решение на Варненски окръжен съд е прието за установено, че с договор от 23.12.1999 година, ищците са прехвърлили на ответника правото на собственост върху апартамент в [населено място]. Сделката е била изповядана чрез пълномощник, като в деня на сключването и, между пълномощника и купувача е бил подписан предварителен договор за изкупуване на същия имот от пълномощника. Същия ден, пълномощникът на ищците е получил от купувача заем, който е следвало да възстанови при уговорена месечна лихва. Прието е, че писмените изявления на пълномощника и показанията му пред съда в качеството на свидетел относно намерението на страните по сделката имотът на ищците да послужи като обезпечение за негово лично задължение към купувача не следва да бъдат ценени като начало на писмено доказателство; че страните по атакуваната сделка са различни от тези по предварителния договор, поради което не може да се приеме и наличие на клауза за обратно изкупуване на имота. Прието е, че не е установено договорът за покупко-продажба да прикрива съглашение с уговорен предварително начин за удовлетворение на кредитора, различен от предвидения в закона, поради което предявеният иск с правно основание чл. 152 ЗЗД е неоснователен. В касационната жалба против въззивното решение на Варненски окръжен съд, подадена от А. С. А. и В. И. А. се поддържа, че съдът е приложил неправилно чл. 152 ЗЗД; в нарушение на съдопроизводствените правила не е обсъдил доказателствата в тяхната цялост и в частност представените по делото разписки, изходящи от ответника и показанията на свидетеля Г. Ц., установяващи симулативността на сделката за прехвърляне правото на собственост върху имота. Ответника по касационната жалба М. К. Е. я оспорва като неоснователна и моли да бъде оставено в сила въззивното решение. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че касационните оплаквания срещу въззивното решение са основателни. Предвид изложените мотиви по приложението на чл. 152 ЗЗД, обстоятелството, че далия обезпечението не е страна по заемното правоотношение е без правно значение. От значение за изхода на делото е дали сделката по нот. акт № 138, дело № 526/1999 г., с която ищците са прехвърлили на ответника собствения си недвижим имот е сключена в обезпечение на получения от пълномощника им Г. Ц. заем от ответника. Правилни, в съответствие с доказателствата по делото са изводите на съда, че на 23.12.1999 г. между ответника по делото и свидетеля Г. Ц. е бил сключен договор за заем за сумата 14000 лева, които ответникът е предоставил на свидетеля с уговорка за връщането им с 6 % месечна лихва. В съответствие с правилата за ограничение в свидетелските показания, съдът е приел, че за доказване на заемното правоотношение, по което страните са различни от тези по атакуваната сделка са допустими свидетелски показания. Обосновани са и изводите, че относно наличието на заемно правоотношение следва да бъдат възприети показанията на свидетеля Г. Ц., който установява точното съдържание на договора за заем и обстоятелствата, при които е постигнато съгласието. Показанията на разпитания по делото свидетел И. К. К. не могат да бъдат възприети като достоверни предвид противоречието им с писмените доказателства по делото – разписка от 17.05.2004 г., установяваща връщане на получен заем, какъвто свидетелят твърди, че не е отпускан от ответника. За недостоверност на показанията на свидетеля К. сочи и обстоятелството, че уговорената в предварителния договор цена при обратното изкупуване на имота е по-ниска от вписаната в нотариалния акт за прехвърлянето му, което поставя под съмнение твърдението, че ответникът е закупил процесния имот вместо свидетеля Ц. единствено с цел да му го продаде срещу заплащане на стойността му. В съответствие с доказателствата по делото са и изводите на съда, че в деня на получаване на заема, свидетелят Г. Ц., действайки като пълномощник на ищците е прехвърлил на ответника собствения на ищците апартамент в [населено място], както и че същия този ден, между купувача и пълномощника е бил сключен предварителен договор за изкупуване на имота от пълномощника в шестмесечен срок от сключване на договора. Неправилни обаче са формираните в решението изводи, че не може да бъде установена връзка между така сключените сделки; че действителните отношения между страните по договора за продажба са обективирани с договора за прехвърляне по нот. акт № 138, дело № 526/1999 г.; че липсва начало на писмено доказателство за привидност на изразеното съгласие по смисъла на чл. 134, ал.2 ГПК (отм.); че сключеният предварителен договор не обективира клауза за обратно изкупуване, тъй като страните по него и тези по атакуваната сделка са различни. Предварителният договор за продажба, сключен в деня на прехвърляне на същия имот е начало на писмено доказателство, предвид уговореното в него връщане на имота. Без значение е дали имотът се връща на прехвърлителя или на заемателя, чието задължение е било обезпечено, предвид установените между тях отношения на доверие. Видно от доказателствата по делото, в рамките на един ден – 23.12.1999 г. са били осъществени три сделки – между ответника и свидетеля Г. Ц. е сключен договор за заем; заемателя, в качеството си на пълномощник на ищците (по пълномощно, заверено предходния ден – 22.12.1999 г.) е прехвърлил на заемодателя имота на ищците, а заемодателя се е задължил с предварителен договор да прехвърли обратно имота на заемателя в шестмесечен срок. Подписаният от ответника предварителен договор съставлява писмен документ, правещ вероятно твърдението за привидност на прехвърлителната сделка по нот. акт № 138, дело № 526/1999 г., поради което показанията на свидетеля Г. Ц. в частта им относно действителните отношения на страните по сделката са допустими на основание чл. 134, ал.2 ГПК (отм.). Съвкупната преценка на доказателствата – писмените доказателства за сделките и показанията на свидетеля, установяващ, че имота е прехвърлен в обезпечение на получения от него заем от ответника, сочи за уговаряне на начин на удовлетворение на кредитора, различен от предвидения в закона, поради което сделката за прехвърляне на имота, обективирана в нот. акт № 138, дело № 526/1999 г. на Варненски нотариус е недействителна на основание чл. 152 ЗЗД. Несъобразявайки изложеното, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено на основание чл. 293, ал. 2 ГПК и постановено ново решение по съществото на гражданскоправния спор, с което предявеният иск с правно основание чл. 26, ал.1 ЗЗД вр. с чл. 152 ЗЗД се уважи като основателен. С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на касаторите – ищци по делото следва да бъдат присъдени направените съдебни разноски в размер общо на 1014,80 лева. Воден от изложеното и на основание чл. 293, ал.4 ГПК, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 973 от 03.07.2009 година по гр.д. № 902/2007 година на Варненски окръжен съд. ПРОГЛАСЯВА за недействителен на основание чл. 26, ал.1 ЗЗД вр. с чл. 152 ЗЗД договор за покупко - продажба от 23.12.1999 година, обективиран в нот. акт № 138, дело № 526/1999 г. на Варненски нотариус, с който А. С. А. и В. И. А., двамата от [населено място] продават на М. К. Е. от [населено място] собствения си апартамент № 59, находящ се в [населено място], [улица], [жилищен адрес] ет. ХІІ, ведно с прилежащото таванско помещение и ид. части от общите части на сградата и правото на строеж върху държавна земя, като прикриващ съглашение за удовлетворяване на кредитора по начин, различен от предвидения в закона. ОСЪЖДА М. К. Е. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] да заплати на А. С. А. с ЕГН [ЕГН] и В. И. А. с ЕГН [ЕГН], двамата от [населено място] сумата 1014,80 (хиляда и метиринадесет лева и 80 ст.) лева разноски по делото. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: