Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60354

София, 15.10.2021 година

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 12 октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 2122 /2021 година
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от А. С. Т. против решение № 11912 от 07.08.2020 г. по гр.д.№ 75/2020 г. на Софийски апелативен съд.
С обжалваното решение е отменено решение № 337 от 17.01.2017 г. по гр. дело № 17248/2012 г. на Софийския градски съд по предявеният като евентуален иск, с което е признато за установено по отношение на ответника Б. Б. С., че А. С. Т. е собственик на 1/2 ид.ч. от апартамент № 4, находящ се в [населено място], [улица], вх. 1, ет. 5 състоящ се от стая с ниша за спалня, кухня, баня-тоалетна, входно антре и балкон, с обща застроена площ от 42 кв. м, заедно с прилежащите му избено помещение № 8, с площ от 3.80 кв. м и таванско помещение № 3, с площ от 5.70 кв. м, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата, от търговския обект в партера на същата и от мястото, върху което е построена сградата, съставляващо УПИ ...., парцел ..., отреден за имот пл. № ..., кв. ... по плана на С., местност „Ц.“, одобрен през 1992 г. на основание придобивна давност, и вместо това този иск е отхвърлен, като е прието, че за периода – 15.01.1997 г. – 27.12.2012 г. тя не е придобила в изключителна собственост процесния апартамент. Първоинстанционното решение е потвърдено в останалата част, с която е отхвърлен основният установителен иск за собственост от същата касаторка против същия ответник по отношение на същия апартамент, но основан на придобивна давност, текла в периода от 22.05.1980 г. до 24.01.1994 г.
Така като резултат е отхвърлен иска за установяване, че ищцата е изключителен собственик на описания апартамент и е признато, че е собственик само на 1/2 ид.ч. на основание придобивна давност и прекратена съпружеска имуществена общност /СИО/ за периода по евентуалния иск..
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон – правилата за придобивната давност относно съвладението и владението от съпрузи и присъединяване на владението, и за нарушение на процесуалните правила, отнасящи се до обсъждане на доказателствата и обосноваване на изводите.
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК се навеждат основанията по чл. 280, ал.1, т.1 и ал.2, пр.3 ГПК.
На основание чл. 280, ал.1 т.1 ГПК се претендира допускане до касация по следните въпроси: 1. Може ли да бъде придобит по давност недвижим имот от двама съпрузи по време на брака в режим на СИО в случаите когато владението не е установено съвместно и по време на брака по отношение на единия съпруг не е изтекъл предвидения в закона 10 годишен давностен срок и не е налице съвладение? По този въпрос се твърди противоречие с Решение № 317/02.07.2010 г. по гр.д.№ 877/2009 г. на ВКС, І гр.о., Решение № 133/22.11.2016 г. по гр.д.№ 2057/2016 г. и Решение № 336/05.07.2010 г. по гр.д.№ 699/2006 г. на ВКС, ІІ гр.о. 2. Следва ли наследниците да упражняват непрекъснато фактическо присъствие при упражняване владението върху недвижим имот при условията на присъединяване на владението към владението на своите праводатели при условита на чл. 82 във вр. с чл. 79, ал.1 ЗС, за да се приеме, че са придобили имота по давност. В този случай наследникът, който упражнява фактическо господство върху недвижимия имот, упражнява ли владение за другите наследници, в случаите, когато не са отблъснали владението на останалите наследници? По този въпрос се твърди противоречие с ТР № 4/2012 г. на ОСГК на ВКС.
Твърди се от касаторката и очевидна неправилност на решението относно неправилната преценка, че по отношение на бившият й съпруг е изтекла също придобивната давност въпреки, че той не е живял период от време десет години в жилището и не е демонстрирал намерение за своене.
Ответникът оспорва касационната жалба и допускането до касация тъй като доказателствата по делото не установяват период от 10 години, в който бабата на касаторката и баща й общо да са владели десет години, че договора да замяна не е произвел никакво действие, че владението е могло да започне най-рано от приемане на касаторката за членкооператор – 0.05.1997 г., но не е могла да придобие имота като индивидуален собственик, тъй като между съпрузи давност не тече. Поради това счита и двата формулирани въпроса за неотносими. Оспорва и основанието по чл. 280, ал.2 пр.3 ГПК.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
По делото е установено следното:
Касаторката е предявила положителни установителни искове по отношение на бившия си съпруг, заявени като основен и евентуален: да се признае за установено, че тя е изключителен собственик на описания процесен апартамент, построен от ЖСК „Летоструи“, по отношение на който не е издавал акт, образец 16, но реално се ползва от около 1980 г. С молба от 19.10.2015 г. е направено поредното уточнение на периодите на владение, като по главния иск е заявена придобивна давност в периода 22.05.1980 г. – 24.01.1994 г., а по евентуалния – от 15.01.1997 г. до 27.12.2012 г. – датата на предявяване на иска.
Страните са бивши съпрузи, чийто граждански брак е сключен на 12.05.1985г. и е прекратен с развод с влязло в сила решение на 08.05.2003 г.
По делото е установено, че бабата на ищцата В. А. И. е сключила неформален писмен договор за замяна с И. З., с който първата се е задължила да прехвърли на втората апартамент в [населено място],[жк], а в замяна З. - да преотстъпи членство в ЖСК „Литоструи“ за процесния апартамент № 4, находящ се в С., на ул. „С. „ № 7. По делото има данни – домовите книги за двата имота/, че фактически всяка от двете „заменителки“ е заживяла в апартамента, който следва да придобие, но в нотариална форма договор не е сключен. В. И. умира на 03.08.1988 г. и в апартамента се заселва синът й С. Т., но той умира на 05.04.1990 г. На 22.10.1993 г. между две дъщери на С. Т. – ищцата А. и сестра й В. се сключва спогодба, по силата на която А. Т. получава в дял апартамента в[жк], който е бил предмет на предварителния договор за замяна от 1980 г., а сестра й получава друг имот. Спогодбата е без уговорки за парично уравнение на дяловете. До 1994 г. процесният апартамента е ползван общо от двете сестри. От 24.01.1994 г. в имота живеят страните по делото като съпрузи до развода.
На 15.01.1997 г. е сключен нов предварителен договор между единствения наследник на И. З. – И. З. /член кооператор до този момент за процесния апартамент/ и ищцата, представлявана от съпруга си /сега ответник/ който действа по силата на дадено от нея пълномощно. Уговорено е да се замени апартамента в[жк]с членственото правоотношение в ЖСК за процесния апартамент. Тези уговорки са оформени по отделно, като ищцата е продала апартамента в Борово чрез ответника, като неин пълномощник с н.а. 67 от 05.05.1997 г., а ЖСК е освободила З. по негова молба и е приела ищцата по нейна молба с решение от 14.04.1997 г. на процесния апартамент. Окончателният разделителен протокол на ЖСК е от 03.03.2000 г. и в него процесния апартамент е разпределен на ищцата. Не е издаден нот. акт по чл. 32, ал.2 ЗЖСК, защото сградата не е окончателно приета с акт обр. 16, но реално сградата се ползва за живеене. Документите по оформяне членството на ищцата в ЖСК са оформяни с участието на ответника, като неин пълномощник по силата на изрично пълномощно в този смисъл. С н.а. № .... г. на нотариус Е. Е. ищцата е призната за собственик по давност на процесния апартамент.
СГС, като първа инстанция е отхвърлил главният иск за признаване на изключителна собственост на основание придобивна давност за първия период от 22.05.1980 г. до 24.01.1994 г. поради това, че в този период ищцата не е владяла през целия период и не е владяла единствено тя. Евентуалният иск е уважен, като е прието, че ищцата е владяла считано десет години преди предявяване на иска само за себе си и владението след развода не е прекъснато от ответника, а до издаване на констативния нот. акт – 2001 г. не е изтекъл период от десет години, в който двамата съпрузи да са владели.
Апелативният съд при второ въззивно разглеждане на делото е приел, че решението по основния иск е правилно, защото не е имало съвладение на двамата съпрузи в този период, а и защото след смъртта на сестра й, А. Т. е владяла жилището заедно със сестра си и не е отблъснала нейното владение. По отношение на евентуалния иск, въззивният съд е приел, че е уважен неправилно, тъй като от началото на периода по този иск 15.01.1997 г. и двамата съпрузи са били във владение на апартамента, а по между им давност не тече, поради което ищцата не би могла да отблъсне владението на съпруга си. Съдът се е позовал на ПП-8-80 г., но е приел, че щом придобивната давност е изтекла по време на брака то имота е станал съпружеска общност независимо дали и двамата съпрузи са владели през целия период от време. В мотивите, съдът е приел, че придобиването по давност не става автоматично след владение и изтичане на определения в закона десет годишен срок, а трябва и позоваване, но се е позовал на т.3 от ТР № 4/2012 г. на ОСГК на ВКС, според който, ако не се е позовал владеещият до смъртта си, то се наследява владението като фактическото състояние и наследникът има право да се позове на придобивната давност, изтекла за наследодателя му..
Настоящият състав намира, че следва да допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1 т.1 ГПК по първия поставен въпрос, уточнен съобразно фактите по делото както следва:: Може ли да бъде придобит по давност недвижим имот от двама съпрузи по време на брака в режим на СИО в случаите когато по отношение на единия съпруг не е изтекъл предвидения в закона 10 годишен давностен срок и не е налице съвладение към момента на изтичане на срока.? По този въпрос следва да се допусне касационно обжалване поради противоречие с разясненията по т.2 от ПП-8-80 г. и с т.2 от ТР № 4/2012 г. на ОСГК на ВКС относно елементите на придобивната давност и момента на придобиване на недвижим имот на това основание и хипотезите при които възниква СИО на това придобино основание.
С въззивното решение, съдът е приел, че придобивната давност е изтекла по време на брака и имота е станал СИО. Нотариалният акт, с който ищцата е призната за собственик е от 2001 г. и ако съпрузите са се нанесли в апартамента през януари 1994 г., в какъвто смисъл имат идентични становища. то до издаването му не е изтекъл изискуемият от закона 10 годишен срок, както и до влизане в сила на решението за развод..
Вторият въпрос е неотносим към изхода от спора предвид сключеният втори предварителен договор за замяна от 15.01.1997 г.
Наведеното основание очевидна неправилност и твърденията в какво се изразява тя се поглъщат от първия поставен въпрос, по който се допуска касационно обжалване, поради което на това основание не се допуска касационен контрол.
С въззивното решение Б. Б. С. е осъден да плати на А. Т. деловодни разноски пред въззивна инстанция в размер на 31160,35 лв. и за производството пред ВКС по гр.д.№ 1204/2019 г., І гр.с. – още 3175.35 лв. С. е поискал изменение на решението в частта за разноските, като бъде намален адвокатския хонорар, изплатен от А. Т. пред въззивна инстанция, каквото искане е депозирал в срок.
С определение № 10009 от 04.03.2021 г., постановено на основание чл. 248 ГПК, съдът е посочил, че от уговорения и изплатен адвокатски хонорар в размер на 6000 лв. за производството пред въззивна инстанция е присъдил 3150,35 лв. предвид изхода от спора – частично са уважени и двете въззивни жалби. Отказал е да намали присъдения хонорар предвид фактическата и правна сложност на делото и факта, че делото е разгледано от въззивна инстанция два пъти след отмяна на първото въззивно решение, с което е обезсилено решението на СГС.
Против определението по чл. 248 ГПК е подадена частна жалба от Б. С., по която е образувано ч. гр.д.№ 2121/2021 г. на ВКС, І гр.о. Изходът от спора по частната жалба, касаещ разноските пред въззивната инстанция, е последица от изхода на производството по обжалване на въззивното решение, което се допуска до касационен контрол предвид изложените по-горе съображения. Затова двете производства следва да се съединят за общо разглеждане.
По изложените съображения Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 11912 от 07.08.2020 г. по гр.д.№ 75/2020 г. на Софийски апелативен съд по касационна жалба, подадена от А. С. Т..
Указва на касаторката да внесе държавна такса за разглеждане на касационната жалба по същество в едноседмичен срок от съобщението в размер на 320,70 лв. и да представи квитанцията по делото. При неизпълнение, касационната жалба ще бъде върната.
Присъединява за общо разглеждане ч.гр.д.№ 2121/2021 г. на Върховен касационен съд, І гр.о. към настоящото гр.д.№ 2122/2021 г. на ВКС, І гр.о.
След внасяне на определената държавна такса за разглеждане на касационната жалба по същество, делото да се докладва за насрочване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: