О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 601 София, 04.07.2022 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на пети април, две хиляди двадесет и втора година в състав: Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ Членове: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 4683/2021 г. Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Електроразпределение юг“ ЕАД, подадена от пълномощника юрисконсулт С. Р., срещу решение №49 от 19.07.2021 г. по в. гр. дело №229/2021 г. на Апелативен съд - Бургас, с което е потвърдено решение № 31 от 16.03.2021 год. по гр. дело № 720/2020 г. на Окръжен съд – Сливен. С първоинстанционното решение „Електроразпределение Юг“ ЕАД е осъдено да заплати на „Топлофикация Сливен“ ЕАД сумата 74 828,06 лв., представляваща недължимо платена сума за пренос по електроразпределителната мрежа за периода от 31.03.2019 г. до 30.09.2020 год. до обект ниско напрежение ИТН 4005384; сумата 586,60 лв., представляваща недължимо платена сума за периода от 31.03.2019 г. до 30.09.2020г. за пренос по електроразпределителната мрежа до обект средно напрежение ИТН 4005298; сумата 10,15 лв., представляваща недължимо платена сума за периода от 31.03.2019г. до 30.09.2020г. за пренос по електроразпределителната мрежа за обект ниско напрежение ИТН 4146008 и сумата 14 334,06 лв., представляваща недължимо платена сума за периода от 31.03.2019г. до 30.09.2020г. за достъп до обект средно напрежение ИТН 4005298, с които суми неоснователно се е обогатил, ведно със законната лихва за забава считано от 20.11.2020 г. до окончателното им заплащане, както и сумата 7 346,88 лв. разноски. Ответникът „Топлофикация Сливен“ ЕАД, [населено място], чрез адвокат П. Г., оспорва касационната жалба и иска присъждане на направените разноски. Въззивният съд е приел, че процесните суми са заплатени от ищеца на ответника въз основа на договори между тях, но в повече от дължимото. Ищецът е заплатил като цена за извършените от ответника мрежови услуги в рамките на исковия период за обект ИТН 4005384“Помпена станция“ - 101 812,25 лв. за пренос по електроразпределителната мрежа до обект на ниско напрежение. Според приетата по делото експертиза ако цената за тази услуга бе формирана за пренос по мрежата до същия обект, но като присъединен на ниво средно напрежение, тя щеше да е дължима в размер от 26 984,18лв., а разликата между двете величини е равна на исковата сума 74 828,06 лв., чието възстановяване се търси като надплатена за неизвършена услуга по захранването на този обект. Обект „Помпена станция“ (с диспечерско наименование „Люпилня“), с ИТН 4005384, и трафопостът към нея, изграден в същия имот, находящ се в промишлената зона на [населено място], са включени в капитала на „Топлофикация-Сливен“ЕАД Помпената станция се захранва от отклонението на стълб №5, който е част от извод „Дъга“-20 кV (средно напрежение собственост на ответника), излизащ от подстанция „Речица“ 110/20 кV (високо напрежение- собственост на ЕСО). Трансформирането на ел.енергията от ниво средно напрежение, на ниво ниско напрежение за нуждите на „Топлофикация-Сливен“ЕАД, се осъществява от горепосочения трафопост 20/0,4 кV, спрямо който доставчикът не е заявявал право на собственост. Този трафопост е изграден в имот, за който няма спор, че е на ищеца. На обект „Помпена станция“ средствата за търговско измерване (СТИ) са монтирани на ниво ниско напрежение. Според чл.14 ПИКЕЕ (Правилата за измерване на количеството електрическа енергия в сила от 2007г.(отм.), при отдаване на електрическа енергия от електропреносната мрежа, съответно електроразпределителната мрежа, към потребител или производител, мястото на измерване на доставеното количество електрическа енергия е на страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на потребителя (ако има такава трансформация) или в мястото на присъединяване на потребителя/производителя към електропреносната, съответно електроразпределителната мрежа. Съобразно чл.120, ал.1 от Закона за енергетика (ЗЕ), в сила от 2003г., електрическата енергия, използвана от потребителите, се измерва със средства за търговско измерване (СТИ) - собственост на преносното или на съответното разпределително предприятие, разположени до или на границата на имота на потребителя. Това разрешение на въпроса за мястото, където следва да бъде измервано (отчитано) количеството и напрежението на доставената ел. енергия, е приложено и по-късно, в действащия към момента договор №831/21.11.2013г. на страните по делото, уреждащ отношенията им за доставка на допълнителна ел. енергия. Видно от т.8, раздел І от цитирания договор, за „Мястото на доставка“ страните уговарят да съвпада с мястото от ел. мрежата, определено за „граница на собственост“ между ел. съоръженията на ЕР-ЮГ и тези на мрежовия клиент (ТЕЦ-Сливен). В т.2 от същия раздел и договор, „Границата на собственост“ е дефинирана като място по ел.съоръженията, определено съгласно Наредба №6. Респективно в чл.27 от тази Наредба, определянето на „Границата на собственост“ между електрическите съоръжения на преносното или съответното разпределително предприятие от една страна и тези на потребителя от друга, е поставено в зависимост от начина на присъединяване и вида на съоръженията за присъединяване, а чл.29 от Наредбата въвежда и критерият за тяхната собственост. При присъединяване на електропровод, собственост на преносното или съответното разпределително предприятие, към електрическа уредба на потребител, „границата на собственост“ е мястото на присъединяване на кабелните накрайници към уредбата-при кабелен електропровод; клемите за присъединяване проводниците на електропровода към проходните изолатори за преминаване през външните стени на уредбата - при въздушен електропровод и закрита уредба и клемите за присъединяване на проводниците към съоръженията на уредбата - при въздушен електропровод и открита уредба. Трансформирането на напрежението в ниско става във вътрешната мрежа на ищеца, посредством съоръжения-негова собственост, защото са изградени от него и ситуирани в имотите му. Там според чл.120 ЗЕ е и мястото на поставянето на техническото средство за търговско измерване на доставената до клиента електрическа енергия. Разпоредбата на чл.120, ал.3 ЗЕ възлага именно на оператора на електропреносната/електроразпределителната мрежа да определи вида, броя и мястото на монтиране на измервателните уреди и съоръжения, и на управляващите и комуникационните устройства към тях, но ако поставянето им не бъде съобразено с „границата на собственост“, операторът би могъл да злоупотреби, като претендира заплащане на услуги, които не е извършил, както е в настоящия случай. По отношение на обекта „Помпена станция“, средствата за търговско измерване (СТИ) са монтирани на ниво ниско напрежение, вместо на ниво средно напрежение, каквото в действителност се подава на границата на собствеността на клиента, при условията на договора от 2013 г., действащ и сега, а също и по време на процесния по делото времеви период (2019-2020 г.). Отчетеното ниво на напрежение на доставената ел. енергия е извършено в нарушение изискванията на чл.120, ал.1 ЗЕ и на чл.14 ПИКЕЕ(отм.). За клиента остава задължение да заплати само онова, което му е действително доставено, т.е. да заплати ел. енергия, доставена му на ниво средно напрежение, т.к. точката му на присъединяване е на такова ниво, изградил е и притежава всички проводи и съоръжения, с които се присъединява към мрежата на доставчика и които впоследствие трансформират напрежението от средно в ниско. Според въззивния съд посочените от ответника по иска директиви и практика на СЕС са неотносими. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба, са поставени следните въпроси в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК: 1. Какъв е критерият за разграничаване между разпределителната мрежа и преносната мрежа с оглед дължимостта на цена за пренос през електроразпределителната мрежа и цена за достъп и в тази връзка процесната уредба е ли е или не е част от електрическата подстанция, която е част от електропреносната мрежа и следователно не представлява ли външен за нея елемент, който е част от електроразпределителната мрежа. Твърди се противоречие по въпроса с решение от 17.10.20219 г. по дело С-31/18 на Съда на ЕО /т. 89/, във връзка с Директива 2009/72/ЕО. 2. Към коя електрическа мрежа са присъединени обектите на „Топлофикация Сливен“ ЕАД – към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение юг“ ЕАД или на ЕСО. В изложението се твърди, че обжалваното въззивно решение е очевидно неправилно – предпоставка за допускане до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. Обжалваното решението на апелативен съд в частите относно исковете за суми под 20 000 лв. не подлежи на касационно обжалване, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 1 ГПК, поради което в тази част касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане. Това е така, защото делото е търговско. Според ТР №3/2019 от 23.02.2022 г. по тълк. дело №3/19 г. на ОСГТК търговски са и делата, имащи за предмет спорове относно обезпечителни права, отнасящи се до търговска сделка, делата, при които е налице функционална обвързаност на предмета на правния спор с търговското качество на страните или с търговска сделка. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на решение №49 от 19.07.2021 г. по в. гр. дело №229/2021 г. на Апелативен съд –Бургас в останалата обжалвана част. Допускането на касационно обжалване на въззивното решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС – т. 1, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Жалбоподателят е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото. След измененията на ГПК с бр. 86 от 2017 г. на ДВ, касационно обжалване може да бъде допуснато и на основание чл. 280, ал. 2 ГПК, независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради вероятната нищожност или недопустимост на решението или очевидната му неправилност. Повдигнатите въпроси не са обусловили изхода на спора, защото въззивният съд е приел, че средствата за търговско измерване (СТИ) са монтирани на ниво ниско напрежение, вместо на ниво средно напрежение. Освен това не се установява и противоречие на въззивния акт с решение по дело С-31/18 на СЕС, съответно осъществяването на твърдяната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Съгласно решението чл. 2, т. 3 и 5 от Директива 2009/72 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба като тази в главното производство, а именно в българското законодателство, която предвижда, че трансформирането на напрежението на електроенергията, за да се позволи преминаването от високо към средно напрежение, попада в обхвата на дейността на електропреносна мрежа, но не допуска такава уредба, която определя понятията за електропреносна и за електроразпределителна мрежа, като се основава не само на критерия за нивото на напрежение, но и на критерия за собствеността върху активите, използвани за осъществяване на дейности, свързани съответно с пренос и разпределение. Същевременно е дадено разрешението, че това тълкуване не засяга правото на държавите членки да налагат на оператора на разпределителната мрежа задължението да е собственик на тази мрежа, доколкото посоченото условие не засяга постигането на преследваните от същата директива цели, по-специално като допуска да се избегне задължението такава мрежа да е в съответствие с правилата, които съгласно директивата са приложими към нея. Касае се до произнасяне на СЕС по преюдициално запитване относно съответствието на чл. 88, ал. 1 ЗЕ с чл. 2 от Директива 2009/72. Разпоредбата на чл. 88, ал. 1 ЗЕ, предвиждаща, че разпределението на електрическа енергия и експлоатацията на електроразпределителните мрежи се осъществяват от оператори на електроразпределителни мрежи - собственици на такива мрежи на обособена територия, лицензирани за извършване на разпределение на електрическа енергия за съответната територия, е поставена в основата на решаващите изводи на въззивния съд в обжалваното решение. Даденото тълкуване на общностното право в останалите части на решението, включително в т. 87 – 90 от мотивите, на които се позовава касатора, е свързано с въпроса трябва ли потребител, присъединен към електрическата мрежа на ниво средно напрежение, непременно да се счита за клиент на оператора на електроразпределителната мрежа или може да бъде клиент на електропреносната мрежа, и не е относимо към решаващите мотиви на въззивния съд. Обжалваното решение не е очевидно неправилно съобразно самостоятелното селективно основание на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. От съдържанието му не се констатира нито превратно прилагане на материалния закон, нито груби нарушения на правилата на формалната логика. Очевидната неправилност на постановените от въззивните съдилища решения, въведена от законодателя като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване (ЗИДГПК, обн. в ДВ бр.86/2017г.), не е тъждествена с неправилността, произтичаща от предвидените в чл.281, т.3 ГПК основания за касационно обжалване. За да е очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК, въззивното решение трябва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол по чл.290, ал.2 ГПК проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само в случай, че въззивният акт бъде допуснат до касационен контрол в някоя от хипотезите на чл.280, ал.1 ГПК. Обжалвано въззивно решение не е очевидно неправилно, защото не е постановено нито в явно нарушение на закона (contra legem), нито извън закона (extra legem), нито изводите на съда са явно необосновани с оглед правилата на формалната логика. Съобразно изхода на спора, на ответника „Топлофикация Сливен“ ЕАД трябва да се присъдят 4500 лв. деловодни разноски за адвокатско възнаграждение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІII г.о. О П Р Е Д Е Л И : ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на „Електроразпределение юг“ ЕАД, подадена от пълномощника юрисконсулт С. Р., срещу решение №49 от 19.07.2021 г. по в. гр. дело №229/ 2021 г. на Апелативен съд - Бургас, с което е потвърдено решение № 31 от 16.03.2021 г., постановено по гр. дело № 720/2020 г. на Окръжен съд - Сливен в частта, с която „Електроразпределение Юг“ ЕАД е осъдено да заплати на „Топлофикация Сливен“ ЕАД сумата 586,60 лв., представляваща недължимо платена сума за периода от 31.03.2019 г. до 30.09.2020г. за пренос по електроразпределителната мрежа до обект средно напрежение ИТН 4005298; сумата 10,15 лв., представляваща недължимо платена сума за периода от 31.03.2019г. до 30.09.2020г. за пренос по електроразпределителната мрежа за обект ниско напрежение ИТН 4146008 и сумата 14 334,06 лв., представляваща недължимо платена сума за периода от 31.03.2019г. до 30.09.2020г. за достъп до обект средно напрежение ИТН 4005298 НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №49 от 19.07.2021 г. по в. гр. дело №229/2021 г. на Апелативен съд - Бургас в останалата обжалвана част. ОСЪЖДА „Електроразпределение юг“ ЕАД, [населено място], да заплати на „Топлофикация Сливен“ ЕАД, [населено място], 4500 лв. деловодни разноски. Определението, в частта за оставяне без разглеждане на касационната жалба може да се обжалва пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд на Република България в едноседмичен срок от съобщаването му. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.