5 Р Е Ш Е Н И Е №76 гр. София,26.05.2013 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публичното заседание на двадесети май две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА КОСТАДИНКА НЕДКОВА при участието на секретаря Красимира Атанасова, като разгледа докладваното от съдия Костадинка Недкова т. дело N 918 по описа за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], срещу решение №3329 от 11.05.2012г. по гр.д. № 9987/2009г. на Софийски градски съд, в частта, в която след частична отмяна са отхвърлени исковете на касатора-ищец по чл.266, ал.1 ЗЗД за разликата над сумата от 6812,90 лева до пълния претендиран размер от 11 520 лева като дължимо възнаграждение по договор за охрана, сключен между страните на 28.02.2006г. и за обект П. и по чл.86, ал.1 ЗЗД за разликата над 1626,85 лева до пълния предявен размер от 2893,67 лева, като е осъден касаторът да заплати разноски в размер на 115,30 лева. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост. Ответникът по жалбата, оспорва същата. Поддържа, че атакувания акт е правилен, поради което иска потвърждаването му. Ответникът по жалбата - третото лице помагач на страната на ответника по иска, М. С. К., не взема становище по жалбата. С определение № 140/ 18.02.2013г. по т.д. № 918/ 2012г. ВКС, ТК, състав на I ТО е допуснато, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, касационно обжалване по въпроса: „Следва ли съдът да оказва съдействие на страните по чл.7 ГПК за изясняване на фактическите твърдения и правните доводи на страните?”. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата и доводите на страните, с оглед правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното: За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че по делото се установява само наличие на облигационно правоотношение между страните, възникнало от сключения между тях договор от 28.02.2006г., а по него ищецът е поел задължението за организиране и охрана единствено на гребна база „Пчелина”, но не и по отношение на гребна база П.. Прието е, че по отношение на първия обект е доказано, че през процесния период ищецът-касатор е организирал и осъществил охраната на базата, поради което е изпълнил договорното си задължение и му се дължи заплащане на възнаграждение в размер на 6812,90 лева с ДДС за периода от 01.05.2006г. до 17.08.2006г., за който период се е произнесъл районният съд. Счетено е за неоснователно възражението на ответника за нищожност на договора, поради липса на представителна власт, тъй като договорът е подписан от председателя на Българска федерация за гребане, който съгласно устава и чл.10, ал.1 ЗЮЛНЦ, представлява сдружението. Като неоснователно е прието и възражението за необходимост от изрично решение на УС за сключването на договора, поради това, че уставът изисква наличие на решение на УС само при разпореждане с имущество на сдружението, а процесният договор за охрана не представлява разпоредителна сделка. Направеното за първи път във въззивната инстанция възражение за нищожност на договора, поради липса на надлежна представителна власт на лицето, подписало договора от името на ищеца е счетено за преклудирано, на основание чл.266, ал.1 ГПК, като допълнително са изложени мотиви, че на този факт би могъл да се позовава и черпи правни последици от него само ненадлежно представляваната страна. Решаващият състав е посочил, че прекратяването на 12.07.2006г. на договора за наем между федерацията и „Национална спортна база” сам по себе си не установява прекратяване на фактическото ползване на охранявания от ищеца обект от възложителя по договора за охрана. По отношение на втория охраняван обет- гребна база П. е прието, че не се установява договорът от 28.02.2006г., на който ищецът изрично основава вземането си за този обект, да включва същия. За да отхвърли претенцията за заплащане на възнаграждение за тази гребна база въззивният съд е направил извода, че от съвкупната преценка на доказателствата не се установява сключването на договор за услуга за този обект и по – конкретно – на съгласие на страните относно договореното възнаграждение за услугата, като разпитаните свидетели установяват само факта на предоставянето на услугата. Не са кредитирани издадените за база П. фактури по аргумент, че от тях не е видно основанието за издаването им да е процесният договор от 28.02.2006г., като на второ място, е изведено, че фактурите не са подписани и от законния представител на федерацията. По въпроса, по който е допуснато касационното обжалване, в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение № 98 / 21.03.2011г. по гр.д. № 952/2010г. IV ГО на ВКС е прието, че служебното начало по чл.7 ГПК задължава съда да съдейства за изясняване на делото, но това не е основание за абсолютно дерогиране на фактическите твърдения и правни доводи на страните, налагането им на съображения, различни от заявените от самите тях в хода на процеса и признаване или отричане на права, които не са спорни. Обжалваното въззивно решение е постановено в отклонение от даденото разрешение в цитираната задължителна практика на ВКС, която се възприема изцяло от настоящия състав, поради което решението е в противоречие с практиката на ВКС. По основателността на касационната жалба: С оглед даденото разрешение на поставения правен въпрос, въззивното решение е неправилно в обжалваната част, в която следва да бъде отменено, съгласно чл.293, ал.1 ГПК, и доколкото не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, ВКС се произнася по съществото на спора. Договорът за услуга, като разновидност на договора за изработка, е консенсуален и неформален, като за сключването му е достатъчно страните да постигнат съгласие относно съществените елементи на договора - услуга и възнаграждение, без да е необходимо съгласието да е обективирано в писмена форма. Не отговаря на фактическите твърдения в исковата молба приетото от решаващия състав, че искът за заплащане на възнаграждение за охраната на гребна база П. се основава единствено на твърдението, че е сключен договор относно този обект на 28.02.2006г., тъй като облигационната връзка между страните с предмет базата в П. се извежда от ищеца и въз основа на посочените в исковата молба фактури. Изводът на въззивния съд за липса на сключен договор за услуга за базата в П. е направен в противоречие с фактическите твърдения и правните доводи на страните, с доказателствата по делото и с разпоредбата на чл.258 ЗЗД. В нарушение на съдопроизводствените правила при извършване на съвкупна преценка на доказателствата, съдът не е взел предвид представената по делото от ответника искова молба, заведена от същия срещу бившия управител на федерацията, в която се съдържа твърдение за сключен между страните по делото през 2005г. договор за охрана на гребна база П. при месечно възнаграждение от 1600 лева без ДДС. Нещо повече, в становището си по делото, ответната федерация оспорва само действителността на договора, но не и неговото сключване. Сключването на договора за охрана за гребна база П. се потвърждава и от двустранно подписаната от страните данъчна фактура №360/ 25.09.2006г., в която изрично е посочено, че се издава за осъществена по договор охрана на базата в П. през месец август 2006г. при дължимо месечно възнаграждение от 1600 лева без ДДС /или 1920 с ДДС/. Фактурата от името на федерацията - възложител е подписана от законния й представител, като в срока по чл.193 ГПК не е оспорена нейната автентичност, поради което е преклудирана възможността за оборване на формалната доказателствена сила на документа. Съвкупната преценка на доказателствата води до извода, че между страните е възникнало правоотношение по договор за охрана на гребната база П. със съдържание, визирано в признанието на ответника и в посочената по-горе фактура, по което е налице надлежно изпълнение от страна на касатора, съгласно събраните по делото гласни доказателства и удостоверение на МВР относно извършените проверки на обекта. За периода от 01.05.2006г. до 16.08.2006г. дължимият размер на възнаграждението възлиза на 6670 лева с ДДС /3 месеца x 1920 лева с ДДС + 930 лева с ДДС/, при отчитане на факта, че за периода от 16.08.2006г. до 31.08.2006г. с кредитно известие от 30.11.2006г. изпълнителят е намалил „данъчната основа” на издадената от него фактура № 360/ 21.09.2006г. от 1600 лева на 825 лева, признавайки, че за времето от 16.08.2006г. до 31.08.2006г. не се дължи възнаграждение по договора за охрана на базата в П.. Липсата на ангажирани доказателства за плащане на възнаграждението за охрана за периода от 01.05.2006г. до 16.08.2009г. сочи на основателност на иска по чл.266 ЗЗД за заплащане на разликата от 6812,90 лева до 11 520 лева /4707,10 лева/. Доколкото дължимото възнаграждение за охрана е уговорено помесечно и предвид липса на доказателства за друго договорено между страните, то с изтичането на съответния месец, през който е осъществена охраната на базата в П., сдружението изпада в забава относно плащането на цената на услугата и дължи на основание чл.86, ал.1 ЗЗД обезщетение в размер на законната лихва за забава за сумарния период на 11.06.2006г. до 25.03.2008г. Тъй като размерът на лихвата надхвърля сумата от 1266,82 лева, за която претенцията по чл.86, ал.1 ЗЗД е отхвърлена, решението и в тази част, като неправилно, следва да се отмени и се присъди разликата от 1626,85 лева до пълния предявен размер от 2893,67 лева. Предвид изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК, в полза на касатора следва да бъдат присъдени направени разноски в размер на още 528,24 лева за първа инстанция и в размер на 119,48 лева - държавна такса за настоящата инстанция или общо разноски в размер на 647,72 лева. Водим от горното, на основание чл.293, ал.2, вр. чл.281, т.3 ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, Р Е Ш И ОТМЕНЯ решение № 3329 от 11.05.2012г. по гр.д. № 9987/2009г. на Софийски градски съд, в частта, с която след частична отмяна на решение от 30.04.2009г. по гр.д. № 17638/ 2009г. на Софийски районен съд, са отхвърлени исковете на [фирма], [населено място], по чл.266, ал.1 ЗЗД за разликата над сумата от 6812,90 лева до пълния претендиран размер от 11 520 лева като дължимо възнаграждение по договор за охрана, сключен между страните на 28.02.2006г. и за обект П. и по чл.86, ал.1 ЗЗД за разликата над 1626,85 лева до пълния предявен размер от 2893,67 лева, като е осъден [фирма], [населено място], да заплати разноски в размер на 115,30 лева, като ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА Б, [населено място], [улица], да заплати на [фирма], [населено място],[жк], [жилищен адрес] на основание чл.266, ал.1 ЗЗД сумата от 4707,10 лева, съставляваща разликата от 6812,90 лева до пълния претендиран размер от 11 520 лева, като дължимо възнаграждение по договор за охрана, сключен между страните за обект гребна база П., както и да заплати, на основание чл.86, ал.1 ЗЗД, сумата от 1266,82 лева, съставляваща разликата от 1626,85 лева до пълния предявен размер от 2893,67 лева и представляваща обезщетение в размер законната лихва за забава за периода от 11.06.2006г. до 25.03.2008г. ОСЪЖДА Б, [населено място], [улица], да заплати на [фирма], [населено място],[жк], [жилищен адрес] сумата от 647,72 лева - направени разноски. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.