2 Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 2590/2013 год. Р Е Ш Е Н И Е № 195 гр.София, 21.12.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА ЛЮБКА АНДОНОВА със секретар Даниела Цветкова изслуша докладваното от председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА гражданско дело под № 2590/2013 година Производство по чл.290 ГПК. Обжалвано е въззивно решение с № 8280 от 11.12.2012 год., постановено по гр.дело № 8246/2012 год. по описа на Софийския градски съд, ІV-Г състав, с което е отменено решение от 16.12.2011 год. по гр.дело № 7751/2011 год. на Софийския районен съд, 61-ви състав в частта относно квотите, при които е допусната делбата на апартамент № 99 на V етаж в жилищна сграда блок № 24, вх.”Д”, построена върху държавна земя в[жк], състоящ се от стая, дневна, кухня и обслужващи помещения със застроена площ от 68.91 кв.м. с принадлежащо избено помещение № 12 с полезна площ от 3.44 кв.м. с идеални части от общите части на сградата и 0.835% идеални части от правото на строеж върху мястото при съседи изток-фасада, запад-фасада, север-апартамент на С., юг-апартамент на С., отгоре-апартамент на С., отдолу апартамент на Н. /граници на апартамента/ и при граници на мазето: изток-мазе на Б., запад-мазе на И., север-мазе на С., юг-мазе на Б.. Административният адрес на имота е [населено място],[жк][жилищен адрес] вх.”Д”, а именно: 5/8 идеални части (ид.ч.) за Маргаритка Г. Н.-Л. и 3/8 ид.ч. за М. В. Н.. Недоволен от въззивното решение е ищецът-касатор М. В. Н. от [населено място], представляван от адвокат М. С., който го обжалва в срока по чл.283 ГПК като претендира да се отмени изцяло и вместо него постанови друго решение, с което да се потвърди изцяло първоинстанционното решение, с присъждане на разноски пред въззивната и касационна инстанция. Поддържа, че въззивното решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е в противоречие с материалния закон понеже е прието второ завещание въпреки забраната на чл.266, ал.1 ГПК, при което е променен и предмета на делото /нищожно ли е или не завещанието с оглед форма/, а не по действителността на второто завещание като твърди, че наличието на две дати в завещанието води до неговата недействителност. В срока по чл.287, ал.2 ГПК е подадена насрещна касационна жалба от Маргаритка Г. Н.-Л. от [населено място], представлявана от адвокат Р. П., срещу въззивното решение в частта относно квотите, при които е допусната делбата. Твърди, че постановеното решение е неправилно поради нарушения на материалния закон и съдопроизводствени правила, а също е и необосновано тъй като е следвало да се отхвърли иска за делба, а не да намалява и възстановява запазена част съгласно чл.30 ЗН, при което неправилно е допусната делба на процесния имот при посочените квоти, а не е съобразено влязлото в сила решение на първата инстанция за отхвърляне иска за делба. Постъпил е отговор от касатора М. В. Н., представляван от адвокат М. С. със становище за неоснователност на насрещната касационна жалба. Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение, разгледа касационните жалби и като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното: За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че договор за продажба на държавен недвижим имот от 31.03.1988 год. С. В. А./починала на 03.08.1995 год./ и сина й В. Г. Н./починал на 24.09.2009 год./ са придобили собствеността върху процесния недвижим имот при равни права съгласно чл.30, ал.2 ЗС като след смъртта на първата са останали законни наследници/низходящи/: втория-неин син и ответницата по спора-дъщеря, а след смъртта на В. Г. Н. единствен наследник е неговият син – ищецът М. В. Н. по искането за делба, поради което съгласно чл.5, ал.1 ЗН квотите в сънаследствения имот са: ¾ идеални части(ид.ч.) за М. В. Н. и ¼ ид.ч. за М. Г. Н.-Л.. Съобразено е представеното саморъчно завещание от 17.08.2009 го., което отговаря на изискванията на чл.25, ал.1 ЗН, оставено от В. Г. Н. в полза на сестра му М. Г. Н.-Л., което съдържа общо разпореждане, поради което съгласно чл.16, ал.1 ЗН е универсално. Взета е предвид експертизата на почерка и на подписа на новоприетото завещание и тъй като са идентични като съдържание и постановени на една и същата дата са разгледани като един завещателен акт, написан в два екземпляра. Направен е извод, че съгласно чл.14, ал.2 и чл.28, ал.1 ЗН наследодателят не може да накърни запазената част на своите низходящи, а според чл.29, ал.1 ЗН запазената част на единствения син е 1/2 , поради което завещателното разпореждане е намалено с тази част и са променени квотите. С определение № 321 от 11.06.2013 год., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса: може ли да се използва като защитно средство пред въззивния съд доказателство, което страната е могла да представи пред първата инстанция с оглед фактическите констатации в първоинстанционното решение и опровергаването им. По въпроса, по който в производството по чл.288 ГПК е допуснато касационно обжалване на основание чл.291 ГПК Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение намира следното: Според нормата на чл.146, ал.1, т.5 ГПК първоинстанционният съд следва да укаже на страните в доклада по делото как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти като посочи с оглед становището на страните и очертания спорен предмет, че следва да бъдат доказани в производството и чия е доказателствената тежест. Предвидената в чл.146, ал.3 ГПК процесуална възможност настъпва само по отношение на фактите, за които съдът е изразил становище в доклада си или след като страните изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото е прието от съда, че следва да бъдат доказани. За това, когато страната ангажира пред въззивния съд доказателства за факт или обстоятелство, за които първоинстанционният съд е приел, че имат съществено значение при преценка основателността на иска, които не са били въведени по предвидения в ГПК ред в спорния предмет на делото, налице е ново обстоятелство по смисъла на чл.266 ГПК и не съществува процесуална пречка доказателствата да бъдат допуснати от въззивния съд, както е в случая. По обстоятелствата по делото: Въззивното производство се е развило по жалба на Маргаритка Г. Н.-Л. срещу първоинстанционното решение по допускане делбата на процесния апартамент в частта относно квотите на двамата съделители и констатираната недействителност на завещание, оставено от В. Г. Н. в нейна полза, като е представила друго завещание. С първоинстанционното решение от 16.12.2011 год. по гр.дело № 775/2011 год. по описа на Софийския районен съд, 61-ви състав са - отхвърлени предявените от М. В. Н. срещу Маргаритка Г. Н.-Л. искове с правно основание чл.42, б.”б” във връзка с чл.25, ал.1 и чл.30, ал.1 ЗН за прогласяване нищожност на саморъчно завещание на В. Г. Н., починал на 24.09.2009 год., с което се е разпоредил с цялото си движимо и недвижимо имущество в полза на ответницата/негова сестра/ и при условията на евентуалност възстановяване на запазената част на ищеца/негов син/; - допусната е делба на процесния апартамент при дялове: ¾ ид.ч. за ищеца и ¼ ид.ч. за ответницата. При това положение неправилно въззивният съд се е произнесъл по искането за възстановяване на запазената част съгласно чл.30 ЗН тъй като не е подадена насрещна въззивна жалба от ищеца М. В. Н., а по възраженията, направени в производството за делба се формира сила на пресъдено нещо. Завещанието е типична формална сделка (чл.23 и чл.25 ЗН) при неспазването й завещанието е недействително. То се основава на волеизявлението на завещателя, насочено към създаване на юридически последици и за това трябва да отговаря на изискванията за действителност на юридическите актове. ЗН разделя недействителните завещания на нищожни и унищожаеми. Завещанието може да бъде изцяло недействително или само в отделни негови части. Ако при обсъждане на взаимната връзка на отделните части на завещанието при обстоятелствата на конкретния случай може да се стигне до извода, че завещанието би било извършено и без тази недействителна част, отпада само последната, без да се засегнат другите части на завещанието – чл.26, ал.4 във връзка с чл.44 ЗЗД, но конкретният случай не е такъв. Пред първата инстанция е приета съдебно-почеркова експертиза от 24.10.2011 год., според която в завещанието с дата 17.18.2009 год. ръкописният текст и подписът на завещателя е положен от В. Г. Н. (вярно с оригинала по нот.дело № 3 от 09.10.2009 год. на нотариус Ч. Б. с рег.№ 077 в НК). Пред въззивната инстанция е изслушана съдебно-почеркова експертиза от 31.10.2012 год., според която текстът на саморъчното завещание от 17.08.2009 год. и подписът са изпълнени от В. Г. Н. (вярно с оригинала по нот.дело № 7 от 21.12.2011 год. на същия нотариус). При тези констатации на неоспорените експертизи неправилно въззивният съд приема, че се касае за два екземпляра на едно и също завещание тъй като и двете са написани и подписани от завещателя, т.е. налице са два отделни акта от една дата, които са последващи, а липсват данни да са ксероксни копия или под индиго. По изложените съображения касационната жалба на М. В. Н. се явява неоснователна и следва да се остави без уважение, а насрещната касационна жалба на Маргаритка Г. Н.-Л. основателна и следва да се уважи като решението на въззивния съд отмени като неправилно поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Първоинстанционният съд приема, че представеното пред него завещание е недействително съгласно чл.25, ал.1 ЗН поради неспазване на изискването за „дата” тъй като в началото е посочена – „17 Август 2009 г.”, а в неговия край отразена друга дата – „17.18.2009 г.”. Настоящата инстанция приема, че се касае за техническа грешка при изписване на месеца: вместо „8” е написано „18” и не се касае за „липса на дата” тъй като ден, месец и година са написани в края на завещанието тъй като непълното означение на датата, което е приравнено с липса на дата може да бъде попълнено само въз основа на самия текст на завещанието. Въззивният съд приема, че след като 18-ти месец не съществува посочената дата е невъзможна, а невъзможната дата следва да се счита неписана и поради това липсва противоречие в датите, посочени в завещанието, прието от първоинстанционния съд. Съобразено е, че депозираното универсално завещание съгласно чл.16, ал.1 ЗН във въззивното производство е от същата дата 17.08.2009 год. като е посочена на две места, поради което съгласно чл.29, ал.1 ЗН е редуцирано до размер на запазената част за единствения син и е допусната делба на процесния апартамент при квоти: 3/8 ид.ч. за М. В. Н. и 5/8 ид.ч. за Маргаритка Г. Н.-Л., т.е. налице е произнасяне по чл.343 ГПК – сила на пресъдено нещо понеже първоинстанционното решение не е обжалвано от М. В. Н. и с оглед валидността на универсалното завещание в полза на ответницата искането за делба следва да се отхвърли. Пи този изход на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК на ответницата по спора се присъждат направените разноски за трите инстанции в размер на сумата 1 652,60 лева. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 и ал.2 ГПК Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО решение № 8280 от 11.12.2012 год., постановено по в.гр.дело № 8246/2012 год. по описа на Софийския градски съд, Гражданско отделение, ІV-Г състав. ОТХВЪРЛЯ иска за делба, предявен от М. В. Н. срещу М. Г. Н.-Л. за следния недвижим имот: апартамент № 99 на V етаж в жилищна сграда блок № 24, вход „Д”, построена върху държавна земя в[жк], състоящ се от стая, дневна, кухня и обслужващи помещения със застроена площ от 68.91 кв.м. с принадлежащо избено помещение № 12 с полезна площ от 3.44 кв.м. с идеални части от общите части на сградата и 0.835% идеални части от правото на строеж върху мястото при съседи на апартамента: изток-фасада, запад-фасада, север-апартамент на С., юг-апартамент на С., отгоре-апартамент на С., отдолу-апартамент на Н. и при граници на мазето: изток-мазе на Б., запад-мазе на И., север-мазе на С., юг-мазе на Б.. ОСЪЖДА М. В. Н. ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк][жилищен адрес] да заплати на Маргаритка Г. Н.-Л. от [населено място],[жк][жилищен адрес] на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 1 652,60/хиляда двеста петдесет и два + 0,60/лева. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/ /СЛ Вярно с оригинала! СЕКРЕТАР: