Р Е Ш Е Н И Е№ 151
София, 27.11.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и седми септември, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател: ЕМИЛ ТОМОВ
Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
при секретаря Росица Иванова, като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 1479 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. А. С. срещу решение № ІІІ-131 от 12. 12. 2017г. по в. гр. дело № 1467/2017г. на Бургаски окръжен съд, с което е отменено първоинстанционното решение № 1057/18. 07. 2017г. по гр. д. № 3029/2016г. на Бургаски районен съд и вместо него е постановено ново, с което е отхвърлен иска на касатора С. с правно основание чл. 59, ал. 9 СК срещу Д. Ж. Т. за изменение на утвърдения с решение № 418/11. 03. 2010г. по гр.д. № 1480/2010г. на Бургаския районен съд режим за упражняване на родителските права и за личните отношения по отношение на родените от прекратения между страните брак деца: Т., р. на 21. 10. 2004г. и К., р. на 01. 04. 2009г., както и съединените искове за издръжка на децата, като касаторът е осъден да заплати на ответницата Т. сумата 2 016. 60 лв. – съдебни разноски пред първите две инстанции.
Касаторът - ищец поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закони и поради необоснованост – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, като моли въззивното решение да бъде отменено и вместо него постановено ново решение, с което иска му с правно основание чл. 59, ал. 9 СК да бъде уважен, като упражняването на родителските права по отношение на родените от брака деца Т. и К. да бъде предоставено на него, ведно с всички законни последици от този факт. Поддържа, че изводът на въззивния съд за отсъствие на промяна в обстоятелствата по смисъла на ППВС 1/74г., обуславяща промяна в упражняването на родителските права, е неправилен поради несъобразяване с изводите на комплексната съдебно – психологична и психиатрична експертиза за родителските качества и психическото здраве на ответницата и за това, че за двете деца е по - добре да останат при бащата; с желанието на децата да продължат да живеят при баща си; с многобройните доказателства по делото, установяващи нестабилното психо-емоционално състояние на майката, диагностицирана с „остро полиморфно психотично разстройство с шизофренни симптоми“ и с императивната норма на чл. 59, ал. 6 СК, задължаваща съда да изслуша двамата родители с оглед извършване на преценката за упражняването на родителските права и режима на лични отношения. Моли да му бъдат присъдени направените съдебно-деловодни разноски за трите съдебни инстанции, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Ответницата по касационната жалба /ответница в производството/ - Д. Ж. Т. подава писмен отговор, в който поддържа становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното решение. Излага доводи, че въззивният съд е извършил адекватна преценка на родителските качества на двамата родители, подкрепени от множеството приети по делото доказателства, вкл. здравословното й състояние, при което е достигнал до правилния извод за липсата на променени обстоятелства след бракоразводното решение, налагащи ревизиране на въпросите по упражняването на родителските права и личните отношения между родителите и децата. Посочва, че съзнателното задържане на децата от бащата не е основание за нови мерки в полза на виновния за това положение родител с оглед формирания не по нейна вина синдром на родителско отчуждение. Претендира сторените съдебно – деловодни разноски пред касационната инстанция.
С определение № 389 от 23. 05. 2018г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на горепосоченото въззивно решение, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по материалноправния въпрос за обстоятелствата от значение за преценката на съда по чл. 59, ал. 9 СК, годни да обусловят промяна в определените мерки по упражняване на родителските права и по процесуалноправния въпрос за задължението на съда да изслуша двамата родители при спор за упражняване на родителски права съгласно чл. 59, ал. 6 СК.
.
По поставените въпроси настоящият съдебен състав приема следното:
Според Постановление № 1 от 12.11.1974г. по гр.д. № 3/1974г. на Пленума на ВС, което не е загубило своето значение, определените мерки по чл. 59, ал. 2 СК могат да бъдат изменени по молба на единия от съпрузите или служебно, ако обстоятелствата се изменят съществено, като от значение са както измененията, засягащи обстоятелствата, взети пред вид във влязлото в сила бракоразводно решение, така и измененията, които произтичат от изгубилите смисъл или променени на практика мерки по упражняване на родителските права. Тези нови обстоятелства могат да имат различна проявна форма /родителските, възпитателските или моралните качества, социалната среда, в която живеят децата, жилищните или битовите условия и др./, но те следва да се отразяват на положението на децата и на ефикасността на мерките. Към промените, засягащи положението на детето, спадат: влошаване условията при родителя, на когото е предоставено детето, или пък подобряване условията на живот при другия родител; изпадане в невъзможност на родителя, при когото е детето, да упражнява родителските права поради заболяване, осъждане на лишаване от свобода за дълъг срок, напускане пределите на страната без разрешение и други такива; загубване на родителския авторитет или фактическа невъзможност родителят да се справи с лоши прояви на детето, а другият родител е в състояние да повлияе положително; повторно встъпване в нов брак на единия от двамата родители с трето лице. Към промените, засягащи мерките и тяхната ефективност, спадат: невъзможност да се изпълни решението поради поведение на самото дете; нерационален режим, като в течение на изпълнението му мерките са се оказали неблагоприятни за детето; болест на детето и невъзможност за прилагане на мерките и други подобни случаи. Съществува и особена група от изменени обстоятелства, които са свързани с нововъзникналите права и задължения на родителите по повод задължителното спазване на мерките като: отчуждаване на детето по вина на отглеждащия родител спрямо другия родител или обратно; пречки на родителя, който отглежда детето, за осъществяване на личните отношения с другия родител; невръщане на детето след осъществяване на личните отношения от родителя, на когото не са предоставени за упражнение родителските права, или пък нарушаване по различни начини режима на детето, ако е във възпитателно заведение, отвличане на детето и т. н.; неизпълнение на мерките и неосигуряване на лични грижи по отношение на детето. Съзнателното задържане на детето не съставлява основание за нови мерки в полза на виновния за това положение родител.
За да извърши адекватна преценка за наличието на променени обстоятелства по смисъла на чл. 59, ал. 9 СК, отразяващи се на положението на децата и на ефикасността на взетите мерки по упражняването на родителските права, съдът е длъжен да изслуша двамата родители съгласно изричната норма на чл. 59, ал. 6 СК. Изслушването на родителите има за цел да се добият лични впечатления за всички обстоятелства, свързани с интересите на детето. Неизпълнението на задължението по чл. 59, ал. 6 СК съставлява съществено процесуално нарушение само в случаите, когато е попречило на съда да добие пълна, вярна преценка за моралните и възпитателски качества на родителите и съответно е довело до постановяване на неправилно решение - когато съдът е разрешил въпроса за упражняване на родителските права и мерките за лични отношения с детето, без да съобрази всички обстоятелства от значение за интереса му. Когато съдът, постановявайки решението си е съобразил доказателствата относно родителския капацитет на майката и бащата и възможностите им да предоставят най-подходящите условия за отглеждане и възпитание на детето; когато с постановения резултат по спора по чл. 59 СК интересите на непълнолетното дете са защитени във възможно най-висока степен, то допуснатото нарушение на изискването за лично изслушване на родителите не е съществено /в този смисъл решения № 207 от 24.07.2013 г. по гр. д. № 911/2012 г. на ІV г.о. ВКС и № 447 от 08. 12. 2015г. по гр. д. № 3067/2015г. на Четвърто г.о./. Във всички останали случаи, ако изслушването на родителите не е обективно невъзможно /отсъствие от страната, заболяване или друго сериозно препятствие за явяване в съдебно заседание/, неизпълнението на задължението по чл. 59, ал. 6 СК съставлява съществено процесуално нарушение, за което въззивната инстанция и без оплакване в тази насока, служебно следи и дължи поправяне на този порок чрез призоваване и изслушване на двамата родители /в този смисъл решения № 22 от 11. 02. 2016г. по гр. д. № 2909/2015г. на Трето г.о. и № 173 от 13. 07. 2015г. по гр. д. № 6333/2014г. на Трето г.о./.
Настоящият състав споделя горепосочената практика на ВКС, даваща отговор на поставените въпроси, по които е допуснато касационното обжалване, която следва да намери приложение и по настоящото дело.
По съществото на касационната жалба и съобразно възприетия отговор на правните въпроси, по които е допуснато касационното обжалване, настоящият състав на ВКС намира, че атакуваното въззивно решение е неправилно, постановено при допуснато съществено процесуално нарушение, а именно неизпълнено задължение за изслушване на двамата родители по чл. 59, ал. 6 СК, което по процесното правоотношение е възможно и необходимо с оглед извършването на пълна и точна преценка на всички обстоятелства, свързани с интересите на децата Т. и К..
Предмет на настоящото производство е спор с правно основание чл. 59, ал. 9 СК относно упражняването на родителските права по отношение на родените от брака две малолетни деца, мерките относно тяхното упражняване, местоживеенето на децата, режима на личните отношения между децата и родителите и издръжката на децата. Страните по делото са бивши съпрузи, чийто граждански брак е прекратен с развод по взаимно съгласие, на 11. 03. 2010г., като съгласно одобреното от бракоразводния съд споразумение по чл. 51, ал. 1 СК упражняването на родителските права спрямо родените от брака две малолетни деца: Т., р. на 21. 10. 2004г., и К., р. на 01. 04. 2009г., е предоставено на майката, определени са режим на лични отношения между бащата и децата и дължимата издръжка от бащата по отношение на децата.
Бургаски окръжен съд след преценка на събраните по делото доказателства, вкл. изготвените социални доклади и приетата психолого – психиатрична експертиза, е заключил че не са налице променени обстоятелства, налагащи изменение на определените мерки относно упражняването на родителските права спрямо малолетните деца. Посочвайки, че и двамата родители притежават необходимите морални и възпитателски качества за отглеждане и възпитание на децата, привързани са към тях, желаят да полагат грижи за тяхното отглеждане и възпитание, отнасят се към тях с уважение и любов, разполагат с материални условия и възможности за отглеждане и възпитание на децата, вкл. с помощта на трети лица, които обстоятелства са били налични и при утвърждаване на споразумението по чл. 51, ал. 1 СК, с известно подобряване на материално - битовите условия при майката след това; че двете деца са привързани и към двамата си родители, въпреки че от 2014г. живеят с бащата, като основен повод за образуване на делото, е разгледал промененото здравословно състояние на майката – поставената през м. 03. 2016г. диагноза: „остро полиморфно психотично разстройство с шизофренни симптоми“. Обсъдил е представената медицинска документация, заключението на психолого – психиатричната експертиза и гласните доказателства, след което въззивният съд е съобразил, че заболяването на ответницата е в ремисия, след проявен еднократен остър епизод, последван от почти едномесечно болнично лечение и медикаментозна терапия и че макар да не може да се каже, че има окончателно излекуване, тя към момента не е опасна за себе си, децата и другите, показала е критично отношение към себе си, като доброволно се е подложила на лечение, при изследването на съдебните експерти – психолог и психиатър е показала добър визуален и словесен контакт, макар да е била емоционално лабилна, поради което не е налице трайно влошаване на здравословното й състояние, водещо до невъзможност да упражнява родителските права. Решаващият съд въз основа на свидетелските показания на сестрата на ответницата Д. Т. – св. Г., е установил признаци на неуважение на двете малолетни деца към майката, унизяващи достойнството й, провокирано и манипулирано от поведението на другия родител /бащата/, при когото фактически се отглеждат и възпитават децата, ценено като релевантно обстоятелство в хипотезата на чл. 59, ал. 9 СК в полза на бившата съпруга. Изводът за неоснователност на исковата молба на бащата с правно основание чл. 59, ал. 9 СК е направен без да са били изслушани двамата родители нито пред първата, нито пред въззивната инстанция, въпреки императивното правило на чл. 59, ал. 6 СК.
Макар по делото да са приети многобройни доказателства /писмени доказателства, психолого – психиатрична експертиза, социални доклади от компетентните дирекции „Социално подпомагане“ и гласни доказателства/, за извършване на по – точна преценка за наличието на променени обстоятелства по смисъла на чл. 59, ал. 9 СК, отразяващи се на положението на децата и на ефикасността на взетите мерки по упражняването на родителските права с влязлото в сила бракоразводно решение между страните, с оглед отговора на процесуалноправния въпрос по – горе, е необходимо и изслушването на двамата родители. При установените в процеса обстоятелства: фактическото живеене на децата при бащата от 2014г., при когото те са били оставени доброволно от майката, заминала да работи в чужбина и завърнала се през м. 03. 2016г.; желанието и на двете деца да останат при баща си и да не променят социалната /домашна и училищна/ среда, към която са добре адаптирани; заключението на експертите от психолого – психиатричната експертиза, според което за децата е по – добре да бъдат отглеждани от бащата и очертаните психологически портрети на деца и родители; направените констатации в социалните доклади на дирекциите „Социално подпомагане“ относно родителските качества на родителите и физическото и психическо здраве на децата и родителите, споделеното от децата за взаимоотношенията им с бащата и майката; заболяването на майката „остро полиморфно психотично разстройство с шизофренни симптоми“, в ремисия след почти едномесечна хоспитализация и медикаментозно лечение, проявено с единичен епизод при завръщането й през м. 03. 2016г. от чужбина и прогнозата за развитието му; почти равните възможности като материално – битови условия и родителски капацитет на двамата родители и желанието им да се грижат за децата, изслушването на родителите по чл. 59, ал. 6 СК е наложително за формиране на обосновано, базирано на лични впечатления, становище за родителските им качества, мотивацията им да поемат грижата по отглеждане и възпитание на децата и за релевантните обстоятелства по смисъла на чл. 59, ал. 9 СК и ППВС № 1 от 12.11.1974г. по гр.д. № 3/1974г.. Причината за отчуждаването на децата от майката, която безспорно не е загубила способността си да упражнява родителските права, като произтичаща от комплекс от фактори, съпричинени от двамата родители, следва да бъде ценена в контекста на чл. 59, ал. 9 СК единствено в защита на най – добрия интерес на децата. По отношение на последната, с оглед изолираните показания на сестрата на майката пред въззивния съд, изслушването на родителите по чл. 59, ал. 6 СК, също ще е от значение. Неизпълнението на последното задължение на въззивния съд като притежаващо характеристиките на съществено процесуално нарушение се е отразило на правилността на атакувания съдебен акт, който следва да бъде касиран.
Съобразно гореизложеното обжалваното въззивно решение е неправилно като постановено в нарушение на процесуалния закон и като такова следва да бъде отменено на основание чл. 293, ал. 2 ГПК, а съгласно чл. 293, ал. 3 ГПК делото подлежи на връщане за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който следва да изпълни задължението по чл. 59, ал. 6 СК по призоваване и разпит на двамата родители в открито съдебно заседание, след което въз основа на съвкупната преценка на всички приети доказателства, да извърши преценка за наличието на променени обстоятелства по чл. 59, ал. 9 СК.
С оглед изхода на спора и съгласно правилото на чл. 294, ал. 2 ГПК, не следва да бъдат присъждани в полза на ищеца съдебните разноски по настоящото касационно производство, тъй като по тях следва да се произнесе въззивния съд при повторното разглеждане на делото.
На основание изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № ІІІ-131 от 12. 12. 2017г. по в. гр. дело № 1467/2017г. на Бургаски окръжен съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг въззивен състав на Бургаски окръжен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |