Ключови фрази
Иск за обезщетение за трудова злополука и професионална болест * обезщетение за загуба на работоспособност * обезщетение за неимуществени вреди от престъпление * трудова злополука

Р Е Ш Е Н И Е

           Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

                               № 368

               София   12.05.2010 година

 

                                  В  ИМЕТО  НА  НАРОДА                                    

 

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на 27 април две хиляди и десета година в състав:

 

                                      Председател: Ценка Георгиева

                                             Членове:  Мария Иванова

                                                              Илияна Папазова

 

При секретаря Анжела Богданова, като изслуша докладваното от съдията Ц. Георгиева гр.д. №  1235/2009г., за да се произнесе взе пред вид следното:

 

Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.

С определение № 1* от 29.10.2009г., постановено по настоящото дело № 1235/2009г. на ВКС, ІІІ г.о., е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Русенския окръжен съд, № 154 от 16.05.2009г. по в.гр.д. № 79/2009г., с което е отменено решение № 137 от 10.12.2008г. по гр.д. № 5662/2007г. на Русенския районен съд в частта, с която е уважен искът по чл. 200 КТ на М. Р. срещу „Райфайзенбанк България” Е. за разликата над 3000 лв. до 7750 лв. обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, и с въззивното решение искът в тази част е отхвърлен, и е оставено в сила първоинстанционното решение в станала част, с която искът за неимуществени вреди е отхвърлен в пълния му размер 31 000 лв..

Ответникът „Райфайзенбанк България” Е. в представения по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК писмен отговор от пълномощника му адв. П чрез адв. В моли решението да се остави в сила. Претендира разноските по делото.

За да се произнесе по основателността на жалбата Върховният касационен съдът взе пред вид следното:

Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК поради противоречиво решаване от съдилищата на въпроса за обхвата на отговорността на работодателя по чл. 200 КТ при ексцес, предвид констатираното противоречие между въззивното решение и решение № 1712/2002г. на ВКС ІІІ г.о., по гр.д. № 2064/2001г., с което е прието, че обезщетение за неимуществени вреди от професионално заболяване се дължи и в случаите, когато не е настъпило намаляване на трудоспособността за съответната професия.

С въззивното решение, предмет на обжалване по настоящото дело, съдът е приел, че е установено влошаване на здравословното състояние на ищеца, но не всички, претендирани с исковата молба допълнителни увреждания съставляват ексцес. За да е налице ексцес по смисъла на чл. 51, ал. 3 ЗЗД е необходимо влошаването на здравословното състояние обективно да е довело до намаляване на работоспособността на пострадалия. За част от претендираните в исковата молба увреждания липсват доказателства те да са довели до намаляване на работоспособността на М. С решението на ТЕЛК от 05.12.2005г. е установено засягане на нерв в областта на предмишницата на ръката, но за това увреждане не е признат процент на намалена работоспособност, тъй като не е довело до неврологичен дефицит. По изложените причини, тъй като не са взети предвид от ТЕЛК, не съставляват вреди от ексцес от трудовата злополука и съпътстващите лечението на увредения нерв на ръката медицински процедури – физиотерапия, йонофореза и ултразвукова терапия, както и неудобствата, свързани с прилаганото лечение за отстраняване на белезите от извършени трепанации. Освен това със следващото решение на ТЕЛК от 14.01.2008г. на М. е призната 10 % намалена работоспособност, което говори за тенденция към подобрение. По изложените съображения съдът е определил обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3000 лв.

В касационната жалба на М. М. са изложени оплаквания за материална незаконосъобразност и необоснованост на въззивното решение. Конкретните оплаквания са за несправедливо нисък размер на обезщетение за неимуществени вреди от влошаване на здравословното състояние през периода 09.05.2005г. – 14.01.2008г., за неправилно определяне на началната дата на законната лихва върху присъденото обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, както и, че следва да се посочат периодите, за които се присъждат обезщетенията.

Жалбата е частично основателна.

ВКС намира за правилно изразеното в решение № 1712/2002г. на ВКС ІІІ г.о.о, по гр.д. № 2064/2001г. становище, че обезщетение за неимуществени вреди от професионално заболяване се дължи и когато не е настъпило намаляване на трудоспособността за съответната професия. Още повече, че в случая според мотивите на ЕР на ТЕЛК от 05.12.2005г., увреждането на дясната ръка не е обусловило процент трайна неработоспособност, тъй като към момента на освидетелстването състоянието на пострадалия се е подобрило и не е бил налице неврологичен дефицит. Макар и уврежданията, които не обуславят функционален дефицит или дефицитът е незначителен, да не се вземат предвид при определяне процента на намалена работоспособност /чл. 58, ал. 4 от Наредбата за медицинска експертиза на работоспособността/, ако тези увреждания са причинили болки и страдания на работника или служителя, претърпените от това вреди следва да бъдат обезщетени на основание чл. 200 КТ. Съгласно чл. 51, ал. 1 ЗЗД, приложима и към обезщетенията по чл. 200 КТ по силата на препращащата разпоредба на чл. 212 КТ, обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Извършената на 18.05.2005г. операция на дясното око, увреждането на нерв на дясната ръка при поставянето на упойка, проведените процедури за лечение и рехабилитация на ръката, влошаването на очния статус на М. М. , видно от заключението на вещото лице д-р М, са в причинно следствена връзка с трудовата злополука от 2001г., настъпили са след присъждане на обезщетението по гр.д. № 3680/2004г. на РРС, и не са могли да бъдат предвидени към този момент. Претърпените болки и страдания от оперативната интервенция и всички съпътстващи я усложнения, влошаването на зрението на пострадалия, изразяващо се в ограничаване на зрителното поле на дясното око, двойни образи при определено положение на погледа, остатъчен страбизъм /кривогледство/ който се явява и козметичен дефект, завишаване на диоптъра в резултат на травмата, описани подробно в същото заключение, съставляват неимуществени вреди, които следва да бъдат обезщетени от работодателя като резултат от влошаване на здравословното състояние от претърпяната през 2001г. трудова злополука.

Настоящата инстанция намира, че присъденото от въззивния съд обезщетение от 3000 лв., при определянето на което не са отчетени в пълен размер претърпените от пострадалия болки и страдания от влошаване на здравословното състояние и не са включени всички болки и страдания, претърпени при оперативната инстервенция, следва да се увеличи на 15 000 лв., като се присъдят още 12 000 лв. При определяне на размера на обезщетението ВКС е мотивиран от важността на зрителния орган за човешкия организъм, характера и степента на влошаване на зрението, претърпените болки, страданията и неудобствата при операцията от 2005г. с настъпилите усложнения. За разликата до пълния размер на претенцията – 31 000 лв., искът е неоснователен и решението следва да се остави в сила. Обезщетението се дължи от момента на установяване влошаване на здравословното състояние /ППВС №4/75г., т. 10/, което в случая е констатирано за първи път с ЕР на ТЕЛК за очни болести – Плевен от 09.03.2005г. От тази дата следва да се присъди законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди.

Основателна е жалбата и в частта относно началната дата на претендираната лихва за минало време върху присъденото обезщетение за имуществени вреди. Лихвата върху обезщетението за имуществени вреди в присъдения размер от 2383,45 лв. се дължат от момента на констатиране на злополуката за направените разходи преди констатиране влошаването на здравословното състояние, и от решението на ТЕЛК за очни болести от 09.03.2005г. за останалата сума. Така за направените разходите във връзка с лечението в периода от 02.11.2004г. до 09.03.2005г. на обща стойност 75 лв. лихвата следва да се присъди от 30.10.2001г. За останалата сума от 2308,45 лв. за разходи, направени в периода на операцията и след нея, следователно във връзка претендирания ексцес, лихвата се дължи от 09.03.2005г. Предвид изложеното следва допълнително да се присъди законната лихва за сумата 75 лв. за периода от 30.10.2001г. до 05.12.2005г. и за сумата 2308,45 лв. за периода от 09.03.2005г. до 05.12.2005г., тъй като за периода след 05.12.2005г. лихвите са присъдени с обжалваното решение.

В останалата й част жалбата е неоснователна Неоснователни са доводи на касатора, че следва да се посочи период на обезщетението за неимуществени вреди. За разлика от имуществените вреди, за които следва да се посочи както от какво произхожда вредата – в случая разходи за лечение, така и периода, през който са направени разходите, неимуществените вреди се присъждат не за период от време, а с оглед здравословното състояние на пострадалия като обхващат настъпилите и предвидими вреди. Влошаване на здравословното състояние, без значение кога е настъпило, като нов юридически факт е основание за претендиране на ново обезщетение.

Предвид изложените мотиви въззивното решение следва да се отмени в отхвърлената част на иска за сумата 12 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди и искът да се уважи за тази сума, като се коригира и относно началната дата на лихвата за имуществени вреди. В останалата част решението следва да се остави в сила. На касатора следва да се присъдят и 1844 лв. разноски по делото, изчислени по компенсация, а на ВКС още 480 лв. държавна такса.

Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение

 

Р Е Ш И :

 

 

ОТМЕНЯ въззивното решение на Русенския окръжен съд, № 154 от 16.05.2009г. по в.гр.д. № 79/2009г. В ЧАСТТА, с която е отхвърлен искът на М. Р. М. срещу „Райфайзенбанк /България/” Е. за разликата над 3000 лв. до 15 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, и в частта относно лихвата за минало време върху обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА „Райфайзенбанк /България/” Е. гр. С. да заплати на М. Р. М. от гр. Р. още 12 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от влошаване на здравословното състояние от претърпяната на 30.10.2001г. трудова злополука, ведно със законната лихва считано от 09.03.2005г. до окончателното изплащане, законната лихва върху сумата 75 лв. за периода от 30.10.2001г. до 05.12.2005г. и законната лихва върху сумата 2308,45 лв. за периода от 09.03.2005г. до 05.12.2005г., както и 1844 лв. разноски по делото, а на ВКС да заплати сумата 480 лв. държавна такса.

ОСТАВЯ В СИЛА същото решение в останалата обжалвана част.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

Председател:

 

Членове: