4 Р Е Ш Е Н И Е № 502 София, 20 декември 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на първи ноември две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ : НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ КАПКА КОСТОВА при участието на секретаря:Аврора Караджова и в присъствието на прокурора :Димитър Генчев изслуша докладваното от Съдия Елена Величкова касационно нох.дело №1601 по описа за 2013 година Производството е за възобновяване на внохд.№1613/2012 г. на Софийски градски съд и нохд.№16214/2010 г. на Софийски районен съд, образувано по искане на осъдения Н. Д. Н.. В съдебно заседание искането се поддържа лично от осъдения и защитник. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира постановените съдебни актове при спазване на процесуалните правила и закона,а искането за възобновяване изцяло неоснователно. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение,като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С решение от 11.12.2012 г., постановено по внохд № 1613/2012 г. на Софийски градски съд е потвърдена изцяло присъда по нохд № 16214/2010 г. на Софийския районен съд. С посочената присъда подсъдимият тогава, Н. Д. Н. е признат за виновен в това, че на 21.11.2008 г. в [населено място], с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил у Г. Б. заблуждение и с това му причинил имотна вреда в размер на 17100 щ.д., с левова равностойност 26 539,20 лева, като причинената вреда е в големи размери и деянието е извършено в условията на опасен рецидив, поради което и на основание чл.211НК във вр. с чл.210 ал.1 т.5НК във вр. с чл.209 ал.1НК, във вр. с чл.29 ал.1 б.”а” НК и чл.54 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от осем години, което да изтърпи при първоначален строг режим. С присъдата е уважен граждански иск за имуществени вреди, в полза на наследниците на пострадалия в размер на 17100 щатски долара с левова равностойност 26 539,20 лева, ведно със законната лихва от деня на увреждането 21.11.2008 г. ПО ИСКАНЕТО ЗА ВЪЗОБНОВЯВАНЕ на осъдения Н.. С искането са ангажирани основанията по чл.348 ал.1 т.1 и 2 НПК, като се акцентира на допуснати съществени процесуални нарушения и от двете инстанционни съдилища, по събиране и оценка на доказателствата, претендира се и нарушение на принципа за вземане на решение след пълно, всестранно и обективно обсъждане на всички доказателства по делото. Твърди се, че е неправилна оценката на събраните по делото доказателства и са ценени негодни доказателствени средства. Според защитата изводите за авторството се основават на извършеното на досъдебното производство разпознаване на лице по снимки и на показанията на частните обвинители и граждански ищци, разпитани като свидетели. Разпознаването по снимка е негодно доказателствено средство, тъй като осъдения не е призован за това следствено действие, въпреки че било известно името и адреса му. Неправилно била дадена вяра на показанията на свидетелката М. Б., които показания били съмнителни, защото тя пресъздава показания на пострадалия, които за описанието на осъдения, той пострадалият не бил споделил ,нито със съпругата си, нито с другата си дъщеря. Претендират се и ограничени процесуални права, а оттам и нарушено право на защита, тъй като са отказани доказателствени искания на осъдения, с които да се извърши проверка на извършеното разпознаване, отказана съдебномедицинска експертиза относно белези по лицето на осъдения, както и разпит на свидетел, който следвало да установи важни обстоятелства от значение за делото. Доводите са неоснователни и това е така, защото инстанционните съдилища и преди всичко първоинстанционния такъв, са събрали по предвидения в НПК процесуален ред достатъчен обем доказателства и доказателствени средства. Последващият анализ е пълен и детайлен, като включва оценка на доказателства и доказателствените средства, подчинен е на правилата на формалната логика, сочи безспорния извод на съдилищата ,кои обстоятелства от предмета на доказване, очертан в чл.102 НПК приемат за установени и на коя доказателствена основа. Невярно е твърдението, че извършеното на досъдебното производство разпознаване по снимки е негодно доказателствено средство, като се има предвид, че разпоредбата на чл.171, ал.4 НПК предвижда - „когато не е възможно да се покаже”, не значи лицето да бъде издирено, призовано или принудително доведено за това следствено действие/или тази невъзможност да бъде установена /, а значи, че законът дава възможност, когато в конкретния процесуален момент , не е възможно да бъде показано лицето, да се извърши разпознаване по снимка, заедно със снимките на три или повече лица, сходни с него по външност. Има данни по делото, че по време на това следствено действие /виж лист 33 от досъдебното производство/, проведено на 13.01.2009 г.,почти два месеца след деянието, осъденият не е намерен на адреса в[жк], бил е обявен за общодържавно издирване три години преди това, по друго дело. От друга страна, това възражение е правено и пред двете инстанционни съдилища, и след като подробно е обсъдено, правилно е оставено без последици. Неоснователни са и оплакванията за нарушение на процесуални права на осъдения, с отказа да бъдат допуснати експертизи, разпити на свидетели и проверки, касаещи обсъденото по-горе процесуално-следствено действие. С мотивирани определения, е отказано да бъде разпитан като свидетел затворник, който имал „данни” за извършена подобна измама от други две лица. Основателен е и отказа да бъде проверявано състоянието на зрението на осъдения ,към момента на извършване на деянието, като обстоятелството дали е носил очила или не е очевидно ирелевантно. Претендираната проверка на извършеното на досъдебно производство разпознаване е направена и изводите на съда по този въпрос, изцяло се споделят от Върховния касационен съд, поради което не се преповтарят. Категорично установено е по делото, че на инкриминираната дата осъдения Н. Д. Н. е спрял на излизане от „Ю. и ЕФ Д. [фирма] пострадалият Г. Б. , представил се като служител в банката, заблудил го, че го търсят от банката, заради станала грешка при тегленето на парите и че следва да отидат до юристконсулта на банката, за да заменят предоставените на Б. банкноти с нови. Заедно с него тръгнало още едно лице/на което също следвало да се заменят „нередовни банкноти” / и осъденият ги завел в сградата на пл.”Ц. Освободител” № 10 на третия етаж на която сграда Н. взел от Б. 17 100 щатски долара, равностойни на 26539,20 лева, качил се нагоре по етажите и го оставил там да чака да донесе „редовните банкноти”. Малко по-късно Б. го видял, че слиза с асансьора надолу и веднага разбрал, че е измамен. Малко след това уведомил Първо РПУ. При правилно и безпротиворечиво установените факти и закона е приложен правилно. Осъденият Н. е възбудил у пострадалия заблуждение /за нередовност на получените от него пари и за качеството си на служител на банката/, взел ги е и с това му/на пострадалия/ е причинил имотна вреда, в посочените по-горе размери. Безспорно са установени и квалифициращите деянието обстоятелства.Следва да се има предвид, че общо тридесет и двете осъждания на Н./до момента /, са за същото престъпление и то е по същата схема – представя се за служител в съответна банка, уверява пострадалия, че парите, които току-що е изтеглил от банката са нередовни и трябва да бъдат подменени и при получаването им изчезва.За такива престъпления Н. е осъждан почти във всички градове на страната: - нохд № 48/2010 на Районен съд-гр.Хасково, нохд № 1651/2009 г. на Районен съд-гр.Кюстендил, нохд № 1430/2010 г. на Районен съд-гр.Варна, нохд № 4564/2009 г. на Районен съд-гр.Плевен, нохд № 613/2009 г. на Районен съд-гр.Димитровград, нохд № 816/2009 г. на Районен съд-гр.Перник и много други. Неоснователно е и оплакването за явна несправедливост на наказанието, произтичащо от оплакванията, цитирани по-горе. При определяне размера на наказанието инстанционните съдилища са взели предвид всички обстоятелства от значение, съобразили са изключително високата степен на обществена опасност на осъдения , че първата извършена от него измама като пълнолетен е на 09.01.1987 г., а настоящето на 21.09.2008 г., или повече от двадесет години Н. „упражнява тази дейност” и нито едно от наказанията, включително и изтърпените ефективно, не е довело дори и до възпиращ ефект, правилно наказанието е определено при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства в размер на осем години лишаване от свобода ,което е достатъчно и справедливо. По изложените съображения Върховният касационен съд намира постановените присъда и решение законосъобразни, при спазване на процесуалните правила, а искането на възобновяването им, на осъдения Н. изцяло неоснователно. Ето защо и на основание чл.426 НПК във вр. с чл.354, ал.1, т.1 НПК Върховният касационен съд, наказателна колегия, първо наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Н. Д. Н. за възобновяване на нохд № 16214/2010 г. на Районен съд-гр.София и внохд № 1613/2012 г. на Софийски градски съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: