Р Е Ш Е Н И Е № 259 гр. София, 13 май 2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на единадесети май две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САВКА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЮРИЙ КРЪСТЕВ БИЛЯНА ЧОЧЕВА при секретаря Кр. Павлова в присъствието на прокурора П. Маринова изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА наказателно дело № 1369 по описа за 2011 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Производство пред ВКС е по реда на чл. 420 ал. 2, вр. чл. 422 ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на осъдения Б. А. Б. за възобновяване на ВНОХД № 539/2010 г. на Сливенския окръжен съд и изменение на постановеното по него решение № 138/01.12.2010 г., с което е потвърдена присъда № 676/13.09.2010 г. по НОХД № 1155/2010 г. на Сливенския районен съд, относно размера на наложеното му наказание лишаване от свобода. С тази присъда подсъдимият Б. А. Б. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 196 ал. 1, т. 2, вр. чл. 195 ал. 1, т. 3, вр. чл. 194 ал. 1, вр. чл. 26 ал. 1 и чл. 29 ал. 1, б. “а” от НК за това, че в периода м. 09.2009 г. – м. 01.2010 г., при продължава престъпление и опасен рецидив, чрез разрушаване на преграда здраво направена за защита на имот, отнел чужди движими вещи на обща стойност 1817. 40 лв. от владението на собствениците им без тяхно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и му е било наложено наказание 2 години и 10 месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор. Като основателен е бил уважен предявения от С. Т. граждански иск за сумата от 623 лв. В искането, поддържано и в с. з. пред ВКС лично от осъдения и служебния му защитник, се изтъкват доводи за явна несправедливост на наложеното му наказание и се претендира намаляването му. Прокурорът от ВКП намира искането за възобновяване за неоснователно. Гражданският ищец С. Т. и частният обвинител Д. Д., редовно призовани, не се явяват. В последната си дума осъденият моли да се вземе предвид, че не е извършвал кражбите сам. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери следното: Искането за възобновяване е допустимо, тъй като се вмества в в изискуемия по чл. 421 ал. 3 от НПК 6-месечен срок, считано от влизане в сила на въззивното решение, което не е подлежало на касационна проверка. Разгледано по същество обаче, то е НЕОСНОВАТЕЛНО, предвид следните съображения: Липсва основание за ревизия на наказанието като явно несправедливо. То е било отмерено на 2 години и 10 месеца след прилагане на чл. 58а (стара редакция), вр. чл. 55 ал. 1, т. 1 от НК предвид процедурата, по която е било проведено съдебното производство – по глава 27, чл. 371, т. 2 от НПК. Извън направеното признание и изразено критично отношение не са констатирани други смекчаващи обстоятелства, които да са налагали по-голямо слизане под предвидения минимум от 3 години лишаване от свобода, а и такива не се изтъкват в искането за възобновяване. Неподкрепени с доказателства са останали твърденията на осъдения пред окръжния съд за влошено здравословно състояние. Останалите данни за личността на Б. – осъжданията му извън тези, обхванати от квалификацията за опасен рецидив по чл. 29 ал. 1, б. „а” от НК (подробно посочени) и спецификата на продължаваното престъпление, което е включвало общо 7 кражби от частни домове и търговски обекти, извършени за близо 3 месеца в различни населени места, правилно са ориентирали съдът да отчете, че за неговото поправяне и преодоляване на риска от повтаряемост на престъпно поведение се налага по-продължително изолиране в затворническа среда. Предвид изложените съображения ВКС намира, че направеното искане за възобновяване следва да бъде оставено без уважение. С оглед изложеното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Б. А. Б. за възобновяване на ВНОХД № 539/2010 г. на Сливенския окръжен съд и изменение на постановеното по него решение № 138/01.12.2010 г., с което е потвърдена присъда № 676/13.09.2010 г. по НОХД № 1155/2010 г. на Сливенския районен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.